Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 03.07.2013 г. Град Айтос
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
На трети юни през две хиляди и тринадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Спасова
Секретар Росица Марковска
Прокурор Павел Манукян
като разгледа докладваното от съдия Спасова НАХДело № 205 по описа за 2013 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод внесено в съда постановление
на РП – Айтос с предложение за освобождаване от наказателна отговорност за
осъществен състав на престъпление по чл.191, ал.2, пр.2 от НК и налагане на
административно наказание на С.А.Г., ЕГН **********, роден на *** ***, обл. Б.,
вдовец, неосъждан /реабилитиран/, за това, че за времето от
10.12.2010 г. до навършването на 16-годишна възраст на Р. Д. А. /18.02.2011
год./ в с. М., общ. А., обл. Б., като извършител, улеснил сина си И. С. А. –
непълнолетен към момента на деянието и Р. Д. А. /понастоящем А./, ненавършила
към онзи момент 16-годишна възраст, да заживеят съпружески без да са сключили
брак, като им предоставил за ползване собственото си жилище, намиращо се в с. М.,
обл. Б..
РП – Айтос,
редовно уведомени,
делегира представител.
Обвиняемият Г., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, явява се адвокат Г. от АК-Бургас.
Съдът, като взе предвид, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ДП
е водено срещу С.А.Г. ЕГН ********** роден на *** ***, обл. Б.,
образование – шести клас, вдовец, неосъждан,
за престъпление
по чл.191, ал.2, пр.2 от НК.
В хода на разследването на досъдебното производство в качеството на свидетел по делото са разпитани И. А., Р. А., Д. Минкова, като от анализа на събрания доказателствен материал се е установило следното:
Свидетелката Р. Д. А., ЕГН **********, е родена на *** г. До 09.12.2010 г. тя живеела в дома на родителите си в с. М., общ. А., обл. Б.. Свидетелят И. С. А., ЕГН *********, е роден на *** г. Двамата се запознали на неустановена дата преди 09.12.2010 г. Те поддържали лична връзка като всичко било по взаимно съгласие. През декември 2010 г., когато А. все още нямала навършени 16 години, а А. бил непълнолетен, двамата решили да заживеят заедно. На 10.12.2010 г. А. взел А. от дома на родителите й. Това станало с нейното и тяхното съгласие, след което двамата заживели съпружески в дома на бащата на А. – подсъдимия С. А. Г.. Съвместното им съпружеско съжителство се изразявало в това, че започнали да поддържат общо домакинство установили и поддържали полови отношения, в резултат на които А. на 28.08.2012 г. родила момче.
За да се случи това двамата непълнолетни били улеснени от
обвиняемия Г.. Улесняването се изразявало в това, че той ги подслонил в дома си
и им осигурил възможност да живеят заедно, въпреки законовата забрана за това.
Обвиняемият А. много добре е съзнавал каква е възрастта на сина му и на А. към
момента на заживяването и въпреки това ги улеснил да заживеят заедно със своите
действия. Освен това подсъдимият не направил опит да им попречи – не сезирал за
това органите на МВР и на Дирекция «Социално подпомагане». От този момент
10.12.2010 г. до 18.02.2011 г., когато А. навършила 16 години, фактическото
положение останало непроменено.
За случая е била уведомена РП – Айтос. Образувано и водено е настоящото
наказателно производство.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства чрез разпит на обвиняемия и свидетелите.
От така изяснената фактическа обстановка,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост, се
налага от правна страна несъмнен, категоричен и обоснован извод, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.191,
ал.2, пр.2 от НК за това, че за времето от 10.12.2010 г. до навършването на
16-годишна възраст на Р. Д. А. /18.02.2011
год./ в с. М., общ. А., обл. Б., като извършител, улеснил сина си И. С. А. –
непълнолетен към момента на деянието и Р. Д. А. /понастоящем А./, ненавършила
към онзи момент 16-годишна възраст, да заживеят съпружески без да са сключили
брак, като им предоставил за ползване собственото си жилище, намиращо се в с. М.,
обл. Б..
В конкретния случай не може да намери приложение чл.9 ал.2 от НК, тъй
като деянието не е малозначително и обществената опасност не е явно
незначителна. Напротив налице е висока степен на обществена опасност на деянието. Тази опасност се
изразява в следното: при този вид фактически съжителства се смущава нормалното
психо-физическо съзряване на момичето, нейното обучение, възпитание и
квалификация; на непълнолетното момче се вменяват функции по грижата за семейството
в една ранна възраст, когато същият не е още съзрял физически и психически.
Родителите са лицата, които следва непосредствено да контролират поведението на собствените си
непълнолетни деца, да не допускат и толерират незаконосъобразно поведение,
както е в конкретния случай. Само за себе си обстоятелството,
което изтъква защитата, че двамата обвиняеми
са от ромския етнос и техните традиции повеляват това, това обстоятелство не е
малозначителност, тъй като ако бяха представители на друг етнос неминуемо щяха
да носят наказателна отговорност.
Видно от
изисканата справка за съдимост на обвиняемия, същият към
момента на деянията описани по-горе е неосъждан /реабилитиран/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК,
като за извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. С престъплението не са причинени имуществени вреди.
Изложеното сочи, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност, като за извършеното деяние следва да му
бъде наложено административно наказание “глоба”, определена в границите,
установени в закона в разпоредбата на чл.78а от НК. Съдът
съобрази конкретната степен на обществена опасност на извършеното, поведението
на обвиняемия, семейното и социалното му положение и счете, че на същия следва
да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно в размер
на 1000 лева.
Не са налице констатирани отегчаващи вината обстоятелства поради което
съдът счита че санкция в такъв размер най добре би постагнала необходимото
предупредително и превъзпитателно въздействие. Според настоящия състав
същата
съответства на характера и степента на обществена опасност на деянието и дееца
и в максимална степен обезпечава целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл. 36 от НК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във връзка с чл. 78а от НК, Айтоският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА С.А.Г. ЕГН ********** роден на *** ***, обл. Б.,
образование – шести клас, вдовец, неосъждан,
за ВИНОВЕН в това, че за времето от 10.12.2010 г. до навършването на 16-годишна
възраст на Р. Д. А. /18.02.2011 год./ в с. М., общ. А.,
обл. Б., като извършител, улеснил сина си И. С. А. – непълнолетен към момента
на деянието и Р. Д. А. /понастоящем А./, ненавършила към онзи момент 16-годишна
възраст, да заживеят съпружески без да са сключили брак, като им предоставил за
ползване собственото си жилище, намиращо се в с. М., обл. Б. и без да се
противопостави на заживяването - престъпление по чл.191 ал. 2, пр. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва или протестира в 15 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
Районен съдия...............................................