О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1199
гр.Пловдив, 05.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на пети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
след като се запозна с докладваното от член- съдията
Миглена Маркова ВЧНД №2042/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 и ал.8 от НПК.
С определение № 1600 от 11.10.2019г. постановено по ЧНД
№6282/2019г. Пловдивският районен съд – 16- ти н.с. е оставил без разглеждане
жалбата на С. С.Й., чрез процесуалния й
представител адв. А.Д.и е прекратил производството по
делото.
Срещу така
постановения съдебен акт е постъпила жалба от С. С.Й., чрез процесуалния й
представител адв. А.Д., с която се иска отмяна на
определението на РС-Пловдив и на Постановлението на РП-Пловдив и връщане на
делото на РС – Пловдив за разглеждане от
друг състав или произнасяне от въззивната инстанция
по съществото на делото. Твърди се, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като за изготвения прокурорски акт не е уведомен адв.Д., като процесуален представител на пострадалото лице,
както и че съобщението за прекратяване на наказателното производство, ведно с
препис от прокурорския акт е получен от
лицето- СМ., което не е майка на С. Й.. Сочи се и че липсват данни кога М. е
предала на С.Й. съобщението ведно с
Постановлението на РП-Пловдив.
Пловдивският
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и
аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално допустима,
а разгледана по съществото си за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното определение Пловдивският районен съд е
оставил без разглеждане жалбата на С. Й. срещу Постановление на РП-Пловдив, с
което е прекратено наказателното производство по ДП №230/2019г. по описа на
6-то РПУ при ОД на МВР – гр.Пловдив, образувано
и водено срещу Неизвестен извършител по чл.183 ал.1 от НК.
Приел е, че жалбата е подадена
след изтичане на 7-мо дневния срок визиран в разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК,
а именно на 01.10.2019г. в РП- Пловдив, поради което и същата е просрочена и не следва да се разглежда по същество.
Изложил е съображения, че прокуратурата не е имала задължение да уведоми адв. Д.за изготвения акт, съобразно разпоредбата на чл.243
ал.4 от НПК, като е посочил, че кръга на лицата е лимитативно изброен и в същия
не е предвидено да бъде уведомен процесуален представител на пострадалото лице.
Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд намира
изводите на първата инстанция за законосъобразни и правилни. Действително
жалбата е подадена на 01.10.2019г. след изтичане на преклузивния
срок за сезирането на съда с казуса, който е бил до 24.09.2019г, предвид което
и правилно е оставена без разглеждане и делото е прекратено. Изложените от
жалбоподателя доводи, че следвало да се установи кога е връчено съобщението
ведно с Постановлението за прекратяване на наказателното производство от С.М.
на С.Й. е ирелевантно,
доколкото в нормите на глава ХХV р.І-ви
и ІІ-ри от НПК, регламентиращи връчването на съобщения и изчисляване на срокове
не е предвидена такава възможност. В
разпоредбата на чл.180 ал.2 от НПК е
посочено, че когато лицето отсъства съобщението се връчва на пълнолетен член от
семейството му, който поема задължение да го предаде. Кога последното ще
предаде съобщението не е уредено в закона, защото априори
се приема, че то незабавно ще уведоми лицето, получател на съобщението.
Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл.180 ал.4 от НПК, където са визирани хипотезите, когато получателя не
може или откаже да получи съобщението, т.е това са случаите, когато той няма
фактическа възможност да изпълни задължението си по връчване или уведомяване на
лицето за получената призовка или съобщение.
Направеното от защитата възражение, че С.М. не е майка на
С.Й. съдът счита, че е неоснователно. Длъжностното лице, връчващо съобщението или
призовката, отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става
връчването и отношението му с лицето, на което трябва да се връчи призовката ,
в случая съобщението, съобразно чл.180 ал.7 от НПК. Връчителят
посочва такова отношение- майка, баща, брат, сестра или друго, каквото лицето
получило призовката му е заявило, като той няма задължение да проверява,
изследва това отношение дали е достоверно или не.
По отношение на възражението, че е следвало
Постановлението за прекратяване да бъде изпратено на процесуалния представител
на пострадалата съдът възприема изцяло аргументите на първостепенния съд, а
именно, че кръга лица, на които се изпраща то е лиматативно
посочен в нормата на чл.243 ал.4 от НПК,
поради което и няма да ги преповтаря.
При горните факти и правни изводи обжалваното
определение на първоинстанционният съд е законосъобразно
и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243
ал.8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1600 от 11.10.2019г., постановено по ЧНД №6282/2019г. по
описа на Пловдивския районен съд – 16-ти
н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :