№ 312
гр. София, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110169833 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e от Г. Х. Б. против Н. В. М. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 835 лева, преведена на 21.10.2021 г. и получена от
ответницата на неосъществено основание, с която последната неоснователно се е обогатила,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.12.2021 г. до окончателното и изплащане.
Ищецът Г. Х. Б. твърди, че на 21.10.2021 г. постигнал уговорка с ответницата Н. В. М.
да закупи притежаван от нея лек автомобил „[марка]” с рег. № [рег. номер], шаси № [№
шаси], срещу цена в размер на сумата от 2 835 лева. Посочва, че на същия ден превел
договорената цена по банковата сметка на продавача, за да не се появи друг купувач.
Изяснява се в последващ момент установил дефекти по автомобила и основно в
автоматичната му скоростна кутия. Поради това, на 22.10.2021 г. – деня, определен за
сключването на договора за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, Г. Х. Б. и
пълномощникът на Н. В. М. се договорили пред нотариуса цената на автомобила да бъде 1
000 лева. Ищецът заплатил тази сума на продавача, чрез пълномощника и, при подписването
на договора, за да бъдат избегнати излишни сметки и прихващане между него и продавача.
С оглед на тези обстоятелства същият твърди, че за плащането на сумата от 2 835 лева по
банков път на ответницата преди сключване на договора липсва основание, че тя е
недължима от него, както и, че чрез нея Н. В. М. се е обогатила неоснователно за негова
сметка. Поради това Г. Б. моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата 2 835 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Н. В. М.
оспорва предявения иск. Излага, че в началото на месец октомври 2021 г. получила
предложение от ищеца Г. Х. Б., чрез техен общ познат – Й. Ц., Б. да закупи притежавания от
нея лек автомобил „[марка]” срещу цена от 4 000 лева. Тъй като ответницата се намирала в
чужбина, същата упълномощила Й. Ц. да подготви за продажба автомобила и да я
представлява пред нотариус при сключването на договора за покупко-продажба. Преди да
1
даде съгласието си за закупуване на автомобила, Г. Х. Б. извършил оглед на същия и
установил техническото му състояние. Това било направено преди банковия превод на
сумата от 2 835 лева. Според ответницата процесният автомобил не е имал повреди в
скоростната кутия. Същата посочва, че след като била договорена цената от 4 000 лева, дала
на Й. Ц. номера на банковата си сметка и в деня на подписване на договора получила сумата
от 2 835 лева, като преводът бил нареден предния ден. Между Н. М. и Й. Ц. била постигната
уговорка той да получи останалата част от цената като компенсация за разходите, които
направил във връзка продажбата на автомобила. В отговора на исковата молба се сочи, че
след като Й. Ц. изпратил на ответницата по електронен път копие от договора за покупко-
продажба, тя останала изненадана от обстоятелството, че в него била посочена цена на
автомобила от 1 000 лева, вместо уговорените 4 000 лева. Н. М. поддържа, че уговорката за
цена от 1 000 лева в договора за покупко-продажба е привидна и съответно нищожна на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С отговора на исковата молба ответницата е навела възражение
за прихващане на претендираното от ищеца вземане с нейно вземане към него за сумата от 2
835 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, тревожност и притеснение в резултат на недобросъвестното поведение на ищеца
при воденето на преговорите и при сключването на договора, изразяващо се в заблуждение,
че желае да закупи процесния автомобил на цена от 4 000 лева и изнудване на Й. Ц. да
подпише договора при посочена в него цена от 1 000 лева. С тези съображения ответницата
отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените от нея разноски по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства следва, че с пълномощно с нотариална
заверка на подписа с рег. № ****/07.10.2021 г. по описа на нотариус Г.Ч. с рег. № *** на НК
и с район на действие Районен съд – Б. ответницата Н. В. М. е учредила представителна
власт в полза на лицето Й. Ц. Ц. – свидетел по делото, по силата на която последният да я
представлява пред сектор Пътна полиция, пред СДВР, във връзка с регистрацията на
собственото и процесно МПС, а именно: лек автомобил, марка „[марка]“, модел „6“, рама
[№ шаси], двигател: без номер, цвят: сив, рег. № [рег. номер], както и пред трети лица, в т.ч.
пред нотариус, физически и юридически лица с правото да извършва всякакви необходими
правни и фактически действия с автомобила, включително и разпоредителни сделки – да го
продава/заменя, при цена и условия, каквито сметне за целесъобразни, като има правото да
подпише от нейно име договора за разпореждане и да получи продажната цена.
Установява се, че съгласно Свидетелство за регистрация – част I от дата 18.10.2021 г.
лек автомобил с марка „[марка]“, модел „6“, рама [№ шаси], двигател: без номер, цвят: сив, с
рег. № [рег. номер] е регистриран на името на Н. В. М. – ответницата по делото, вписана в
документа като собственик на превозното средство.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 29.03.2022 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени
обстоятелствата, че Г. Х. Б. е заплатил на Н. В. М. сумата от 2 835 лева по банков път, както
и, че същата реално е била получена от нея. Този факт следва и от приетото по делото
платежно нареждане за извършен вътрешнобанков превод от 21.10.2021 г., издадено от
[фирма], видно от което ищецът Г. Б., като наредител, е превел по банкова сметка с титуляр
на същата ответницата М., сума в размер на 2 835 лева, с вписано основание за превода „[№
шаси]“, съответстващ на рамата на процесния лек автомобил.
Страните не спорят, а и данните по делото сочат, че между същите е сключен договор
за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с рег. № ***** от
2
22.10.2021 г. по описа на пом. нотариус по заместване М.П. при нотариус М.Ш. с рег. № ***
на НК и с район на действие Софийски районен съд, с който ответницата Н. В. М., в
качеството си на продавач, действаща чрез пълномощника си Й. Ц. Ц., прехвърля на ищеца
Г. Х. Б., в качеството му на купувач, собствения си лек автомобил с марка „[марка]“, модел
„6“ с рег. № [рег. номер], с рама № [№ шаси], цвят – сив, срещу заплащането на сумата от 1
000 лева. В договора е отразено, че същата е получена от пълномощника на продавача в
деня и при подписването на последния. Посочено е, че съгласно удостоверение за
застрахователна стойност № ************ от 19.10.2021 г., издадено от [фирма]
застрахователната стойност на продавания автомобил възлиза на сумата от 1 701,36 лева.
Вписано е, че превозното средство се продава в състоянието, в което се намира към момента
на изповядване на сделката и се предава на купувача при подписване на договора. В
клаузата на т. 4 от последния е отразено уведомяването на купувача Г. Б. за едномесечния
срок от продажбата, в който следва да извърши пререгистрация на закупеното МПС.
Договорът носи подписите на ищеца Г. Х. Б. – за „купувач“ и на Й. Ц. Ц. (като
пълномощник на ответницата Н. В. М.) – за „продавач“ – обстоятелство, неоспорено от
страните.
По делото е прието и Свидетелство за регистрация – част I от дата 11.11.2021 г., от
което се установява, че процесният лек автомобил марка „[марка]“, модел „6“, рама [№
шаси], двигател: без номер, цвят: сив, с рег. № [рег. номер], е регистриран на името на
купувача по разпоредителната сделка от 22.10.2021 г. и ищец в настоящото производство –
Г. Х. Б.. Автомобилът е пререгистриран от новия собственик в законоустановения срок и в
изпълнение на поетото от него задължение по чл. 4 от договора.
Видно от приобщената към доказателствения материал Служебна бележка с изх. №
******/07.07.2022 г., издадена от [фирма], е, че процесният лек автомобил с рама [№ шаси],
е бил с първоначално монтирана в завода 5-степенна ръчна скоростна кутия.
За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите К.М.К., допуснат по искане на ищеца и Й. Ц. Ц., допуснат по искане
на ответната страна.
В разказа си пред съда свидетелят К. посочва, че с ищеца Г. Б. се познават от повече от
двадесет години, като към настоящ момент са в приятелски отношения. Разказва, че в края
на месец октомври 2021 година ищецът му се е обадил по телефона и му обяснил, че в
момента е на оглед на лек автомобил, който искал да закупи. Споделил му, че на таблото на
автомобила свети сигнална лампа, както и, че при движението му е констатирал проблем със
скоростната кутия, която изключвала от скорост. В хода на този разговор Б. помолил
свидетеля К. за съдействие, тъй като последният притежавал компютърна апаратура за
извършване на автодиагностика. В показанията си свидетелят изяснява, че към този момент
се намирал извън град София, поради което нямало как да извърши диагностиката, но
провел телефонни разговори с два сервиза за справка, в хода на които установил и съобщил
на ищеца, че ремонтът ще бъде скъпоструващ. С оглед получената от него информация, Б.
му отговорил, че ще направи опит да предоговори с продавача цената на автомобила.
Излага, че няколко дни след разговора ищецът отишъл при него с процесния автомобил
„[марка]“, като му казал, че е закупил същия, въпреки констатирания недостатък, долкото с
продавача са се уговорили последният да отстрани дефекта със сигналната лампа за негова
сметка. В показанията си свидетелят заявява, че не знае дали между Б. и продавача е имало
конкретна уговорка във връзка с установения проблем със скоростната кутия, която била
механична – с ръчни скорости. Свидетелства, че когато ищецът отишъл при него, сигналната
лампа на таблото на автомобила продължавала да свети, а скоростната кутия не работела,
изключвайки при движение. Пояснява, че не знае дали между продавача и ищеца Б. реално е
била постигната уговорка за промяна в продажната цена на автомобила, с оглед
констатираните недостатъци.
3
В показанията си свидетелят Ц. заявява, че познава и двете страни в процеса от дълги
години, като след 29.10.2021 г. и във връзка с процесния спор, е запазил приятелски
отношения единствено с ответницата М., но не и с ищеца. Излага, че през месец октомври
2021 г. Н. М., която по това време живеела и работела извън страната, го упълномощила, да
продаде притежавания от нея лек автомобил „[марка]“. Посочва, че на 12.10.2021 г. МПС –
то преминало на технически преглед. След това, в проведен телефонен разговор с Б., Ц. му
споменал, че подготвя превозното средство за продажба, а от своя страна Г. проявил интерес
за закупуването му. Свидетелства, че на 16.10.2021 г. ищецът и съпругата му дошли да
огледат автомобила, като много го харесали. Единственото, което забелязали, били
драскотини по бронята и калника. Посочва, че ищецът изпробвал автомобила в движение,
като с него били съпругата му и св. Ц.. Заявява, че Б. преценил, че колата е в идеално
състояние и след пробното шофиране всички заедно се върнали в дома на св. Ц.. Същият е
категоричен, че именно тогава с ищеца се разбрали, че ще закупи автомобила, както и, че
продажната цена е 4 500 лева, която Ц. изрично му съобщил и която още същия ден, след
проведен телефонен разговор с Н. М. и по молба на ищеца, била намалена на 4 000 лева.
Твърди, че пред него в този ден ищецът не е разговарял с никого по телефона във връзка с
процесния автомобил. След огледа и преди изповядване на сделката по продажбата била
констатирана (чрез светване на сигнална лампа на арматурното табло) повреда, която била
отстранена. По взаимно договорка между страните стойността на ремонта, възлизаща на
сумата от 260 лева следвало да бъде поделена поравно – по 130 лева. Свидетелят е
категоричен, че именно той е заплатил подмяната на повредената част, като дължимите от
ищеца 130 лева били прибавени към продажната цена от 4 000 лева, поради което сумата,
която той следвало да заплати на ответницата била общо 4 130 лева. Споделя, че от същата
Г. превел на Н. около 2 800 лева преди нотариалното изповядване на 22.10.2021 г., а
разликата от около 1 295 лева платил на свидетеля на ръка, за да я предаде на продавача.
Свидетелят е категоричен в разказа си, че по предложение на ищеца Г. в договора, като
продажна цена, била записана по-ниска сума от действително уговорената, а именно в
размер от 1 000 лева, но само формално, за да бъдат по-ниски таксите, които следва да бъдат
заплатени. Й. Ц. не оспорва и потвърждава, че именно той, като пълномощник на
ответницата, е подписал писмения договор за покупко – продажба пред нотариуса, както и,
че в него страните по сделката посочили продажна цена от 1 000 лева, но е сигурен, че това
не е била реалната цена. Излага, че след нотариалното изповядване на сделката, е предал на
ищеца ключовете за автомобила.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 2 835 лева, платена на неосъществено основание.
Съгласно посочената разпоредба, всеки, който е получил нещо на неосъществено
основание, е длъжен да го върне.
Касае се за форма на неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
при която разместването на имуществените ценности става въз основа на фактически състав,
който не е напълно завършен. Неговото окончателно завършване обикновено е в зависимост
от осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие и когато това условие не се
реализира, основанието като цяло се счита за неосъществено. Плащане при неосъществено
основание е налице и когато плащането е извършено с оглед сключването на един бъдещ
договор между страните, която двустранна сделка впоследствие не е осъществена.
В разясненията, дадени в Постановление на Пленума на Върховния съд /ППВС/ №
1/28.05.1979 г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване, изрично е посочено, че по
втория състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на връщане подлежи даденото с оглед на бъдещо
основание, което не е могло да бъде осъществено.
4
Изложеното налага извода, че връщането на даденото при неосъществено основание е
налице в хипотеза, когато имущественото разместване е във връзка с очакван позволен
резултат, каквато е хипотезата на преговори за сключване на договор, без да е налице
валидно възникнало договорно правоотношение, което се очаква да възникне впоследствие.
Именно с оглед бъдещото възникване на правоотношението се извършва и имуществената
престация, какъвто е и процесният случай.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване – при условията на пълно и главно доказване, че същият е дал на ответницата
твърдяната парична сума, вследствие на което последната се е обогатила неоснователно –
поради неосъществяване на основанието, заради което е дадена сумата, при което в тежест
на ответницата е да докаже основанието, на което е получила плащането, както и, че това
основание се е осъществило.
В конкретната хипотеза по делото безспорно се установи, че процесната сума в размер
от 2 835 лева реално е била предадена от ищеца Г. Б. на ответницата Н. М., съответно, че
същата реално я е получила, посредством банковия превод от 21.10.2021 г. с посочено
основание за извършването му „[№ шаси]“, за който се установи, че представлява номера на
рамата на процесния лек автомобил „[марка]“ с рег. № [рег. номер], представляваща
достатъчен по своя характер индивидуализиращ белег, за да обоснове извод, че се касае за
плащане именно за автомобила, притежаван към този момент от ответницата.
Що се отнася до наличието на годно правно основание за този превод, съдът, при
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за доказано осъществяването на посочения от ответната страна
юридически факт, обосноваващ настъпилото имуществено разместване, а именно, че това е
сключеният между страните договор за покупко – продажба на МПС от 22.10.2021 г.
Страните не спорят, че тази сделка действително е била изповядана, както и, че е
породила правни последици, като от момента на сключване на договора - 22.10.2021 г.
собствеността върху процесното моторно превозно средство е преминала в патримониума
на ищеца Г. Б..
Спорен по делото е въпросът относно реално уговорената покупно – продажна цена на
вещта, с оглед проведеното от ответницата оспорване на вписаната в договора сума от 1 000
лева с доводи, че действителната цена е по – висока и включва процесната сума, преведена
от ищеца на 21.10.2021 г. в размер от 2 835 лева.
По своята правна същност договорът за покупко-продажба е двустранен, възмезден и
консенсуален, като за сключването му е необходимо съгласието на двете страни, без да е
необходимо предаването на вещта, за да настъпи прехвърлянето на собствеността върху
купувача. От момента на сключването на договора последният придобива правомощията на
собственик, а именно да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ.
В процесния случай, при упражняване на правото на договорна автономия, следващо
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, в сключения договор страните са постигнали съгласие, че
лекият автомобил се продава в състоянието, в което се намира в момента на сделката, и се
предава на купувача при подписването на договора с всички права и задължения на
купувача като собственик.
Действително, в клаузата на т. 2 от последния е посочено, че продажната цена на
автомобила е в размер на 1 000 лева, която е изплатена напълно на пълномощника на
продавача при подписване на договора – на 22.10.2021 г.
Съдът намира за доказано по делото, че действителната продажна цена е в по-висок
размер от посочения.
От показанията на свидетеля Й. Ц., чиято представителна власт спрямо ответницата по
делото във връзка с процесната сделка е безспорна по делото и следва от приетите писмени
5
доказателства, следва, че няколко дни преди нотариалното изповядване на сделката ищецът
Б. е извършил оглед на процесния автомобил, изпробвал е последния в движение и е заявил
пред свидетеля, като договарящ от името и за сметка на ответницата М., желанието си да го
закупи. Именно в деня на огледа и на така изразеното съгласие, Ц. е запознал ищеца с
цената, за която се продава вещта, възлизаща на сумата от 4 500 лева, която същия ден, след
проведен телефонен разговор с М., е определена финално на 4 000 лева с допълнителните
разноски за последващия ремонт от 130 лева. От разказа на свидетеля се установява, че една
част от тази сума – по думите му около 2 800 лева е била преведена от Б. на М. преди
нотариалното изповядване на сделката. Съдът, анализирайки показанията му с приетите
писмени доказателства и конкретно с преводното нареждане от 21.10.2021 г. – само един
ден преди сделката от 22.10.2021 г., достига до извод, че това е именно процесната сума от
2 835 лева. Давайки вяра на показанията на св. Ц., съдът приема, че останалата част от
уговорената сума му е била предадена на ръка от ищеца в деня на подписване на договора
пред нотариус, което съответства на удостовереното в клаузата на т. 2 от последния.
Разказът на свидетеля е последователен, житейски логичен и израз на преките му
впечатления, доколкото същият, като представител по пълномощие на ответницата, е
участвал в целия процес на покупко – продажбата на лекия автомобил: от момента на
упълномощаването му от ответницата за това, през подготовката на автомобила –
изкарването му от гаража, преминаването през технически преглед, провеждането на
разговор с ищеца, организирането и участието по време на огледа от последния,
преговорите с ответната страна за намаляване на първоначалната цена – по молба на ищеца,
заплащането на сменената част, до подписването на договора, в качеството му на
пълномощник на продавача и предаване на ключовете от автомобила на купувача – Г. Б..
Това е основание показанията му да бъдат ценени от съда като достоверни, в частност и
относно действителната продажна цена, уговорена между страните по сделката. Следва да се
отбележи и фактът, че към месец октомври 2021 г. свидетелят Й. Ц. се е намирал в добри
отношения и с двете страни в процеса, които по разказа му познава от дълги години.
Показанията му се подкрепят и от данните, следващи от приобщените писмени материали
по делото, сочещи, че процесната сума е наредена от ищеца именно в деня, предхождащ
нотариалното изповядване на сделката и с вписано основание номера на рамата на
автомобила, който предстои да бъде закупен. В тази връзка съдът намира за недоказани
твърденията на ищеца, изложени в депозираната по делото уточнителна молба от 25.01.2022
г., че е внесъл сумата преди проверката на автомобила и, за да не се появи друг купувач.
Изясни се, че преди подписване на писмения договор с нотариално заверени подписи от
22.10.2021 г., ищецът е направил оглед на автомобила и в този ден е изразил желанието си
да го закупи. Този факт следва и от показанията на разпитания по искане на ищцовата
страна свидетел Коцо К., който споделя, че преди да го закупи ищецът е виждал автомобила.
Във връзка с оценката на показанията на св. Ц. и с оглед конкретните оспорвания,
направени от ищцовата страна, съдът намира за необходимо да отбележи, че разпитът на
последния за посочените от ответната страна обстоятелства и конкретно за установяване на
действителната продажна цена на процесния лек автомобил, не се явява недопустим. В този
смисъл, ограниченията, изключващи свидетелски показания, вкл. тези по чл. 164, ал. 1, т. 3 и
т. 5 ГПК, не са приложими, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В такава хипотеза, при която
страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички
уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които договорът е бил сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните
– в т. см. Решение № 67 от 15.04.2013 г. по гр. дело № 933/2012 г., ІІІ ГО на ВКС, Решение
№ 546 от 23.07.2010 г. по гр. дело № 856/2009 г., ІV ГО на ВКС и Решение № 524 от
28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г., ІV ГО). Наред това, в случая са налице и
предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК, въпреки забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и
6
конкретно копие от платежно нареждане от 21.01.2021 г., представляващо начало на
писмено доказателство, въз основа на което може да се приеме за вероятно твърдението на
ответната страна за привидно посочена цена на автомобила в договора за покупко –
продажба. Неоснователно е и оспорването на ищеца, че свидетелят е разпитан за
обстоятелства, различни от тези, за които е поскан, тъй като видно от определението на
съда от 29.03.2022 г., с което е допуснат разпитът, а именно по въпросите, формулирани в т.
1 от доказателствените искания в отговора на исковата молба и от отговора на ответната
страна, е, че това са именно обстоятелствата, при които са водени преговорите между
страните във връзка с продажбата на процесния автомобил, както и относно привидността
на уговорката за продажна цена, за които обстоятелства реално е разпитан свидетелят, видно
от показанията му в настоящото производство.
Съдът намира за недоказано по делото соченото от ищеца предоговаряне на
първоначално уговорената цена от 2 835 лева на 1 000 лева, осъществено поради
констатиран дефект в автомобила – увредена автоматична скоростна кутия и извършено в
деня на нотариалното изповядване на сделката. Тези твърдения не следват от събрания по
делото доказателствен материал, в частност от показанията на св. К.. Същият разказва за
споделено от ищеца, при проведен телефонен разговор, състояние на автомобила преди
закупуването му, свързано със светеща сигнална лампа и неработеща скоростна кутия, както
и, че след узнаване на евентуалната цена на ремонта последният е изразил намерението си
да се опита да предоговори с продавача цената на превозното средство. Същевременно, този
свидетел посочва, че не знае дали във връзка с това реално цената е променена, а
единствено, че е налице договорка за отстраняване на дефекта във връзка със светещата
лампа. Съдът намира, че този дефект е соченият и от св. Ц., отстранен преди изповядването
на сделката и разходът за който е бил поделен от страните чрез увеличаване със ½ от
стойността му окончателната дължима от ищеца сума, за да достигне същата до 4 130 лева.
В останалата част показанията на свидетеля К. не са от естество да установят по безспорен и
категоричен начин, че е налице реално осъществено предоговаряне – конкретно чрез
намаляване на продажната цена поради дефект в скоростната кутия на превозното средство.
Същият разказва единствено за изразено намерение от ищеца за предоговаряне, но не и дали
същото е реализирано.
Без да анализира дали продадената вещ е имала и какви конкретно дефекти, доколкото
същите не са предмет на заявената искова претенция, основана на твърдения за
неоснователно обогатяване и обсъждайки доказателствата в тази насока единствено във
връзка с въведеното от ищеца твърдение за промяна в първоначално уговорената между
страните продажна цена на вещта, обусловена от появили се дефекти в превозното средство,
съдът намира, че събраните доказателства не обуславят извод за реализирана промяна.
Изясни се, че за такава споменава единствено в показанията си св. К., но само като изразено
намерение на ищеца за разговор с продавача с оглед евентуално намаляване на цената.
Следва да се отбележи, че в разказа си свидетелят изрично посочва, че се касае за проблем с
механична, а не за автоматична скоростна кутия, в който смисъл са твърденията на ищеца и
което се подкрепя от данните, внесени в процеса с приетата служебна бележка от 07.07.2022
г., издадена от [фирма]. Ето защо, съдът намира за недоказано извършването на такава
промяна в цената, обусловено от констатиран дефект във вещта.
Предвид изложеното, по делото се установи, че между страните – по отношение на
покупно-продажната цена на процесния лек автомобил и нейния размер е била налице
уговорка, различна от обективираната в договора от 22.10.2021 г., като действително
същата е размер от 4 000 лева, част от която – конкретно в размер от 2 835 лева е била
платена от ищеца в деня, предхождащ нотариалното изповядване, а именно с процесния
банков превод от 21.10.2021 г., имащ за предмет сумата на настоящата искова претенция.
Следователно, претендираното от ищеца вземане за сумата в размер на 2 835 лева не
7
подлежи на връщане, доколкото въпреки че Г. Б. установи, че е дал същата на ответницата,
от своя страна последната доказа, че е налице основание да получи това плащане, както и,
че същото това основание е възникнало – сключването на договора за покупко – продажба
на МПС от 22.10.2021 г. и включването на процесната сума като част от общо уговорената
продажна цена на прехвърления лек автомобил.
С оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на тази сума се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради което съдът не следва да обсъжда по
същество въведеното от ответницата възражение по чл. 12 ЗЗД за недължимост на
процесното вземане поради съществуването в нейна полза на притезание в същия размер
под формата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от
недобросъвестно поведение на ищеца при водене на преговорите за сключване на процесния
договор и при сключването му. Разглеждането на последното е обусловено от признаване
съществуването на насрещно заявеното вземане от ищеца, което в случая не е налице.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, поначало има само ответницата. Същата е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лева, но съдът намира, че
по делото е останало недоказано реалното им извършване, чрез установяване заплащането
на последното. В представения договор за правна защита и съдействие № ******* от
06.01.2022 г. (л. 14 от делото), е отразено, че договореното възнаграждение за
процесуалното представителство на ответницата по делото от адв. С. А. възлиза на сумата
от 500 лева, както и, че същото ще бъде платено до първото открито съдебно заседание. По
делото обаче не са представени доказателства за настъпване на така посоченото
обстоятелство. В списъка за разноски по чл. 80 ГПК, представен от пълномощника на
ответницата в последното открито съдебно заседание, единствено е отразено, че сторените
от ответницата разноски възлизат на сумата от 500 лева, без посочване, че последната е
заплатена на пълномощника. Предвид това и доколкото съгласно задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на
присъждане по правилата на чл. 78 ГПК подлежат само тези разноски, за които страните са
доказали, че са извършени, то съдът намира това обстоятелство за недоказано от ответната
страна, поради което и поисканите разноски за адвокатско възнаграждение не следва да
бъдат присъждани. Сторените от ищеца разноски – в настоящото производство и в
производството по ч. гр. дело № 66163/2021 г. по описа на СРС, ГО, 170-ти състав (в хода на
което е допуснато обезпечение на настоящата искова претенция) следва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. Б., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес] против Н. В.
М., с ЕГН: **********, с адрес: [адрес], осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 835 лева, преведена на 21.10.2021 г. и получена от
ответницата на неосъществено основание, с която последната неоснователно се е обогатила,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.12.2021 г. до окончателното и изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9