Решение по дело №410/2018 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 31.07.........2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито.......................

заседание.........пети юли......................................................................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и осемнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..........................................

^{Членове:}........Ралица Герасимова...............................

........Александър Иванов................................

при секретаря..............Цветелина Коева...........................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Пламен Петков.............................................................като разгледа докладваното от

..............................................................................................съдията Сирманов......................................................в.н.о.х....дело №...410...по описа

за...2018...год., за да се произнесе, съобрази следното:................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 51 от 18.04.2018г., постановена по НОХД № 495/2018г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия К.Д.А. за виновен в това, че на 31.01.2018г. по републикански път 111-2001 - гр.В- с.П, двете в Област - Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на мотор­но превозно средство, без съответно свидетелство за управление с на­казателно постановление № 16-0304-001420/29.06.2016г., на Начални­ка на РУП - Несебър при ОД на МВР - Бургас, влязло в сила на 07.02.2017г., извършил такова деяние, като управлявал моторно превоз­но средство - л.а.„***" с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343„в” ал.2 и чл.54 ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за една година и четири месеца, както и да заплати глоба в размер седемстотин лв.

Със същата присъда, Районен съд - Русе, признал подсъдимия К.А. за виновен и в това, че по същото време и мяс­то, управлявал моторно превозно средство - л.а.„***”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰, а именно 1,31‰, установено по надлежния ред в Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упой­ващо вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл.343„б” ал.1 и чл.54 ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за една година и четири месеца, както и да заплати гло­ба в размер петстотин лв.

На основание чл.23 ал.1 от НК, с присъдата си съдът наложил на подсъдимия К.А. общо наказание лишаване от сво­бода за срок от една година и четири месеца, за изтърпяването на ко­ето определил първоначален общ режим.

На основание чл.23 от Нк, съдът присъединил най-тежкото на­казание глоба в размер седемстотин лв.

С присъдата си, на основание чл.68 ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за седем месеца, наложено на подсъдимия К.А. по присъда № 76 от 04.08.2017г., постановена по НОХД № 1156/2017г. на Районен съд - Несебър, за изтърпяване на което определил отново първоначален общ режим.

Недоволен от присъдата останал адв.М.Р. ***, упълномощен защитник на подсъдимия К.А., който я обжалва с молба да бъде изменена, като наложеното наказание се намали при условията на чл.55 от НК. Твърди, че е налице явна несправедливост на наложеното наказание, като единствено отменително основание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият К.А. и защитникът (от защитата на адв.В.В. подсъдимият се отказва), ­поддържат жалбата на наведените в нея основания.

В последната си дума подсъдимият К.А. мо­ли да му бъде намалено наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият К.А. е роден на ***г***- В.. Б. гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

Въпреки, че не бил правоспособен водач на моторно превозно средство, на 24.06.2016г. той управлявал лек автомобил с рег.№ ****, за което бил наказан с наказателно постановление №16-0304-001420/29.06.2016г. на Началника на РУП - Несебър при ОД на МВР - Бургас. Постановлението влязло в сила на 07.02.2017г.

На 31.01.2018г., вечерта, в дома си, в гр.В, подсъдимият, заедно със свидетелите П.П.и Я.Я.употребил значително ко­личество алкохол. Тримата решили да се разходят до с.П, Об­ласт - Русе с лек автомобил „***” с рег.№ ***. Около  22:30 часа., подсъдимият го привел в движение и потеглили. Като преминавал по републикански път III-2001, в близост до гр.В, бил спрян за проверка от свидетелите В.Ц.и В.И.. Двамата били полицейски служители в РУП - гр.Вкъм ОД на МВР - Русе, които изпълнявали служебните си функции по контрол на път­ното движение. Сигналът за спиране бил подаден от свид.В.Ц.със стоп-палка, но подсъдимият не се подчинил. Вместо да спре, той увеличил скоростта, с която се движел и продължил в посока с.П. Полицейските служители го последвали с обозначен полицейски автомобил, с включени светлинен и звуков сигнал. Настигнали го и след като го принудили да преустанови движението на автомобила, му извършили проверка. Свид.В. Ц. го поканил да даде проба за наличието на алкохол в издишвания въздух с техническо средство „Алкотест 7510 АRВВ0075”, но подсъдимият отказал, като заявил, че желае да даде кръв за химическо изследване. Издаден му бил талон за медицин­ско изследване № 0033329/31.01.2018г. и свидетелите го отвели в „УМБАЛ” АД - Русе. Химическата експертиза, на дадената от него кръв ус­тановила 1,31‰ концентрация на алкохол в кръвта му.

Като анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният съд обосновано приел, че подсъдимият К.А., осъществил от обективна страна съставите на престъпленията, както следва:

- по чл.343„в” ал.2 от НК, тъй като на 31.01.2018г. по републикански път 111-2001 - гр.В- с.П., двете в Област - Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 16-0304-001420 от 29.06.2016г., на Началника на РУП - Несебър към ОД на МВР- Бургас, влязло в сила на 07.02.2017г., извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно средство - л.а.„***” с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление и по

- чл.343„б” ал.1 от НК, за това, че по същото време и място, управлявал моторно превозно средство - л.а.„***”, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰, а именно 1,31‰, установено по надлежния ред в Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Обосновано и в съответствие със заявеното от подсъдимия и защитата му становище, първоинстанционният съд преценил, че двете деяния са извършени от него умишлено, при условията на пряк умисъл по см. на чл.11 ал.2 пр.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което му наложил за престъплението по чл.343„в” ал.2 от НК, Районният съд взел предвид като смекчаващо вината обстоятелство сравнително краткото управление на превозното средство и като отегчаващи наличието на минали осъж­дания и управлението на моторно превозно средство в пияно състо­яние. Без да посочи какво съотношение между двете групи обстоятелства приема, първостепенният съд отмерил наказание лишаване от свобода за една година и четири месеца и глоба в размер седемстотин лв.

При индивидуализацията на наказанието, което му наложил за престъплението по чл.343„б” ал.1 от НК, Районният съд взел предвид като смекчаващо вината обстоятелство невисоката концентрация на алкохол в кръвта, а като отегчаващи наличието на минали осъж­дания и липсата на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Отново без да посочи какво съотношение между двете групи обстоятелства приема, първоинстанционният съд отмерил наказание лишаване от свобода за една година и четири месеца и глоба в размер петстотин лв.

След като констатирал наличието на предпоставките по чл.23 ал.1 от НК, първоинстанционният съд групирал така определените наказания, като определил общо наказание лишаване от свобода за една година и четири месеца и глоба в размер 700 лв. За изтърпяването на наказанието лишаване от свобода определил първоначален общ режим.

Районният съд констатирал и наличие на предпоставките по чл.68 ал.1 от НК и привел в изпълнение и наказанието лишаване от свобода за седем месеца, наложено на подсъдимия К.А. с присъда № 76 от 04.08.2017г., постановена по НОХД № 1156/2017г. на Рай­онен съд - Несебър, за изтърпяването на което определил пър­во­начален общ режим.

Единственото оплакване в жалбата, е за явна несправедливост на наложените наказания. В нея се твърди, че подсъдимият на­правил самопризнание и първоинстанционното производство протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК. Според защитника, който изготвил жалбата, дори редуцираното по реда на чл.58„а” от НПК наказание било несъразмерно тежко. В съдебно заседание, посочва, че в мотивите били недооценени направеното признание и оказаното съдействие на разследването. Обстоятелството, че не подсъдимият не е от русенския регион и младежката му възраст, както и липсата на други наказателни производства. При наличието на тези смекчаващи вината обстоятелства присъдата и по двете обвинения била явно несправедлива, а наложените наказания - завишени.

Въззивният съд преценява, че това оплакване е неоснователно. Адв.М.Р., който е упълномощен на един сравнително късен етап, очевидно не се е запознал внимателно с резултатите от проведеното до този момент наказателно производство. На досъдебното производство подсъдимият К.А. отказал да даде обяснения по обвинението и не е правил признание. Съответно съкратено съдебно следствие е поискано, но само в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. При съдебното разглеждане на делото подсъдимият отново отказал да дава обяснения. При тези обстоятелства не може да се претендира за никакво съдействие на разследването, оказано от него. Напротив освен, че се опитал да избяга от местопрестъплението пред съда релевирал гласни доказателства, с които се опитал да придаде на постъпката си характер на крайна необходимост. Защитникът е допуснал и друга неточност, с твърдението, че подсъдимият „не е от русенския регион”. В действителност той има постоянен и настоящ адрес ***. До неотдавна е живял и работил в Н, но преди извършване на процесното деяние се върнал на постоянния си адрес. Впрочем, жалбоподателят е пропуснал да поясни връзката на това обстоятелство с предмета на делото.

Единственото относимо оплакване е свързано с липсата на други наказателни производства против подсъдимия. Такива доказателства в делото няма, но може да се счете за косвено доказано поради липса на данни за противното. Въпреки, че ведно с младежката възраст действително са пропуснати от първоинстанционния съд, тяхната относителна стойност е незначителна.

В същото време установени са и значими отегчаващи вината обстоятелства. Освен посочените в мотивите, това са извършването в идеална съвкупност на две отделни престъпления при това в изпитателния срок на предходно осъждане, неподчинението на полицейско разпореждане, опитът на подсъдимия да се укрие, с цел да осуети наказателното преследване, както и множеството предходни наказания, наложени за нарушения по ЗДвП. От последното може да се прецени, че макар да е неправоспособен като водач, подсъдимият К.А. системно управлява моторно превозно средство. В този смисъл са събрани и гласни доказателства, от които се установява, че въпреки липсата на квалификация, той притежавал лек автомобил, който неотдавна отчуждил.

Въпреки тези данни, сочещи за завишена степен на личната му обществена опасност, първостепенният съд е определил всички наказанията при превес и то значителен на смекчаващите вината обстоятелства. Намаляването им, което се иска, представлява проява на неоправдана снизходителност и ще направи невъзможно постигането на поставените от закона цели и особено на личната превенция.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия К.А. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложените наказания са справед­ли­ви. Следователно присъдата трябва да се потвърди изцяло като обоснована и законосъобразна.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 51 от 18.04.2018г., постановена по НОХД № 495/2018г. от Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.