М О Т И В И
към РЕШЕНИЕ № 184 от 19.12.2019 година
по АНД № 839/2019 година на Районен съд – Свиленград
Производството
е по реда на чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ).
На 18.12.2019 година е съставен Акт
за констатиране на проява на дребно хулиганство с № 1 от служител на Сектор „ОПКНЧ”, дом – Любимец при Отдел „СДВНЧ” – Любимец към Дирекция
„Миграция” при Министерство на вътрешните работи (МВР) на лицето С. Р., роден на *** ***, Алжир, арабин, алжирски
гражданин, живущ ***, Алжир, женен, с висше
образование, неосъждан, за това, че на 11.12.2019 година
около 12.30 часа, по време на режимен момент – обяд в столовата на СДВНЧ
- Любимец, област Хасково, извършил непристойни и хулигански прояви, изразяващи
се в хвърляне по земята на храна, грубо отношение към служителите от Сектор
„ОПКНЧ” дом – Любимец, извършващи охраната и работниците в кухнята, отправяне
нецензурни думи към всички присъстващи в столовата, блъскане на врати, обиждане
и псуване на служителите, заплашвайки ги със саморазправа, отказ да изпълни
устно полицейско разпореждане да спре да буйства и да се подчини на
служителите, извършващи охраната.
Описаните
по-горе действия според актосъставителя – К.И.Д. (служител на Отдел „СДВНЧ” –
Любимец при Дирекция „Миграция” при МВР) са прояви на дребно хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
Нарушителят
не се признава за виновен като заявява, че не е извършил посочените в Акта действия.
Районна прокуратура - Свиленград,
уведомена на основание чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът,
след преценка на събраните в съдебното заседание, проведено на 19.12.2019 година,
гласни доказателства и на материалите, съдържащи се в преписката на Отдел
„СДВНЧ” – Любимец при Дирекция „Миграция” при МВР, а именно: Акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство № 1 от 18.12.2019 година, Докладни
записки на ПИ К.Д., Сведения, Жалба, ведно с превод на български език,
Експертна справка и Протокол от проведена психологическа беседа, намира за установено следното от фактическа страна:
С. Р. е роден на *** ***, Алжир. Алжирски
гражданин е от арабски произход. Живее в град ********, понастоящем е настанен в СДВНЧ – Любимец. Женен е.
С висше образование е. Не е осъждан.
На 11.12.2019 година
около 12.30 часа, по време на режимен момент – обяд в столовата на
СДВНЧ - Любимец, област Хасково, Р. при получаване на храна пред служители на
дома, извършващи охрана и работници от кухнята, я хвърля по земята, тъй като не
му харесва като за целта употребява думата „боклук” на български език. Отнася се
грубо към посочените лице. На английски език започва да отправя нецензурни думи
(псувни) към всички присъстващи в столовата, които псувни са възприети от
присъстващите, тъй като подобни изрази на английски език са известни на всички
хора. След което се отправя към блок № 2, блъскайки вратите. След пристигане на
втория етаж в посочения блок започва да обижда и псува служителите, заплашвайки
ги със саморазправа. Отказва да изпълни устно полицейско разпореждане да спре
да буйства и да се подчини на служителите, осъществяващи охраната на дома.
Всичко описано по-горе е станало в
присъствието на настанените в дома чужденци, както и на служителите на СДВНЧ –
Любимец и работниците в кухнята, които са възмутени
от поведението на нарушителя.
На 18.12.2019 година е съставен Акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство, който е предявен на нарушителя
чрез прочитането му, но последният отказва да го подпише, което обстоятелство е
удостоверено с посочване на трите имана и адрес на двама свидетели и с полагане
на подписите им. Актът е преведен на арабски език, видно от отметката,
поставена върху Акта, приложен към преписката.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в Акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 19.12.2019 година свидетели – К.И.Д., К.С.М., Д.Х.А. и Н.П.С.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на К.Д., К.М., Д.А. и Н.С., които са безпротиворечиви, логични
и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към нарушителя, което да ги
провокира превратно или
недостоверно да пресъздават
случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. Тези
показания не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито
пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на нарушителя. Точно обратното, свидетелските показания
са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от преписката. Ето защо, според Съда показанията на тези
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина
по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Съдът не кредитира обясненията на
нарушителя, дадени пред настоящия Съдебен състав. Приема същите за защитна
версия с цел избягване на административната отговорност. Обясненията на
нарушителя противоречат на другите събрани доказателства, които Съдът кредитира
както вече бе посочено.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че Съдът в настоящия си състав намира за безспорно, че при
установяване на нарушението и съставянето на Акта за констатиране на
проява на дребно хулиганство, както българските граждани, така и чуждите
граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице
следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. В
конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил
извършен надлежен превод. Липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение. УБДХ не
изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това,
след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил осигурен преводач от арабски език на нарушителя и
такъв реално е участвал, то спазено е изискването на процесуалния закон.
При така установената
фактическа обстановка и при условията на чл. 14, ал. 1
и ал. 2 от НПК, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Свиленград като обсъди
данните по делото, счита, че деянието на С.Р. съобразно
степента на обществената опасност не представлява хулиганство по смисъла на чл.
325 от НК.
Актът за констатиране на проява на
дребно хулиганство е издаден от
компетентен орган съгласно чл. 2, ал. 1 от УБДХ. Цитираната разпоредба сочи, че при констатирана проява на дребно хулиганство
органите на МВР, кметовете, съответно заместник-кметовете,
съставят Акт. В процесния казус е установено, а и не е спорно по делото, че към 18.12.2019 година актосъставителят К.И.Д. е заемал длъжността „Полицейски
инспектор” в Отдел „СДВНЧ”
- Любимец към Дирекция „Миграция” при МВР, т.е. бил е полицейски орган. Предвид изложеното актосъставителят К.И.Д. безспорно се явява
длъжностно лице, което има правомощията по чл. 2, ал. 1 от УБДХ, т.е. да съставя Актове, с
които се констатират прояви на дребно хулиганство.
От обективна
страна - 11.12.2019 година С. Р. ***,
извършил непристойни и хулигански прояви, изразяващи се в хвърляне по земята на
храна, наричайки я „боклук”, грубо отношение към служителите от Сектор „ОПКНЧ”
дом – Любимец, осигуряващи охраната и работниците в кухнята, отправяне
нецензурни думи към всички присъстващи в столовата, блъскане на врати, обиждане
и псуване на служителите, заплашвайки ги със саморазправа, отказ да изпълни
устно полицейско разпореждане да спре да буйства и да се подчини на
служителите, извършващи охраната.
При така установената фактическа обстановка, безспорно
се касае за проява на дребно хулиганство, съгласно легалното определение,
дадено в чл. 1, ал. 2 от УБДХ, тъй като деянията са осъществени на
място, където са присъствали и други хора (настанените в дома чужденци и
служители на Сектор „ОПКНЧ” дом – Любимец, както и работниците в кухнята), с
които С. Р. е нарушил обществения ред и
спокойствие, като деянията не съставляват престъпления (както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение).
В този ред на мисли следва да се посочи,
че извършените действия от С.Р. представляват непристойно поведение, грубо нарушаващо
обществения ред, тъй като чрез действията си изразяват явна демонстрация против
установения ред в Република България.
Деянието е консумирано виновно от лицето,
посочено в Акта като нарушител, и е налице пряк умисъл при осъществяването му
от дееца. Т.е. налице е субективният елемент от състава на нарушението, тъй
като нарушителят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваните от него деяния, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че не трябва да хвърля по земята на храна, наричайки
я „боклук”, да има грубо отношение към служителите от Сектор „ОПКНЧ” дом –
Любимец, осигуряващи охраната и работниците в кухнята, да не отправя нецензурни
думи към всички присъстващи в столовата, да не блъска вратите, да не обижда и
псува служителите, заплашвайки ги със саморазправа, да не отказва да изпълни
устно полицейско разпореждане да спре да буйства и да се подчинява на
служителите, извършващи охраната.
Предвид
доказаността на обвинението, Съдът следва да постанови Решение по смисъла на
чл. 1 от УБДХ и да наложи на нарушителя
едно от предвидените в същата норма административно наказание.
На нарушителя следва да бъде наложено
административно наказание „Задържане в поделенията на МВР” за срок между
минималния и средния, предвиден в УБДХ.
Като смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха липсата
на данни в кориците на делото за други противообществени прояви по УБДХ и
факта, че е чужденец, намиращ се в Държава, която не познава и далече от близки
и роднини. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха незачитането на
установения в страната правов ред, вкл. вътрешния такъв в
дома, където е настанен и фактът, че е с диагноза „Тревожно разстройство”
(най-вероятно в резултата на това, че е далеч от родината си, където са
близките и приятелите му). В
тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта
на нарушителя, доколкото
възрастта от 53 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянията си по начин, позволяващ му да не
извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно
млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство.
Обществената опасност на дееца не е
завишена в сравнение с други подобни случаи за разлика от обществената опасност
на деянието, която е завишена, тъй като дава лош пример на другите настанени
лица. Освен това инцидентът е станал СДВНЧ - Любимец, където се настаняват
чужди граждани, влезли не по установения ред в Република България, която е
вратата към Европейския съюз (ЕС) и неосъждането на подобно поведение драстично
би намалило доверието на страните – членки на ЕС към Държавата ни, тъй като
подобен инцидент става обществено достояние и пресата има интерес към него.
С оглед на горното, Съдът намира че с
налагането на административно наказание „Задържане в поделенията на МВР” на
нарушителя ще се постигнат целите на административното наказание, посочени в
чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, както и на другите настанени в Дома чужденци.
Водим от горното, при незавишена степен
на обществена опасност на дееца, завишена такава на деянието и при
уравновесяване на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, Съдът в
настоящия си състав, намира, че следва да бъде наложено на нарушителя наказание
„Задържане в поделенията на МВР” за срок от 5 денонощия.
За да
конкретизира размера на наказанието на нарушителя Съдът се съобрази със
здравословното му състояние – в кориците на делото има данни за недобро
здравословно състояние, което обаче не е пречка за налагане на наказание
„Задържане в поделенията на МВР”, тъй като при възникнал здравословен проблем
има предвидени по българското законодателство редица мерки за оказване на
медицинска помощ при необходимост и нужда от нея на лицата, пребиваващи в
помещения за задържане на основание наложено наказание по УБДХ.
Съдът
намира, че налагане на наказание „Глоба” не би било подходящо да се наложи в
настоящия случай, тъй като нарушителят не работи предвид факта, че е настанен в
СДВНЧ - Любимец, който е Дом за временно настаняване на чужденци, където не
работят, т.е. нарушителят не би могъл да заплати дори и най–ниския размер на
наказанието „Глоба”. Освен това в кориците на делото липсват доказателства за
наличие на някакви парични средства на нарушителя, на движимо или/и недвижимо
имущество, чрез продажбата на което може да заплати една евентуална Глоба пък
била тя и в най-нисък размер.
Следва да се укаже на Началника на РУ -
Харманли да се възползва от предвидената в УБДХ възможност задържаният да
полага общественополезен труд.
Относно
разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК
разноските за преводач - за устен превод, в размер на 20 лв. в съдебната фаза
остават за сметка на Съда, т.е. остават за сметка на органа, който ги е направил
и така както са били сторени.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)