Р
Е Ш Е Н И Е № 261766
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 30.11.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №
7543 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от К.З.Ц. срещу „Групама Животозастраховане“ ЕАД, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 5140.66 лева, платена от ищцата сума по договор за кредит за текущо
потребление от 29.11.2010 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, в полза на която е
сключена застраховка „Живот“ при ответника със застраховано лице Т. Ц.,
както и сума в размер на 584.08 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 15.05.2019 г. до 29.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда – 30.06.2020 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между Т.
Ц., в качеството
на кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитодател е сключен
договор за кредит за текущо потребление от *** за сумата в размер на 4300 лева. В
полза на банката за обезпечаване на вземанията по договора е сключен договор за
застраховка „Живот“ с „Групама Животозастраховане“ ЕАД, със застраховано лице
кредитополучателя Т.
Ц. и е издаден
сертификат за застраховка „Сигурност“ с № ***.
На *** Т.
В. Т. е починал, с което е настъпило
застрахователно събитие като банката е била в правото си да търси дължимите
суми по договора за кредит от застрахователя, но не го е направила като се
обърнала директно към наследниците на починалия кредитополучател.
С писмо от 16.10.2012 г. до наследниците
на Т. Ц. и Банка „ДСК“ ЕАД ответното дружество е
отказало да заплати застраховката в полза на банката, с мотив, че смъртта на
кредитополучателя е в причинно следствена връзка със съзнателно неточно обявено
или премълчано от застрахования в
декларацията за здравословно състояние, обстоятелство.
С влязло в сила Решение № 813/28.02.2019
г. по гр.д. № 16686/2017 г. по описа на ПРС по отношение на К.З.Ц. е
установено, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД по процесния договор за кредит, като
наследник на Т.
В. Ц.
следните суми: 2028.08 лева – главница, ведно със законната лихва
1374.29 лева – редовна лихва, 618.07 лева – наказателна лихва, 120 лева –
дължими такси по договора, 132.52 лева – разноски по ч.гр.д. № 13399/2017 г. по
описа на ПРС и 549.60 лева – разноски в исковото производство.
По делото като трето лице – помагач на З. Ц. е било
привлечено „Групама Животозастраховане“ ЕАД. В горепосоченото производство била
изготвена и приета Съдебно-медицинска експертиза, съгласно която е установено,
че ответникът е починал от
***,
което било с ***,
което заболяване било диагностицирано за първи път на 30.07.2012 г. Вещото лице
е установили, че към датата на подписване на договора за застраховка – *** Т.
Ц. не е страдал от
*** на белите дробове. Прието, че в акта за
смърт некоректно е посочена причината за смърт - ***, като пряката и непосредствена причина
е ***.
По делото е прието, че не е налице причинно следствена връзка между наличното
заболяване на починалия ***
***
и настъпилата смърт. Счита, че ответното
дружество е обвързано от мотивите на цитираното по-горе решение като трето лице
– помагач на ответника по горното дело. С платежно нарежда от 12.03.2019 г.
ищцата заплатила на „Банка ДСК“ ЕАД установените с горното решение суми в общ
размер на 5140.66 лева. След плащане на сумите, ищцата се обърнала към
ответното дружество за заплащането им като регресна претенция, ответникът
отказа с нарочно писмо от 17.05.2019 г.
С
оглед изложеното е предявен настоящия иск. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. На първо място прави възражение за
местна неподсъдност на спора. Счита, че местно компетентния съд да разгледа
спора е по седалището на ответника, а именно – Районен съд – София. По същество прави възражение за изтекла
погасителна давност. На следващо място, счита, че настъпилата смърт на
застрахованото лице не представлява покрит риск, доколкото причината за смъртта
е заболяване, което застрахования не е споменал на застрахователя и е
съществувало към момента на сключване на застраховката. Оспорва ищцата да е
заплатила на Банка ДСК твърдяната сума. С оглед изложеното се иска отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е постановен отказ за
изплащане на такова, което поражда интереса на ищеца да предяви настоящия иск
/л.6/.
По
същество:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.456, ал.1 КЗ /чл.242, ал.1 КЗ
отм./ и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск
ищецът следва да установи, че между Т.
Ц.,
в качеството на кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на
кредитодател е сключен договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2010 г.
за сумата в размер на 4300 лева, както и че в полза на банката за обезпечаване
на вземанията по договора е сключен договор за застраховка „Живот“ с „Групама Животозастраховане“
ЕАД, със застраховано лице кредитополучателя Т.
Ц.
и е издаден сертификат за застраховка „Сигурност“ с № ***
с покрит риск – настъпване на смърт, че е наследник на починалия, че е
заплатила задълженията по договора за кредит, които са в размер на търсената
сума, падеж на вземането.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже
възраженията си в отговора, че починалият е страдал от заболяване, което е в
причинно следствена връзка с настъпилата смърт и от което същият е страдал
преди подписване на застрахователния договор.
С Определение от 30.09.2020 г.
като безспорно между страните е отделено, че
между Т.
Ц., в качеството на
кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитодател е сключен
договор за кредит за текущо потребление от *** за сумата в размер на 4300 лева; в полза на банката за обезпечаване на
вземанията по договора е сключен договор за застраховка „Живот“ с „Групама Животозастраховане“
ЕАД, със застраховано лице кредитополучателя Т. Ц.
и е издаден сертификат за застраховка „Сигурност“ с № ***; че Т. Ц.
е починал на ***;
че К.З.Ц. е наследник по закон на Т.
Ц.;
че с сила Решение № 813/28.02.2019 г. по гр.д. № 16686/2017 г. по описа на ПРС
по отношение на К.З.Ц. е установено, че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД по процесния
договор за кредит, следните суми: 2028.08 лева – главница, ведно със законната
лихва, 1374.29 лева –
редовна лихва, 618.07 лева – наказателна лихва, 120 лева – дължими такси по
договора, 132.52 лева – разноски по ч.гр.д. № 13399/2017 г. по описа на ПРС и
549.60 лева – разноски в исковото производство. Безспорно е че решението е
влязло в законна сила, както и че същото е постановено при участието на
„Групама Животозастраховане“ ЕАД,
като трето лице – помагач на К.З.Ц..
С Протоколно определение от 30.11.2020 г.
като безспорно между страните е отделено, че ищцата е заплатила на Банка „ДСК“
ЕАД изцяло задълженията на починалия си наследодател Т. Ц. по Договор за текущо
потребление от ***.
Безспорно е, че ищцата е заплатила с платежно
от 12.03.2019 г. /л.49/ на Банка „ДСК“ ЕАД сума в общ размер на 5140.66 лева с
основание плащане по Решение № 813/28.02.2019 г. по гр.д. №
16686/2017 г. по описа на ПРС.
Съгласно
разпоредбата на чл.456 КЗ /аналогична с чл.242, ал.1 КЗ/ когато
застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за
обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите
наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по
застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което
на законно основание е платило задължението.
В случая с
посоченото Решение № 813/28.02.2019 г. по гр.д. № 16686/2017 г.
по описа на ПРС ищцата е осъдена
да заплати задълженията по договора за кредит на самостоятелно основание, като
негова *** солидарно задължена по смисъла на чл.32, ал.2 СК, по договора за
кредит, сключен за задоволяване на нуждите на семейството на кредитополучателя,
а не като наследник на починалия, като същата попада в обхвата на посочената
разпоредба. Тя не е страна по договора застраховка и се явява трето лице, което
на законно основание е платило задължението.
С оглед изложеното
ищцата е материално правно легитимирана да търси застрахователно обезщетение от
ответника.
В посочената
по-горе разпоредба е посочено, че платилото трето лице /било наследник или
платило на друго законно основание/ встъпва в правата на кредитора, в случая
банката, за платените по договора задължения.
Безспорно е, че
договорът за застраховка е бил действащ към момента на смъртта на застрахования
Т. Ц. – ***, доколкото липсват доказателства, че същият е прекратен, съгласно
уговореното в договора в раздел „Срок на индивидуалното застрахователно
покритие“, абзац 3. В индивидуалния Договор за застраховка, в раздел „Ползващи
се лица и застрахователни плащания“ е предвидено, че застраховащият /в случая
банка „ДСК“ ЕАД/ има право да получи при настъпване на покрит риск
застрахователно обезщетение, което обхваща главница и натрупани лихви към
момента на смъртта на застрахования.
Съгласно
установеното по делото към момента на смъртта на Т. Ц. – *** са останали
непогасени главница в размер на 2028.08 лева – главница.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е
доказан по основани и размер за сумата в общ размер на 2028.08 лева, включваща
платените от ищцата задължения по договора за кредит за главница.
За горницата над
сумата от 2028.08 лева до пълния
предявен размер от 5140.66 лева, а именно за сумата от 1374.29
лева – редовна, възнаградителна
лихва, начислена за периода 25.04.2013 г. до 25.08.2017 г., 120 лева – такси, 618.07
лева – наказателна лихва за периода 26.08.2014 г. до 25.08.2017 г., 132.52 лева – разноски по заповедно
производство, 549.60 лева – разноски по гр.д. № 16686/2017 г.
по описа на ПРС и законна лихва от
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 13399/2017 г. до окончателното плащане, съдът
намира, че искът е неоснователен. Това е така доколкото възнаградителната лихва
и наказателната лихви са начислени за период след настъпване на смъртта на
кредитополучателя, като те непредставляват негово оставащо задължение по
договора за кредит. В договора за застраховка отговорността на застрахователя
за лихви е ограничена до натрупаните такива към момента на смъртта. Договорът
за застраховка не покрива дължими заемни такси. Също така платените разноски в
производството по гр.д. № 16686/2017 г. по описа на ПРС не са задължения по договора за кредит на
кредитополучателя, чиито живот е предмет на застраховка, а са резултат от
водене на производство срещу ищцата за заплащане на дължимите по договора за
кредит суми. Същите не се покриват от застрахователния договор. Наред с това в
договора за застраховка е предвидено, че застрахователно обезщетение се заплаща
до размера на застрахователната сума от 4300 лева, не повече. Доколкото ищцата
плащайки задълженията по кредита, встъпва в правата на удовлетворения кредит,
то тя не може да търси повече, отколкото самия кредитор има право да получи.
От своя страна застрахователя
не доказа, въпреки разпределената доказателствена тежест, възражението си, че е
налице изключен риск, доколкото починалият е страдал от заболяване, което е в причинно
следствена връзка с настъпилата смърт и от което същият е страдал преди подписване
на застрахователния договор.
В тази връзка, видно от мотивите на
Решение
№ 813/28.02.2019 г. по гр.д. № 16686/2017 г. по описа на ПРС е установено, че непосредствена причина за смъртта на Т. Ц. е ***, което за първи път е било диагностицирано през 30.07.2012 г., след
сключване на процесния застрахователен договор – ***.
По възражението за изтекла погасителна
давност, съдът намира същото за неоснователно, в случая от момента на плащане
на претендираните суми към
кредитора, вземането става изискуемо и от тази дата е започнала да тече
предвидената в закона 5-годишна давност. В този смисъл е Постановление № 7/78 г. на ВС, т.14.
В случая безспорно между страните, че
горепосочените суми са заплатени от ищцата на 12.03.2019 г. от тази дата до
завеждане на иска не е изтекла, предвидената в закона погасителна давност.
Като законна последица от уважаване на иска
върху главницата следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2020 г. до окончателното плащане.
По
отношение на иска по чл.86 ЗЗД
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение
от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи
лихва от деня на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за
застраховането /нов 2016 г./ има специална разпоредба, която регламентира
отговорността на застрахователя за дължимост на законна лихва от един по-късен
момент. Разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът от представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В конкретния случай с писмо на ответника от 17.05.2019 г., по повод на заведена от ищеца претенция
за заплащане на обезщетение, същият е отказал заплащане на такова. При тези данни,
съдът счита, че с отказа си застрахователят е изпаднал в забава да изпълни задължението си, а именно от 17.05.2019 г.. С оглед диспозитивното начало
обезщетение се претендира от 18.05.2019 г. до 29.06.2020 г., което изчислено
служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП
върху главница в размер на 2028.08 лева, възлиза на сумата в размер на 230.43
лева, до която сума искът ще се уважи като основателен, а за горницата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 584.08 лева, искът като
неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни,
които са направили своевременно искане в тази насока.
Ищецът доказа следните разноски – 255.63 лева – платена държавна такса и
750 лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски, направени от ищеца
в размер на 1005.63 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 396.74 лева.
Ответникът в производството се е представлявал от юрисконсулт. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал.8 ГПК,
във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като
взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. От тази сума, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от претенцията, ще се присъди сума в размер на 60.55 лева.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Групама Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В,
ет.3 ДА ЗАПЛАТИ НА К.З.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.456, ал.1 КЗ, сумата в размер на 2028.08 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка "Живот" по полица със
Сертификат № ***
по повод настъпилото застрахователно събитие – смърт на
кредитополучателя Т. В. Ц.
по договор за кредит за
текущо потребление от ***, сключен между Т. Ц.,
като кредитополучател, с когото ищцата отговаря солидарно и „Банка ДСК“ ЕАД и представлява равностойността на платената от ищцата главница по
договора за кредит,
както и сума в размер на 230.43 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 18.05.2019 г. до
29.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба в съда – 30.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 396.74 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над уважения размер от 2028.08
лева до пълния предявен размер от 5140.66 лева, както и иска за обезщетение за
забава за горницата над уважения размер от 230.43 лева до пълния предявен такъв
от 584.08 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.З.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3 сумата в размер на 60.55 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ