РЕШЕНИЕ
гр.София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в,
в открито заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия:
Весела Живкова-Офицерска
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16729
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са в условията на субективно кумулативно съединяване искове по чл. 226 КЗ /отм./ от М.Н.М. с ЕГН ********** и З.Г.М. с ЕГН **********,*** против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца М.Н.М. сумата от 120 000 лв. и на ищеца З.Г.М.
сумата от 30 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди
вследствие смъртта на Д. Г.М. – син на първата ищца и брат на втория, настъпила
вследствие ПТП на 19.01.2015г. на ул. „Околовръстен път“ в гр. София, по вина
на водач на л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******– М.П.Г., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника по полица № 06114001722754/09.07.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.01.2015г. до
окончателното плащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 19.01.2015г. на ул. „Околовръстен път“ в гр. София е
настъпило ПТП, при което л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******, управляван
от М.П.Г. блъснал велосипедистите Д. Г.М. и М.С.С.. В резултат на получените
травми на 23.01.2015г. починал Д. Г.М. – син на първата ищца и брат на втория.
Вследствие смъртта на родственика им ищците твърдят да са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, отчаяние, депресия. Твърди се, че
между ищеца З.М. и брат му съществувала дълбока емоционална връзка – били
особено близки, през годините разчитали един на друг, поддържали постоянен
контакт, виждали се и се чували често.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен такъв от ответника,
с който се оспорва иска изцяло. Възразява се, че в пряка причинна връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие и вредоносните последици са
единствено действията на велосипедиста Д. М., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движел неправилно по пътното платно – не възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение и в противоречие със
забраната за успоредно движение с друг велосипедист. В условията на
евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от велосипедиста М., с твърдения, че е нарушил правилата за движение по
пътищата, като не се е движил в най-дясната част на платното за движение, както
и поради това, че се е движил успоредно с другия велосипед, без
светлоотразителна жилетка и без поставена каска. Оспорва се механизма на ПТП,
наличието на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил и
вината му. Оспорва се между ищеца З.М. и починалия да е съществувала връзка,
различаваща се от обичайното, както и наличието на изключителност в
емоционалната им връзка. Оспорва се и размера на вредите. Направено е
възражение за погасяване исковете по давност, като по отношение искането за
законна лихва се възразява и че такава се дължи от изтичане на тримесечния срок
от датата на предявяване на претенцията.
В подкрепа исканията и възраженията на
страните са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са заключения на
Съдебно-автотехническа /САТЕ/ и Съдебно-медицинска експертизи /СМЕ/.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Констативен
протокол № К 61/19.01.2015г., съставен от длъжностно лице при Отдел „Пътна
полиция“ в СДВР, на 19.01.2015г., около 19.30 часа в гр. София, на ул.
„Околовръстен път“ в района на № 36 е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „Форд
Торнео Конект“ с рег. № *******, собственост на „В.К.Г.“ ЕООД, управляван от М.П.Г. и
два велосипеда – велосипед PELOCON, управляван от М.С.С. *** и велосипед DECATHLON, управляван от Д. Г.М. с ЕГН ********** от гр.
София. В Протокола е отразено, че пострадали при произшествието са двамата
велосипедисти, като М.С.С. е настанена в Пирогов с работна диагноза сътресение
на мозъка, а Д. Г.М. също е настанен в
Пирогов с работна диагноза тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа с
мозъчен кръвоизлив, с опасност за живота. Като обстоятелства и причини за ПТП е
отразено следното: на
19.01.2015г., около 19.30 часа в гр. София, лек автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******, управляван от М.П.Г. *** с посока на движение
от бул. „Черни връх“ към бул. „България“ и в района на № 36 участва в ПТП с попътно
движещи се велосипед PELOCON, управляван от М.С.С. и велосипед DECATHLON, управляван от Д. Г.М.. Посочено е, че
административно отношение не е взето на основание чл. 33 от ЗАНН е образувано
досъдебно производство.
Видно от писмо вх. №
90318/04.09.2020г. от СГП и писмо вх. № 304279/28.09.2022г. от СГП,
образуваното по случая Досъдебно производство № 11032/2015г., пр.пр. №
11587/2015г. не е приключило, като предстои изготвянето на обвинителен акт.
По делото са приобщени
постъпили от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД документи и оптичен носител на
информация – CD, съдържащо образни
изследвания на Д.
Г.М. и копие от История на
заболяването, видно от която вследствие претърпените при произшествието
увреждания, на 23.01.2015г. е констатирана мозъчна смърт на пациента Д. Г.М..
Видно от представените
по делото Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца №
1378/10.08.2017г. на Община Кубрат и Удостоверение за съпруга и родствени връзки
№ 1790/20.11.2019г. на Община Кубрат, ищцата М.Н.М. е майка на починалия Д. Г.М., а ищецът З.Г.М. е негов брат.
По делото е прието
неоспорено заключение на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно. От заключението се
установява, че травматичните увреждания, които е получил Д. Г.М. вследствие процесното ПТП на 19.01.2015г. са тежка
черепно-мозъчна травма: Контузия на мозъка голяма. Вътремозъчен хематом в
слепоочно-теменната област в дясно. Хематом остър под твърдата мозъчна обвивка
/дура матер/ в дясно. Кръвотечение травматично под средната мозъчна обвивка
/субарахноидеа/ масивно. Линеарна фрактура /счупване/ на дясна слепоочна кост
на черепа. Уврежданията са получени при следния механизъм: Водачът на л.а. „Форд”, при извършване на маневра престрояване реализирал
ПТП с движещия се пред него в същата посока велосипедист Д. Г.М.. Първоначалния удар бил нанесен с предна дясна
част на лекия автомобил в каплата на предното колело на велосипедиста, който
бил качен на предния капак на автомобила, след което със задната част на
главата достигнал до предното стъкло, счупил го и достигнал до тавана на колата
в предната му част, след което паднал на пътното платно. Въпреки оперативното
лечение по спешност, на 23.01.2015г. е констатирана мозъчна смърт и след
съгласие на близките са съхранени жизнеспособни вътрешни органи за донорство.
Вещото лице дава заключение, че смъртта на Д. Г.М. е в пряка причинно-следствена връзка с
непосредствено получените при процесното ПТП телесни увреждания. На въпрос
относно значението на поставена предпазна каска от велосипедиста вещото лице
посочва, че предпазната каска намалява риска от увреждания. Подплатата на
същата омекотява и намалява силата на удара. Самата каска увеличава площта на
разпределение на удара, с което намалява неговата сила. При изслушването си в
съдебно заседание вещото лице казва, че при поставена предпазна каска рискът от
увреждания по принцип се намалява, може да има и по-леки увреждания, но в
случая не би могло да се каже дали ще настъпи смърт или не, доколкото крайният
резултат зависи от скоростта и от силата на удара.
По делото е прието
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, видно от което произшествието
е настъпило на прав пътен участък, при състояние на пътната настилка –
дребнозърнест асфалт, мокра, без неравности и посипаности, без наклон, при ясно
време, добра видимост, валеж на дъжд, в тъмната част на денонощието, при добро
улично осветление. Процесното ПТП е настъпило в гр. София, на ул. „Околовръстен
път“, в района на № 36. Пътят се състои от две платна, разделени с разделителен
остров и предназначени за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по три пътни ленти. В района на настъпване на ПТП ул. „Околовръстен
път“ преминава под нивото на кръстовище с кръгова организация на движение.
Изходът от кръговото кръстовище по посока бул. „България“ преминава успоредно
от дясно на ул. „Околовръстен път“, като се включва в него, образувайки
четвърта пътна лента. Преди настъпване на ПТП л.а. „Форд“ се е движил попътно
на процесните велосипеди, като ги е застигнал. В момента на удара те са се движили
със скорост около 30 км/ч. Скоростта на движение на автомобила преди настъпване
на произшествието, определена съобразно скоростта на движение на
велосипедистите и относителната скорост на автомобила, определена на база
степента на деформациите по него, вещото лице определя по емпиричен път на 70
км/ч. Вещото лице посочва, че в материалите по делото, както и в материалите по
ДП не се съдържат находки, чрез които може да се изчисли точното разстояние
между двата велосипеда в момента на настъпване на удара. Инициалният удар е
настъпил между автомобила и пострадалия велосипедист М., управлявал велосипед PELOCON, като мястото на удара, по широчина на платното за
движение е на около 6,5 метра в ляво от десния бордюр по посока на движението
на автомобила и по дължина на платното за движение е на около 20 метра преди
линията на ориентира по посока на движението. Мястото на удара с велосипед DECATHLON, по широчина на платното за движение е на около
6,5 м. в ляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по
дължина на платното за движение е на около 17 м. преди линията на ориентира по
посока на движението на същия автомобил. Ударите са настъпили в лявата част на
третата пътна лента /считано от ляво на дясно за посоката на движение/ за
посоката на движение на автомобила. Опасната зона за спиране на лекия автомобил
при определената скорост на движение от 70 км/ч е около 72 м. Към момента на
удара скоростта на лекия автомобил е около 69,9 км/ч., ускорение 1,5 м/сек. По
въпроса относно възможността за предотвратяване на ПТП от водача на автомобила
вещото лице дава заключение, че то би било предотвратимо за водача, ако се е
движил на дистанция 27 метра след намиращият се пред него друг автомобил, който
е закривал видимостта му към велосипедистите, и със скорост до 54,5 км/ч. При
такава дистанция водачът би възприел велосипедистите навреме, при което има
възможност да спре преди мястото на удара. Вещото лице посочва следния вероятен
механизъм на настъпване на ПТП: процесният лек автомобил „Форд“ се е движел
върху изхода от кръстовището с кръгова организация с посока от кръстовището към
бул. „България“ със скорост 50 км/ч. Приближавайки към платната за движение на
ул. „Околовръстен път“, той се е движил ускорително. В същото време върху
крайна дясна пътна лента /третата от ляво на дясно за посоката на движение/ в
лявата и част на ул. „Околовръстен път“ са се движили един след друг двата
велосипеда, като вторият е бил управляван от Д. М.. Двата велосипеда са
преминали през зоната за обединение на платната за движение на ул.
„Околовръстен път“ и изхода от кръговото кръстовище, като са продължили
движението си в лявата част на пътната лента, по която са се движели преди
това. Пред процесния автомобил и на дистанция 8 м. се е движил неустановен автомобил,
който е предприел навлизане от
четвъртата лента към третата и впоследствие към втората пътна лента.
Водачът на процесния автомобил, движейки се след него също е преминал от
четвъртата към третата и впоследствие към втората пътна лента. Преди да навлезе
изцяло във втората пътна лента водачът на автомобила „Форд“ забелязал движещия
се втори велосипед в близост до разделителната линия между третата и втората
пътни ленти от дясната и страна. В този момент автомобилът се е намирал на
разстояние от велосипеда от 14 м. и скоростта му на движение е била 70 км/ч. Водачът
е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това се е реализирал удар във
велосипеда. Автомобилът с предната си дясна част челно в зоната на десния му
фар е ударил задно движещия се велосипед, управляван от Д. М. в задното колело
частично странично. Вследствие на удара велосипедистът е бил качен върху
предния капак на автомобила, като е достигнал с главата си предното стъкло и го
е счупил. Тялото на велосипедиста и велосипедът били отхвърлени напред и под
малък ъгъл на дясно, като са увеличили скоростите си. Те са достигнали
движещата се по-напред велосипедистка и са се ударили в нея, нарушавайки
равновесието и. Двата велосипеда и телата на велосипедистите са продължили
движението си летейки, след което паднали на пътното платно и се плъзнали до
местата на установяването им. След удара лекият автомобил продължил движението
си в първоначалната му посока и спрял на повече от 30 метра след мястото на
удара. ПТП не е било запазено при посещението на компетентните органи. Вещото
лице дава заключение, че от техническа гледна точка причина за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на автомобила, който се е
движил след неустановения автомобил на дистанция, при която не е имал
възможност да забележи движещите се пред тях велосипедисти, което е довело до
закъснялата му реакция и до настъпване на ПТП. Отстоянието между автомобила и
мястото на удара към момента, в който водачът на автомобила е можел да възприеме велосипедистите е било
около 24,9 м. Водачът на автомобила би имал възможност да спре преди мястото на
удара, ако се е движил на дистанция от неустановения автомобил по-голяма от 27
метра и със скорост до 54,5 км/ч., и при своевременно задействане на спирачната
система. В момента, в който водачът е забелязал велосипедистите той не е имал
време да реагира с аварийно спиране. Извършената от него маневра престрояване
не е била безопасна с оглед конкретната пътна обстановка. По задачи, поставени
от ответника, вещото лице дава заключение, че велосипедистът не е имал
техническа възможност да предотврати удара. Водачът на автомобила е имал
възможност да го забележи 1,35 секунди преди настъпване на удара, като с оглед
конкретната пътна обстановка, при дистанцията, с която се е движил зад
неустановения автомобил и при избраната скорост на движение той не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП. Движещият се пред л.а. „Форд“ неустановен автомобил е
ограничавал видимостта на водача М.П.Г. по отношение на велосипедистите. Преди настъпване на процесното ПТП
водачът на л.а. „Форд“ навлязъл върху платното за движение на Околовръстен път
от връзката от кръговото движение. Той се е движил под ъгъл наляво, преминавайки
върху крайната дясна пътна лента на Околовръстен път, където се е движел и
велосипедистът. Лекият автомобил е преминал през цялата широчина на дясната
пътна лента, от което вещото лице е направило извод, че удар между него и
велосипеда би настъпил независимо от мястото на последния по широчината на
дясната пътна лента. Вещото лице посочва и че няма данни пострадалият Д. М. да
е бил със светлоотразителна жилетка и поставена предпазна каска. В изслушването
си в съдебно заседание вещото лице казва, че наличието на светлоотразителна
жилетка не би се отразило на реакцията на водача на лекия автомобил, тъй като
реакцията се обосновава в случая не от наличието или липсата на
светлоотразителна жилетка, а от момента, в който той е възприел велосипедиста
пред него, а това е станало едва след преместването на предходно движещия се
автомобил, който е закривал видимостта към велосипедистите. Жилетката не би
довела до по-бърза реакция. Вещото лице казва и че дори велосипедистът да се е
движел по-вдясно на пътната лента, пак би настъпил удар, тъй като автомобилът е
навлизал в съседната пътна лента, където са се движели велосипедистите, под
малък ъгъл, при който дори да се е намирал по-вдясно, велосипедистът пак попада
в зоната, през която преминава автомобилът. Ударът не би настъпил само ако
велосипедистът се е намирал в най-крайната дясна лента, но тъй като в случая тя
се явява изходът от кръговото кръстовище, който изравнявайки се с Околовръстен
път се превръща в четвърта пътна лента, велосипедистът не може веднага да
премине от лентата, в която се движи /явяваща се крайна дясна на „Околовръстен
път“ до вливането на изхода от кръговото кръстовище/ в съседната дясна –
продължение на изхода от кръговото кръстовище. За това е необходимо време, в
което обаче е настъпил ударът.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Водачът на лекия
автомобил „Форд
Торнео Конект“ с рег. № *******- М.П.Г., разпитан в качеството на свидетел казва, че той управлявал автомобила, движейки
се от кръговото кръстовище на бул. „Черни връх“ в посока бул. „България“. Излизайки
от кръговото кръстовище имало 4 пътни ленти. Пред него имало друг автомобил на
8-9 метра. Движел се с около 40-50 км/ч. В позволената зона за включване в
движението на Околовръстното се образуват 4 пътни ленти. Автомобилът пред него
се престроил от 4-та в 3-та пътна лента и свидетелят направил същата маневра.
След това автомобилът пред него тръгнал да се престроява от 3-та във 2-ра пътна
лента и направил рязка маневра към първата пътна лента – към скоростната лента
– при което изведнъж пред свидетеля се появил някакъв силует, който се ударил в
автомобила. Той спрял, върнал се и разбрал, че е велосипедист. Това се случило
между 3-та и 2-ра пътна лента. Като се върнал свидетелят видял, че се пада по
средата да се е движил велосипедиста, във втората пътна лента от ляво на дясно,
тъй като тялото му било там, където го ударил, не бил отместен от удара.
Велосипедистът нямал каска, нито жилетка. Свидетелят казва, че нямал никаква
видимост към велосипедиста, след това разбрал, че е ударил велосипедист. Било
тъмно, не валяло, имало улично осветление, пътната настилка била влажна,
свидетелят карал с включени къси светлини. Не си спомня какъв е бил трафикът.
Св. В.Н.Д., живеещ на
семейни начала с внучка на ищцата М.М., което е дъщеря на починалия Д. М.
казва, че ищците живеят заедно в гр. Кубрат, а Д. живеел и работел в София.
Чували се през ден по телефона. Д. изкарвал пари в София и помагал на майка си
и брат си. Често се виждали. Помагал за ремонти на къщата, за дърва. З. нямал
свое семейство, живеел при майка си, в момента не работел. След инцидента спрял
да работи, тъй като майка му претърпяла тежко загубата на другия си син,
затворила се в дома си, а З. останал да се грижи за нея. Ищцата М.М. страдала
много от смъртта на сина си, често се разстройвала при разговори за него, плачела.
Заради инцидента З. се затворил, останал без работа, не приел предложение за
работа в чужбина, което отказал заради инцидента, и останал да гледа майка си. М.
пеела в църковен хор, но след случая престанала. Имала и здравословни проблеми
вследствие на инцидента.
По делото не се спори и
се установява от представената справка от Гаранционен фонд, че към датата на
настъпване на пътно-транспортното произшествие лек автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното
застрахователно дружество „ДЗИ - О.З.“ ЕАД и обективирана в полица № 06114001722754/09.07.2014г.
При така установеното,
се налагат следните правни изводи:
Приложима
материално-правна норма към процесното правоотношение е чл. 226, ал.1 от
отменения КЗ, доколкото договорът за застраховка е сключен и събитието е
настъпило преди влизане в сила на новия Кодекс за застраховането от 2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, а съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ/отм./,
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди /чл. 223, ал. 1, изр. 1, във вр. с 257, ал. 1 от КЗ
/отм./.
Предявени са два
субективно съединени иска против застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за обезщетение за причинени им неимуществени
вреди – болки и страдания, търпени в резултат настъпила вследствие на ПТП смърт
на близък техен родственик – син на ищцата М.М. и брат на ищеца З.М..
Ангажирането на отговорността на
застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата
/делинквент/ по чл. 226 от КЗ /отм./ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните:
1/. наличие на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен от ответника, който да покрива риска от възникване на
отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС;
2/. настъпил
застрахователен риск по договора – причинени от застрахованото лице на ищеца
имуществени или неимуществени вреди /болки и страдания/, свързани с
притежаването или използването на лек автомобил, за които застрахованият
отговаря съобразно българското законодателство;
3/. вид и размер на вредите и
4/. деликтната
отговорност на застрахования при ответника – виновно противоправно поведение на
застрахования при ответника при причиняване на застрахователното събитие,
намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени
по-горе обстоятелства.
В
случаите на предявен иск от лице извън кръга
на материалноправно легитимираните да търсят обезщетение от смъртта на свои
близки лица, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване и създадена между ищеца и
починалия му родственик трайна и дълбока, особено близка житейска и емоционална
връзка, и настъпили в резултат на смъртта му сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В тежест на ответника –
застрахователно дружество е да докаже онези свои правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, включително и възражението за
съпричиняване при твърдените от него факти, на които се основава то.
Страните не спорят и
съдът приема за доказани в процеса следните обстоятелства: че ответникът е
застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към датата на
процесното ПТП и че събитието съставлява покрит застрахователен риск.
По иска на М.Н.М.:
Събраните по делото доказателства дават основание на съда
да приеме за доказани по иска на М.М. и останалите предпоставки за ангажиране
имуществената отговорност на ответника за вредите, причинени от лице, чиято
гражданска отговорност при ползването на автомобил е покрита от валидна
задължителна застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите». От
събраните по делото доказателства, вкл. Констативен протокол за ПТП, заключенията
на експертизите и показанията на разпитаните свидетели се установява
настъпването на процесното събитие, механизма му, вината на водача на лек
автомобил „Форд Торнео Конект“
с рег. № *******М.П.Г., причинените увреждания на ищеца М.М. и причинната им
връзка с деянието.
Установява се от доказателствата, че пътно-транспортното
произшествие, от нараняванията при което е починал синът на ищцата М. - Д. Г.М. е настъпило при следния механизъм: процесният
лек автомобил „Форд“, управляван от свидетеля М.П.Г. се е движел върху изхода
от кръстовището с кръгова организация, изградено над нивото на ул.“Околовръстен
път“, с посока от кръстовището към бул. „България“ със скорост около 50 км/ч.
Изходът от кръговото кръстовище съставлява еднолентов път, ограничен от една
страна от конструкцията на кръговото кръстовище, а от другата – банкет и тревни
площи. Улица „Околовръстен път“ преминава под нивото на кръстовището с кръгова
организация на движението, като изходът от последното се включва успоредно от
дясно на ул. „Околовръстен път“ и образува четвърта – най-дясна пътна лента на
платното за двиежение в посока бул. „България“. Приближавайки към платното за
движение на ул. „Околовръстен път“, лекият автомобил „Форд“ се е движил
ускорително, като към момента на удара скоростта му е била около 70 км/ч. В
същото време върху крайна дясна пътна лента на ул. „Околовръстен път“ /третата
от ляво на дясно по посоката на движение/ в лявата и част /т.е. по-близо до
втората пътна лента от ляво на дясно/ са се движили един след друг два
велосипеда, като вторият е бил управляван от Д. М.. В доказателствата по делото
се откриват противоречия кой велосипед от кого е бил управляван, но релевантно
за изводите по отношение относимите по спора факти е безпротиворечиво приетият от
експертизата факт, че велосипедите са се движели един зад друг, като втори е
бил този, управляван от Д. М., с който е настъпил инициалният удар. Двата
велосипеда преминали през зоната за обединение на платната за движение на ул.
„Околовръстен път“ и изхода от кръговото кръстовище, като продължили движението
си в лявата част на пътната лента, по която са се движели преди това. Пред
процесния автомобил и на дистанция 8-9 м. се е движил неустановен автомобил,
който предприел постепенно престрояване в съседните – леви по посоката му на
движение ленти – първо от четвъртата лента към третата и впоследствие към втората
пътна лента. Водачът на процесния автомобил също е предприел престрояване в
съседните ленти, за да се включи в движението по ул. „Околовръстен път“.
Движейки се зад неустановения автомобил, той също е предприел преминаване от
четвъртата към третата и впоследствие - към втората пътна лента, движейки се
напред и под ъгъл на ляво, като видимостта му е била ограничена от намиращия се
пред него автомобил. Преди да навлезе изцяло във втората пътна лента пред
водача на лек автомобил „Форд“ се открила видимост към силует, който той ударил.
Мястото на удара е в близост до разделителната линия между третата и втората
пътни ленти от дясната и страна. В този момент автомобилът се е намирал на
разстояние от велосипеда от 14 м. и скоростта му на движение е била около 70
км/ч. Автомобилът с предната си дясна част челно в зоната на десния му фар е
ударил задно движещия се велосипед, управляван от Д. М., в задното колело
частично странично. Вследствие на удара велосипедистът е бил качен върху
предния капак на автомобила, като е достигнал с главата си предното стъкло и го
е счупил, след което тялото и велосипедът му са отхвърлени напред и под малък
ъгъл на дясно. След удара лекият автомобил е продължил движението си в
първоначалната му посока и е спрял на повече от 30 метра след мястото на удара.
Този
механизъм се установява от заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно. Вещото лице е изготвило
заключението си на база аналитичните данни, съдържащи се в материалите по
делото, вкл. приобщеният протокол за оглед на местопроизшествието. Този
механизъм се потвърждава и от показанията на самия водач М.П.Г., който казва,
че е излизал от кръговото кръстовище, имало 4 пътни ленти, пред него на
дистанция от 8-9 метра се е движел неустановен автомобил, който постепенно
преминавал в трета и втора ленти, свидетелят – след него, като между 3 и 2
пътни ленти настъпил удар с велосипедист, който той видял в последния момент –
след като предният автомобил се отклонил още на ляво, и нямал време да реагира.
Според заключението на вещото лице велосипедистите са се движели и ударът е
настъпил в лявата част на третата от ляво на дясно пътна лента на ул.
„Околовръстен път“, което е в съответствие с показанията на водача, че ударът
се е случил „между трета и втора пътна лента“. Доколкото разстояние между двете
ленти няма, няма и как ударът да се е случил между двете ленти, поради което
съдът приема, че свидетелят има предвид границата между двете пътни ленти, т.е.
мястото, което и вещото лице сочи – вляво на третата пътна лента. Вътрешно
противоречие се разкрива в показанията на свидетеля Г., който от една страна
твърди, че ударът е настъпил между третата и втората ленти, по средата на
пътното платно /средата на четирилентов път е осевата линия между втора и трета
ленти от ляво на дясно/, а в същото време свидетелят казва, че велосипедистът
се е движел във втората пътна лента от ляво на дясно. Последното е в
противоречие както с казаното от него преди това, така и със заключението на
съдебно-техническата експертиза, поради което съдът не кредитира показанията на
свидетеля в тази им част.
При
така установения механизъм на настъпване на произшествието съдът намира за
доказано противоправно поведение на водача М.П.Г..
Съгласно
чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Съгласно чл. 23 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
Съгласно чл. 25 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
При
установеният механизъм на настъпване на произшествието и съобразно заключението
на вещото лице съдът приема, че причина за настъпването му са субективните
действия на водача М.П.Г.,
който в нарушение правилата за движение по пътищата се е движил с несъобразена
с пътните условия скорост. Водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 20,
ал.2 ЗДвП при избора на скоростта си на движение да се съобрази с усложнената
пътна обстановка – дъжд, мокра пътна настилка, включване в движението на пътен
възел, движение в тъмната част на денонощието, на път с интензивно движение с
автомобили във всички пътни ленти и с движещ се отпред висок автомобил,
ограничаващ пряко видимостта на водача Г.. При избора си на скорост на движение
водачът Г. не е съобразил положението, посоката и скоростта на движение на
останалите участници, като и ограничената си от автомобила пред него видимост,
което не му е дало възможност при възприемане на движещите се по пътното платно
велосипедисти да спре своевременно и да предотврати настъпването на удара. Разстоянието на видимост е едно от решаващите условия
при избора на скоростта. За да може да преустанови своевременно движението на
автомобила, водачът трябва да разполага с обективна възможност да наблюдава
пътя на разстояние, по-голямо от опасната зона на спиране. При неблагоприятни
за видимостта условия /каквито са налице в настоящия казус с оглед движението в
тъмната част на денонощието и зад автомобил, ограничаващ видимостта/ основно
изискване за безопасност на движението е скоростта да бъде съобразена с
разстоянието, в рамките на което препятствието на пътя може да бъде
своевременно възприето и моторното превозно средство може да бъде безопасно
спряно. При конкретната пътна обстановка съдът намира, че незаконосъобразно
водачът Г. е управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч., ускорявайки при включване
в платното за движение на ул. „Околовръстен път“ и при преминаването в
съседните пътни ленти до 70 км/ч, което е намалило опасната му зона за спиране
до разстояние, което не е било безопасно с оглед предвидимите препятствия на
пътя. Наличието на велосипедисти безспорно е такова предвидимо препятствие,
дори управлението на велосипедите да е било в нарушение на правилата за
движение по чл. 80 от ЗДвП. В подкрепа на тези изводи е изведеното по експертен
път заключение, че ако водачът се е движел на дистанция от 27 метра от предния
автомобил и със скорост до 54,5 км/ч. не би настъпил ударът. При по-малка
дистанция от предния автомобил, очевидно и избраната скорост на движение следва
да е по-ниска. Поради това в случая правомерното поведение на водача е изисквало
избирането на по-ниска скорост от тази, с която се е движел.
Противоправното поведение на водача М.П.Г. е довело до настъпване на
удар между автомобила му и велосипедиста Д. Г.М., който той е застигнал отзад.
Видно от заключението на вещото лице по СМЕ, смъртта на пострадалия Д. Г.М.
е в пряка причинна връзка с уврежданията, които е получил при това
произшествие.
Съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. По делото не са събрани доказателства, оборващи тази презумпция.
От доказателствата по делото се установяват и причинените на ищцата М.М.
неимуществени вреди и причинната им връзка с деянието. Установява се, че вследствие
смъртта на сина си тя е преживяла силен стрес, страдала, било и мъчно и тежко
от загубата, синът и помагал финансово, грижел се за нея и за дома и. Затворила
се, често се разстройвала при разговори за починалия, плачела, здравословното и
състояние се влошило.
На основание гореизложеното, Съдът приема, че в процеса се установиха
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно, виновно
поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” моторно превозно средство, в причинна връзка с
което са настъпилите описаните вреди за ищцата. При
така установеното, на основание чл. 226 КЗ /отм./ ответникът
дължи обезвреда на вредите от ПТП, причинени при управление на застрахования при
него автомобил.
Относно
размера на дължимото обезщетение:
Размерът на претърпените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. По отношение на съдържанието на понятието
справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.
52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна практика, обективирана
в ППВС
№ 4/1968 г., решение
№ 177 от 27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на
ВКС, II т. о., решение
№ 334 от 10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на
ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл.
290 ГПК. Посочената съдебна практика постановява, че
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивА.т на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице, но тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма
на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда.
Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
конкретно за ищеца, като се имат предвид конкретни обективно
съществуващи обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт
смърт е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на
смъртта, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Според практиката
на ВКС, възрастта на починалия не съставлява самостоятелен критерий при
определяне на обезщетението, доколкото сама по себе си не е критерий за
съдържанието на връзката между починалия и претендиращия обезщетение. /така
решение № 124 от 14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите".
По
делото се установява, че между ищцата и починалия и син е съществувала нормална
– обичайна човешка близост като между пълнолетно дете, създало свое семейство и
живеещо отделно, и родител, ищцата е получавала помощ от сина си, той често я е
посещавал и често са се чували по телефона. При определяне справедливия размер
на обезщетението съдът взема предвид горните постановки, както и установените
от свидетелските показания действителни отношения между ищцата и синът и Д. Г.М.,
внезапното настъпване на смъртта му, цялостното негативно отражение на
събитието върху психо-емоционалното състояние на ищцата. Съобрази и
преобладаващата съдебна практика относно присъжданите в сходни случаи
обезщетения, както и социално-икономическите условия в страната към 2015г., при
което съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 120 000 лв.
По отношение възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Д. Г.М.:
В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е
прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Когато за настъпилия вредоносен
резултат има значение и поведението на пострадалия, то е основание за
намаляване на дължимото от делинквента обезщетение.
В случая по делото са събрани доказателства, които
обосноват извод, че Д. Г.М. е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите и е улеснил механизма на увреждането.
По отношение възражението, че велосипедистите Д. Г.М. и М.С.С. не са се движели възможно
най-вдясно на пътното платно:
Съгласно чл. 80, т.2 от ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение. По делото се установява,
че велосипедистите и конкретно Д. М. са се движели в най-дясната лента на
платното за движение на ул. „Околовръстен път“. До включването в пътното платно
на лентата, представляваща изход от кръговото кръстовище над „Околовръстен
път“, лентата, в която са се движели велосипедистите, е била най-дясната пътна
лента по посока на движението. Няма данни по делото в коя част на
тази лента са се движели до обединяването на платната. Няма данни по делото и не
могат да се направят и категорични изводи било ли
е възможно, както изисква разпоредбата на чл. 80, т.2 ЗДвП, велосипедистите да
преминат незабавно след обединяване на пътните платна /на
Околовръстен път и на изхода от кръговото кръстовище/ най-близо до дясната
граница на пътното платно след включването на четвърта лента, т.е. да я пресекат
безопасно при положение, че по нея се движат пътни превозни средства, излизащи
от кръговото кръстовище и включващи се в движението по „Околовръстен път“. В същото време обаче, доказателствата по
делото сочат, че велосипедистите не са се движели дори възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение на ул. „Околовръстен път“, т.е. до
дясната граница на последната от дясно лента за движение, ако не се смята
продължението на изхода от кръговото кръстовище, а в крайната лява част на тази
пътна лента. Няма данни какво е наложило движението на велосипедистите точно
на този участък по-близо до левия край на лентата и конкретно –
дали това се е наложило по обективни причини. Ето защо съдът приема, че водачът
на велосипеда Д. М. се е движел в нарушение правилата за движение по пътищата
по чл. 80, т.2 от ЗДвП. Това му поведение съдът намира да е способствало
настъпването на увреждащото събитие. В този смисъл съдът не кредитира казаното
от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, че дори велосипедистът да се е движел по-вдясно
на пътната лента, пак би настъпил удар, тъй като автомобилът е навлизал в
съседната пътна лента, където са се движели велосипедистите, под малък ъгъл,
при който дори да се е намирал по-вдясно, велосипедистът пак попада в зоната,
през която преминава автомобилът. Това становище на вещото лице не е обосновано и не
почива на съдържащи се по делото аналитични данни. То е и в противоречие с
формалната логика, доколкото ако велосипедистът се движи в друга част на
пътното платно, траекторията му на движение би била друга и респективно –
траекториите на движение на автомобила и велосипеда не биха се пресекли.
Безспорно с движението си в нарушение на правилата за движение по пътищата,
почти в средата на път с интензивно движение, на мокър асфалт и в тъмната част
на денонощието, водачът на велосипеда Д. М. се е поставил и сам в опасност.
Поради това съдът приема, че с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, като е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, което
е основание
за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение.
Доколкото велосипедистите са от категорията уязвими участници в движението, към
които водачите на моторни превозни средства са длъжни да проявяват по-голямо
внимание, съдът определя приносът на пострадалия Д. М. на 30%. Така дължимото обезщетение следва да бъде намА.о на сумата от 84 000 лв., в какъвто размер искът
е основателен, а над него – до предявения от 120 000 лв. следва да се
отхвърли.
По отношение на възражението, че
велосипедистите са се движели успоредно един на друг:
Правилата за движение по
пътищата в чл. 81, т.1 ЗДвП установяват забрана за успоредно движение на
двуколесни пътни превозни средства. По делото не са събрани доказателства, че
двамата велосипедисти, участвали в ПТП, са се движели един до друг, напротив –
от установения от вещото лице по САТЕ механизъм на произшествието се
установява, че те са се движели един зад друг, поради което възражението е
неоснователно.
По отношение на
възражението, че велосипедистите са били без светлоотразителни жилетки:
Това възражение също е
неоснователно.
Съгласно чл. 80, т.1 от ЗДвП, водачът
на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намА.а видимост.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, поради което
велосипедистът Д. М. е имал задължението да носи светлоотразителна жилетка.
Установява се от доказателствата по делото, че той не е ползвал такава, поради
което следва да се приеме, че е управлявал велосипеда в нарушение на правилата
за движение по пътищата. Няма доказателства, обаче, това нарушение да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, доколкото видно от
заключението по САТЕ видимостта на водача на лекия автомобил и възприемането на
движещите се пред него велосипедисти не са били обусловени от липсата или
наличието на светлоотразителни жилетки. Видимостта е била ограничена от движещ
се пред делинквента друг, по-висок автомобил, а ударът е настъпил поради
липсата на време за реакция от страна на водача Г. поради движението му с
несъобразена скорост. Самият той казва в показанията си, че в момента, в който
предният автомобил се е престроил по-вляво, той е възприел силует, който
веднага е ударил. Т.е. водачът на автомобила е бил в състояние за първи път да
възприеме велосипедистите едва след като движещият се пред него автомобил
изменил траекторията си на движение при престрояване от една пътна лента в
друга. От това следва извод, че ударът би бил непредотвратим дори ако
велосипедистът М. е бил със светлоотразителна жилетка. Не всяко нарушение на правилата за движение
по пътищата следва да се квалифицира като съпричиняване на вредоносния
резултат, а само това противоправно поведение на пострадалия, което е създало
предпоставки за настъпване на деликта или е улеснило механизма му.
По отношение на
възражението, че велосипедистите са били без поставени предпазни каски:
В Закона за движение
по пътищата не е установено изискване велосипедистите да носят защитни каски.
Такива се изискват само за водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди – чл.
137е от ЗДвП. Поради това не е налице противоправно поведение на пострадалия Д.
М.. Освен това по делото не се установи, че при
поставена защитна каска не би се достигнало до същия вредоносен резултат –
смъртта на Д. М.. Ето защо и това възражение е неоснователно.
По отношение на претенцията
по чл. 86 ЗЗД:
Законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде начислена
именно от датата на увреждането - в този смисъл е и постоянната практика на ВКС
по приложението на чл. 226 от отменения Кодекс за застраховането, изразена в
Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС - ТК, Решение №
72/30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС - ТК, Решение № 594/17.10.06 г.
по т. д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК, Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о., ТК и др.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича
от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане, но тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Обстоятелство, което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху дължимото
обезщетение следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от
покана за плащане на застрахователно обезщетение.
По възражението за
погасяване вземанията по давност:
Съгласно чл. 197 от КЗ /отм./правата по застрахователния
договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от
датата на настъпване на събитието. Т.е. вземането за застрахователно обезщетение се погасява с
общата 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от момента на настъпване на
застрахователното събитие – 19.01.2015г. До предявяване на иска – 20.12.2019г.
този срок не е изтекъл. Основателно обаче е възражението за погасяване
вземането за лихва, доколкото то се погасява с кратката 3 годишна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД – вземането за лихва не произтича от застрахователния
договор, а от общата разпоредба на чл. 86 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Предвид датата на подаване на исковата молба, с която
давността е прекъсната, погасено по давност е вземането за лихва, чията
изискуемост е настъпила преди 20.12.2016г. Лихва следва да се присъди, считано
от 20.12.2016г.
По иска на З.Г.М.:
По спорния по делото въпрос за активната материалноправна
легитимация на ищеца З.М. да претендира обезщетение в качеството си на брат на
починалия, съдът следва да съобрази постановките на Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
В т. 1 от цитираното тълкувателно решение е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди. При
изясняване смисъла, вложен в понятието „особено близка връзка“, в тълкувателните
мотиви на решението е посочено, че в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, както и че връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Изтъкнато е, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Тези съображения обосновават извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на
лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение,
при кумулативното наличие на две предпоставки – 1/. да е създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2/. претърпените
от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е.
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и
най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Както е посочено в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 60131 от 13.12.2021г. по т. д. №
1700/2020 г. на ВКС, II т. о. и решение № 34 от 08.06.2022г. по т.д. №
531/2021г. на ВКС, II т. о., отстъпването от последователно прилагания в
годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на
ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки
на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според
общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на
обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от
регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща
Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради
отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на
приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/,
да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени
вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в Постановленията на Пленума
на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна
точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и
претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и
продължителността на понесените неимуществени вреди.
В конкретиката на казуса такава изключителност на случая не
се установи.
От показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че отношенията между ищеца и починалия при процесното произшествие
негов брат са били – поддържали са връзка и починалият е помагал финансово и с
труд на брат си. Тези обстоятелства,
обаче, съдът намира, че не могат да обосноват извод, че между ищеца и починалия
е съществувала особено силна връзка и че поради това той е понесъл морални
болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за братя отношения.
Посочените обстоятелства дори не сочат на голяма близост и
привързаност между братята, на сърдечност и топлота в отношенията им. Дори да
сочат, обаче, подобни отношения не могат да се преценят като изключителни и
нетипични за българския бит и душевност. Точно обратното, по правило децата в
едно семейство се възпитават в отношения на обич, разбирателство, взаимно
уважение и готовност да си помагат, които отношения обикновено се запазват за
цял живот. Традиционно за българското общество, братята и сестрите са едни от
най-близките членове на роднинския кръг – подкрепят се морално и материално,
споделят радости и трудности и представляват своеобразна общност, устойчива на
времето и житейските събития. Поради това, връзката между ищеца и брат му,
починал при процесното произшествие, не може да бъде определена като
изключително силна в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен акт и в
създадената след него практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, обективирана напр. в цитираните решение № 60131 от 13.12.2021г. по т. д. №
1700/2020 г. на ВКС, II т. о. и решение № 34 от 08.06.2022г. по т.д. №
531/2021г. на ВКС, II т. о.
Освен това, не се установява и втората задължителна
предпоставка – страданията на ищеца З.М. да са значително по-големи от тези,
които би изпитал всеки човек за обичан от него близък родственик, респ. – за
починал брат.
Мотивиран от изложеното съдът намира предявения иск за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса върху уважения иск
в размер на 3 360 лв.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищцата М.М. направените от нея разноски за платени депозити за експертизи.
Доколкото са предявени два субективно съединени иска, от които уважен е един, а
разноските в размер на 400 лв. са направени за експертизи, допуснати по двата
иска, съдът приема, че по иска на М.М. са направени разноски в размер на 200
лв. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да и
заплати сумата от 140 лв.
Процесуалният
представител на ищците – адв. Н.П.Ц. от АК - Враца претендира присъждане на
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищците. Видно от
представения Договор за правна защита и съдействие на л. 30 от делото, ищцата М.М.
е сключила договор с адв. А. Р. Т. от САК и с него е уговорила предоставяне на
безплатна правна помощ. Адв. Т. е преупълномощил адв. Ц., но това не е
основание на последния да се присъди адвокатско възнаграждение. Доколкото
договорът е сключен с адв. Т., на него следва да се присъди такова, което съдът
определя в минимА. размер по НМРАВ в редакцията към датата на сключване на
договора за правна помощ, на 2 751 лв. /с оглед предуявения интерес
минималното възнаграждение възлиза на сумата от 3 930 лв., а съобразно
уважената част на присъждане подлежи сумата от 2 751 лв./.
Ответникът
има право на разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Ищецът З.М. следва да бъде
осъден да заплати на ответника половината от направените от него разноски за
вещи лица от 400 лв. и дължимото юристконсулско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв., или сумата от 300 лв. общо за направени в
производството по иска на З.М. разноски. Разноските на ответника по иска на М.М.
също възлизат на сумата от 300 лв. и съобразно отхвърлената част от иска и тя
дължи на ответника за разноски сумата от 90 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226 ал.1 вр. чл. 223 КЗ/отм./, вр. чл.
45, вр. чл. 86 ЗЗД „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление *** да заплати на М.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 84 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина и Д. Г.М., настъпила вследствие
ПТП на 19.01.2015г. на ул. „Околовръстен път“ в гр. София, по вина на водач на
л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******– М.П.Г., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника по полица №
06114001722754/09.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2016г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК
направените разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 140 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./ над уважения размер до предявения от 120 000 лв. и иска по
чл. 86 ЗЗД за периода от настъпване на увреждането 19.01.2015г. до 19.12.2016г.
като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК М.Н.М. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** за направени по делото разноски
сумата от 90 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА „ДЗИ
- О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на
адв. А. Р.
Т. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 2 751 лв. за
оказаната безплатна процесуална защита на ищцата М.Н.М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.6 ГПК „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 3 360 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Г.М. с ЕГН ********** ***
против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия брат Д. Г.М.,
настъпила вследствие ПТП на 19.01.2015г. на ул. „Околовръстен път“ в гр. София,
по вина на водач на л.а. „Форд Торнео Конект“ с рег. № *******– М.П.Г., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника по полица №
06114001722754/09.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 19.01.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК З.Г.М. с ЕГН **********,***
да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски
в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ: