№ 8867
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110163816 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
63816 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „..............“ ЕООД, с ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър“, бул.“.............“ №
43, представлявано от ......... срещу „............“ ООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес
на управление в гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул. „...........“ № 25, вх. А, ет. 5,
ап. 9 за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
общо 2 475, 32 лв., представляваща сбора от следните суми 789, 29 лв. – вземане по
Фактура № *********/31.01.2020 г., 789, 29 лв. – вземане по Фактура №
*********/28.02.2020 г., 789, 29 лв. – вземане по Фактура № *********/31.03.2020 г.,
60, 13 лв. – вземане за заплатени разходи по наемния имот, дължими от длъжника по
Фактура № *********/04.05.2020 г., 47, 32 лв. – вземания за заплатени разходи по
наемния имот, дължими от ответника по Фактура № *********/10.06.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК
от 02.02.2021 г. по ч. гр. дело № 59436/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в. Претендират се
разноски.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 25.10.2019 г. между страните е
сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който „..............“ ЕООД в
качеството си на наемодател предоставя за временно възмездно ползване на „............“
ООД – наемател, недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ № 1,
представляващ 1/ склад на ниво сутерен със застроена площ от 144, 15 кв.м. и 2/ офис
на втория етаж със застроена площ от 16 кв.м. Наемателят се задължил да заплаща
наемна цена в размер на 657, 74 лв. без ДДС. Страните се съгласили, че дължимият
данък добавена стойност ще бъде начисляван допълнително от наемодателя и следва да
бъде заплащан от наемателя на посочената в договора банкова сметка до пето число на
месеца, за който е дължима, като наемодателят се задължил да издава фактура в полза
1
на наемателя. По отношение на комуналнобитовите разходи по ползване на имота
страните се съгласили, че до 27 число на съответния месец наемодателят ще издава
фактура. Договорът е бил сключен за срок от една година, считано от 01.11.2019 г., на
която дата наемодателят предоставил на наематаеля фактическата власт върху имота. В
изпълнение на сключения договор наемодателят издал Фактура №
*********/31.01.2020 г., Фактура № *********/28.02.2020 г., Фактура №
*********/31.03.2020 г. всяка за сумата от 789, 29 лв. и с основание заплащане на
наемна цена за процесния имот съответно за месеците януари, февруари и март.
Фактурите са изпратени до наемателя на адреса на електронната поща, чрез която се е
провеждала комуникацията с ищцовото дружество във връзка със сключването на
договора за наем. По електронна поща са изпратени и издадените фактури за
консумативи. През месец април 2020 г. договорът за наем между страните е прекратен
по взаимно съгласие със сключването на Анекс № 1 от 30.04.2020 г. към Договора. В
сключения анекс наемателят е признал задълженията си по издадените фактури и
страните са се съгласили задълженията да бъдат изпълнени до 14.06.2020 г., въпреки
това ответникът „............“ ООД не изпълнил задължения си, което е мотивирало
правния интерес на ищеца „..............“ ЕООД да потърси вземанията си по реда на
заповедното производство, а в изпълнение на дадените указания от съда по чл. 415
ГПК и след подаване на възражението по чл. 414 ГПК и с предявяване на настоящия
установителен иск.
Ответникът – „............“ ООД, не подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, не се явява представител на дружеството в съдебното заседание, не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Както беше посочено, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното заседание, за което е бил
редовно призован, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Следователно, предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 23.11.2021 г. на ответника му е указана
последицата, че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане
на ищеца съдът може да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От приетите по делото писмени доказателства се установяват елементите на
фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 149,51 лв. – разноски в
исковото производство и сумата от 366,15 лв. – разноски в заповедното производство.
2
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 228 ЗЗД, че „............“ ООД, с ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул. „...........“
№ 25, вх. А, ет. 5, ап. 9 дължи на „..............“ ЕООД, с ЕИК .................., със седалище и
адрес на управление в гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър“, бул.“.............“ № 43,
представлявано от ........., следните суми: сумата от общо 2 475, 32 лв., представляваща
сбора от следните суми 789, 29 лв. – вземане по Фактура № *********/31.01.2020 г.,
789, 29 лв. – вземане по Фактура № *********/28.02.2020 г., 789, 29 лв. – вземане по
Фактура № *********/31.03.2020 г., 60, 13 лв. – вземане за заплатени разходи по
наемния имот, дължими от длъжника по Фактура № *********/04.05.2020 г., 47, 32 лв.
– вземания за заплатени разходи по наемния имот, дължими от ответника по Фактура
№ *********/10.06.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 02.02.2021 г. по ч. гр. дело № 59436/2020 г. по
описа на СРС, 142 с-в.
ОСЪЖДА „............“ ООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в
гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул. „...........“ № 25, вх. А, ет. 5, ап. 9 да заплати
на „..............“ ЕООД, с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление в гр.
София, п.к. 1592, р-н „Искър“, бул.“.............“ № 43, представлявано от ........., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 149,51 лв. – разноски в исковото
производство и сумата от 366,15 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3