РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Сливница, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200028 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. И., ЕГН **********, срещу Електронен
фиш серия К № 7275693, издаден от ОДМВР - София, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 28.03.2023 г., в 12.39 часа, в обл. Софийска, общ.
Божурище, по ПП I-8, км 39+700, с посока София, при ограничение на
скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс 3 км (%),
е управлявала МПС *************** ***************, вид лек автомобил,
рег. № ****************, със скорост на движение 97 км/ч, като
нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd16, и е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ К/4348959 на 07.04.2022 г.
В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, а твърденията
в него са недоказани. Твърди се, че в ЕФ не е посочено разстоянието на АТСС
от пътния знак, нито схема на разположението на АТСС, както и дали
средството е било ситуирано в служебен автомобил или мотоциклет, или е
било разположено на участък от пътя, което жалбоподателят счита, че
създава неяснота дали всъщност е било разположено в участък от пътя, който
да попада в контролирана зона или посока. Сочи се, че е налице и нарушение,
1
свързано с цифровата квалификация на нарушението, доколкото дадената
такава по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП била неточна и възпрепятствала
правото му на защита, като наред с това в обстоятелствената част не е
посочено дали е извършено в или извън населено място в участък от пътя, в
който разрешената скорост е 60 км/ч. Сочи се, че въведеното с пътен знак В26
ограничение е в сила само до следващото кръстовище, а също и че в ЕФ е
отразена само посоката на в която е поставена АТСС, а в ЕФ липсва
отразяване в каква посока се е движел процесният автомобил. Наред с това се
сочи, че заснемането е извършено в нарушение на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. С
оглед на горното, моли ЕФ да бъде отменен.
В съпроводителното писмо на ОДМВР – София се излагат съображения
за законосъобразност на атакувания ЕФ. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че същото е над
минимума по чл. 36 ЗА.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и поддържа подадената жалба, като счита, че не е
извършил описаното в ЕФ нарушение.
В съдебно заседание въззиваемата страна ОДМВР - София, редовно
уведомена, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита,
в която е направено и искане делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.
Застъпено е становище за неоснователност на жалбата, като се претендира и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП
(електронният фиш е връчен на 10.01.2024 г., а жалбата е подадена в РС –
Сливница на 22.01.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в
контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания
електронен фиш, констатира, че са налице основания за отмяна на атакувания
ЕФ.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
Към 28.03.2023 г. М. П. И., ЕГН ********** бил собственик на лек
автомобил марка „***************“, модел „***************“, рег. №
****************.
На 28.03.2023 г., в 12.39 часа М. П. И. управлявал горепосочения лек
автомобил по главен път I-8, с посока на движение към гр. София, като се
движел със скорост от 97 км/ч., когато в района на 39+700 км. бил заснет с
автоматизирано техническо средство № 120cd16, което отчело превишение на
2
скоростта, въведена с пътен знак В26 (60 км/ч) – „Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената“.
Камерата, заснела твърдяното нарушение, била поставена на място с
координати Е 23.167300° и N 42.783600°, което било след първия пътен знак
В26 (60 км/ч) – „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“, действащ до следващото кръстовище, а именно 190 м. АТС било
поставено в банкета, зад предпазната ограда (мантинелата), пред дясна колона
на моста, по който минава пътя Костинброд-Пролеша, непосредствено преди
мотел „Роуд 80“ в посока от София към Калотина.
Зоната на действие на пътен знак В26 (съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗДвП) е
до следващото кръстовище или до знак, който го отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2 – в случая зоната на действие на пътен знак
В26 започва от мястото, на което е поставен – км. 39+320, и свършва в
началото на следващото кръстовище – км. 39+510 (началото на зоната на
действие е на разстояние 380 м., а краят на 190 м. от мястото на
позициониране на камерата – км. 39+700). В момента на заснемането
автомобилът на жалбоподателя се намирал на 132 м. от камерата на
техническото средство – на км. 39+568, респ. на 58 м. след края на действие
на пътен знак В26, който съвпада с началото на кръстовището на км 39+510.
На водача бил издаден Електронен фиш серия К № 7275693 на ОДМВР
София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00
лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.03.2023 г., в 12.39 часа, в обл. Софийска,
общ. Божурище, по ПП I-8, км 39+700, с посока София, при ограничение на
скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс 3 км (%),
е управлявала МПС *************** ***************, вид лек автомобил,
рег. № ****************, със скорост на движение 97 км/ч, като
нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd16, и е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ К/4348959 на 07.04.2022 г.
Към електронния фиш бил изготвен снимков материал на заснетия
автомобил, а също и на посочения като действащ за пътния участък от
контролните органи пътен знак В26 (60 км/ч) – „Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената“.
Към датата на заснемането (28.03.2023 г.) автоматизирано техническо
средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, е одобрен тип
средство за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и е вписано под № 5126, като автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 № 120cd16 е преминало последваща
периодична техническа проверка на 12.09.2022 г., със срокът на валидност до
12.09.2023 г. (съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
3
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на
основание чл. 43, ал. 4 ЗИ).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, а
именно: писмените доказателства – Електронен фиш серия К № 7275693,
издаден от ОДМВР София, справка за собственост на МПС, протокол за
използване на АТСС № 28.03.2023 г., Ежедневна форма на отчет от 28.03.2023
г., Заповеди № 8121з-172/29.02.2016 г. и № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, заверено копие от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1, Протокол за проверка № 111-СФ-ИСИС
от 12.09.2022 г. от проверка на автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 № 120cd16, Заповед рег. № 517з-4168/18.07.2022 г. на ВПД директор
на ОДМВР – София, акт за встъпване в длъжност на Валери Цветанов
Паланкасов, типова длъжностна характеристика за длъжността мл.
автоконтрольор II – I степен рег. № 3286р-19539 от 11.11.2015 г.,
удостоверение за актуализация на професионалната квалификация за Валери
Цветанов Паланкасов и протокол от 20.07.2022 г.; веществените
доказателства – снимков материал от 28.03.2023 г., а също и способите за
събиране и проверка на доказателствата – заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло горецитираните писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При изграждане на изводите си съдът се позова на заключението на
вещото лице, изготвило съдебната авто-техническа експертиза, доколкото
същото е изготвено от специалист в област и отговаря пълно, точно и
технически обосновано на поставените му въпроси.
По делото, въпреки изрично дадените с разпореждането за насрочване
указания, не бяха представени доказателства за наличието на повторност по
смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС. Изрично е посочено,
4
че нарушението е извършено в района на общ. Божурище, обл. Софийска, на
ПП I-8, км 39+700, където е било позиционирано техническото средство (т. е.
извън населено място, макар и това обстоятелство да не е изрично посочено),
с посока на движение към гр. София (за което съдът съди от обстоятелството,
че в ЕФ е отразено че АТСС е било насочено към ГКПП Калотина).
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013
г. на ВАС, издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в
случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства,
със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е
необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и
мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да
се установява в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните
редакции на тази норма предвиждаха, че при нарушение, установено и
заснето с (автоматизирано – след изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
техническо средство (или система – след изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.), в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От
правилния граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението
не се установява в отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно
да бъде установено и в отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се
достигнало при направеното от жалбоподателя тълкуване), а глобата се
налага в отсъствието на контролен орган и нарушител, доколкото този процес
е свързан единствено с изтегляне на информацията, записана на твърдия диск
на мобилната система за видеоконтрол. Съгласно т. 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е
5
издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода,
че към дата на нарушението отразена в ЕФ – 28.03.2023 г., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1, представляваща одобрен тип средство за измерване.
Процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на
чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 с №
120cd16, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. § 6 от ДР на ЗДвП,
при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Видно от техническата спецификация на мобилната система за
видеоконтрол, съдържаща се в протокола за последваща проверка № 111-СГ-
ИСИС/12.09.2022 г., в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя
толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната мобилна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100
км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на
движение от 97 км/ч.
От приложената справка от централна база данни – КАТ за лек
автомобил марка „***************“, модел „***************“, рег. №
****************, е видно, че към 28.03.2023 г. негов собственик е бил М. П.
И., ЕГН **********. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1
6
ЗДвП собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност
за така извършеното нарушение, ако не посочи на кое лице е предоставил
управлението на МПС. В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш М.
П. И. не е представил декларация с посочване на лицето, което е управлявало
процесния автомобил.
Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП снимковият материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 120CD16/0198747 скорост от 100 км/ч, с която
се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 97 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено,
че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на
скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост, с оглед на което липсата на изрично
отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс (макар и в случая това да
е изрично изразено), не би съставлявало нарушение на процесуалните
правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице.
Въпреки това, съдът счита, че по делото не се доказа по предвидения в
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин, че жалбоподателят М. П.
И. е извършил от обективна и субективна страна съставът на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП забраните, въведени с
пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото
кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2, а съгласно ал. 3 ППЗДвП, когато знак за въвеждане
на забрана е поставен заедно с предупредителен пътен знак за опасност,
въведената забрана важи до края на пътния участък, за който се отнася
опасността.
За да изгради изводите си относно липсата на твърдяното в ЕФ
нарушение, съдът съобрази представения по делото снимков материал към
електронния фиш, който снимков материал е подробно анализиран в
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза,
което съдът възприема изцяло, като изготвено от специалист в областта и
отговарящо изчерпателно и обосновано на поставените му въпроси. Видно от
заключението на вещото лице, в участъка от ПП I-8, км. 39+, в посока от
Калотина към София (макар и в атакувания ЕФ да не посочено изрично, че се
касае за тази посока на движение, а единствено се сочи, че АТСС е насочено
7
към ГКПП Калотина, което обаче еднозначно указва посоката на движение),
има разположени четири пътни знака: пътен знак В26 – Забранено е
движението със скорост по-висока от означената (ограничението на скоростта
е 60 км/ч), разположен на км 39+320 м., пътен знак Г6 – Движение само
наляво и надясно след знака, разположен на км. 39+360 м., пътни знаци С6.1 –
Табела с направляващи стрелки и Г11 – Преминаване отляво на знака,
поставени един над друг, разположени на км, 39+530 м. и пътен знак В22 –
Забранено е завиването наляво, разположен на км. 39+620 м. По отношение
на местоположението на камерата, след направено измерване и налагане на
посочените координати в приложената към ЕФ снимка, вещото лице е
установило, че местоположението на камерата (точка с координати Е
23.167300° и N 42.783600°) се намира в района на км. 39+700 на ПП I-8
(автомагистрала „Европа“), в банкета, зад предпазната ограда (мантинелата),
пред дясна колона на моста, по който минава пътя Костинброд-Пролеша,
непосредствено преди мотел „Роуд 80“ в посока от София към Калотина.
Вещото лице е констатирало, че автоматизирано техническо средство (което
от доказателствата по делото се установява, че е преносима система за
контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации) ARH CAM S1 отчита местоположението си чрез външна GPS
антена, свързана към него с USB порт автоматично и не се настройва от
оператора, поради което няма основание за съмнение в координатите на
разполагане (местоположението) на устройството, когато е в режим на работа.
Вещото лице е установило, че разстоянието между пътен знак В26 (60 км/ч) и
камерата е 380 м., разстоянието между пътен знак В26 (60 км/ч) и
кръстовището е 190 м., разстоянието между началото на кръстовището и
камерата е 190 м., разстоянието между камерата и заснетия автомобил е 132
м., а разстоянието между кръстовището и заснетия автомобил е 58 м. След
анализ на описаните разстояния вещото лице е направило извод, че в момента
на заснемането л.а. марка „****************“, модел „***************“, с
рег. № **************** се е намирал на 132 м. от камерата и на 58 м от
след началото на кръстовището, където свършва зоната на действие на пътен
знак В 26 (60 км/ч) съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП. С оглед
на горното вещото лице е дало и заключение, че в момента на заснемането
л.а. марка „****************“, модел „***************“, с рег. №
**************** е бил извън зоната на действие на пътен знак В26,
ограничаващ скоростта на движение на 60 км/ч.
Дори и да се приеме, че е допустимо в случая съдът да преквалифицира
нарушението от такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
доколкото именно това би била релевантната материалноправна норма, респ.
да приложи закон за по-леко наказуемото нарушение, то деянието отново е
обективно несъставомерно и ЕФ отново подлежи на отмяна. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 1 ЗДвП, която следва да се
приеме, че е приложимата санкционна норма (предвид липсата на
доказателства за повторност), водач, който превиши разрешената скорост
8
извън населено място, се наказва за превишаване с 10 км/ч с глоба в размер
на 20 лв. Анализирайки посочената разпоредба, следва да се приеме, че
законодателят е предвидил един минимум на превишението на скоростта, под
който превишението би било несъставомерно. В настоящия случай се
установява, че превишението на скоростта, с оглед обстоятелството, че
допустимата скорост е била 90 км/ч (а не 60 км/ч), е било със 7 км/ч, тъй като
видно от материалите по делото жалбоподателят се е движел със 100 км/ч., но
е отчетен толеранс от 3 км/ч. В този смисъл деянието му се явява
несъставомерно от обективна страна (като е ирелевантно дори и това дали
нарушението е повторното, доколкото в случая не би била налице и
повторност, дори и такава да беше установена по делото), респ. не са налице
основания за изменение на атакувания ЕФ в частта относно правната
квалификация на нарушението и на санкционната норма.
Всичко изложено до тук налага отмяна на атакувания електронен фиш,
доколкото не се установи жалбоподателят да е извърши вмененото му в ЕФ
нарушение, доколкото е бил извън зоната на действие на пътен знак В26, а
превишението на скоростта, съобразно разрешената в процесния участък
скорост от 90 км/ч, равняващо се на 7 км/ч, е несъставомерно.
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на
ОДМВР следва да бъдат възложени и сторените по делото разноски, а именно
разноските по допусната СТС, доколкото въззивникът не е претендирал и
направил разноски в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7275693, издаден от ОДМВР -
София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4
ЗДвП на М. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Р.“ № *, ет. *, ап. *, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – София за заплати в полза на държавата по сметка
на Районен съд – Сливница сторените по делото разноски в размер на 364,00
(триста шестдесет и четири лева) лева за съдебно – техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
9
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
10