РЕШЕНИЕ
№ 2003
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000451 от 28.05.2021г.,
издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на Д. И. Х., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение по чл.27 § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че описаната в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка е много неясна и объркваща, както и
наказателното постановление е постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Също оспорва констатациите, залегнали в мотивната част и сочи,
че не е извършил нарушението, което му е вменено. Още взема становище за
наличие предпоставките за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, в който смисъл
сочи, че нарушението е за първи път, не са настъпили вредни последици, не е
засегнат съществено установения ред на държавно управление. Предлага
1
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалния представител
на жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата на изложените основания,
също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Пловдив не изпраща представител, в писмено становище описва нарушението
като установено и посочва, че наказателното постановление е съобразено с
изискванията на материалния и процесуалния закон, както и че безспорно е
установено извършването на описаното нарушение. Поддържа още, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в случая не
са налице предпоставки за преценка на случая като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 17.08.2021г. - видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС-Пловдив на 23.08.2021г. съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.04.2021г., около 13:00 часа, на път III 375 гр.Пловдив –
гр.Пещера, на разклон за с.Оризари – с.Златитрап, свидетелят И. Г. С. – в
качеството му на *** Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, спрял за проверка движещо се на същото място МПС – товарен
автомобил „ДАФ ФТ ХФ 106“ от категория N3 с рег.№ „***“ и теглено
2
полуремарке „Шмитц СЦБ С3Т“ от категория О4 с рег.№ „***“. При
проверката свидетелят С. установил, че горепосочения товарен автомобил
бил управляван от жалбоподателя Д. И. Х., ЕГН:**********. още при
проверката свидетелят С. направил справка в дигиталния тахограф на
товарния автомобил „Continental Automotive” тип *** и установил, че в
последния била поставена не собствена персонализирана карта на водача Д.
И. Х. с № ***, а била поставена дигитална карта с № *** на друго лице – Г.
К., което не било в товарния автомобил.
С оглед на горното, на място, свидетелят И. Г. С. съставил АУАН с
бланков № 285143 от 29.04.2021г. срещу Д. И. Х. за нарушение на чл.27 § 2,
изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
пълномощник жалбоподателя. Въз основа на същият акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. Г. С., който помни случая и
подробно описва обстоятелствата във връзка с последния, включително и
начина, по който е установил поставена карта на друг водач в дигиталния
тахограф. Съдът намира показанията на последния свидетел за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради което и преценява същите като
истинни. От последните показания се установява начина на констатиране
извършеното нарушение, обстоятелствата по същото, както и процедурата по
съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
преписката писмени доказателства, а именно – заверени копия от дигитална
карта с № *** на Г. К. и разпечатка от тахограф на товарния автомобил
„Continental Automotive” тип *** от които се установява, че в последния е
била поставена картата на Г. К..
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
3
административнонаказващия орган се установява от така представената
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Д. И. Х.,
ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.27 § 2, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕО) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета - за
това, че на 29.04.2021г., около 13:00 часа, на път III 375 гр.Пловдив –
гр.Пещера, на разклон за с.Оризари – с.Златитрап, като водач на МПС -
товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 106“ от категория N3 с рег.№ „***“ и
теглено полуремарке „Шмитц СЦБ С3Т“ от категория О4 с рег.№ „***“, не е
използвал своята собствена персонализирана карта на водача с № ***, а била
поставена дигитална карта с № *** на друго лице – Г. К..
Предвид вече описаната като установена фактическа обстановка, в
светлината на коментираните доказателства, съдът намери за неоснователни
възраженията, с които оспорват констатациите в АУАН и наказателното
постановление, както и твърдението, че жалбоподателят не е извършил
твърдяното нарушение.
Що се отнася до становището, че посочената АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка е много неясна и объркваща, то
същото се явява твърде неясно, доколкото в АУАН и наказателното
4
постановление са описани всички съставомерни за нарушението
обстоятелства, а възражението се явява бланкетно, поради което и не може да
бъде коментирано от съда.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното
установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.27 § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Ето защо не могат да бъдат
коментирани твърденията на жалбоподателя, че са настъпили вредни
последици, не е засегнат съществено установения ред на държавно
управление. Що се отнася до това, че нарушението е за първи път –
последното, само по себе си, не е достатъчно основание за заключението, че
конкретното нарушение разкрива обществена опасност, по-ниска от типичния
случай на нарушение от този вид.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози, за процесното нарушение
е предвидено административно наказание – имуществена санкция в размер от
1500 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000451 от
28.05.2021г., издадено от И. Д. Ц., на длъжност *** Регионална дирекция
5
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на Д. И. Х.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.93в, ал.5 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, за
нарушение по чл.27 § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6