Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260078
гр. Пловдив,
08.06.2021 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на четиринадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
при секретаря Мила Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 136/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора А.И.З., ЕГН – ********** срещу
Решение № 260 520 от 10.12.2020 г., пост. по гр.д. № 1792/2019 г. на
Окръжен Съд - П. в частта, с
която З. е осъден да заплати на
въззиваемата – ищца Д.С.Т., ЕГН – ********** на основание чл. 45 от ЗЗД
обезщетения за неимуществени вреди както следва:
- сумата от 2 000 / две хиляди / лева за претърпените от ищцата болки и
страдания в резултат на извършено от ответника З. деяние, изразяващо се в
причиняване на ищцата на 03.04.2017г. в с. Д., област П., по хулигански
подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на оток и
кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и
лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и
охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от 2 000 лв.,
считано от датата на увреждането- 03.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата 5 000 / пет хиляди / лева в резултат на извършено от ответника
на 03.04.2017г. в село Д., област П., деяние, изразяващо се в отправена спрямо Д.С.Т.
закана с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, пр.1
вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв.,
считано от 03.04.2017г. до окончателното й изплащане;
- сумата
от 5000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, които са й причинени от извършеното от ответника на
23.06.2017г. в с. Д., област П., деяние, изразяващо се във влизане в чуждо
жилище- къща, находяща се на ул. „Д.“ № *, собственост на Д.Т. и обитавана от
нея, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем- престъпление
по чл.170, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата от 5000 лв., считано от 23.06.2017г. до окончателното й изплащане;
- сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на извършеното от
ответника З. деяние, изразяващо се в това, че на 23.06.2017г. е направил опит
да се съвокупи с лице от женски пол - Д.С.Т., като я е принудил към това със
сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от
волята на дееца причини- престъпление по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от
23.06.2017г. до окончателното й изплащане -
за които деяния ответникът А.И.З., ЕГН **********
е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 19.06.2019г. присъда
№306/18.12.2018г., постановена по нохд №1006/2018г. на РС - П.,
и съответно на този резултат А.И.З. е
осъден да заплати на Д.С.Т. сумата от 1 120 /хиляда сто и двадесет/ лв. -
разноски за производството съобразно уважената част на исковете, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, да заплати сумата от 1
680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лв., представляваща дължимата държавна
такса за производството, както и сумата от 264,21 /двеста шестдесет и четири
лв. и двадесет и една ст./лв.- депозит за работа на вещи лица по допуснатите
СПЕ, изплатен от бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част на
исковете.
С въззивната жалба исковете не се
оспорват по основание, а само досежно присъдените размери, като поддържаните
оплакания са за това че те са несъответни – завишени, спрямо действително
претърпените болки и страдания и като така несправедливи по смисъла на чл. 52
от ЗЗД. Искането е за тяхното намаляване, като конкретните размери до които те
следва – според жалбоподателя, да бъдат
уважени не се сочат. Претендират се направените за две инстанции деловодни
разноски.
От въззиваемата Т. е депозиран отговор
за неоснователност на жалбата. Иска потвърждаване на решението в обжалваната
част като правилно. Претендира разноските, направени за въззивното
производство.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по предявени от Д.С.Т. срещу А.И.З. четири обективно съединени
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за обезщетяване на причинени й от З.
неимуществени вреди за извършени от него съставомерни деяния/престъпления, за
които е осъден с влязла в сила Присъда № 306 от 18.12.2018 г., постановена по
нохд № 1006 по описа на РС-П., XXI-ви нак. с- в
както следва: 1/ Престъпление по чл.144, ал.3, пр.1
вр. с ал.1 от НК - затова, че на 03.04.2017 г. в с. Д., обл. П., се е заканил
на Д.С.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му; 2/ Престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК- затова, че на 03.04.2017г. в с. Д.,
обл. П., по хулигански подбуди е причинил на Д.Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата
мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка
и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на
дясната ръка, довели до болка и страдания без разстройство на здравето; 3/ Престъпление по чл.152, ал.1, т.2
вр. с чл.18, ал.1 от НК- затова че на 23.06.2017 г. в с. Д., обл. П., е
направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.Т., като я е принудил към
това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради
независещи от волята на дееца причини и 4/
Престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 вр. с
ал.1, пр.1 от НК- затова че на 23.06.2017г. в с. Д., обл. П., е влязъл в чуждо
жилище- къща, находяща се на ул. „Д.“ № * в село Д., собственост на Т. и
обитавана от нея, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем.
Ищцата твърди че от всички
горепосочени деяния претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в
чувства на страх, срам и унижение, безпокойство, несигурност, безпомощност,
които продължава да изпитва и понастоящем и то със значителен интензитет и за
дълъг период, поради което е в състояние на постоянен неотшумяващ стрес,
засилващ се с оглед факта на предстоящо освобождаване на ответника поради
изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание. Освен тези негативни
психоемоционални изживявания от причинената й лека телесна повреда и особено от
последващия опит за изнасилване е търпяла и физически болки, също с висок
интензитет и не малък период на отзвучаване. Така упражнявания от ответника
спрямо нея физически и психически тормоз понесла още по тежко с оглед
онкологично заболяване - от което страда и лекува от години, както и поради
това че през м. май 2018 г. е починал единствения й жив роднина – неин дядо, с
който са живеели в един дом и в общо домакинство и който е бил нейна морална
опора и й е помагал да преодолее случилото
се. Твърди че ответникът й е посягал физически и психически и отпреди
извършването на процесните деяния, поради което стресовото състояние, в което
се намира е тежко, продължава за изключително дълъг период от време и в
прогностичен план е възможно да доведе до болестни изменения на физическото и
психичното й здраве и състояние на дистрес.
С оглед изложеното претендира обезщетения
в размери от 5 000 лв. - за причинената на 03.04.2017 г. лека телесна
повреда, 5 000 лв. – за отправената на същата дата закана с убийство,
60 000 лв. – за опита на ответника чрез сила и заплашване да я принуди да
се съвокупи с него, което му деяние е останало недовършено по независещи от него
причини и 5 000 лв. – за проникването с взлом в дома й през нощта на
23.06.2017 г..
Ответникът е депозирал отговор, с който
- с оглед влязлата в сила присъда, признава исковете по основание, но ги
оспорва по размер. Поддържа че извършените от него деяния не са се отразили на
онкологичното заболяване на ищцата в насока неговото влошаване и не са
компрометирали лечението й от това заболяване. Смъртта на дядо й счита
за неотносима към деянията и вината му за тях. Възразява още описаните
физически и емоционални страдания ищцата да преекспонира и същите да не са с твърдените интензитет и продължителност,
както и че не той е единствената причина за тях, тъй като от 23.06.2017 г. и до
момента първоначално е изтърпявал наложена му мярка за неотклонение задържане
под стража, а след това ефективно наказание „ лишаване от свобода „ и считано
от тази дата между него и ищцата липсват каквито и да било контакти. С оглед
горното счита че нейните негативни психоемоционални изживявания след юни 2017
г. се дължат на контактите й с трети за спора лица, имащи сходно на неговото
поведение.
По делото няма спор и е установено че
за деянията, от които се претендират процесните вреди, ответникът е признат за
виновен и осъден с влязла в сила на 19.06.2019 г. Присъда № 306/18.12.2018 г.
по нохд № 1006/2018 г. на РС – П., ХХI н.с-в. Така е
установено че тези деяния са извършени от него виновно и противоправно - чл.
300 от ГПК.
Безспорно установено е също така че от
процесните деяния и в пряка причинно-следствена връзка с тях ищцата търпи
неимуществени вреди с твърдяните вид и естество, като и така възведените вреди
са обичайните за тези деяния, за които дори не е необходимо нарочно доказване,
като в случая са и установени от заключенията на назначените по делото две
психологични експертизи и показанията на ищцовите свидетели.
С оглед така установеното исковете са
по основание доказани.
Относно размера
Няма спор и е установено че виновното и
противоправно поведение на ответника спрямо ищцата датира и отпреди 03.04.2017
г., вследствие на което на 20.04.2017 г. по гр.д. № 5720/2017 г. на РС – П.
срещу него е издадена заповед за защита от домашно насилие, по силата на която З.
е задължен да се въздържа от всякакъв акт на насилие спрямо Д.Т. и му е
забранено да приближава нея, жилището й, местоработата й и местата й за
социални контакти и отдих. Няма спор и е установено че в периода 12.06.2017 г.
– 23.06.2017 г. заповедта е била неколкократно нарушавана от ответника, поради
което с горепосочената присъда е признат за виновен и осъден и за продължаващо
престъпление по чл. 296 ал. 1, предл. второ вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
По делото е представено още и съдебно
медицинско удостоверение № 1166/25.10.2016 г., с което след извършен преглед на
ищцата в Катедра съдебна медицина към МУ – П. са констатирани: травматични
отоци и кръвонасядания в областта на лицето, кръвонасядания и драскотини по
кожата на шията, кръвотечение от носа и кръвонасядания и охлузвания в областта
на горните и долните крайници. Описаните травматични увреждания са причинили
болка и страдание, кръвотечението от носа е довело и до разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Същите е възможно по време
и начин да са възникнали така както съобщава пострадалата – нанесен й от нейния
приятел на 25.10.2016 г. побой с юмруци
и ритници.
Представено е съдебно медицинско удостоверение
№ 284/4.4.2017 г., с което след извършен на ищцата преглед в Отделение „ С. м.
„ при УМБАЛ „ Св. Г. „ ЕАД са констатирани: оток и кръвонасядане по челото
вдясно, по лявата мишница и предмишница и лявата лакътна става, по втори пръст
на дясната ръка и дясната подбедрица, охлузвания по челото вдясно и втори пръст
на дясна ръка. Описаните тръвматични увреждания са причинила болка и страдание
без разстройство на здравето и е възможно същите по време и начин да са
възникнали така както съобщава пострадалата – на 3.4.2017 г. приятелят й я
дърпал, захапал за челото и показалеца на дясната ръка, блъскал и удрял с
юмруци по главата.
Безспорно установено е че ищцата
страда от заболяване, диагностицирано
през 2015 г. „ Неходжкинов лимфом фоликулярен, гр. I -
II, дребноклетъчен с назъбени ядра. Тромбоцитопения,
заради което й е определена 95% ТНР без чужда помощ – ЕР на ТЕЛК № ****/08.01.2015
г.. По делото няма данни процесните деяния да са се отразили върху хода на това
й заболяване и да са повлияли в негативен аспект провежданото за него лечение.
Според заключението на психологичната
експертиза с вещо лице А.З.ищцата е психически здрава.Но от процесните деяния и
прилагания и преди 03.04.2017 г.
психически и физически тормоз спрямо нея от ответника З. за немалък
период от време, Т. е била
освидетелствувана през август 2017 г. от вещи лица психиатри и при прегледа са
регистрирани високи нива на ситуативна тревожност, безпомощност, несигурност,
като е установено и че тя изпитва интензивно чувство на реален страх за живота
си. Понастоящем при Т. се наблюдават различни негативни психични състояния в
резултат на преживения през 2017 г. стрес и най вече от случилото се на
23.06.2017 г., което е било преживяно от нея като остра стресова реакция. Клиничните изяви на тези й състояния са
стрес, напрежение, тревожност, нарушения на съня, изразяващи се в трудно
заспиване – за които същата не е търсила психилогична и/или психиатрична помощ.
Няма данни за посттравматичен стрес или за Разстройство на адаптацията. Не се
установява преживяното да е оставило трайни последици на психиката и да е
увредило психичното й здраве, нито да е довело до настъпване на усложнения в
здравословното й състояние от психичен или друг характер. Неудоволствените страхово- тревожни
преживявания за определен период са затруднили ежедневното й функциониране и
социалните й контакти, но без цялостно дезадаптиране по отношение на семейния и
социален живот.
В същия смисъл и заключението на
повторната съдебно – психологична експертиза, изготвено от вещо лице Б.Д..
Ищцата не страда от посттравматично разстройство, но преживяното през 2017 г. и
особено престъплението по чл. чл.152,
ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК от 23.06.2017 г. й е причинило огромен стрес
и е повлияло на начина и на живот и отношението й към околните. Ограничени са
социалните й контакти, срещите си урежда само на сигурна територия – дома и
местоработата й, избягва местата, които са посещавали със З. и които й напомнят
за него, проявява ситуативна тревожност, несигурност. Затруднява се да поддържа
партньорски взаимоотношения, изпитва усещания за неразбиране, липса на
подкрепа, сигурност и защитеност, силен страх да не се повтори случилото се с
друг евентуален партньор. По отношение на бъдещото е с позитивни нагласи, желае
да смени дома и работата си, да създаде семейство, да има деца. Прогнозата за
възстановяването е оптимистична, но тъй като състоянието й е хронично и с
продължителност от години съществува опасност да се превърне в трайна личностна
промяна – разстройство на личността и поведението, което е също вид психично
разстройство. Данни за такова в момента не са налице, но е препоръчително да се
потърси съответната на настоящото й състояние психотерапевтична помощ като
дългосрочен процес, за да не се стигне до трайна увреда на психичното й здраве.
Свидетелят С.П.е депозирала показания
да е по професия адвокат и да е била защитник на ищцата по наказателното
производство срещу ответника, продължило повече от 2 години - досъдебна и
съдебна фаза. През цялото времетраене на производството клиентката й била
изключително изплашена, притеснена и потисната и непрекъснато плачела.
Изпитвала силен страх от ответника, на процесуално следственото действие „ очна
ставка „ със същия се наложило да присъства и съпруга на свидетелката – също
адвокат, тъй като Т. се страхувала че като я види З. отново ще прояви агресия и
ще я нападне, въпреки че там има следовател и охрана. Страхувала се от него
дори и в съдебната зала, въпреки присъствието на съдебната охрана в залата. Това
й психическо състояние останало непроменено и след осъждането на З.. Въпреки постановената
присъда у Т. не настъпило успокоение. Тя заявявала пред свидетеля че ответникът
многократно й заявявал че има положение и връзки, че той е император и
единствен решава кой ще живее и ще умре, че тя / свидетелката / не знае какъв е
той и че след като излезе от затвора З.
ще я намери и няма кой да я защити. Т. била сама, страдала от онкологично
заболяване, родителите й били починали,
а в хода на наказателното производство починал и единствения й роднина – нейния
дядо. След приключване на делото през лятото на 2019 г. свидетелят П.заявява да
не поддържа връзка с ищцата и да няма впечатления за настоящото й състояние.
Свидетелят Г.П.депозира показания да е
бил интимен приятел с ищцата от месец октомври 2019 г., като понастоящем са
разделени, връзката им е продължила около година. Д. била силно стресирана, в
дома си сложила камери, имала и СОТ. Когато отваряла прозорците слагала на
первазите различни предмети, които да падат ако някой влезе през прозореца
отвън. Конкретно се страхувала от А.. Искала свидетелят непрекъснато да е
с нея в заведението й, за да я пази.
Наскоро се пуснал слух че той вече ще излиза от затвора и Д. започнала да
заключва и вратите на помещенията в дома си. Всеки път когато пред къщата и
заведението й спирала кола тя гледала кой ще слезе от нея. Наскоро / свидетелят разпитан в с.з. на
04.11.2020 г. / си намерила работа в П. и заговорила че иска да продаде къщата
си и да си купи и апартамент в П., за да се махне от А. и да се освободи от
случилото се. Искала да се установяват в П., но свидетелят отказал, тъй като
домът му и бизнесът му са в К.. Непрекъснато сравнявала поведението на
свидетеля с това на З. и в определени моменти му натяквала „ и ти като него,
като императора“.
Свидетелят
И.К.депозира показания че е приятел и наемател на ответника, който от няколко
години е в затвора заради Д.. Нея познава от А. по времето която са поддържали
връзка. През 2019 г. свидетелят видял Д.
два пъти. Тя заедно с познат на свидетеля мъж от гр. Р. на име И.Й.били клиенти
на заведението, което той държи в гр. П., и в дискотеката на свидетеля в Р..
Разменили няколко думи, Д. била напълно спокойна, изобщо нямала вид на уплашена
и стресирана жена. Дори когато свидетелят я попитал защо са се съдили с А. и
какво толкова той е направил че да е в затвора, тя реагирила нормално, казвайки
само „ било каквото било“. Впечатленията му от тези срещи са да няма промяна
във вида и поведението на Д. спрямо тези, които свидетелят е наблюдавал по
времето когато със З. имали връзка.
Свидетелят С.П.депозира показания да е
пазач на язовира на ответника. Преди З. да влезе в затвора имал връзка с Д.. Познава
Д., вижда я почти ежедневно и след като З. е в затвора – в магазина, където
ходят за хляб и вода, както и в барчето, което тя държи в село Д.. При срещите
си разговаря с нея и впечатленията му от нейното състояние са че то е нормално.
При така установеното съдът е определил
дължимите обезщетения в присъдените
размери, приемайки че заключенията на двете експертизи и показанията на
ищцовите свидетели установяват по несъмнен начин че чрез процесните престъпления
ответникът е причинил на ищцата значителни по обем и продължителност
неимуществени вреди. Деянията му са й причинили и физически болки и страдания –
с не висок интензитет и отшумели за кратък период от време, но много по
съществени са негативните
психоемоционални изживявания вследствие тях. Същите са с висок интензитет -
силен страх в т.ч. и за живота й, чувства на несигурност и безпомощност,
потиснатост, нарушение на нормалния й живот чрез ограничаване на социални
контакти и затруднения в общуването с лица от противоположния пол, като ищцата
и до момента не ги е превъзмогнала изцяло. Тези неимуществени вреди са приети
за установени при проведено пълно и главно доказване – от заключенията на
приетите експертизи и показанията на ищцовите свидетели, като е прието те да не
се опровергават от показанията на свидетелите на ответника и последните да не
обосновават извод в противна насока. Изложени са конкретни аргументи при
определяне размера на дължимата обезвреда за всяко едно от деянията.
Във въззивната жалба се поддържа
решението да е неправилно досежно
присъдените размери. Възразява се ищцата да е търпяла неимуществени вреди от
вид и с интензитет и продължителност каквито окръжният съд приел и се твърди че
този извод на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства. В
насока горното се поддържа че на ищцата не е причинен постравматичен стрес, както и каквото и да е
психично заболяване / в който смисъл заключенията на експертизите /, нито
увреда на физическото й здраве до степен възникване на заболяване, респ. влошаване
на съществуващото отпреди онкологично
заболяване – данни по делото в такава насока не са налице. Поддържа че
ищцата не е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в самоограничаване на
социалните контакти и затруднения в общуването, конкретно с лица от
противоположния пол – това й твърдение опровергано от показанията на
свидетелите П. и К., които съдът неправилно преценил. Поддържа
че страховете на ищцата в хода на наказателното производство не са по причина
личността и поведението на ответника, а във връзка с правораздавателната
дейност на съда и в частност от притесненията й да не би съдът да измени
наложената на З. мярка за неотклонение „ задържане под стража „ – установено от
показанията на ищцовия свидетел П.и от заключението на в.л. З.. Така неправилно
окръжният съд приел че горепосочените вреди са й причинени от ответника в пряка
причинно - следствена връзка с процесните деяния. Неправилно приел нанесената й
лека телесна повреда да е влошила здравословното й състояние. Неправилно били
кредитирани показанията на свидетеля П., чиито наблюдения относно състоянието
на ищцата са само за ограничен период от
време. Вреди от деянието закана за убийство не били установени, извода на съда
за негативни преживявания на ищцата от това деяния бил необоснован предвид
несъществеността на вредните последици от нанесените й в същия момент телесни
повреди. Противозаконното проникване в дома на Т. на 23.06.2017 г. било прието
за увреждащо я деяние само с факта на случването му, без да са налице
доказателства за влиянието му в неимуществената й сфера. Не били отчетени
настъпили през и след процесния период факти и събития / непосочени /, които
самостоятелно травмирали ищцата житейски, пораждащи у нея чувства на несигурност
и страх за по нататъшната й съдба. Твърди се че претърпяните от тези житейски
събития неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, страх и несигурност в
бъдещето, са с по – висок интензитет от
тези, причинени й от ответника.
По така изложените доводи се иска
частична отмяна на решението досежно размера на присъдените обезщетения като
несъответни / завишени / спрямо действителните вреди и тяхното намаляване до справедливи по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД размери - непосочени.
Настоящия съд намира жалбата за
неоснователна, а решението в обжалваната му част за правилно по изложените в
него мотиви, които споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Окръжният съд не е приел че на ищцата
са причинени и съответно следва да бъдат обезщетени вреди,
представляващи възникнали заболявания на физическото и психичното й здраве,
нито такива, изразяващи се във влошаване на съществуващото отпреди деянията
нейно онкологично заболяване и компрометиране на провеждащото за него лечение.
С оглед което доводите на въззивника в
тази насока са неоснователни. Неоснователен е и довода че показанията на
свидетелите П. и К. опровергавали приетото от съда ищцата да изпитва
затруднения в общуването в насока установяване на пълноценна и трайна връзка с
лица от противоположния пол. Показанията на свидетелят П. не само не опровергават
така приетото, а го установяват, като и същите се подкрепят изцяло от
заключенията на приетите психологични експертизи, като от всички тях се установява и причинно следствената връзка на тези й
неимуществени вреди с деянията на въззивника З.. Тези гласни доказателства, преценени
в съвкупност и при липса на доказателства тези й затруднения да се дължат на
други причини – личностни и /или вследствие настъпили други събития, сочат този
извод на съда да е изцяло правилен. Същият не се опровергава – противно на
поддържаното от жалбоподателя, от установения от свидетеля К. факт че през 2019
г. видял ищцата първо в кафене и втори път на дискотека с лицето И.Й.. Неоснователно
е и оплакването че показанията на свидетелят П.относно интензитета и
продължителността на негативните емоционални изживявания били неправилно
кредитирани, тъй като впечатленията на
тази свидетелка касаели ограничен период от време. Напротив – свидетелката е с
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в качеството й на
неин адвокат по наказателното производство срещу въззивника, което е започнало
веднага след извършването на престъпленията и е продължило до месец юли 2019
г., тоест за продължителен период от 2 години. Освен това показанията на свидетелката относно изпитваното от
ищцата изключително интензивно чувство
на страх от З. и негативните й изживявания на постоянна тревожност,
несигурност, безпомощност и незащитеност вследствие
неговото престъпно поведение са в пълно съответствие с експертните заключения.
Напълно произволно е възражението на въззивника че тези й чувства не са породени
от причиненото й от него физическо и психическо насилие, а се дължат на
неоснователни нейни притеснения и съмнения относно движението на делото пред правоохранителните
и правораздавателните органи и неговия изход.
Нито свидетелят П., нито вещото лице З. са твърдели причината за тези негативните
изживявания на Т. да са поддържаните от въззивника, напротив – единодушно сочат
че те са вследствие престъпното поведение на З. и създадените от него погрешни
представи у ищцата че е недосегаем и всичко му е позволено. С оглед изложеното
неоснователно е и възражениято че ищцата не е търпяла вреди от престъплението
по чл. 144 ал. 3 предл. 1 вр. ал. 1 от НК, респ. че чувствата й на страх
вследствие него да не е било реално и изключително интензивно поради
извършеното от въззивника непосредствено преди това физическо нападение срещу
нея, тъй като от него – според въззивника, телесните й увреждания били
несъществени. Същото се отнася и за
възражението за непричинени според въззивника неимуществени вреди от
извършеното от ответника на 23.06.2017 г. престъпление по чл. 170 ал. 2 пр.1
вр. ал. 1 пр. 1 от НК. То е извършено в нарушение на издадена заповед за защита
по ЗЗДН - престъпление по чл. 296 ал. 1, предл. второ вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
за което З. е също осъден, като и непосредствено след него и при същите условия
е извършено и престъплението по чл.152 ал. 1 т.2 вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Така и
двете деяния на психическа и физическа агресия срещу ищцата са породили у нея реален
и интензивен страх, както и чувства на несигурност и безпомощност, чийто висок интензитет
е повлиян и от факта че тя не е защитена дори и при издадените срещу насилника
й съдебно решение и заповед за защита по ЗЗДН. С оглед което правилно за
деянието нахлуване с взлом в дома на З.през нощта на 23.06.2027 г. съдът е
определил самостоятелно обезщетение в претендирания размер от 5 000 лв.,
съответно за извършеното по същото време престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 вр.
чл. 18 ал. 1 от НК - причинило на Т. и
физически страдания, е присъдено и обезщетение в размер на 30 000 лв.,
като и двата размера настоящата инстанция намира за справедливи. Справедливи
съответно са и обезщетението от 2 000 лв. за осъщественото спряно нея
физическо нападение на 03.04.2017 г., причинило й леката телесна повреда и
обезщетението за извършеното непосредствено след това престъпление закана с
убийство, уважено в пълния претендиран размер от 5 000 лева. Чрез
заключенията на експертите и показанията свидетелите П.и П. въззивницата е
провела пълно и главно доказване на сериозното засягане на неимуществената й
сфера вследствие извършените от въззивника процесни деяния, на интензитета и продължителността на
причинените й от тях физически и психоемоционални страдания до степен,
обосноваваща извод за справедливост на присъдените обезщетения в посочените по
горе размери. Показанията в противна насока на свидетелите К. и П.не опровергават този извод – както правилно е приел
окръжният съд. Същите не се кредитират, тъй като наблюденията и впечатленията
на тези свидетели относно състоянието на ищцата след извършените спрямо нея
престъпления са инцидентни и повърхностни. По делото не се установява
процесните неимуществени вреди да са вследствие настъпили в живота на ищцата
неблагоприятни други събития извън извършените от въззивника престъпни деяния,
които събития той и не възвежда конкретно.
Предвид изложеното решението в
обжалваната негова част се потвърждава като правилно. Не са налице твърдяните от въззивника пороци -
необоснованост и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните
доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи.
Предвид така постановения инстанционен
резултат на въззививаемата страна се присъждат направените за настоящото
производство разноски в размер на 1 500 лв. – възнаграждение за един
адвокат, договорено и заплатено съгласно представения договор за правна защита
и съдействие / лист 19 от въззивното дело/.
И Съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение
№ 260 520 от 10.12.2020 г., пост. по гр.д. № 1792/2019 г. на Окръжен Съд -
П. в частта, с която А.И.З., ЕГН - ********** е осъден да заплати
на Д.С.Т., ЕГН – ********** на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетения за
неимуществени вреди както следва:
- сумата от 2 000 / две хиляди / лева за претърпените от Т. болки и
страдания в резултат на извършеното от З. деяние, изразяващо се в причиняване
на Т. ***, по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата
лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната
подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната
ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата от 2 000 лв., считано от датата на увреждането- 03.04.2017г. до
окончателното изплащане на сумата;
- сумата 5 000 / пет хиляди / лева в резултат на извършено от З. ***,
деяние, изразяващо се в отправена спрямо Д.С.Т. закана с убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-
престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв., считано
от 03.04.2017г. до окончателното й изплащане;
- сумата
от 5000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от Т.
неимуществени вреди, които са й причинени от извършеното от З. на 23.06.2017г.
в с. Д., област П., деяние, изразяващо се във влизане в чуждо жилище- къща,
находяща се на ул. „Д.“ № *, собственост на Д.Т. и обитавана от нея, като е
употребил за това сила и деянието е извършено нощем- престъпление по чл.170,
ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от
5000 лв., считано от 23.06.2017г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Т. в резултат на извършеното
от З. деяние, изразяващо се в това, че на 23.06.2017г. е направил опит да се
съвокупи с лице от женски пол - Д.С.Т., като я е принудил към това със сила и
заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини- престъпление по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от 23.06.2017г. до
окончателното й изплащане -
за които деяния А.И.З., ЕГН ********** е
признат за виновен и осъден с влязла в сила на 19.06.2019г. присъда
№306/18.12.2018г., постановена по нохд №1006/2018г. на РС - П.,
и съответно на този резултат А.И.З. е
осъден да заплати на Д.С.Т. сумата от 1 120 /хиляда сто и двадесет/ лв. -
разноски за производството съобразно уважената част на исковете, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, да заплати сумата от 1
680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лв., представляваща дължимата държавна
такса за производството, както и сумата от 264,21 /двеста шестдесет и четири
лв. и двадесет и една ст./лв.- депозит за работа на вещи лица по допуснатите
съдебно – психологични експертизи, изплатен от бюджета на съда, изчислени
съобразно уважената част на исковете.
Осъжда
А.И.З., ЕГН - ********** да заплати на Д.С.Т.,
ЕГН – ********** разноски за въззивното производство в размер на 1 500 /
хиляда и петстотин / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: