Решение по дело №2482/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 679
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20212230102482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 679
гр. Сливен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230102482 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от
"Кредитреформ България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, ЕИК ********* срещу Д. АТ. Д., ЕГН:
********** от с. ****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 240 , ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. Към него при условие на
евентуалност е съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2017г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“
и Д. АТ. Д. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. е чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и
1
приложимото законодателство. Кредитополучателят бил подал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница
„Вивус“ били предоставили Общите си условия, които кредитополучателят
трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за
договора за кредит се бил предоставял на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора,
ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“.
С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит е
кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран
алтернативен начин.
Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането
й.
В процесния случай, на 18.06.2017 г. страните били сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се
четвърти по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответницата била
заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 100,00 (сто лева), като
била заявила и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30
дни, с падежна дата- 18.07.2017г. Съгласно заявката на ответника и условията
2 по договора, сумата е отпусната, посредством системата epay.bg, от
кредитодателя на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД на 18.06.2017 г.
На 23.06.2017 г. ответницата била заявила искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 900,00 (деветстотин лева), като отново била
2
заявила и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите
условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително,
преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се бил изменял чрез
подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия
договор, с изключение на размера на дължимите суми, били оставали
непроменени и се били прилагали съответно и за допълнителния кредит.
Договорът бил изменен на същата дата - 23.06.2017 г. Съгласно клаузите на
изменения Договор за кредит и на основание т. 8,3 от Общите условия, за
всеки изтеглен Допълнителен кредит се били дължали пропорционално лихви
и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния
срок до падежа. На 23.06.2017 г. кредитодателят бил отпуснал исканата сума
на името на кредитополучателя в “Изипей“ АД. С изменението на договора
ответницата се била задължила да върне на кредитодателя сума в общ размер
на 1228,82 (хиляда двеста двадесет и осем лева и осемдесет и две стотинки),
от които главница в размер на 1000.0 (хиляда лева), договорна лихва в размер
на 28,61 (двадесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) за периода на
ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер на 200,21
(двеста лева и двадесет и една стотинки).
Кредитополучателят се бил възползвал от правото да удължи срока на
връщане на кредита, съгласно т. 1. 1 от Общите условия, приложими към
Договор за кредит № **********, като крайният срок за връщане на сумата е
удължен до 17.08.2017г. С настъпване на падежа по договора - 17.08.2017г,,
кредитополучателят не бил погасил дължимите суми и бил изпаднал в забава.
В т. 13.2 от общите условия е била уговорена неустоечна клауза, като
съгласно същата от 18.08.2017г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) бил започнал да
начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се бил формирал чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10 % към
договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40,96 %, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус“ били изпращали
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за
кредит. В тези писма се била съдържала информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка.
Писмата, съгласно т. 13.4 от Общите условия към Договор за кредит №
********** се били таксували спрямо тарифата на кредитодателя и били
3
изцяло за сметка на кредитополучателя.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, бил
сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата
на който цедентът бил прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №
********** в общ размер на 1957.02 (хиляда деветстотин петдесет и седем
лева и две стотинки), от които: главница - сумата от 1000,00 (хиляда лева); и
сумата от 200,21 - (двеста лева и двадесет и една стотинки) и такса експресно
разглеждане; сумата от 28,61 (двадесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки) - договорна лихва; неустойка (наказателна лихва) в размер на
648,20 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки) за
периода от 18.08.2017г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят,
предхождащ цесията); отписани такси за събиране – сумата от 80,00
(осемдесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение
№ 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжницата от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД бил изпратил уведомление за цесията
чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД до двата
посочени в договора за кредит адреса, като и двете пратки били върнати в
цялост, с отметка „Преместен“. Поради което, към настоящата молба,
прилагат уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД били
предоставили на „Кредитреформ България“ ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия
момент забавата на ответника била продължавала.
Претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 1000.0
(хиляда лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
********** ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане. В условията на
евентуалност предявява иск по чл. 55, ал, 1, пр. 1 от ЗЗД. В срока по чл. 131
ГПК отговор на исковата молба не е постъпил от ответницата.
4
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Депозирано е становище, с което пълномощника на ищцовото дружество
прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната
страна.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание, не е представила писмен отговор на исковата молба и не е
направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от
представените писмени доказателства, представени с исковата молба, ищецът
е доказал по безспорен начин наличие на договорни отношения между
цедента и ответника за предоставяне на заем за претендирания размер и
усвояването на сумата, съставляваща главница по договора за заем, наличие
на договор за цесия – прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника
за извършената цесия.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и
чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови
неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат
изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите.
По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като
възлизащи на сумата 200,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД Д. АТ.
Д., ЕГН: ********** от с. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България"
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи” № 10, ЕИК *********, както следва:
- сума в размер на от 1000.00 (хиляда лева), представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № **********, прехвърлен с
Договор за цесия на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 28.06.2021 година до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА Д. АТ. Д., ЕГН: ********** от с. **** ДА ЗАПЛАТИ на
5
"Кредитреформ България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, ЕИК ********* сума в размер на 200,00
представляваща разноски по делото, от които: 50,00 лева - заплатена
държавна такса и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6