РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20215400900060 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във
връзка с чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ.
ИЩЦАТА Р. Г. К., ЕГН ********** с постоянен адрес
с.*****, ул.****, община С., чрез пълномощника и адв. И. Г., твърди в
исковата молба, че е получила травматични увреждания, при настъпилото
ПТП на 4.ХІІ.2020год., в гр.С., ул.**** до ***, пред „Р.Б.“ ЕООД гр.С., когато
била блъсната от лек автомобил марка „***“, модел *** с рег.№******,
управляван от К. В. Х., ЕГН **********, докато пресичала пешеходната
пътека. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№00-12765/31.ХІІ.2020год., в който са посочени
причинените на ищцата травми: кръвоизлив в мозъка, леко увредени шийни
прешлени, без прекъсване на гръбначния стълб, рана на скалпа, оток на
мозъка. След злополуката, пострадалата Р. К., която била в безсъзнание, била
транспортирана до МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.С.. Била е настанена
за интензивно лечение и стабилизиране в ОАИЛ, поради
животозастрашаващите и травми. След извършените изследвания и прегледи,
са установени следните травми: контузия и разкъсно-контузна рана на
1
главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка,
непълно преплъзване на 4-ти шиен прешлен. На 7.ХІІ.2020год. ищцата била
настанена в Хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД
гр.С., а два дена преди да бъде изписана вдигнала температура, която
лекуващите лекари отчели за нормално състояние предвид тежестта на
травматичните и увреждания. На 14.ХІІ.2020год. Р. К. била изписана от
болницата за домашно лечение, като в епикризата освен горепосочените
травми, не са описани множеството натъртвания и охлузвания, причинени и
от силния удар. Здравословното състояние на ищцата не и позволявало да се
обслужва сама. Била трудно подвижна, с поставена шийна яка за
стабилизиране на гръбначния стълб, с непрестанни световъртежи и силни
болки в цялото тяло и най-вече в десния крак. Била транспортирана от децата
си за домашно лечение в гр.С., където е техния дом и работа. Това
допълнително оказало неблагоприятно отражение върху психологическото й
състояние, тъй като била откъсната от обичайната си житейска среда. В гр.С.
здравословното състояние на Р. К. се влошило, поддържала висока
температура, отокът в крака и се увеличавал, болката станала много силна. На
20.ХІІ.2020год., след извършен преглед в УМБАЛ „Александровска“ АД
гр.С. и направени изследвания, е диагностирана като новозаразена с Ковид-19
и фрактура на десен крак с две фрактурни линии, пропуснати при предходно
пролежаване: фрактура на фибула в областта на медиалния малеол и в
средната част на диафизата. Заради заболяването от Ковид-19, Р. К. била
поставена под карантина, в дома на дъщерите и в гр.С.. След изтичането на
карантината, на 6.І.2021год., ищцата била прегледана в ДКЦ „С." ЕООД гр.С.
от неврохирург, който диагностицирал залитания при движение с отворени и
затворени очи и потвърдил сублистеза С4-5 на шийни прешлени, и дал
указания на ищцата да носи шийна яка в продължение на три месеца. На
8.І.2021год. ищцата посетила ортопед травматолог в МЦ "ТОРАКС С.А.
ЛЗИП" ЕООД гр.С., който в момента на прегледа констатирал: болка, оток и
ограничени движения в дясната подбедрица, болка при натоварване и ходене ,
като потвърдил наличието на две фактури- на гривнена става и на подбедрица,
затова изпратил Р. К. при доцент ортопед травматолог за второ мнение. На
12.І.2021год. бил извършен такъв преглед, при който се потвърдили
констатираните фрактури и била назначена имобилизация с ортеза за 45 дни.
На 5.ІІ.2021год., в ДКЦ "Софиямед" ЕООД, ищцата посетила неврохирург,
2
който отново установил наличието на запитания при движение с отворени и
затворени очи, световътреж, главоболие и скованост на шията, като
препоръчал назначената терапия за носене на шийна яка да продължи три
месеца. На 10.ІІІ.2021год. в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД гр.С. било
направено образно изследване "Ядрено магнитен резонанс" на главата и
шията на ищцата, при което се установило дегеративни промени в шийния
сегмент на гръбначния стълб с оформен диск/остеофит комплекси на
описаните нива, и полепване на кръв по мозачната кора, която не можела да
бъде премахната и застрашавала Р. К. с поява на епилепсия в бъдеще. На
12.ІІІ.2021год., при неврологичния преглед в ДКЦ „С.“ ЕООД гр.С., са
констатирани продължаващи залитания при отворени и затворени очи,
световъртеж и ЧМТ-отдясно на ищцата. На 31.ІІІ.2021год. ищцата била
прегледана в МЦ „Баланс Клиник“ ООД гр.С., като и е поставена диагноза:
доброкачествен пароксизмален световъртеж, с назначена терапия-
вестибуларна рехабилитация и продължаване на болничния с 30дни. Или в
резултат на процесното ПТП, на ищцата Р. Г. К. са причинени следните
травматични увреждания: контузия с разкъсно-контузна рана на главата,
мозъчно сътресение, контузия на мозъка, мозъчен кръвоизлив, сублистеза на
4-ти шиен прешлен, фрактура на гривнена става, фрактура на подбедрица.
Въпреки проведеното оперативно лечение и продължаващо медикаментозно
лечение, ищцата все още не се е възстановила напълно, световъртежа и
залитанията и продължават и са с неясен период на отшумяване. В резултат
на разместването на прешлените в гръбначния стълб, е загубена предишната
устойчивост на тялото, движанията и са болезнени, липсва сила и опора на
тялото. Двете фрактури на десния крак са довели до невъзможност
пострадалата да се обслужва самостоятелно, като една през март 2021год. тя
започнала да се придвижва сама с помощта на бастун. Но твърди, че
проблемите с походката и продължават и до настоящия момент. В резултат на
комбинираните травматични увреждания, ищцата повече от 4 месеца не
могла да упражнява ежедневните си дейности, болките от травмите били
постоянни, понякога много силни, световъртежа и проблемите с
вестибуларния и апарат продължават и до настоящия момент. В резултат на
ПТП при ищцата се появило безсъние и депресия. За продължителен период
от време тя била принудена да извършва елементарни дейности по
поддържане на личната си хигиена и в бита от трети лица, не можела да
3
работи, била откъсната от обичайната си среда и социални контакти.
Възстановяването и било съпроводено с физически болки и страдания, и с
психически и емоционален стрес. Тези болки и страдания се отразили
неблагоприятно върху душевното състояние на ищцата, като са налице
симптоми на остро постравматично стресово разстройство. Ищцата е
демотивирана при извършване на редица дейности, поради страх от нови
увреждания и злополуки. От справката, извършена в Информационния център
към Гаранционния фонд, ищцата е установила, че към момента на ПТП,
виновният водач, който е управлявал лек автомобил „О. А.“ с рег.№******, е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.С..
Затова, с молба от 23.ІV.2021год., ищцата отправила до ответното дружество
застрахователна претенция, с искане да и бъде определено и изплатено
застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени и
имуществени вреди. Към настоящият момент застрахователят не е изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск на
основание чл.432ал.1 КЗ. Ето защо ищцата моли С. окръжен съд да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.С., ЕИК200299615
да и заплати сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод получените от нея телесни увреждания, в резултат на ПТП,
настъпило на 4.ХІІ.2020год. в гр.С. и сумата 1 161.15лв., представляваща
обезщетение за имуществените вреди за проведено лечение и диагностични
процедури, ведно със законните лихви върху сумата 121 161.15лв., считано от
изтичане на 15 дневния срок за произнасяне на застрахователното дружество
по доброволната и претенция- 8.V.2021год., до окончателното изплащане на
сумата, като се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ищцата на адв. И. Г. при условията на
чл.38ал.1 от ЗА. Присъдените суми следва да се платят по банкова сметка с
IBAN: ***** в „****“АД. с титуляр Р. Г. К..
По направено искане от ищцата Р. К., чрез пълномощника и
адв. И. Г. и на основание чл.214ал.1 ГПК, с протоколно определение от
18.ХІ.2022год. съдът е допуснал намаление на размера на предявения иск по
4
чл.432ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата от процесното ПТП, от 120 000лв. на 85 000лв.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Б. Г.
И. и Ж. С. К., чрез пълномощника му юрисконсулт О. М., със служебен адрес:
гр.С., район „***“, ж.к.***, бул.“Г.М.Д.“ №*, подава писмен отговор вх.
№3303/25.ХІ.2021год. на исковата молба /с дата на пощенското клеймо
24.ХІ.2021год./. Ответникът оспорва предявения иск с правно основание
чл.432ал.1 КЗ по основание и размер. Признава за установено съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.№****** по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по силата на
застрахователна полица №***.
Ответникът оспорва вината на водача на лек автомобил „О.
А.“ с рег.№**** К. В. Х., като считя, че тя не е нарушила императивните
разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, съответно не е
причинила процесното ПТП, така, както е описано в исковата молба. Поради
това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта-
противоправно поведение. Според Тълкувателно решение№2/6.VІ.2012год.
по тълк.д.№1/2010год. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по
чл.432ал.1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на
деликтно основание по чл.45 ЗЗД. С други думи, претенция за обезщетение
към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да
получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.
Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на
деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото
притезание по чл.432ал.1 КЗ. Ответното застрахователно дружество счита, че
ищцата, чрез своите действия е станала причина за настъпване на процесното
ПТП. Ето защо оспорва и съставения Констативен Протокол за ПТП с
пострадали лица от 4.ХІІ.2020год. Протоколът е официален удостоверителен
документ, но не се ползва с материална доказателствена сила относно
механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото
ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на страната. Съгласно
чл.179ал.1 ГПК, посоченият протокол, имащ характер на официален
5
документ, има удостоверителна доказателствена сила само по отношение на
фактите и обстоятелствата, които са се осъществили от или пред
длъжностното лице. което е изготвило този документ.
Ответникът счита претендираният от ищцата размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за прекомерно и
необосновано завишен. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост”, по смисъла на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалото лице. От значение са и редица други обстоятелства, които би
следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка да се
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди за
неимуществени вреди. Съгласно Постановление №4/25.V.1961год. на
Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се
присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди”. Ето защо ответникът твърди, че исковете се явяват
неоснователни и в пълния предявен размер. Същите не са съобразени с
реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинените
телесни увреждания от процесното ПТП и надвишават значително
справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение.
Претендираните размери не са съобразени и с приноса на пострадалата за
настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.
Ответникът оспорва медико-биологичния характер на всички
описани като настъпили увреждания при ищцата, във връзка с които се
твърди, че същата търпи неимуществени вреди, както и оспорва тяхната
продължителност. Необходими са доказателства за твърдените от ищцата
травми- такива са медицинските документи, които отразяват именно
твърдяната тежест на уврежданията и твърдяното продължително
посттравматично възстановяване на същата. В тази връзка липсват
рентгенови снимки, представяне на образни изследвания и медицински
документи, от които да е виден характерът на уврежданията и тяхното
последващо лечение. Липсват медицински документи относно
възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при съответните
6
специалисти, които са необходими при твърдените увреждания от Р. К..
Липсва актуална консултация със специалист, от която да е видно как е
протекъл оздравителния процес, има ли усложнения и невъзстановени
травми, както и необратими последици за здравословното състояние на
ищцата. Въпреки липсата на достатъчен доказателствен материал, който да
потвърждава, че на ищцата са и причинени уврежданията, описани в исковата
молба, ответникът твърди, че ищцата е напълно възстановена към настоящия
момент. Всички доказателства насочват, че оздравителния период на ищцата,
предвид възрастта й и заразяването й през възстановителния й период с
Ковид-19, е бил изключително кратък, като не следва причинените й
увреждания да й причиняват болки и неудобства в бъдеще. На следващо
място, ответникът твърди,че ищцата със своето поведение е удължила
възстановителния си период и е утежнила последиците от получените травми.
Твърди, че ищцата не е провела необходимите контролни прегледи, като
липсват каквито и да е доказателства същата да е повеждала каквото и да е
рехабилитационно или физиотерапевтично лечение, което безсъмнено е било
необходимо с оглед получените увреждания. Удължения оздравителния
период на ищцата, както и тежестта на нейните увреждания, са били
причинени от предишни заболявания. Смята, че същите са дали отражение
върху възстановяването й, като при липса на предходни заболявания, ищцата
е щяла да се възстанови за още по-кратко време. Счита, че влияние върху
възстановителния период е оказало и разболяването на ищцата с Ковид-19.
Видно от представената документация, същата е преболедувала
изключително тежко вирусното заболяване, което безспорно е довело до
удължаване на възстановителния й период, както и е повишило сериозността
на последиците от ПТП-то. Оспорва твърдението,че процесното ПТП се е
отразило върху емоционално състояние на ищцата, че вследствие на
инцидента е получила посттравматично разстройство. Всички емоции, които
същата изпитва остават неподкрепени от доказателства доказващи, че Р. К. е
посещавала специалисти за своите психологични травми, или е приемала
медикаменти свързани с твърдяното й депресивно състояние. Твърди, че в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени и
неимуществени вреди на пострадалата е и поведението на ищцата. Р. К. не е
провела адекватно лечение на претърпените травми вследствие на ПТП-то,
като не е спазвала предписанията на лекарите и не е провела необходимата
7
при такива травми контролни прегледи при специалисти. Оспорва причинно-
следствената връзка между процесното ПТГТ и настъпилите телесни
увреждания на ищцата. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по
аргументи за неоснователност на главния иск, както и размера на
претендиралите лихви и началния момент, от който същите се претендират.
Съгласно специалната разпоредба на чл.497 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106ал.3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по
чл.496ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106ал.3 КЗ.
Законодателят е приел,че лихва следва да се начислява в един още по-късен
момент в сравнение с общите правила- едва след изтичането на съответен
срок, в който застрахователят има възможност да се запознае с всички
относими към случая доказателства и да определи надлежно обезщетение.
Алтернативно- ответникът твърди,че ищцата е съпричинила настъпването на
процесното ПТП, като е нарушила разпоредбите на раздел ХХІ от ЗДвП-
пресякла е на необозначено място, като е изскочила внезапно на пешеходното
платно. Поради което, водачът на застрахованото в ответното дружество
МПС, не е имал пряка видимост към ищцата. Ето защо, ако съдът приеме, че
предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди, причинени на
ищцата от процесното ПТП, е основателен, то да го намали предвид
възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, със
съответния процент на съпричиняване. Претендира за съдебни разноски по
делото, съгласно списъка по чл.80 ГПК и доказателствата за плащанията им.
С. окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата
молба от ищцата и нейният пълномощник адв. И. Г., становището на
ответника и неговият пълномощник юрисконсулт Й. К., обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и заключенията на САТЕ, СМЕ и
СПЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи
следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установи по делото, че на 4.ХІІ.2020год., около
17.05часа в гр.С., на ул.**** до ***, пред „Р.Б.“ ЕООД гр.С., е настъпило
ПТП, тъй като водачката на лек автомобил марка и модел „О. А.“ с рег.
8
№****** К. В. Х., ЕГН **********, не е забелязала пресичащата пешеходка
Р. Г. К., ЕГН********** и я блъснала, при което и причинила: контузия с
разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка,
мозъчен кръвоизлив, сублистеза на 4-ти шиен прешлен, фрактура на гривнена
става, фрактура на подбедрица /като фрактурите не са били установени при
първоначалното лечение на ищцата в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.С.,
а при последващите и прегледи в УМБАЛ „Александровска“ АД гр.С. и ДКЦ
„С.“ ЕООД гр.С./.
Безспорно е по делото, че към момента на настъпване на
процесното ПТП на 4.ХІІ.2020год., е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка и модел „О. А.“ с рег.№****** по застрахователна полица №***,
валидна от 8.І.2020год. до 8.І.2021год., сключена със ЗАД “ДАЛЛБОГГ:
Живот и Здраве“ АД гр.С., ЕИК *********.
По делото като доказателства се представят: медицинската
документация за проведено лечение и прегледи на ищцата Р. К. в МБАЛ „Д-р
Братан Шукеров“ АД гр.С. и медицинската документация за извършени
прегледи в УМБАЛ „Александровска“ АД гр.С., ДКЦ „С.“ ЕООД гр.С., МЦ
„Торакс С.А. ЛЗИП“ ЕООДгр.С., УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ АД гр.С. и
МЦ „Баланс клиник“ ООД гр.С.. От епикризата, издадена на 14.ХІІ.2020год.
от Хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.С. се
установява, че на 4.ХІІ.2020год., Р. Г. К. е транспортирана в болницата след
като била блъсната от МПС, като първоначално е настанена за интензивно
лечение в ОАИЛ /до 7.ХІІ.2020год./, след което е настанена в Хирургичното
отделение за лечение, и на 14.ХІІ.2020год. била изписана, с окончателна
диагноза: контузия с разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение,
контузия на мозъка, мозъчен кръвоизлив, сублистеза на 4-ти шиен прешлен.
След като била изписана от болницата в С., дъщерите на ищцата, които
живеят и работят в гр.С., взели майка си в дома им в гр.С., където
продължило лечението и били извършени множество прегледи. При извършен
преглед на Р. К. на 20.ХІІ.2020год. в УМБАЛ „Александровска“ АД гр.С.,
поради влошаващото и се състояние, заради поддържаната висока
температура и болки и оток в десния крак, и е поставена диагноза:
9
новозаразена с Ковид-19 и две фрактури на десния крак: фрактура на
гривнена става и фрактура на подбедрица. Тя била поставена в 14дневна
карантина, заради Ковид-19, в дома на дъщерите и в С.. При извършен на
6.І.2021год., след изтичане на карантината, преглед на ищцата в ДКЦ „С.“
ЕООД от неврохирург, са установени залитания с отворени и затворени очи,
световъртеж, главоболие и скованост на шията, което наложило ищцата да
носи шийна яка в продължение на три месеца. Травматолог ортопед от МЦ
„Торакс С.А. ЛЗИП“ ЕООД гр.С., при прегред на ищцата на 8.І.2021год.
потвърдил, че болката, отока и ограничените движения в дясната подбедрица,
се дължат на двете фрактури и я изпратил за второ мнение при доцент
ортопед травматолог, който при преглед на 12.І.2021год. потвърдил
констатираните фрактури и назначил имобилизация с ортеза на десния крак за
45дни. За световъртежа и била назначена терапия- вестибуларна
рехабилитация. На 5.ІІ.20212год. на ищцата е извършен преглед в ДКЦ „С.“
ЕООД, като неврохирург установил залитания при движение с отворени и
затворени оочи, световъртеж, главоболие и скованост в шията и и препоръчал
да носи шийна яка в продължение на три месеца. На 10.ІІІ.2021год., в
УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ АД гр.С. е направено образно изследване
„Ядрено-магнитен резонанс“ на главата и шията на Р. К., при което са
установени дегенеративни промени в шийния сегмент на гръбначния стълб с
оформен диск/остеофит, комплекси на описани нива и полепване на кръв по
мозъчната кора, която не може да бъде премахната и застрашава ищцата с
поява на епилепсия в бъдеще. На 31.ІІІ.2021год. в МЦ „Баланс клиник“ ООД
гр.С. при извършен на ищцата преглед е поставена диагноза: доброкачествен
пароксизмален световъртеж и и е назначена вестибуларна терапия, с
продължаване на болничния с 30дни.
Ищцата представя фактури и касови бонове за закупени
лекарства, извършени прегледи в горепосочените болнични заведения и за
транспортни разходи до гр.П. за прегледи, общо в размер на 1161.15лв., които
писмени доказателства не са оспорени от ответното застрахователно
дружество в законоустановения срок, с отговора на исковата молба и отговора
на допълнителната искова молба.
По делото са разпитани свидетелите К. В. Х., К. Р. К., И.Т.Т.
и Б. Л. К..
10
Свидетелката К. Х. е собственик на лек автомобил марка
„***“, модел ***, с рег.№******. Тя управлявала собствения си лек
автомобил на 4.ХІІ.2020год., прибирайки се от работа, когато към 17.05часа
настъпило процесното ПТП. Тогава тя работела в „Паро“ ЕООД гр.С., а
работното и място било в гр.С., кв. ***, ул.***. Към 16.55часа напусната
работното си място и се отправила към дома си в кв.У. на гр.С., като карала
много внимателно, тъй като валял силен дъжд и имало мъгла. По принцип
твърди, че кара с около 40км/ч, но тогава управлявала МПС с 30км/ч, заради
намалената видимост от дъжда. Твърди, че въобще не е видяла пострадалата
пешеходка. В последния момент, преди удара, видяла един червен чадър
отпред на автомобила. Твърди, че на мястото, където ударила пешеходката,
няма пещеходна пътека. Тя веднага отбила и спряла автомобила, като
слезнала да види както става и видяла падналата на пътя жена, която била в
съзнание. Не знае какво е казала жената, защото докато отиде до нея,
полицията и линейката били при жената. Тя не си спомня колко време е
минало от удара и отбиването и спирането на колата, защото била много зле в
този момент. Твърди, че в момента на настъпване на ПТП-то било тъмно, но
мястото на произшествието било осветено от уличното осветление.
Пешеходката била облечена в тъмни дрехи и затова не я забелязала преди
удара. Усетила удара от тялото на пешеходката в дясната предна част на
автомобила. В този момент тя карала с 40км/ч. От лявата страна на пътя
имало автобус на спирката. Свидетелката предполага, че пешеходката е
вървяла от Механотехникума към магазина на „Р.Б.“ ЕООД, като ударът
настъпил след пешеходната пътека. Твърди, че преди пешеходната пътека тя
намалила скоростта на движение на автомобила, но въпреки това не
забелязала пешеходката преди удара. Не си спомня и дали пред нея имало
други автомобили в този момент.
Свидетелят Б. К. си спомня за ПТП-то настъпило на
4.ХІІ.2020год., около 17.00часа. Тогава валял дъжд, било тъмно, с лоша
видимост и мокър асфалт. Той управлявал собствения му автомобил, в посока
от гр.С. към кв. У., а К. Х. карала пред него. Твърди, че той я следвал дълго
време- още от кв.***, защото заради засиления трафик в края на работния
ден, и лошото време, не можел да я изпревари. Твърди, че Х. карала с
нормална скорост, но видимо била нов шофьор, за което съдел по завоите,
които правела, по това как се движел автомобила и в лентата за движение на
11
пътното платно. Свидетелят знае много дорбе пешеходната пътека, която е на
автобусната спирка между Механотехникума и магазина на „Р.Б.“ ЕООД,
защото той я е правил, когато работил в община С.. Свидетелят карал с около
20км/ч след Х., която била на три метра пред него. До него на предната дясна
седалка се возела съпругата му и тя първа забелязала пресичащата
пешеходната пътека жена. Той не я видял веднага, защото гледал пред
автомобила си и какви маневри ще направи автомобила на Х.- дали ще спре,
какво ще прави. Твърди, че Х. не пуснала стоповете на колата и ударила
жената, която пресичала пешеходната пътека. Самия удар той не е видял,
видял само жената, как се прехвърлила през колата, но жена му преди това
извикала „удари я“. Жена му видяла, как колата на Х. удря пешеходката на
пешеходната пътека, той след това видял как краката и се извиват над колата,
жената паднала на пътя и се претърколила 3-4 пъти. Свидетелят предполага,
че Х. не е видяла пешеходката, поради лошата видимост, заради дъжда и
изпотяването на стъклата в колата, но ударът бил силен. Свидетелят и жена
му веднага слезли от колата и отишли на видят какво става с пешеходката. Тя
била в тъмни дрехи, в безсъзнание, лежала по гръб, а едната и ръка била
вдигната нагоре. Нямало следи от кръв по нея, но не била много контактна. В
този момент на автобусната спирка имало много хора, но всеки от тях се
направил, че не е видял произшествието. Свидетелят и жена му държали
чадър над жената, докато дойде линейката и полицията.Първо дошли
полицаите, след това линейката.Чантите на пострадалата пешеходка се
разхвърчали на всички посочи, а дамската и чанта паднала пред автобуса на
спирката и той не можел да тръгне. Въпреки молбата на шофьора на автобуса,
свидетелят отказал да я премести, докато не дойде полицията. Свидетелят
твърди, че Х. подминала и не спряла до блъснатата жена, а чак пред магазина
на „Р.Б.“ ЕООД, на разстояние от около 30м. Тя дълго стояла в колата, след
това слезнала и дошла при тях, като цялата треперела, плачела и казала, че не
е видяла жената. Признала, че отскоро е взела шофьорска книжка. Свидетелят
си спомня, че пешеходката била преминала по пешеходната пътека през
отсрещната лента за движение и била в тяхната лента за движение, когато
настъпил удара. Предполага, че ударът бил в средата на предната част на
колата на Х.. Х. не спряла пред пешеходната пътека, за което съди по това, че
стоповете на колата не светнали. Не знае дали пред колата на Х. е имало други
коли, но и да е имало, те карали напред и нямало как да видят пешеходката
12
зад тях. Пострадалата жена била в безсъзнание, когато дошли полицаите, но
дали дошла в съзнание след това, когато дошла линейката, свидетелят не знае,
защото се върнал в колата си, след като дошли полицаите.
Свидетелката К. К. е дъщеря на ищцата Р. К.. Тя живее и
работи в С., заедно със сестра си. На 4.ХІІ.2020год. била в С. и се приготвяла
да тръгва към с.М., когато към 17.30часа се обадила сестра и, за да и каже, че
майка им е пострадала при ПТП и е в болницата в гр.С.. На следващата
сутрин те пристигнали в гр.С. и отишли в болницата, където узнали, че майка
им е в ОАИЛ, затова не ги пуснали при нея. Твърди, че вечерта, след ПТП-то,
вуйна им придружавала майка им в болницата при прегледите и
настаняването и в ОАИЛ. Лекарите им казали, че майка им има хематом в
мозъка и не се знае как ще се развие, да се приготвят за всичко. Свидетелката
останала като придружител на майка си в болницата до изписването и.
Твърди, че майка и не си спомняла нищо от произшествието, не знаела как са
я бутнали. Тя работи в Механотехникума в гр.С. и вечерта на 4.ХІІ.2020год.
била тръгнала от работа към дома и в с.*****. Когато е пресичала пътя е
станало ПТП-то, като след удара тя била изхвръкнала и паднала зад колата, на
асфалта, затова не си спомняла нищо. По тялото на майка и имало синини, по
лицето и имало сини петна, скулата и била подута. Главата и била обвита с
бинтове, с лепенки по шевовете, които и били направени в Хирургичното
отделение. Докато се лекувала в болницата в С., майка и поддържала висока
температура, за която казвали, че е от катетъра. Въпреки това, на седмия ден,
след изтичане на клиничната пътека, я изписали за домашно лечение. По това
време майка и не можела да става от леглото, не можела да ходи до тоалетна,
затова и сложили катетър. При изписването и сложили шийна яка, заради
разместените прешлени. В болницата в гр.С. въобще не разбрали, че майка им
има счупен десен крак на две места, защото не и направили рентген въпреки
болките в крака. Майка им се оплаквала от болки в цялото тяло, като не
знаела какво точно я боли. Когато я изписали тя не била в добро здравословно
състояние, не можела да се движи, да става от леглото, имала висока
температура. Затова свидетелката и сестра и взели майка им в С.. Първо я
завели на преглед при неврохирург в клиника „Иван Рилски“, където
установили, че майка им е заболяла от Ковид-19 и има две фрактури на
десния крак-счупен глезен и костта под коляното. Операция не и направили,
защото била под карантина заради Ковид-19 и поддържала висока
13
температура. След изтичане на карантината, свидетелката завела майка си на
преглед в клиника „Торакс“, където потвърдили, че има две фрактури на
десния крак, но казали, че не може да се направи нищо, поради закъснението
във времето. След като се консултирали и с доцент ортопед, който също
потвърдил, че е късно за операция, сложили шина на крака на майка и за срок
от 45дни. Свидетелката твърди, че лечението на майка и продължило около 3-
4 месеца, в който период тя не можела сама да се движи, затова се наложило
тя да я води до тоалетна, да и помага да вземе душ и за други битови
дейности. След 45 дни махнали шината на крака, но той продължавал да я
боли, затова направили нова консултация, при която им казали, че кракът
трябва да се счупи отново, но заради хематома в черепа, решили кракът да
остане в това състояние. След това водела майка си още на преглед при
неврохихург и ортопед, които им казали, че хематома е изчезнал, но е
останала кръв по мозъчната кора, която не може да се премахне оперативно, и
в бъдеще може да предизвика епилепсия, ако засегне някои нервни центрове.
Ето защо майка им приемала лекарства в продължение на 6 месеца, за да се
предотврати доколкото е възможно това заболяване. Майка им получила и
световъртеж, който бил следствие от удара в главата, и за който лекарите
казали, че ще остане до края на живота и, защото били настъпили необратими
увреждания на ушния канал, на вестибуларния апарат. Свидетелката твърди,
че майка им след ПТП започнала много да забравя и до настоящия момент
няма подобрение. Тя изпитва страх на улицата, много се притеснява, когато
трябва да пресича пътното платно. От операцията на главата и останали
белези, които майка и се стреми да покрие с косата, но изпитва дискомфорт.
И досега майка им изпитва болки в крака, в кръста и в главата. Работа
започнала една 6 месеца след ПТП-то. Рехабилитация на крака и правили
един-два пъти в болницата в С., след което казали, че нищо повече не могат
да направят за подобрение на нейното състояние.
Свидетелят И. Т. е от с.*****, община С. и познава ищцата
отдавна, тъй като са работоли в една фирма и били приятелски семейства.
Твърди, че преди ПТП се виждали често, пиели кафе, но след ПТП-то се
виждали рядко, чували се повече по телефона. Твърди, че след ПТП-то Р. К.
се променила, не външно, но вече мното се притеснява да не получи
епилепсия, както и от световъртежите, които има. Сега говори по-малко,
често повтаря едни и същи неща, защото е започнала да забравя. Р. К. живее
14
сама в с.*****, след внезапанта смърт на съпруга и през 2019год. А дъщерите
и живеят и работят в гр.С..
Вещото лице по назначената САТЕ инж. Г. Д. Т. в
заключението си твърди,че процесното ПТП е настъпило на 4.ХІІ.2020год.,
около 17.05часа, на пешеходната пътека между Механотехникума в гр.С. и
автобусната спирка пред „Р.Б.“ ЕООД гр.С., по посока кв.У.. Р. К. си тръгнала
от работа в Механотехникума, слязла по стълбите, които водят към
пешеходната пътека /север-юг/, след което пресякла пешеходната пътека към
спирката. По същото време К. Х. управлявала собствения си автомобил „***
Остра“ с рег.№****** по ул.***, по посока от кв.*** към кв.У. /запад-изток/.
Около 17.05часа тя стигнала до пешеходната пътека, не забелязала
пешеходката и я блъснала с предната дясна част на автомобила, малко преди
тротоара в дясната лента за движение. Така се е реализирало процесното
ПТП, при което е пострадала пешеходката Р. К.. Общинският път в гр.С., на
ул.****, в непосредствена близост до „Р.Б.“ ЕООД, е покрит с дребнозърнеста
асфалтова настилка. Пътят е хоризонтален, с две ленти за движение, като в
момента на настъпване на ПТП-то бил мокър от дъжда. Времето било мрачно
и дъждовно, с видимост, характерна за дъждовно време. Пешеходната пътека
е широка 4м. В дадения участък по посока на движение на лекия автомобил,
причинил ПТП-то, има пътни знаци В24 /Забраенно изпреварването на МПС,
с изключение на мотопеди и мотоциклени без кош/, В26 /Забранено
движението със скорост, по висока от посочената-40км/ч/, А19 /Внимание
деца/ и Д17 /Пешеходна пътека/. Вещото лице твърди, че от техническа
гледна точка, водачът К. Х., управлявайки лек автомобил „О. А.“ с рег.
№******, е била длъжна, приближавайки пешеходната пътека да пропусне
стъпилия на нея и пресичащ пешеходец Р. К., като намали скоростта на
движение или спре автомобила. Пренебрегването на това задължение е
причината за настъпилото ПТП. Твърди, че К. Х. е имала пряка видимост към
пресичащата пешеходка и през цялото време е можела да наблюдава
движението и. Тя се е намирала на разстояние по-голямо от опасната за нея
зона за спиране с цел избягване на пешеходката. К. Х. е можела да
предотврати процесното ПТП, като предприеме маневри- натискане на
спирачка, спиране на автомобила или заобикаляне на пешеходката. Твърди,
че видимостта е била нормална за дължовно време, без мъгла или друга
задименост, но с голяма интензивност на движението в края на работния ден.
Лекият автомобил „О. А.“ с рег.№****** се е движил с 40км/ч към момента
на процесното ПТП. А пешеходката се е движила с около 4.5км/ч /или
1.17м/сек./, със спокоен ход. Първоначалният удар бил в предната дясна част
на автомобила и в страничната задна дясна част на пешеходката. Категоричен
е, че К. Х. е имала възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако е била
спазила пътните знаци и намалила скоростта пред пешеходната пътека или
спряла автомбила. От техническа гледна точка Р. К. не е можела да възприеме
приближаващия автомобил, защото е пресичала правилно пешеходната
пътека и в момента на удара е била малко преди края на пешеходната пътека,
15
до тротоара на автобусната спирка.
Вещото лице по назначената нова САТЕ и. Г. С. в
заключението си твърди, че най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на процесното ПТП: водачът К. Х. е управлявала лек
автомобил „О. А.“ с рег.№******, по платното за движение на ул.**** в гр.С.,
в посока от запад на изток, с около 40км/ч. По същото време пешеходката Р.
К. е била на северния тротоар. Когато е предприела пресичане на платното за
движение, в посока от север на юг, отляво на дясно пред автомобила на Х., тя
е била извън опасната зона за спиране на лек автомобил „О. А.“. Водачът на
лек автомобил „О. А.“ не е реагирал своевременно на намиращата се на
платното за движение пешеходка и така в резултат на скоростта и пресичане
на траектория е настъпил удар в предната дясна част на лек автомобил „О.
А.“ и в дясната част на пешеходката. Последвало е възкачване на пешеходката
върху предния капак на автомобила с достигане и удар на главата и в
предното обзорно стъкло. След удара, автомобилът се е установил на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед и фотоалбума на
местопроизшествието в досъдебното производство, а пешеходката Р. К. е
паднала на пътната настилка в зоната на мястото с петно от червеникава
течност, отразено в протокола за оглед и фотоалбума. Произшествието е
настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на ляв завой.
Платното за движение в мястото на ПТП-то има настилка от асфалт, която в
момента на произшествието била мокра от дъжда. Пътното платно е с обща
широчина 10.42м, като дясната /южна/ лента за движение е с ширина 4.70м.
Насрещните пътни ленти са разделени помежду си с пътна маркировка „Коси
успоредни линии“- М15, обозначаващи площ, забранена за движение на ППС.
В южната част на платното за движение е разположено уширение за спирка. В
зоната на местопроизшествието има напречна маркировка „Пешеходна
пътека“- М8.1, с ширина 4м. Попътно на движението на лек автомобил „О.
А.“ в посока от запад на изток, непосредствено преди мястото на
пешеходната пътека е разположен пътен знак Д17 /Пешеходна пътека/.
Вещото лице твърди, че водачът на лек автомобил „О. А.“, при своевременна
реакция и задействайки спирачната система, е имал техническа възможност
да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, със скоростта, с която се
е движил. Видимостта на пешеходец с тъмни дрехи е на 45м разстояние, като
се вземе предвид интензитетът на дъжда и мъглата в зонана на
произшествието, както и светлината от фаровете. А при движение на дълги
светлини- не по-малко от 100м. Времето на реакция на шофьора е била
0.8секунди. Скоростта на автомобила е била съобразена с изследваната
видимост към конкретното препятствие на пътя. Вещото лице счита, че
скоростта на движение на пешеходката не може да се определи еднозначно,
но независимо от начина и на движение /с ход или бегом/, навлизането е
започнало преди да попадне в опасната зона за спиране на автомобила.
Първоначалния контакт е настъпил в предната дясна част на предната броня
на автомобила и десния крак на пешеходката, който е бил опорен. Ударът е
16
настъпил под масовия център на тялото на пешеходката, в резултат на което е
настъпило възкачването и на предния капак и достигане на главата с удар в
предното обзорно стъкло на автомобила. Последвало е счупване на предното
обзорно стъкло и падане на пешеходката на пътната настилка. Ударът е
настъпил след западната част на маркировката на пешеходната пътека.
Водачката К. Х. е възприела пешеходката непосредствено преди самия удар.
Технически правилно е, при възникване на опасност водачът на автомобила
екстремно да задейства спирачната система.
Вещите лица по назначената комплексна СМЕ д-р Г. Б. Б.-
специалист неврохирург в Клиниката по Неврохирургия при УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД гр.П. и д-р М. К. Б.- лекар в Отделението по съдебна медицина
на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.П. в заключението си твърдят, че в
резултат на настъпилото на 4.ХІІ.2020год. ПТП, ищцата Р. Г. К. е получила
следните травматични увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана на
главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка,
непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен, счупване на дясната
малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и средната част на тялото
и, множество охлузвания и кръвонасядания по краката. Мозъчното
сътрасение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата
на сомнолентност /сънливост и ГКС 10-12т/ е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота /само по себе си/. Мозъчното сътресение
е временна функционална увреда на мозъчната дейност, при която няма
органични увреди на мозъка. В случая при Р. К. са открити органични увреди
на мозъка: контузия на мозъка и кръвоизлив в мозъка, които увреди са по-
значими от мозъчното сътресение, защото при тях има освен функционална и
органична увреда на мозъчната структура. Контузията на мозъка е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота /сама по себе си/.
Кръвоизлива в мозъка е довел до разстройство на здравето, временно оспасно
за живота /сам по себе си/. Непълното приплъзване на 4-ти шиен прешлен е
довело до затрудняване на движенията на врата. Но в случая вещите лица
считат, че не може със сигурност да се твърди причинно-следствена връзка
между въпросното непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен и
претърпяното от Р. К. ПТП. Напълно е възможно, на това ниво на гръбначния
стълб /С4-С5 прешлени/ да съществува дегенеративен процес на
минималното приплъзване на прешлените един спрямо друг. Като
оплакванията от затруднени движения в шийната област е напълно възможно
да се дължат не на въпросното приплъзване, а преразтягането на шийната
мускулатура при описания начин на травма на главата, получени при ПТП-то.
Счупване на дясната малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и
средната част на тялото и е довело до трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник. Това е една средна телесна повреда, защото
счупването е на две места на една и съща кост и се възстановява целия десен
крак, чрез една и съща процедура, която може да бъде малка по-
продължителна, докато заздравее костта и на двете счупени места.
17
Контузията на главата и разкъсно-контузната рана на главата по отделно и в
съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
129 НК. Множеството охлузвания и кръвонасядания по краката са причинили
болки и страдания, без разстройство на здравето. Вещите лица считат, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП на
4.ХІІ.2020год. и описаните в епикризата и амбулаторните листове
травматични увреждания по отношение на травмите на главата и десния крак
на ищцата. Не може да се твърди със сигурност, че приплъзването на 4-ти
шиен прешлен е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а не се дължи
на дегенеративни промени в сответната шийна област, шипове по
повърхността на телата на С4 и С5 шийни прешлени, липса на ЯМР и КАТ,
както и клинични белези за разкъсване на лигамени, разкъсване на между
прешленния диск, счупване и/или изкълчване на шийни прешлени.
Непосредствено след ПТП-то, Р. К. е търпяла от умерени на моменти до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода
на оздравителния процес са затихнали до пълното им изчезване след неговото
приключване. Оздравителния процес при ищцата е траел 5-6 месеца, при
благоприятен ход на развитие и без усложнения, за което по делото липсват
доказателства. След този период ишцата е напълно възстановена.
Констатирания мозъчен кръвоизлив непосредствено след черепно-мозъчната
травма, е бил по тип „травматична субарахноидна хеморагия“, или анличие на
малко кръв в мозъчните гънки, темпорално вдясно. Това се е дължало на
контузията на мозъчното вещество. Количеството е било малко /1-2
милилитра/, не се е наложило оперативна интервенция,като консервативното
лечение е било адекватно и успешно. 15 дни след ПТП тази кръв напълно е
изчезнала, била е резорбирана от околното мозъчно вещество напълно. Няма
данни Р. К. да е развила посттравмена епилепсия или други неврологични
заболявания. Оплакванията и от световъртеж и залитания са неспецифични
оплаквания, и най-вероятно имат смесен мозъчно-вестибуларен характер,
като не може да се определи интензитета им, още по-малко пълното им
изчезване. Те може да се дължат и на редица други фактори, като колебания в
кръвното налягане, режим на почивка и движение, липса или наличие на
вирусни заболявания, общи неразположения и др. Пълно възстановяване е
възможно след 6 месеца, като ищцата е напълно възстановена понастоящем.
При първоначалното съприкосновение между лекия автомобил и дясната
подбедрица на Р. К., на същата е причинено счупване на дясната
малкопищялна кост и множество охлузвания и кръвонасявания по краката,
след това е последвало възкачване на предния капак на автомобила и удар на
главата в основата на предното обзорно стъкло, при което е получила
разкъсно-контузна рана на главата в теменната и област. След това е
последвало падане на пътното платно, удар в главата в тилната част в пътната
настилка, при което се е получила разкъсно-контузна рана на главата,
контузия и кръвоизлив в мозъка. Оздравителният процес е протекъл
сравнително гладко, без наличие на ранни или късни усложнения, без да се е
18
наложило операционно лечение, като консервативната терапия била
адекватна и навременна. Извършвани са неколкократни контролни прегледи
при неврохирург и ортопед, проведени са образни изследвания, спазени са
били принципите при проследяване на пациент с черепно-мозъчна травма.
Възникналото заболяване от Ковид-19 е със случаен характер, няма описани
усложнения до момента и е протекло сравнително леко. По делото няма
данни ищцата да е провела рехабилитационни процедури, освен
вестибуларната рехабилитация /за световъртеж/. Непровеждането на
рехабилитация няма прако отражение върху оздравителния процес. Няма
данни ищцата да е страдала от предходни заболявания, както и за останали
постоянни увреждания. Не са възникнали усложнения по време на
оздравителния процес.
Вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза /СПЕ/ Д. Х. Т.- магистър-психолог по социална приложна и
съдебна психология, в заключението си твърди, че ищцата Р. К. е на
***години, т.е. тя е в зряла възраст /според класификацията, приета от СЗО/.
Данните от проведеното изследване очертават Р. К. като личност с повишена
тревожност, невротичност и депресивност. Личностовите й особености и
занижените възможности за справяне с травмиращи събития, създават
благоприятни условия за изпадане в депресивни състояния, които са
провокирани от емоционално натоварената житейска ситуация. Физическата
травма, получена при пътно-транспортния инцидент, последвалото лечение и
периода на възстановяване са се отразили негативно върху психологичното
състояние на К., тъй като са довели до трайни промени в ежедневието й.
Демонстрират се негативни промени в мисленето и настроението, включващи
притеснения и трудност при поддържането на близки отношения. Р. К.
осъзнава, че страда от пропуски в паметта, вследствие на което променя
обичайния си ритъм на живот. От своя страна това води до натрупване на
ежедневен стрес. При извършеното психологично изследване, независимо, че
от пътнотранспортния инцидент и проведеното лечение е изминала повече от
една година, се констатират: повишена тревожност, напрегнатост, чувство за
застрашеност, нарушения на съня, съпроводени с емоционална лабилност и
подтиснато настроение. Установяват се нарушения в протичането на
психичните й функции, които обуславят необходимост от професионална
психиатрична помощ. Причината за загубата на памет са от решаващо
значение, за да се направи прогноза. Те могат да бъдат органични или
функционални. Органичните причини включват мозъчната травма, каквато е
получила Р. К. при ПТП-то. В случая, установените промени в ежедневието
на ищцата, свързани с нарушена памет, обусляват според вещото лице-
психолог необходимостта от консултация с невролог.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по
комбинираната СМЕ, САТЕ на вещото лице инж. В. С. и СПЕ изцяло, като
компетентно и добросъвестно изготвени, както и неоспорени от страните по
делото.
Ищцата Р. Г. К., ЕГН ********** с молба от 23.ІV.2021год.,
19
чрез пълномощника и адв. И. Г., е отправила до ЗАД “ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД гр.С. претенция за изплащане на обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, в размер на 150 000лв., и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 161.15лв., в резултат на травматичните и увреждания при
ПТП, настъпило на 4.ХІІ.2020год., по която е образвана щета№*** и 02. Но с
уведомление изх.№4134/18.VІІІ.2021год. застрахователното дружество е
отказало да изплати исканите обезщетения от пострадалата Р. К., тъй като
липсвали достатъчно документи и информация, които да обосноват
основателността и размера на застрахователната и претенция, поради което
считало, че не е налице основание за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение за твърдените от нея неимуществени вреди. По
исканото обезщетение за причинените на Р. К. имуществени вреди в резултат
на процесното ПТП, и до настоящия момент няма произнасяне на
застрахователното дружество, като те не са изплатени.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и ал.3 КЗ- да се осъди ответника ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на Р. Г. К.,
ЕГН ********** от с.*****, община С. сумата 85 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод получените от нея телесни
увреждания, и сумата 1 161.15лв., представляваща обезщетение за
причинените и имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на
4.ХІІ.2020год., който пътен инцидент е причинен от водача на лек автомобил
„О. А.“ с рег.№****** К. В. Х., ведно със законните лихви върху
претендираното обезщетение, считано от изтичане на 15 дневния срок за
произнасяне на застрахователното дружество по доброволната и претенция-
8.V.2021год., до окончателното изплащане на сумите.
Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по
застраховката „Гражданска отговорност“ има договорен характер спрямо
застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния
за причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу
„Гражданска отговорност“ се съдържа в чл.429ал.1 КЗ. То е вид застраховане,
20
при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в
договора застрахователна сума обезщетението, което застрахования дължи на
трето лице по силата на своята гражданска отговорност-договорна или
извъндоговорна. Съгласно разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка «Гражданска
отговорност» при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. А съгласно
разпоредбата на чл.380 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователа писмена
застрахователна претенция. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка по
която застрахователят да плати обезщетението.
На основание чл.498ал.3 във връзка с ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432ал.1 КЗ от
увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503ал.1 КЗ, на писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването и.
Според чл.498ал.2 КЗ произнасянето на застрахователя в
законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ, може да бъде: или
определяне и изплащане на размера на претендираното застрахователно
обезщетение, или отказ за плащане на обезщетението, поради: 1.доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението, 2.липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът може да е и частичен- само по отношение на недоказания
размер на обезщетението.
В настоящият случай ищцата Р. Г. К., като увредено лице, е
спазила изискванията на чл.380 КЗ във връзка с чл.498ал.1 и 3 КЗ, като с
молба от 23.ІV.2021год. е отправила застрахователна претенция до ЗАД
«ДаллБогг: Живот и здраве» АД гр.С. за изплащане на 150 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и
психически стрес, причинени от получените при ПТП на 4.ХІІ.2020год.
телесни увреждания, както и 1 161.15лв. обезщетение за причинените и
имуществени вреди от ПТП-то. Тъй като застрахователят е отказал с
21
уведомление изх.№4134/18.VІІІ.2021год. да определи и изплати обезщетение
за неимуществените вреди и до настоящия момент не е отговорил на
застрахователната претенция за обезщетяване на причинените имуществени
вреди, увреденото лице Р. Г. К. е предявила настоящия пряк иск с правно
основание чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.С.,
който са процесуално допустим. С разпоредбата на чл.432ал.1 КЗ се
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по
силата на чл.45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента.
Искът е предявен на основание чл.432ал.1 КЗ срещу
ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и
здраве“АД гр.С., ЕИК200299615, в качеството му на застраховател по
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите за лек автомобил марка „***“, модел *** с рег.№******
по застрахователна полица №***, валидна от 8.І.2020год. до 8.І.2021год.,
сключена със ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр.С., ЕИК *********.
Ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.С. не оспорва този факт и
признава, че е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег.№******,
към датата на настъпване на процесното ПТП- 4.ХІІ.2020год..
Иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ може да се предяви от
лицето, чието здраве или телесна цялост са били увредени при
застрахователно събитие /деликт/, причинен от водача на застрахования при
ответника автомобил и в резултат на това е претърпяло болки и страдания. В
случая ищцата Р. Г. К. е материалноправно легитимирана да предяви прекият
иск по чл.432ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на застрахования, като увредено лице, тъй като при ПТП,
настъпило на 4.ХІІ.2020год. са и причинени следните телесни увреждания:
контузия и разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия
на мозъка, кръвоизлив в мозъка, непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен,
счупване на дясната малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и
средната част на тялото и, множество охлузвания и кръвонасядания по
краката. Тези травматични увреждания са и причинили болки, страдания и
психически стрес, някои от които продължават и до днес. Според чл.478ал.2
22
КЗ увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство.
Фактическият състав на вземането по чл.432ал.1 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял
имуществени и/или неимуществени вреди.
За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които
обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди,
за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован,
причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в
чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищцата е да докаже претърпените от нея
имуществени и/или неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние на деликвента. А в тежест на ответното
застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищцата е
допринесло за настъпването на вредите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от заключенията на САТЕ и СМЕ, безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 4.ХІІ.2020год., около
17.05часа, в гр.С., на ул.**** до ***, пред „Р.Б.“ ЕООД гр.С., тъй като
водачката на лек автомобил „О. А.“ с рег.№****** К. В. Х., ЕГН **********,
движейки се със скорост около 40км/ч, която е законово допустима за
движение в населеното място от 40км/ч, но не е съобразена с наличните на
местопроизшествието пътните знаци Д17-Пешеходна пътека, А19-Деца и за
автобусна спирка, не е реагирала своевременно на пресичащата пътното
платно на пешеходната пътека Р. Г. К., не е задействала екстремно спирачната
система, за да намали скоростта или да спре автомобила, в резултат на което е
ударила пешеходката Р. К.. Ударът е настъпил в предната дясна част на лекия
23
автомобил „О. А.“, с рег.№****** и в дясната страна на тялото на
пешеходката Р. К.. Последвало е възкачване на пешеходката върху предния
капак на автомобила и удар на главата в предното обзорно стъкло, което е
счупено. След удара пешеходката Р. К. е паднала на пътното платно. В
резултат на настъпилото на 4.ХІІ.2020год. ПТП, ищцата Р. Г. К. е получила
следните травматични увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана на
главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка,
непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен, счупване на дясната
малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и средната част на тялото
и, множество охлузвания и кръвонасядания по краката. Вещите лица по
комплексната СМЕ са категорични, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото ПТП на 4.ХІІ.2020год. и травматичните
увреждания на пострадалата Р. К.. Те считат, че при първоначалното
съприкосновение между лекия автомобил и дясната подбедрица на Р. К., на
същата е причинено счупване на дясната малкопищялна кост и множество
охлузвания и кръвонасявания по краката, след това е последвало възкачване
на предния капак на автомобила и удар на главата и в основата на предното
обзорно стъкло, при което е получила разкъсно-контузна рана на главата в
теменната и област. След това е последвало падане на пътното платно, удар в
главата в тилната част в пътната настилка, при което се е получила разкъсно-
контузна рана на главата, контузия и кръвоизлив в мозъка. Сочат, че не могат
да бъдат категорични, че констатираното с КАТ на шията минимално
приплъзване /сублистеза/ на С4 шиен прешлен спрямо С5 шиен прешлен е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, защото са визуализирани
стари дегенеративни промени в съответната област: шипове по повърхността
на телата на С4 и С5 прешлени, липса на ЯМР и КАТ, както и клинични
белези за разкъсване на лигаменти, разкъсване на междупрешленен диск,
счупване и/или изкълчване на шийни прешлени. Възможно оплакванията на
пострадалата от затруднени движения в шийната област да се дължат на
прерастягане на шийната мускулатура при описания по горе начин на
травмиране на главата, при ПТП. Възникналото заболяване от Ковид-19 е със
случаен характер, няма описани усложнения до момента и е проеткло
сравнително леко според вещите лица по СМЕ.
По гореизложените съображения съдът счита за неоснователни
и недоказани възраженията на ответното застрахователно дружество, че
водачът на лек автомобил „О. А.“ с рег.№****** К. Х. няма вина за
настъпилото ПТП на 4.ХІІ.2020год. Напротив- от събраните гласни и писмени
доказателства по делото, както и от заключенията на САТЕ и СМЕ безспорно
е установено, че вина за настъпилото на 4.ХІІ.2020год. ПТП има водачът на
лек автомобил „О. А.“ с рег.№****** К. В. Х., ЕГН **********, която е
допуснала нарушение по чл.20ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно които „водачите
на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват със
24
…състоянието на пътя… и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препаствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението“. Установи се
по делото /от двете заключения по САТЕ/, че пешеходката Р. К. е попадала
пред опасната зона за спиране на автомобила, като при всички видове ход на
пешеходката /спокоен ход или бегом/, водачът на автомобила К. Х. е имала
техническа възможност да спре преди настъпване на удара, ако е започнал да
реагира или е съобразила скоростта на автомобила с конкретната пътно
климатична обстановка- наличие на ограничена видимост на платното за
движение с техническата възможност за навлизане на пешеходец на платното
за движение в населено място, при наличие на пешеходна пътека и след нея
автобусна спирка. Според вещото лице инж. В. С., водачката на лек
автомобил „О. А.“, при своевременна реакция и задействайки спирачната
система, е имала техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстремно спиране, със скоростта, с която се е движила. Видимостта на
пешеходец с тъмни дрехи е на 45м разстояние, като се вземе предвид
интензитетът на дъжда и мъглата в зоната на произшествието, както и
светлината от фаровете. А при движение на дълги светлини- не по-малко от
100м. Времето на реакция на шофьора е била 0.8секунди. Докато в случая К.
Х. е възприела пешеходката непосредствено преди удара, като не е
съобразила скоростта за движение на автомобила с наличните пътни знаци- за
пешеходна пътека и уширението на пътното платно за автобусна спирка, а и
след като е видяла пешеходката не е задействала екстремно спирачната
система, за да спре автомобила, поради което е последвал удар между МПС и
пешеходката.
Когато извършеното деяние осъществява както признаците на
престъпен състав по НК, така и на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, са
възможни различни варианти. В случая е образувано досъдебно
производство№16/2020год. по описа на РУ-С. срещу К. В. Х., ЕГН
********** за извършено престъпление по чл.343ал.1б.“б“ НК във връзка с
чл.342ал.1 НК, но то все още не е приключило. Но съгласно
ТР№142/1.ХІІ.1966год. по гр.д.№112/1966год. на ОСГК на ВС само влязлата в
сила присъда обвързва гражданския съд. Ето защо настоящия съд проведе
пълно и всестранно дирене на фактите за настъпване на ПТП на
25
4.ХІІ.2020год., като деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Няма спор по делото, че при ПТП на 4.ХІІ.2020год. на ищцата
Р. К. са причинени телесни увреждания- контузия и разкъсно-контузна рана
на главата, мозъчно сътресение, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка,
непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен, счупване на дясната
малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и средната част на тялото
и, множество охлузвания и кръвонасядания по краката. По-горе в мотивите
съдът посочи механизма на причиняване на телесните увреждания и че те са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Мозъчното
сътрасение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата
на сомнолентност /сънливост/ е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота /само по себе си/. Мозъчното сътресение е временна
функционална увреда на мозъчната дейност, при която няма органични
увреди на мозъка. Но в случая при Р. К., според вещите лица, са открити
органични увреди на мозъка: контузия на мозъка и кръвоизлив в мозъка,
които увреди са по-значими от мозъчното сътресение, защото при тях има
освен функционална и органична увреда на мозъчната структура. Контузията
на мозъка е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота
/сама по себе си/. Кръвоизлива в мозъка е довел до разстройство на здравето,
временно опасно за живота /сам по себе си/. Непълното приплъзване на 4-ти
шиен прешлен е довело до затрудняване на движенията на врата. В случая не
може със сигурност да се твърди причинно-следствена връзка между
въпросното непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен и претърпяното от Р.
К. ПТП, като оплакванията от затруднени движения в шийната област е
напълно възможно да се дължат на преразтягането на шийната мускулатура
при описания начин на травма на главата, получени при ПТП-то. Счупване на
дясната малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и средната част
на тялото и е довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник. Това е една средна телесна повреда, защото счупването е на две
места на една и съща кост и се възстановява целия десен крак, чрез една и
съща процедура, която може да бъде малка по-продължителна, докато
заздравее костта и на двете счупени места. Контузията на главата и разкъсно-
контузната рана на главата по отделно и в съвкупност са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК. Множеството
охлузвания и кръвонасядания по краката са причинили болки и страдания, без
разстройство на здравето. Непосредствено след ПТП-то, Р. К. е търпяла от
умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно в хода на оздравителния процес са затихнали до пълното
им изчезване след неговото приключване. Оздравителния процес при ищцата,
според заключението на СМЕ, е траел 5-6 месеца, при благоприятен ход на
развитие и без усложнения, за което по делото липсват доказателства. След
този период ишцата е напълно възстановена. Констатирания мозъчен
кръвоизлив непосредствено след черепно-мозъчната травма, е бил по тип
„травматична субарахноидна хеморагия“, или наличие на малко кръв в
26
мозъчните гънки, темпорално вдясно, което се е дължало на контузията на
мозъчното вещество. Количеството е било малко, не се е наложило
оперативна интервенция, като консервативното лечение е било адекватно и
успешно. 15 дни след ПТП тази кръв напълно е изчезнала, била е резорбирана
от околното мозъчно вещество напълно. Няма данни Р. К. да е развила
посттравмена епилепсия или други неврологични заболявания. Оплакванията
и от световъртеж и залитания са неспецифични оплаквания, и най-вероятно
имат смесен мозъчно-вестибуларен характер, като не може да се определи
интензитета им, още по-малко пълното им изчезване. Те може да се дължат и
на редица други фактори, като колебания в кръвното налягане, режим на
почивка и движение, липса или наличие на вирусни заболявания, общи
неразположения и др. Пълно възстановяване е възможно след 6 месеца, като
ищцата е напълно възстановена понастоящем и дори се е върната на работа.
Оздравителният процес е протекъл сравнително гладко, без наличие на ранни
или късни усложнения, без да се е наложило операционно лечение, като
консервативната терапия е била адекватна и навременна. Извършвани са
неколкократни контролни прегледи при неврохирург и ортопед, проведени са
образни изследвания, спазени са били принципите при проследяване на
пациент с черепно-мозъчна травма. Възникналото заболяване от Ковид-19 е
със случаен характер, няма описани усложнения до момента и е протекло
сравнително леко. По делото няма данни ищцата да е провела
рехабилитационни процедури, освен вестибуларната рехабилитация /за
световъртеж/. Непровеждането на рехабилитация обаче няма пряко
отражение върху оздравителния процес. Няма данни ищцата да е страдала от
предходни заболявания, както и за останали постоянни увреждания.
Безспорно се установи по делото, че ищцата е търпяла болки и
страдания от получената травма. След травматичните увреждания тя не е
можела да се обслужва сама, заради фрактурите в дейсния крак и мозъчните
травми, освен това в продължение на три месеца е носела шийна яка, заради
болките в шийната област. Болките са били най-силни в началото, след удара,
до получаване на адекватна медицинска помощ. След което постепенно, в
резултат на консервативната терапия с лекарства, поставянето на шина на
десния крак за срок от 45дена и шийна яка за три месеца, болките са намалени
и постепенно са изчезнали при пълното оздравяване на ищцата на шестия
месец.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска
отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото
възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска
отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
27
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който
отговаря и причинителят на щетата. Застраховани лица са собственикът на
МПС, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползува автомобила на законно основание. В настоящия случай не е спорно,
че К. Х. е собственик на лек автомобил «О. А.» с рег.№******.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ
във връзка с чл.45 ЗЗД. Безспорно се установи по делото деликт- нарушение
на правилата за движение по пътища /чл.20ал.1 и ал.2 ЗДвП/ от страна на
водача на лек автомобил „О. А.“ с рег.№****** К. В. Х., който е застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД “Далл Богг:
Живот и здраве“ АД гр.С., което е довело до настъпване на процесното ПТП
на 4.ХІІ.2020год..Установи се и че деликтът е извършен виновно /по
непредпазливост/ от водача на лекия автомобил, който е управлявал
автомобила със скорост от около 40км/ч, която е допустима за населеното
място, но не се е съобразил с пътните знаци Д17-Пешеходна пътека и за
автобусна спирка, не е реагирала своевременно на пресичащата пътното
платно по пешеходната пътека Р. Г. К., не е задействала екстремно спирачната
система, за да намали скоростта или да спре автомобила, в резултат на което е
ударила пешеходката Р. К., като и е причинила травматични увреждания.
Установи се и причинно-следствената връзка между извършеното по
непредпазливост деяния и травматичните увреждания причинени на Р. Г. К.-
контузия и разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия
на мозъка, кръвоизлив в мозъка, непълно приплъзване на 4-ти шиен прешлен,
счупване на дясната малкопищялна кост в областта на вътрешния глезен и
средната част на тялото и, множество охлузвания и кръвонасядания по
краката.
Ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.С. прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която
в нарушение на изискванията на ЗДвП е пресичала пътното платно на
необозначено място, като е изникнала внезапно на пътното платно. Това
възражение изцяло бе опровергано от събраните по делото гласни
доказателства и заключенията на двете САТЕ. Свидетелят Б. К. е категоричен,
че пострадалата Р. К. е пресичала пътното платно по пешеходната пътека. В
този смисъл са и заключенията на двете САТЕ, които са изследвали скоростта
на движение на лекия автомобил, настъпилия удар, мястото, където е паднала
пешеходката и нанесените и травматични увреждания. Абсолътно не
основателно е твърдението на ответника, че ищцата е възникнала внезапно на
пътното платно. Напровит- от събраните по делото доказателства безспорно
28
се установи, че тя е започнала пресичавено на пътното платно по пешеходната
пътека, в посока от север на юг, била е преминала едната лента за движение и
е вървяла по другата лента за движение /тази пред движения се автомобил „О.
А.“/, като дори била стигнала почти до тротоара, когато е настъпил удара
между нея и автомобила. Ето защо съдът счита това възражение на ответника
за неоснователно и недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
4.ХІІ.2020год. травматични увреждания. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване
на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на живота, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да
се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят
точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези
вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят
точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
29
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно се установява по
делото, че при ПТП на 4.ХІІ.2020год. са причинени телесни увреждания на
ищцата Р. К.- контузия и разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно
сътресение, контузия на мозъка, кръвоизлив в мозъка, непълно приплъзване
на 4-ти шиен прешлен, счупване на дясната малкопищялна кост в областта на
вътрешния глезен и средната част на тялото и, множество охлузвания и
кръвонасядания по краката, които са и причинили душевни болки и
страдания. При определяне на размера на обезщетението съдът изхожда от
общественото разбиране за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52
ЗЗД, към момента на постановяване на решението, което разбиране е
обусловено от икономическата конюктура в страната, при отчитане на
възрастта на увредения, вида и характера на претърпените болки и страдания.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищцата Р.
К.- 59години, икономическата конюктура в страната и общественото
възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно
30
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на Р. К. за причинените и неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания, които са
и причинени при ПТП на 4.ХІІ.2020год., сумата 85 000лв..
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
травматичните увреждания и проведеното лечение, съдът отчете силните
болки и страдания, които ищцата е изпитвала от получените травми,
мозъчните травми, които са временно опасни за живота сами по себе си,
факта, че двете фрактури на десния крак не са били надлежно установени при
първоначалното лечение на ищцата в МБАЛ „Д-р Братан Шуреков“ АД гр.С.,
а едва на 8.І.2021год. при преглед в УМБАЛ „Александровска“ АД гр.С., през
който почти едномесечен период след ПТП-то, тя не е можела да става от
леглото и да ходи, заради силните болки и оток на счупения крак, който бил
имобилизиран със шина за срок от 45 дни, но без възможност за оперативна
интервенция, заради мозъчната травма на пострадалата и закъснялото и
откриване. Тези болки и страдания са продължили през целия
възстановителен период на пострадалата от 5-6 месеца. За срок от около три
месеца фрактурите са причинили трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник, и движениято на шията, поради преразтягане на
шийната мускулатура, при настъпилия при ПТП удар на главата. Болките и
страданията, дискомфортът от травматичните увреждания са много силни,
особено в острия период, в началните дни след ПТП. Оздравителният процес
е протекъл в обичайните срокове за този вид увреждания, но е бил
съпроводен със силни болки и страдания, с дискомфорт за ищцата /тя не е
можела да се обслужва сама и е трябвало да разчита на помощта на близки
хора /дъщерите си/ за физиологичните нужди след получените мозъчните
травми и поставянето на шина на десния крак за 45дни и шийна яка за три
месеца/. В началото болките са били изключително силни, интензивни и
остри, в последствие са намалели. При Р. К. пълно възстановяване от
получените увреждания е настъпило в срок от 5-6 месеца. Останал е
световъртеж и залитане, които според вещите лица по СМЕ, са неспецифични
оплаквания и най-вероятно имат смесен мозъчно-вестибуларен характер, като
не може да се определи интензитета им, както и пълното им изчезване в
бъдеще, защото те са в пряка връзка с множество други фактори, като
колебания в кръвното налягане, режим на движение и почивка, наличие или
липса на вирусни заболявания, общи неразположения и други.
На ищцата е нанесена и психоемоционална травма,
която е дала отражение, както през време на претърпяната злополука, така и
след това. От събраните по делото доказателства /заключение на СПЕ и
свидетелски показания/ безспорно се установява, че в резултат на ПТП,
получените травми и периода на възстановяване след това, при Р. Г. К., се
установяват елементи на преживян силен стрес, довел до съществени
промени в начина й на живот. Данните от проведените изследвания на вещото
31
лице по СПЕ, определят Р. К. като личност с повишена тревожност,
невротичност и депресивност. Личностовите й особености и занижените
възможности за справяне с травмиращи събития, създават благоприятни
условия за изпадане в депресивни състояния, които са провокирани от
емоционално натоварената житейска ситуация. Физическата травма, получена
при пътно-транспортния инцидент, последвалото лечение и периода на
възстановяване са се отразили негативно върху психологичното състояние на
К., тъй като са довели до трайни промени в ежедневието й. Демонстрират се
негативни промени в мисленето и настроението, включващи притеснения и
трудност при поддържането на близки отношения. Р. К. осъзнава, че страда от
пропуски в паметта, вследствие на което променя обичайния си ритъм на
живот /избягва да включва котлон и да готви през седмицата и др./. От своя
страна това води до натрупване на ежедневен стрес. При извършеното
психологично изследване, независимо, че от пътнотранспортния инцидент и
проведеното лечение е изминала повече от една година, са констатирани:
повишена тревожност, напрегнатост, чувство за застрашеност, нарушения на
съня, съпроводени с емоционална лабилност и подтиснато настроение.
Установяват се нарушения в протичането на психичните й функции, които
обуславят необходимост от професионална психиатрична помощ. Причината
за загубата на памет могат да бъдат органични или функционални.
Органичните причини включват мозъчната травма, каквато е получила Р. К.
при ПТП-то. В случая, установените промени в ежедневието на ищцата,
свързани с нарушена памет, обусляват според вещото лице-психолог,
необходимостта от консултация с невролог. Установява се, че ищцата е
ограничила социалните си контакти заради силния дискомфорт, срамува се,
защото често забравя и заради следите от шевове по главата и, станала по-
затворена. При определяне на размера на неимуществените вреди съдът
отчете възрастта на ищцата- 59години, поради което получените травми са се
отразили изключително негативно на психо-емоционалното и състояние,
тревогата дали ще се възстанови напълно, за да се грижи сама за себе си и за
домакинството си, тъй като живее сама в с.*****.
Съдът счита за основателна и претенцията на ищцата за
обезщетение на причинените и имуществени вреди в размер на 1 161.15лв.,
представляващи разходи за медицински прегледи и диагностика, за лекарства,
и пътни разходи за прегледи в гр.П.. За извършените разходи ищцата
представя надлежните писмени доказателства- фактури и касови бележки,
които не са оспорени от ответното дружество в законоустановения срок. Ето
защо ще следва да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за
причинените и имуществени вреди в размер на 1 161.15лв.
Ищцата претендира и законни лихви върху обезщетението,
считано от датата на изтичане на 15 дневния срок на уведомяване на
застрахователното дружество- 8.V.2021год. до окончателното му изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.429ал.1 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователни договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
32
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В застрахователното обезщетение по
ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, съгласно чл.429ал.2т.2
КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият не е уведомил застрахователя по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Поради което
лихви за забава ще се дължат от застрахователя на увреденото лице Росица
Евтимова, считано от датата на предявяване на застрахователня претенция-
23.ІV.2021год.. Или ще следва съдът да осъди ответникът да заплати на
ищцата законните лихви върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция на ищцата-23.ІV.2021год. до окончателното му изплащане.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди
ответникът ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.С. да заплати по сметката
на СОС дължимата ДТ в размер 3 446.45лв..
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът
да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 400лв. за платения
депозит за СПЕ.
На основание чл.38ал.1т.2 ЗА ще следва да се осъди ЗАД
“ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.С. да заплати на пълномощника на ищцата
адв. И. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 7 866.12лв.. Дължимото
минимално адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата Р. К., изчислено на база материалния интерес по
чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год., е в размер на 7 450лв.-за
обезщетението за неимуществени вреди и по чл.7ал.2т.2 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год., е в размер на 416.12лв. за обезщетението на
имуществените вреди, или общо 7 866.12лв., съгласно чл.2ал.5 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. бр.88/4.ХІ.2022год., в сила от 8.ХІ.2022год./.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
33
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
В настоящия случай пълномощникът на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение, определено съгласно изискванията на
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и така е определено дължимото възнаграждение на адв. И.
Г., поради което липсва прекомерност на присъденото възнаграждение.
На основание гореизложеното и чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.380 КЗ във връзка с чл.429ал.1 и 3 КЗ С. окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.С., ЕИК200299615, представлявано
заедно от изпълнителните директори Р. В. М. и Б. Г. И. да заплати на Р. Г. К.,
ЕГН ********** с адрес с.*****, ул.****, община С., сумата 85 000лв.
/осемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод получените от нея телесни увреждания, и сумата 1 161.15лв. /хиляда
сто шестдесет и един лева и петнадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществените вреди, като разходи за проведено лечение и
диагностични процедури, в резултат на ПТП, настъпило на 4.ХІІ.2020год.,
което е причинено от водача на лек автомобил „О. А.“ с рег.№****** К. В. Х.
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законните лихви върху сумата 86 161.15лв., считано от
23.ІV.2021год.- датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП
с извънсъдебна молба-претенция до окончателното изплащане на
обезщетенията и 400лв. /четиристотин лева/ разноски по делото в настоящата
съдебна инстанция, които суми следва да се преведат по сметка с IBAN:
***** в „****“АД. с титуляр Радка Г. К..
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.С., ЕИК200299615,
представлявано заедно от изпълнителните директори Р. В. М. и Б. Г. И. да
заплати по сметката на С. окръжен съд дължимата ДТ в размер на 3 446.45лв.
/три хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и четиридесет и пет
стотинки/.
34
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.С., ЕИК200299615,
представлявано заедно от изпълнителните директори Р. В. М. и Б. Г. И. да
заплати на основание чл.38ал.2 от ЗА на адв. И. М. Г., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
и защита на ищцата в размер на 7 866.12лв. /седем хиляди осемстотин
шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
35