Решение по дело №489/2019 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 214

гр. Пловдив, 02.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА АНТОНОВА

при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 489/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Образувано е във връзка с жалба на адв. В.А. – защитник на подс. С.Д.А. срещу присъда № 41 от 20.08.2019 г., постановена по НОХД № 403/2019 г. на Окръжен съд – *, наказателно отделение. С посочения съдебен акт подс. С.Д.А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 предл. 2 и т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер на девет години. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното му задържане за нуждите на производството. Служебният защитник на подсъдимия – адв. В.А. е обжалвал присъдата само в санкционно-осъдителната й част с оплаквания относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода. От въззивния съд се иска да измени съдебния акт на окръжния съд, като намали размера на наложеното наказание. С присъдата си, първият съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна. Пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. По отношение на наказанието намира, че напълно покрива всички критерии на чл. 36 от НК и държи сметка за интензивната принуда спрямо пострадалия и обремененото съдебно минало на дееца.

Служебният защитник на подсъдимия адв. В.А., в хода на съдебните прения, поддържа изцяло подадената жалба. Релевира доводи за несправедливост на наложеното наказание. Намира, че независимо от правилното отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, неправилно е бил приет превес на отегчаващите, наместо баланс. Пледира за намаляване на санкцията на подсъдимия до средния размер, който да бъде редуциран с 1/3, съобразно привилегията на закона.

Подсъдимият поддържа доводите на своя адвокат, като заявява, че съжалява за стореното.

В последната си дума моли за по-леко наказание, като предоставя на съда за неговия точен размер.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват вече събраните на досъдебното производство. Съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства и с нарочно определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК за тях. Въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:

Подсъдимият С.Д.А., по прякор „*“бил осъждан многократно за кражби и грабежи, като след 2011 г. изтърпял и ефективни санкции. Последното му ефективно наказание лишаване от свобода от четири години му било наложено с присъда № 24/02.07.2015 г. по НОХД № 325/2015 г. по описа на ОС-*за грабеж при условията на опасен рецидив с принуда, упражнявана и в двете й форми спрямо пострадалия И.К.М.- възрастен човек, пенсионер, който живеел самотно в къща с двор в гр.* на ул. „*“ № 3.

На 22.11.2018 г., 2 месеца и 10 дни след изтърпяване на наказанието за горепосочения грабеж над И.К.М./наказанието за него било изтърпяно на 12.09.2018 г./, подс. А. решил отново да нападне и ограби същия самотен възрастен човек, за да му отмъсти за осъждането и за да се облагодетелства материално.

Около 22.00 часа на инкриминираната дата – 22.11.2018 г., подсъдимият отишъл до имота на И.К.М.в гр.* на ул. „*“ № 3. Дворната врата била заключена, но той прескочил с лекота невисоката ограда и се отправил към входната врата на къщата. Тя, както и поставената пред нея метална решетка, не били заключени, което позволило на подсъдимия безпрепятствено да проникне вътре. Той бил облечен надолу с черно спортно долнище, а нагоре с черно яке, с което по-рано същия ден бил видян облечен от множество полицейски служители – свидетелите П.Д.П., Г.Т.Н., Е.К.Ц. и П. А.Х.. За да не бъде разпознат от М. , А. прикрил с черен шал лицето си, като носел и черна зимна шапка на главата. В този си вид той нахлул при пострадалия, който четял вестник на леглото си в стаята вляво от входната врата. Още с влизането, А. се нахвърлил върху М. и започнал да му нанася жесток и продължителен побой. Той притискал пострадалия към леглото и го удрял изключително силно с юмруци в областта на главата. Използвал и дървена пръчка, която бил взел от двора още на влизане в къщата, докато се счупила на две. Инстинктивно прикривайки се с двете си ръце, върху които попадали и част от ударите, М. безуспешно се опитвал да се предпази. След нанасянето на множество удари, подсъдимият преустановил побоя над пострадалия и започнал да пребърква джобовете на панталона му. В бързината не успял да открие намиращата се там банкнота с номинал от 10 лева, но пострадалият сам я извадил и я предал в стремежа си да предотврати последващата агресия на нападателя си. Тази сума не била достатъчна за подсъдимия и той продължил с все сила да нанася юмручни удари по М. . Пострадалият бил облян в кръв, част от която попаднала и върху якето на подсъдимия. Със същата кръв се изцапала и ползваната при побоя дървена пръчка, както и две якета на пострадалия върху леглото му.

При втората серия удари били спупени и двете ръце на пострадалия, който посочил на подсъдимия шкафа в същата стая, където били всичките му спестявания от 350 лева в банкноти от по 50, 20, 10 и 5 лева. Узнавайки местонахождението на парите, подсъдимият преустановил побоя, наметнал върху главата на пострадалия едно от якетата и му разпоредил да не излиза навън. След това взел от шкафа 350 лева, с които допълнил 10-те лева, които бил отнел малко преди това и излязъл от къщата. В бързината, без да разбере, изпуснал на двора, претрупан с вещи, девет банкноти с номинал от по 5 лева, като бягайки напуснал района на местопроизшествието. Непосредствено след това, за да не бъде свързан с престъплението, подсъдимият изхвърлил ползваните по време на деянието шапка и шал. Не изхвърлил якето, с което бил облечен, тъй като не разбрал, че било изцапало с кръвта на пострадалия. Доволен от извършеното, той отишъл да се почерпи в заведението, стопанисвано от брата на свид. Х.С.С. в *, на ул. „*“№ 42. В него седнал на маса при Ю.Х.Д. и Д.М.В. и почерпил под предлог, че бил спечелил в казиното под хотел „*“. Освен техните питиета, подсъдимият платил и поръчките на други посетители, сред които С. Е.К. и Н.Г.М., на които казал, че се бил оженил. При уреждане на сметката в размер на около 50 лева, той оставил и голям бакшиш на свид. Х.С.- една банкнота с номинал от 50 лева. След това, заедно с К. и М., се отправил към заведение „*“ в *, където да продължи да харчи отнетите от М. пари. По пътя към компанията на подсъдимия се присъединил и И.З.А.. В денонощния магазин по пътя, А. купил две кутии цигари „Давидов" и шоколад, за които заплатил с банкнота от 50 лева. Поел и по-голямата част от сметката в заведение „*“, като дал на сервитьорката Д.М.П. 25 лева. И там обявил като версии за произхода на средствата, че се бил оженил и спечелил пари от игра в казино.

Известно време след грабежа жестоко пребитият и изплашен И.К.М.се посъвзел и в 22:23 часа същата вечер подал сигнал на спешен номер 112. На мястото на инцидента бил изпратен медицински екип и полицейски автопатрул в състав свидетелите К.И.П. и Р.Г.Р.. Пострадалият бил откаран в ЦСМП-*, където с него, наред с П.и Р., разговор провел и колегата им от „Криминална полиция" – Г.П.Г.. След това бил настанен за лечение в МБАЛ-*. При извършените медицински прегледи били установени получените травми вследствие на нанесения от подс. А. побой. Пострадалият бил в увредено общо състояние, имал контузия на главата - две разкъсно-контузии рани на лицето /рана с размери около 3 см. в лявата орбитална област и рана в лявата челна област с размери 2 см./, оток и кръвонасядане на лявото око, множество одрасквания по лицето и врата. М. изпитвал силни болки и имал отоци и кръвонасядания на двете предмишници, като чрез рентгеново изследване било установено счупването на двете лакътни кости в отдалечения им край и на двете ръце, което наложило поставяне на гипсова имобилизация на двете му предмишници.

Непосредствено след проведения с М. разговор в ЦСМП – *, свидетелите П.и Р. се завърнали в дома на пострадалия, за да запазят местопроизшествието до пристигането на разследващия полицай, който извършил оглед, за който изготвил протокол и фотоалбум. При това следствено действие били иззети изпуснатите при оттеглянето на подсъдимия 9 банкноти от 5 лева, двете парчета от пръчката, ползвана при побоя, дървена дъска с правоъгълна форма с червеникаво петно, както и двете якета /синьо и тъмно-зелено/ с червеникаво-кафяви петна от леглото на М. .

Междувременно в хода на проведените неотложни оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на извършителя, се получила информация, че същата нощ С.Д.А. е пребивавал в различни търговски обекти, като разполагал с голяма сума пари. Не след дълго, а именно около 00:30 часа - вече на 23.11.2018 г., той бил установен от полицейски служители в заведение „*“ в гр.*, облечен с якето, с което бил през целия ден, включително и при нападението над М. . А. бил отведен в сградата на РУ-*, където с него беседа провел свидетелят Г.П.. Пред същия заподозреният отричал да е съпричастен към грабежа, като излагал различни недостоверни версии. Забравяйки че е бил видян от множество полицаи, твърдял, че през процесния ден не бил в Х., тъй като садил дръвчета в района на *, за което бил ангажиран от Г.Е.М. . Последният, в телефонен разговор с полицията, опровергал това. А. също така отричал да е посещавал заведението на ул. „*“№ 42 и да е черпил присъстващите, отричал също и заплащането на сметката в заведение „*“, като същевременно не могъл да даде смислено обяснение за произхода на установената в него сума от 68 лева.

На 23.11.2018г. бил извършен личен обиск на подсъдимия от разследващ полицай, при който от него били иззети всички дрехи, с които бил установен от полицейските служители след грабежа в заведение „*“. Сред тях било и якето с кръвта на пострадалия. Без все още да е наясно с този факт, тъй като петната били незабележими без помощни средства, А. собственоръчно вписал в протокола за личен обиск, че всички дрехи са негови, както и че постоянно е с тях.

От заключението на изготвената по досъдебното производство от НИК-МВР ДНК – експертиза - протокол №18/ДНК-541/26.11.2018 г. се установило, че кръвта в областта на дясното рамо и в близост до маншета на левия ръкав на иззетото от подсъдимия А. яке произхожда от пострадалия И.К.М. .

Същевременно, от извършената от НТЛ при ОД на МВР-*съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства е видно, че петната, открити върху едната част на счупената на две дървена пръчка, както и тези по дървената дъска с правоъгълна форма и двете якета /синьо и тъмно-зелено/, иззети с протокола за оглед, представляват човешка кръв от нулева кръвна група и може да произхождат от пострадалия И.К.М. .

От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че вследствие на нанесения му при грабежа побой пострадалият И.К.М.е получил контузия на главата - две разкъсно-контузии рани на лицето, одрасквания по лицето и врата, както и счупване на лакътните кости на двете ръце, в отдалечения край на ръцете. Според вещото лице, описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с ръце и с твърд предмет по начина, времето и при обстоятелствата, отразени по ДП. Счупването на двете лакътни кости на лявата и дясната ръка са отломъчни, с разместване под ъгъл на фрагментите. Тези счупвания са характерни и се отнасят към така наречените защитни наранявания. Причинено е трайно затруднение в движението на лявата ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупването на лакътната кост. Причинено е трайно затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на счупването на лакътната кост. Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Въпреки отшумяването на физическите травми, влошеното вследствие на грабежа психично здраве на пострадалия не се подобрило. От вечерта, когато бил нападнат и ограбен, той изпитвал страх, не спял, бил потиснат, напрегнат, плачел и смятал, че животът му нямал смисъл. Това събитие го довело до състояние да посегне на живота си. М. направил неуспешен опит за самоубийство, след който на 22.01.2019 г., бил приет по спешност в ЦПЗ-*. В резултат от проведената му терапия той постепенно се стабилизирал и депресивната симптоматика отзвучала. Съгласно заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза към инкриминираната дата 22.11.2018 г., М. бил психично здрав, като след приложеното лечение може да участва в следствени действия и в съдебно заседание и да дава достоверни показания.

Описаната фактическа обстановка правилно и обосновано е била приета за установена от първостепенния съд от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събрани в хода на досъдебното производство доказателства, доказателствени средства и експертни заключения, от всички писмени доказателства и показанията на свидетелите М. , С., Д., В., К., М., А., П., П., Р., Г., М., П., Н., Ц. и Х., които с основание е оценил като подкрепящи самопризнанието, взаимно допълващи се и съдържащи описание на подлежащите на доказване факти по делото.

Във връзка с всичко изложено по-горе, не се откриват доказателствени материали, които неправилно са били оценени като процесуално допустими и са били използвани от първия съд при решаване на делото. В случая първият съд е ползвал всички гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите/; заключения на назначените и изготвени в досъдебното производство експертизи; писмени доказателства и доказателствени средства; веществени доказателства. Правилно не отбелязал проблеми с допустимостта и процесуалната годност на отделни доказателствени материали, като не е редуцирал и доказателствената съвкупност по изтъкваните причини. Не е пропуск на първия съд необсъждането на част от гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия в досъдебното производство и очните ставки между последния и свидетели от компанията му по питейните заведения след деянието, в които /очни ставки/ подсъдимият застъпвал версия, че якето, с което бил облечен на инкриминираната дата и върху което имало следи от кръв на пострадалия, открил случайно, закачено на контейнер за боклук, с което правил опити да се дистанцира от инкриминираното деяние. Подобен анализ в случая не е необходим поради спецификата на разглежданата диференцирана процедура по т. 2 на чл. 371 от НПК, при която съдът следва да посочи само доказателствата, които подкрепят самопризнанието в диференцираната процедура. Не е налице порочна процедура, защото макар и в досъдебното производство, подсъдимият да е депозирал обяснения с разнороден характер, които го оневиняват /при все в единия от разпитите си декларативно е обявил, че се признава за виновен за случая, но не и за упражнената принуда/, няма пречка, както в случая, в съдебно заседание пред първия съд да поиска разглеждането на делото по диференцирана процедура. В тази връзка може да бъде цитирано решение № 638 от 12.11.2007 г. по н. д. № 368/2007 г. на ВКС, ІІ н. о, където се сочи, че „с направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, придружено от съгласие да не се събират доказателства за признатите факти, деецът е отрекъл обясненията си, дадени от него в хода на досъдебното производство. А като ги е отрекъл, с оглед на тях не може да се поставя под съмнение това самопризнание, подкрепящо се от другите доказателства. Затова, отсъствието на изрична оценка на тези обяснения не обосновава съществуването на противоречие с чл. 107, ал. 5 НПК.“ В случая със самопризнанието и съгласието да не се събират доказателства за признатите факти, подсъдимият фактически е отрекъл обясненията си от досъдебното производство, които не са били потвърдени в хода на разследването, като извършените тогава очни ставки между него и свидетелите К., М. и И.А. за въпросите около облеклото на подсъдимия и начина, по който разходвал средства в различни питейни заведения, са изгубили своето значение. При все това, заявеното от свидетелите е опровергавало защитната версия на подсъдимия, застъпена тогава. При разпитите си на досъдебното производство, включително и при очната ставка, свидетелят И.А. е бил категоричен, че подсъдимият е носил черно яке. Свидетелят М. последователно и неотклонно отричал да е виждал А. да взема черно яке, закачено на контейнер, а К. неизменно твърдял, че процесната нощ подсъдимият бил облечен с черно яке и не е намирал връхната си дреха на метален контейнер. Съобщеното от посочените свидетели, които са били съпоставени с подсъдимия в очна ставка, е намирало опора и в показанията на полицейските служители, забелязали по-рано същия ден А. с черно яке, поради което с основание са били ползвани за извеждане на посочените в обвинителния акт факти. За прецизност следва да се уточни от настоящата инстанция, че прокурорът е счел за необходимо да цитира в обвинителния акт какво бил записал подсъдимия в протокола си за обиск по чл. 164 от НПК. Това би могло да се ползва само като данни за спазване на процесуалните формалности и действително предоставена възможност на подсъдимия да отрази своите искания, бележки и възражения в протокола за действието. Въз основа на собственоръчното му вписване, обаче, правилно не са били извеждани фактите в обстоятелствената част на акта, тъй като не може те да се възпроизвеждат от недопустими доказателства като изявления на подсъдимия в конкретния протокол или всеки друг, съставен във връзка с принудителен способ за събиране на доказателства. Видно от същността на изложението по обстоятелствената част, изясняването на въпроса с какво е бил облечен подсъдимия в инкриминираната вечер, а и по време на инцидента е било постигнато чрез показанията на свидетели - полицейски служители и приятели на подсъдимия, като последните подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Чрез извършения обиск по чл. 164 НПК към делото са били приобщени дрехите на А., включително и неговото черно яке, изследвано по късно експертен път за биологични следи /кръв/ от пострадалия. Посоченото действие било извършено според правилата на НПК и съдът се е произнесъл по предвидения в чл. 164, ал. 3 от НПК за последващ контрол, като го е одобрил. Протоколът с основание е бил ползван във връзка с приобщаването на якето като веществено доказателство по делото. Правилно е било преценено, че от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, освен протокола за обиск и изземване по НПК, има и този по ЗМВР. Обискът на подсъдимия по чл. 72 от ЗМВР, макар да не се явява способ да доказване, чрез който са били приобщени директно вещи и предмети към доказателствената съвкупност, е имал своето значение за инкорпорирането на такива. В случая при това действие са били иззети част от паричните средства, предмет на грабежа, за които по-късно се установило, че са от значение за делото. Установеното чрез обиска по ЗМВР е било включено към доказателствения материал по надлежния ред чрез способите, предвидени по НПК. Това е така, тъй като в досъдебното производство е бил приложен протокола за обиск по ЗМВР и иззетите с него вещи, протокола за предаването им от полицейския орган на разследващия, като е бил извършен и оглед на веществените доказателства – пари, както и е бил разпитан като свидетел полицейският орган Р. , с което е била доказана връзката между вещите /пари на стойност 68 лева/, открити във владение на подсъдимия и тези получени от разследващия. Ето защо, отречените обяснения на подсъдимия чрез самопризнание в диференцираната процедура, не го поставят под съмнение, тъй като самопризнанието е подкрепено от другите доказателства в посочения по-горе смисъл.

При установените факти, първостепенният съд аргументирано е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като доводите на инстанцията няма да бъдат преповтаряни дословно.

Подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното деяние на съставното престъпление грабеж – упражнявайки принуда под формата на сила спрямо пострадалия възрастен и самотен човек. Подсъдимият е отнел намиращите се във владението на пострадалите вещи - лични пари, като установил собствена фактическа власт върху тях с намерение за ги присвои. Употребената под формата на сила принуда, се изразила в интензивно физическо въздействие от страна на дееца спрямо пострадалия, насочено към преодоляване на реалната или възможна съпротива на лицето, като подсъдимият е нанесъл интензивен побой на пострадалия в следствие на който му причинил две средни телесни повреди, изразили се в счупване на лакътните кости на двете ръце. Употребата на сила е видна от показанията на пострадалия свидетел и от съдебно-медицинската му експертиза за медико-биологичните характеристики на описаните наранявания и посоченият от вещото лице механизъм на тяхното причиняване, като в случая нараняването на пострадалия като вид и характер се явява от значение и за правната квалификация на извършеното.
От субективна страна престъплението е било извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е имал ясни представи както за всички признаци от обективната страна на престъпния състав – че отнетите пари и вещи са чужди, че ги отнема от владението на другиго, че придобива фактическата власт върху тях посредством употребената принуда под формата на сила, с която е причинил средна телесна повреда, като също така е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Налице са условията за квалифициране на осъщественото и по т. 4 на чл. 199, ал. 1 от НК - деянието се явява извършено от подсъдимия при опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като първият съд подробно е посочил кои осъждания на подсъдимия обуславят този извод.

По отношение определяне на наказанието първият съд е взел предвид предходните осъждания на подсъдимия, които са различни от включените в правната квалификация на деянието като осъществено при условията на опасен рецидив. Правилно е отбелязал, че част от извършените преди настоящото деяние престъпления от подсъдимия са били със сходна правна квалификация с инкриминираната в настоящия случай престъпна дейност, а останалата част преимуществено също касае посегателства спрямо собствеността – квалифицирани кражби. Степента на обществена опасност на дееца правилно е била преценена като висока, както и степента на обществена опасност на конкретното деяние. Подсъдимият е бил осъждан многократно именно за кражби и грабежи, с което се налага извод за изграден престъпен стереотип, като конкретните му действия и при процесното престъпление са били упорити и целенасочени при преследване на престъпната цел. Много точно първата инстанция е отбелязала, че деянието е било извършено в изключително близък план след като деецът е бил освободен от затвора, в който е изтърпял наказание лишаване от свобода за друг извършен грабеж, за който е бил осъден за посегателство спрямо настоящата жертва. На плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства правилно първият съд е отчел и това, че при престъплението грабеж негов предмет, освен отнетите вещи, се явява и личността на пострадалия спрямо когото е била употребена принудата /по аргументи от ППВС № 12/1973 г. относно правото на неизбежна отбрана/, а особеност на случая е именно личността на пострадалия, тъй като престъплението е реализирано спрямо уязвима жертва – самотно живеещ възрастен човек, което също завишава наказанието /тези особености на пострадалия са били изрично посочени в обвинителния акт/. Престъплението грабеж е каузално утежнено и поради посочените от първия съд обстоятелства – проявена дързост, арогантност, безцеремонност при осъществяване на деянието, както и жестокост при причиняване на средна телесна повреда – две счупвания на кости и на двете ръце. Посоченото от първия съд реално сочи на това, че в случая е било преизпълнено изискването на закона за броя на квалифициращите признаци на извършеното престъпление, тъй като този брой не е елемент от последното и не е налице пречка да се цени на плоскостта на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства /в този смисъл например решение № 329 от 14.07.2009 г. по н. д. № 257/2009 г. на ВКС, І н. о./. Всяко едно от квалифициращите обстоятелства е в състояние да обуслови наказването на подсъдимия по по-тежко наказуемия престъпен състав със специален минимум и висок максимум. Правилно е било акцентирано и върху интензитетът на осъществяване на престъпния състав при подсъдимия, което също влияе върху степента на обществена опасност на престъплението и не може да остане извън вниманието на съда при индивидуализация на наказанието му. В този смисъл за квалифициращото обстоятелство по т. 3, предл. 2 от чл. 199, ал. 1 от НК би било достатъчно и счупването само на едната ръка на пострадалия. Съставите по НК сочат на минимално необходимите обстоятелства за състава, но интензивност на последните над необходимата за съответна правна квалификация, може да се отчита при определяне на наказанието, което не е в нарушение по чл. 56 от НК. В тази насока например решение № 87 от 10.05.2004 г. по н. д. № 701/2003 г. на ВКС, І н. о., където е било прието, че при все забраната за двойно отчитане на едно и също обстоятелство при възникване на отговорността и индивидуализацията, разпоредбата на чл. 56 от НК /тогава чл. 54 от НК/ не е пречка за възникване на отговорността да бъде отчетено самото наличие на повече квалифициращи обстоятелства. В конкретния случай деянието правилно е било преценено като представляващо по-висока степен на обществена опасност според посочените особености.

Правилно първият съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства затрудненото материално положение на подсъдимия и сравнително младата му възраст. Настоящият състав намира, че при отчетените смекчаващи обстоятелства и преобладаващо наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства, които са и многобройни, както и при съобразяване и на това, че обществената опасност на деянието поначало е съобразена от законодателя при определяне на санкционни рамки в висок законоустановен минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода, както и висок максимум, определянето на наказанията лишаване от свобода, при условията на чл. 54 от НК, при процесното престъпление, правилно е било ориентирано между средния и максималния размер на санкционната рамка на престъплението грабеж, а именно между пет и петнадесет години лишаване от свобода, като се позиционира малко по-близо до максималния размер на санкцията отколкото до средния й размер, като е било наложено в конкретен размер на 13 години и шест месеца лишаване от свобода, с което в пълнота биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, взирани в разпоредбата на по чл. 36 НК. Наред с това следва да бъде отчетено, че се явява правилна преценката на първия съд да не налага на дееца факултативното наказание – конфискация до ½ на имуществото на виновния с оглед данните, че подсъдимият няма имущество по отношение на което да се насочи изпълнението на това наказание и неговото налагане би било безсмислено. Отделно от това е налице забрана за влошаване на положението на осъденото лице без съответен протест, поради което обсъждане на въпроса с конфискацията е и безпредметно.

С оглед на проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК и следващата се от това задължителна привилегия на закона, изразяваща се в редукция на определените по реда на чл. 54 от НК наказания лишаване от свобода на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, така определените на подсъдимия наказания правилно е било намален с 1/3, като е било определено в окончателен размер от девет години.

Оплакването във въззивната жалба за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, настоящият съд намира за неоснователно. Установената фактология по делото не сочи нито на баланс, нито на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както претендира защитата. При липсата на подобно съотношение, се налага определяне на по-сериозна санкция при съвкупната оценка на тези обстоятелства и при демонстрираните трайни престъпни наклонности от подсъдимия. Първият съд подробно е мотивирал изводите си за висока степен на обществена опасност на извършеното и на личността на дееца в контекста на многобройните му осъждания, които не са послужили за по-тежката правна квалификация на извършеното. Посочил е и това, че подсъдимият е посветил времето, през което не се е намирал в местата за лишаване от свобода на извършването на еднотипна престъпна дейност, като след освобождаването си от затвора е реализирал настоящият грабеж. С това е демонстрирал трайни антисоциални навици, при което не е налице ефективност на упражнено спрямо дееца предупредително и възпиращо действие на предшестващите настоящото осъждане присъди, което налага по-адекватна на целите на наказанието санкция.

Отчетените от първия съд смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, поради което не са налице предпоставките за намаляване на размера на наказанието, което е било определено при превес на отегчаващите обстоятелства, след което е било редуцирано според изискванията на закона. Целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, за поправянето и превъзпитанието на дееца в случая биха се постигнали само с налагане на наказания за процесното престъпление в размер в посочения вече по-горе смисъл. С това искането на защитата за определянето на санкцията за престъплението около средния размер е неоснователно.

Изложеното по-горе, формира вътрешното убеждение на настоящия състав, че претенцията на подсъдимия и неговия защитник за смекчаване на санкционната част за постановената срещу него присъда за неоснователна и го мотивираха да потвърди обжалвания съдебен акт.

Правилно първият съд е посочил, че на основание чл. 57, ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС следва да бъде определен първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяването на наказанието от девет години лишаване от свобода.

Правилно се е разпоредил и с веществените доказателства, приложени по делото, като е постановил да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

С оглед постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно са били възложени за заплащане от подсъдимия и направените в хода на досъдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР - гр. *.

Предвид на всичко изложено по-горе, обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41/20.08.2019 г., постановена по НОХД № 403/2019 г. по описа на * окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	214
Дата:	2 декември 2019 г.
Съдия:	Велина Емануилова Антонова

Дело:	20195000600489
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 септември 2019 г.

Решение по дело №489/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта