№ 617
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500494 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2613339/04.12.2023г. постановено по гр.д.№ 8667/2019г., по описа на
СГС, ГО, 5 състав, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати в полза на Р. П. Л. сумата от 10 506,93 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в пропуснато трудово
възнаграждение за периода 22.12.2009г. до 02.04.2012г. ведно със законната лихва считано
от 28.06.2016 г. до окончателното и изплащане , както и сумата от 1020 лв. направени
разноски на осн.чл.10,ал.З ЗОДОВ.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск в останалата му част до пълния
предявен размер от 88 165 лева и за периода 02.04.2012г. до 28.06.2018г.,както и
претенцията за законна лихва за периода 01,07.2014г,- 27.06.2016г.-имуществени вреди и
лихви като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от Р. П. Л. против
Прокуратурата на РБ искове за заплащане на имуществени вреди, под формата на
претърпяна загуба, както следва: 1. сумата от 510 000 лева, от която 260 000 лева-
обещетение за загуба на ипотекиран имот-апартамент №18, находящ се гр.***, жк.“***“№*
и 2.сумата от 250 000 лв. обещетение за загуба на ипотекиран имот-апартамент №37,
1
находящ се в гр.***, ж.к.***, като неоснователни.
Присъдени са разноски, като Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на основание
чл.38,ал.2 ЗА сумата от 484,71 лева за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Р. П. Л. оспорва решението в неговата отхвърлителна част,
както следва: в частта му, в която са отхвърлени предявените искове за имуществени вреди
и да се уважат исковите претенции до пълния им размер или да се определи един по-
справедлив размер на обезщетение. Първо посочва, че в период от 22.12.2009 г. до
2.04.2012г. - 2 години 3 месеца и 11 дни - „задържане под стража“ и „домашен арес“ за него
е било фактически невъзможно да полага труд по трудово или гражданско правоотношение.
Към момента на задържането му работел в "МУЛТИТРАНС 008" ООД, ЕИК *********,
видно от приложените доказателства. За цял работен ден (8 работни часа) възнаграждението
му е възлизало на 770 лв. на месец. От доказателствата по делото е видно, че е имал и други
допънителни трудови дейности под формата на семеен бизнес, което обосновава
обстоятелстовото, че е бил на 4 часов работен ден. От Справката от НАП по делото е видно,
че той е бил на заплата от 770 лева за нормален 8 часов работен ден, като няколко месеца
преди задържането му под стража е преминал на 4 часов работен ден и съответно е
получавал половината възнаграждение за известнено време. Единствения критерий за
определяне на обезщетението е обстоятелството, че е бил задържан в този период в който е
бил на половин работен ден. Ако е бил задържан няколко месеца по-рано то се явява, че
обезщетението ще е 770 лева за пропуснат месец. Водени от тази логика то се явява, че
обезщетението не се определя по някакви обективни справедливи критерии, а единствено от
обстоятелството, че е бил задържан, когато официциално е бил на 4 -часов работен ден.
Безспорно по време на лишаването си от свобода ищецът е нямало как да работи и да
получава трудово вънаграждение. В този смисъл трудовото възнаграждение в случая може
да се използва единствено като обективен критерий, чрез който може до някаква степен да се
определи, какво е пропуснал ищеца като възнаграждение за периода на задържане, като това
би следвало да е за 8 часов работен ден. В противен случай се явява, че съдът изключва
категорично, че за периода от 2 години 3 месеца и 11 дни ищеца би извършвал трудова
дейсност за повече от 4 часа на ден. Според изготвената и приета съдебно икономическа
експертиза за периода от 2 години 3 месеца и 11 дни ищецът е пропуснал възможността да
получава трудово възнаграждение за цял работен ден, или сума в общ размер на 21013.86
лева.
От друга страна неговото лице е поставено на книгата за „Наглите. Към момента
лицето и името му се върти в публичното пространство като един от участниците в групата,
макар и оправдателните му присъди. Съдът по никакъв начин не е отчел събраните
доказателства за трудностите, които той е изпитвал след задържането си под стража и
невъзможността му да намери работа. След освобождаването му наказателното
производство е продължило до 01.07.2014г., когато е влязла в сила оправдателната присъда
2
спрямо него. В този период той също е бил в невъзможност да си намери работа, тъй като е
бил с „висящо дело“ по едно от знаковите дела, и никой не е искал да го ангажира и да
свързва името си с него. За перода 03.04.2012г. до 30.06.2014г. Р. Л. е пропуснал
получаването на трудово възнаграждение за 27 месеца или обща сума в размер на 20749.47
лева. Това е продължило дори и след 01.07.2014г. Следва да се отчете, че НОХД 4529/10 г.
по описа на СГС, 7 с-в, е делото за така наречената група на „Наглите“, което е
емблематично и широкоизвестно. Налице е широк медиен интерес към онзи момент, като
този интерес е налице дори и сега. Р. Л. е оправдан по всички обвинения във връзка с
групата на „Наглите“ и е доказано, че няма нищо общо с тях, но въпреки това все още в
медиите и обществеността го причисляват към тази група. Това е довело до отдръпване на
обществото от него, което от своя страна води до невъзможност за намиране на работа,
въпреки положените от него усилия. В това положение Р. Л. е поставен единствено от
воденото сещу него наказателно производство. От 01.07.2014 г. до 28.06.2018 г. Р. Л. е
пропуснал получаването на трудово възнаграждение за общо 36 850 лева, според
експертизата. Изключвайки периода след 02.04.2012г. за определяне на пропуснато трудово
възнаграждение, съдът е постановил едно неправилно и необосновано решение.
Посочва, че СГС неправилно отхвърля исковата претенция относно двата загубени
апартамента от ищеца единствено с довода, че „ищецът е започнал да просрочва вноски
преди да бъде задържан по наказателното производство“ .Този извод на съда не
кореспондира с другото посочено в решението фактическо обстоятелство (доказано по
делото), че банката се е снабдила със заповед за изпълнение през 2011 г. и по двата кредита,
по които са били ипотекирани процесните апартаменти. Това е било точно по средата на
лишаването от свобода на ищеца. По никакъв начин не може да се приеме, че банките са
започнали съдебно прозиводство за това, че ищцът е забавил няколко плащания през 2009 г.
преди да го задържат. Очевидно тези плащанията си били направени и едва в по-късен
момент, след като ищецът е задържан за повече от 1 година, то той е бил вече в
невъзможност да обслужва кредитите си, дори и с помощта на семейстовто му. Налице е
пряка и очевидна причинно следствена връзка между задържането за 2 години 3 месеца и 11
дни и невъзможността за погасявване на кредита през 2010-2011г. Задълженията по двата
договора за кредит са погасявани до месец декември 2009г., когато е бил задържан Р. Л.,
както известно време след това от неговото семейство. След задържането Р. Л. на 22.12.2009
г. и продължилото 2 години 3 месеца и 11 дни ограничаване право на свобода, чрез мерките
за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арес“, за него е била налице обективна
невъзможност да комулира каквито е да е приходи от труд и от семейния бизнес, поради
което за него е било невъзможно да обслужва по какъвто и да е начин двата кредита. Като
логична последица от задържането на Р. Л. и невъзможннотта му да обслужва кредитите,
банките са обявили договорите за предсрочно изискуеми и са пристъпили към съдебни
производства по реда на чл. 417 от ГПК за събиране на вземанията си. Именно поради
наказателното дело и наложените му мерки, Р. Л. е бил напълно изключен от
гражданскоправния оборот, не е можел в един много дълъг период от време да осигурява
доход за себе си, за семейството си и за погасяване на задълженията си, което е довело до
3
загубване на закупените от него два недвижими имота. Поради воденето на делото, общото
имуществено състояние на Р. Л. се е влошило до такава степен, че той губи цялото си
имущество. Той не може да се справи с това положение и към настоящия момент.
Наказателното производство, огромното време в което неоснователно е бил лишен от
свобода, невъзможността му след това да си намери работа, поради „лошото му минало“ и
свързването му с групата на „Наглите“ е довело до огромна задлъжнялост на Р. Л.. Той е бил
изключен от гражданскоправния оборот и към натоящия момент все още не може да си
„стъпи на краката“. Последното се потвърждава от приложените по делото уведомление за
извършена цесия, приложено в о.с.з. на 28.04.2021 г.. От него е видно, че дори и след
публичната продажба на двата апартамента, ищецът и към 2021 г. продължава да е длъжник.
Като пряка последица от наказателното производство, Р. Л. загубва апартамента в Младост
II, който е струвал към датата на продажбата 151 149 лева, според изготвената експертиза по
делото. Като пряка последица от наказателното производство, Р. Л. губи и апартамента в
Дружба, който е струвал към датата на продажбата 93048 лв., според изготвената експертиза
по делото. Затова моли исковете да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законните
последици, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва
решението в неговата осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли иска
изцяло респ. да намали неговия размер. Посочва, че присъдената сума от 10 506,93 лева
обещетение за пропуснати ползи - неполучено трудово възнаграждение е изцяло
неоснователна и недоказана. Съдът е приел, че за периода от 22.12.2009г. до 02.04.2012г.
ищецът е бил с наложени мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен
арест“, като е бил в обективна невъзможност да реализира трудов доход. Отбелязва, че
липсва пряка причинно следствена връзка с действия на органи на Прокуратурата на РБ, тъй
като мярката за неотклонение „Задържане под стража“, както и „Домашен арест“ се
определя от съда. Освен това твърди, че за да има пропуснати ползи, трябва да е налице
сигурно постъпване на средства за ищеца ,а не предполагаемо. Съгласно съдебната практика
пропуснатите ползи следва да имат сигурен характер, а не хипотетичен такъв, какъвто е в
настоящия казус.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ
и чл.84 ал.3 ЗЗД единствено за причинени имуществени вреди - претърпяна загуба и
пропуснати ползи.
Ищецът Р. Л. твърди, че срещу него било повдигнато и поддържано незаконно обвинение в
извършване на умишлени престъпления, по които е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, 7 състав. Твърди, че от незаконното обвинение и
задържането му под стража е претърпял имуществени вреди, пропуснати ползи, изразили се
в пропуснато трудово възнаграждение за периода 22.12.2009 г. - 28.06.2018 г. на обща
4
стойност от 88 165 лв. /уточняваща молба от 02.10.2019 г. - л.459/. Поддържа, че размерът на
това обезщетение следвало да се определи на база получаваното от него възнаграждение по
трудов договор с „Мултитранс 008“ ООД при 8 часов работен ден и възнаграждение от 770
лв., тъй като към датата на задържането му получавал възнаграждение по посочения трудов
договор, което не могъл да реализира след това. На второ място претърпял имуществени
вреди, под формата на претърпяна загуба, изразили се в загуба на на два ипотекирани
апартамента - апартамент № 18, находящ се гр.***, жк.“***“, бл. № *** *, вх.*, на * етаж, на
стойност 260 000 лв., и апартамент № 37, находящ се в гр.***, район „***“, местност ***,
ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, на стойност 250 000 лв., които били продадени на публична
продан от банките, тъй като след задържането му по наказателното дело и проведеното
наказателно производство не могъл да обслужва ипотечния кредит по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 32584/24.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, и ипотечния кредит по договор за предоставяне на кредит за закупуване и
ремонт на недвижим имот от 21.09.2007г., сключен с „Обединена българска банка“ АД.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло - както по основание, така и по размер. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между незаконното обвинение, задържането му под стража и евентуална
невъзможност на ищеца да реализира трудови доходи; оспорва твърденията, че е претърпял
вреда, изразила се в загуба на имущество; оспорва да е налице причинно- следствена връзка
между незаконното обвинение и обявяването на двата ипотечни кредита за предсрочно
изискуеми; твърди, че при сключване на договорите за кредит ищецът не е разчитал само на
трудовото си възнаграждение от „Мултитранс 008“ ООД; поддържа възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че на 22.12.2009г. спрямо
ищеца е повдигнато обвинение и е привлечен в качеството на обвиняем, видно от
представените по делото преписи от документи по досъдебно производство № 233/2009г. на
ГД“ДП“ МВР, по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, по ВНОХД № 652/2012 г. на САС и по
КНД № 206/2014 г. на ВКС. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ през периода 22.12.2009г. - 21.07.2011г. /1 г. и 7 месеца/, по-късно заменена с
„домашен арест“ през периода 21.07.2011 г. - 02.04.2012 г. /8 месеца и 11 дни/ или периодът,
през който е ограничено правото му на свободно придвижване е от 22.12.2009 г. до
02.04.2012 г. - общо 2 години, 3 месеца и 11 дни.
Видно от присъда по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, 7 състав, подсъдимият Л. е признат
за невиновен по повдигнати срещу него обвинения в извършване на престъпления по чл.321,
ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр ал.2 от НК; по чл.142, ал.З , вр ал.2, т.1, т.2, пр.1, т.7, пр.1, вр ал.1,
вр чл.20, ал.2 , вр ал.1 от НК; по чл.142, ал.4, пр.2, вр ал.3, вр ал.2, т.1, т.2, пр.2, т.7, пр.1, т.8,
пр.2, ал.3, вр ал.1 , вр чл.20, ал.4, вр ал.1 от НК и по чл.142, ал.3, вр ал.2, т.2, т.7, пр.1, т.8,
пр.2, ал.3, вр ал.1 , вр чл.20, ал.4, вр ал.1 от НК.
Със същата присъда е признат за виновен единствено в извършване на престъпление по
чл.339, ал.1, пр.2, ал.6 НК, за това, че на 22.12.2009 г. в гр.***, ж.к.“***“ бл.***, вх.*, ет.*, е
5
държал боеприпаси - 50 бр. патрони, кал.9 мм „Парабелум“, предназначени за стрелба с
пистолети калибър 9 мм, без да има надлежно разрешение, съгласно чл.7 от Закона за
контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл.41 от
Правилника за приложение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните
оръжия и боеприпасите.
Присъдата е влязла в сила на 01.07.2014г., след като е била протестирана от СГП и
потвърдена по отношение на Л. с присъда по ВНОХД № 652/2012 г. на САС, НО, 6 състав,
като срещу решението на САС е подаден протест от Апелативна прокуратура. При
касационното разглеждане обжалваният съдебен акт е потвърден с решение №
145/01.07.2014 г. по КНД № 206/2014 г. на ВКС, ІІ НО.
Следователно времето от датата на привличането на жалбоподателя-ищец като
обвиняем до влизането на оправдателната присъда в сила е от 22.12.2009г. до
01.07.2014г. възлиза общо на 4 години и 7 месеца. За престъплението, за което е бил
обвинен, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 3 до 15 години лишаване
от свобода,/т.е. тежко умишлено по смисъла на чл.97 т.3 НК/. Наложена е мярка за
неотклонение – първоначално задържане под стража, заменена от домашен арест за
период от общо 2 години и 3 месеца.
Досежно имуществени вреди по делото са ангажирани писмени и гласни доказателствени
средства, както следва:
Ищецът е сключил два договора за ипотечен кредит - на 21.09.2007 г. с „ОББ“ АД и на
24.03.2008г. с „Юробанк И Еф Джи България“АД. Първият договор от 21.09.2007г. с „ОББ“
АД е сключен за предоставяне на кредит в размер на 101 000 лв. за закупуване и ремонт на
недвижим имот - апартамент № 37, находящ се в гр.***, местност ***, ж.к.“***“, бл.***, със
застроена площ от 81.75 кв.м. Вторият договор от 24.03.2008г. е сключен с „ Юробанк И Еф
Джи България“АД за кредит от 90 000 евро, от които 45 990 евро за закупуване на
апартамент № 18, на груб строеж, находящ се на шести жилищен етаж в блок Б, секция А, в
УПИ V - 1223 от кв.5 по плана на ***, кв.“***“, заедно с мазе № 18 и 44 010 евро за други
разплащания. Ищецът е закупил двата недвижими имота, описани в договорите за кредит,
видно от нотариален акт № 149/21.09.2007г., том V, per. № 3066, нот.дело № 873/2007г. на
нотариус Д. и нотариален акт № 96/26.03.2008г., том І, per.№ 1876, нот.дело № 85/2008г. на
нотариус Г./. За обезпечаване на вземанията на банките по договорите за кредит ищецът е
учредил ипотеки в тяхна полза върху закупените недвижими имоти - н.а.№ 150/21.09.2007г.,
том пети, per. № 3067, нот.дело № 874/2007г. на нотариус Д. и н.а.№ 97/26.03.2008г., том І,
per. № 1878, нот.дело № 86/2008г.на нотариус Г..
Поради неизпълнение на задълженията по договорите за кредит, банките са обявили
кредитите за предсрочно изискуеми и са се снабдили със заповеди по чл.417 ГПК -
съответно на 27.01.2011г. по чгр.д. № 57553/2010г. на СРС, ГО, 47 състав, за вземанията на
„ОББ“ АД, и на 26.09.2011 г. по ч.гр.д. № 37144/2011 г. на СРС за вземанията на „Юробанк
И Еф Джи България“АД. Образувани са изпълнителни дела, по които и двата имота са
изнесени на и продадени на публична продан, като за апартамента в ж.к.“***“ е издадено
6
постановление за възлагане на недвижим имот на 21.01.2013г. по изп.дело №
20117810400253 на ЧСИ Г. Д., а за апартамента в ж.к.„***“ е издадено постановление за
възлагане на недвижим имот на 08.08.2014г. по изп.дело № 20148410403349 на ЧСИ Н. М..
Спорен е въпросът дали забавата на кредитополучателя, довела до предсрочна изискуемост
по двата кредита и изнасянето на двата ипотекирани имота на публична продан, се намира в
пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение и задържането му под стража
на 22.12.2009г.
От изпратена от „ОББ“АД справка за обслужването на процесния кредит от 21.09.2007г./л.
530 - 533/ се установява, че ищецът е започнал да просрочва задълженията си по договора
преди да бъде задържан по наказателното дело/задържан е на 22.12.2009г./. Преди тази дата
на 30.06.2009 г. - просрочената сума е 733.66 лв., на 31.07.2009Г. - 765.56 лв., на 31.08.2009
г. - 1533.01 лв., на 30.09.2009г.- 1608.26 лв., на 30.10.2009г. - 1684.64 лв. Докато е бил с
мярка за неотклонение “задържане под стража“ и „домашен арест“ са били извършвани
плащания по кредита през периода 28.02.2011 г. - 29.02.2012 г.
Видно от справка, изпратена от „Пощенска банка“ АД, за задълженията по договора за
кредит с „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ л.675-676/ ищецът е започнал да просрочва
вноски по този договор преди да бъде задържан по наказателното производство, а именно
през периода 02.06.2008 г. - 15.12.2009 г./предпоследна колона на справката/, както и не
винаги е заплащал пълния размер на дължимата вноска от 819.90 евро за този период.
Размерът на дължимата вноска е посочен в представения по делото погасителен план/л.73 -
79/.
В своите показания св.Л. - брат на ищеца, чийто показания следва да се кредитират при
условията на чл.172 ГПК, заявява, че необслужването на кредитите се дължи на задържането
на брат му. Твърди, че преди задържането на Р. той имал достатъчно средства от трудовата
си заетост да обезпечава семейството си и да си позволи по-луксозен начин на живот.
Работел по трудов договор и помагал в семейния хотелиерски бизнес на морето. Тримата
братя имали хотелиерска дейност на територията на гр.Варна, к.к.Златни пясъци, където
стопанисвали хотел и плувен басейн. Дивидентите от хотелиерската дейност в края на
годината се разпределяли по следния начин: 90 процента поравно между тримата братя и 10
процента за сестра им, която помагала като камериерка. Хотелиерският бизнес
осъществявали чрез търговско дружество „И. 99“ ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала бил свидетелят. Ищецът закупил два апартамента за синовете си в
ж.к.“***“ и ж.к.“***“ с кредити от банки. След задържането му, свидетелят известно време
помагал за обслужването на кредитите, но от един момент нататък вече не можел да ги
погасява, поради което банките изнесли апартаментите на публична продан и ги продали.
Уточнява, че плащал кредитите, докато брат му е бил в ареста, защото имали
неразпределени дивиденти от хотелиерството. Ищецът не можел да работи след като бил
отменен домашният арест. На две места започнал работа, но го уволнили, защото бил
свързан с „Наглите“. Бизнесът им също пострадал - не му издали разрешително за количка
за сладолед, защото му казали, че фирмата е свързана с „Наглите“. Понастоящем двамата
7
гледали пчели. Този бизнес свидетелят започнал през 2013 г. или 2014 г. - 2015 г. През
периода, през който ищецът бил задържан, нямал доходи от хотелиерство, нито трудови
доходи. Никъде не го искали на работа. На две места започнал работа, но го уволнили,
защото казвали, че той е „еди кой си“, свързан с „Наглите“.
От представена от ответника справка от Регистъра на обекти с обществено предназначение,
контролирани от РЗИ, се установява, че хотел и плувен басейн в гр.Варна, стопанисвани от
„И.“ -99“ ООД, са преустановили дейността си съответно на 21.07.2009г. и на 10.08.2009 г.,
т.е хотелиерската дейност, е била преустановена няколко месеца преди задържането му по
наказателното дело./22.12.2009г./. В справката е отбелязана и категоризация на ресторант и
бар в гр.Варна, която регистрация е заличена през 2008г. На името на „И. 99“ ООД е
регистриран и ресторант в гр.София, ж.к.“***“ -2 срещу бл.218, но не е отразена дата на
регистрация, нито дата на заличаване.
От заключението на комплексната експертиза - част счетоводна /л.548, том втори/, което
съдът кредитира, се установява, че ищецът към 22.12.2009 г. е работел по трудов договор за
„Мултитранс 008“ ООД /в което е съдружник и управител вкл. към настоящия момент,
видно от служебно направената справка в ТР/, като договорът е бил за 4 часов работен ден
при месечно възнаграждение от 385 лв. Вещото лице уточнява, че периода м.01.2009г. до
м.05.2009г. е работил на 8ч. работен ден при месечно възнаграждение от 770 лв., а в периода
м.06.2009г. до м. 12.2009 г. ищецът е работил при тези условия на трудовия договор, но на 4
часов работен ден при месечно възнаграждение от 385 лв. Ако се вземе като база пълен
работен ден, то тогава неполученото от него трудово възнаграждение в периода от
22.12.2009г. до 02.04.2012г./когато и мярката домашен арест е заменена с друга по-лека/
възлиза общо на 21 013.86 лв.
При справка в Търговския регистър се установява, че Л. е съдружник в „Мултитранс 008“
ООД и към настоящия момент т.е могъл е да участва в дейността на това дружество и да
реализира доходи. Представено е удостоверение от ДСИ по изп.дело № 96/2010г. на СРС за
наложен запор върху дружествените дялове на ищеца в „Мултитранс 008“ ООД, но както и
СГС е посочил, налагането на запор върху дружествени дялове не е пречка търговското
дружество да осъществява дейността си и да реализира приходи.
При справка в Търговския регистър се установява, че управител и едноличен собственик на
капитала на „И. - 99“ ЕООД е свидетелят В. П. Л.- брат на ищеца, което също има търговска
дейност към момента. Ето защо показанията на този свидетел, в частта, с която твърди, че
брат му останал без работа именно в резултат на процесното обвинение, както и че след
02.04.2012г. не можел да си намери работа, тъй като бил ноторно известен с Наглите, не се
кредитират от настоящата инстанция. Двамата притежават дялове в търговски дружества,
които управляват и представляват, а дали последните имат успешна търговска дейност или
не, не се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното обвинение.
Видно от служебно изисканото свидетелство за съдимост ищецът е неосъждан преди
процесното обвинение, по което е частично признат за виновен единствено в престъпление
по чл.339 НК и оправдан изцяло в останалата част.
8
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на ОС за
правилно по същество по следните съображения:
Първо - според даденото обвързващо тълкуване (т. 11 от ТР № 3/2005г. на ВКС, ОСГК)
обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Пропуснатата полза пък е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено
увеличаване имуществото на увредения. То се основава на предположение за състоянието, в
което това имущество би се намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното
деяние. Самото предположение обаче трябва да се изгражда на доказаната възможност за
увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презюмира. При
прекратено трудово правоотношение поради обективната невъзможност на работника или
служителя да се яви на работа, за да престира труд, която е резултат от наложена
ограничителна мярка, е налице доказана възможност за реализиране на трудови доходи,
пропусната поради тази наложена мярка. Касае се за имуществена вреда под формата на
пропусната полза, тъй като възможността за увеличаване на имуществото на пострадалия
чрез доходи от труд е несъмнена, сигурна и реална.
В резултат на наложената на ищеца мярка за неотклонение "задържане под страна" са
възникнали непреодолими причини (външни за страните по трудовото правоотношение) за
реалното изпълнение на трудовия договор с неговия работодател. Те се изразяват в
обективната невъзможност на служителя всеки работен ден се явява навреме за изпълнение
на възложената работа.. Горните пречки са били налице и през времетраенето на търпяната
мярка за неотклонение "домашен арест" - поради забраната да се напуска жилището без
разрешение на съответния орган. Тази нова обстановка, при която реалното изпълнение на
работата по трудовото правоотношение е станало невъзможно за ищеца има за последица
лишаването му от доходи от труд и е в причинна връзка с незаконното обвинение,
доколкото посочените ограничителни мерки са наложени във връзка с разследване на
деянията, предмет на това обвинение. Ето защо в уважената част на предявения иск по чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от 22.12.2009 г. до
02.04.2012г., решението е правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено. Тази
възможност е реална, сигурна и несъмнена за визираната част от исковия период.
Пропусната полза да се увеличи имуществото на ищеца за този период е съизмерима с
трудовото възнаграждение, което е следвало да получи на заеманата длъжност, ако не беше
прекратено трудовото му правоотношение, основано на обективната невъзможност да
престира труд. Присъдено е обезщетение в размер на 10 506.93 лв., което е половината от
изчисленото от вещото лице по ССЕ, тъй като последният месец преди задържането му под
стража т.е. м.11.2009г. ищецът е бил на половин работен 4-часов ден и при БТВ в размер на
385 лв. Именно това е базата, при която съгласно чл.228 КТ, се изчисляват обезщетенията
при оставане без работа, след незаконно уволнение по смисъла на чл.225 КТ. Именно затова
9
в тази част жалбата е неоснователна. Неоснователно е оплакването, че в приложената
справка от НАП на л.19 е изрично посочено БТВ в размер на 770 лв. В периода от м.06. до
м.11.2009г. БТВ е в размер на 385 лв.
В останалата част на претендирания от ищеца период от време, след като мярката за
неотклонение домашен арест е била заменена с по-лека такава, претенцията за пропууснати
ползи е неоснователна и като такава правилно е отхвърлена. Изводът е обоснован предвид
липсата на доказателства за реален, сигурен и неизбежен доход от труд за исковия период
след 02.04.2012г., полагането на който е възпрепятствано именно от воденото срещу ищеца
наказателно производство. Запазването на трудоводоговорната връзка с работодателя за
целия този изключително продължителен период от време респ. гарантиране изплащането
на месечно трудово възнаграждение в посочения по-горе размер е само една възможност,
която е лишена от сигурност, реалност и несъмненост, така, както и увеличаването на
имуществото на ищеца с доход от труд за тази длъжност. Ето защо, липсват предпоставки
по чл. 4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение, съизмеримо с вероятния и нереализиран
доход от труд на ищеца на посочената по-горе длъжност за времето след 02.04.2012г./в този
смисъл РЕШЕНИЕ № 45 ОТ 07.07.2020 Г. ПО ГР. Д. № 3445/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
по чл.290 ГПК/.
ВТОРО Обезщетението за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба, се
определя при наличие на пряка причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи. Именно затова наличието на забава при изплащане на кредитните вноски по двата
договора, обявяването им за предсрочно изискуеми от банката и изнасянето на двата
ипотекирани имоти на публична продан от банките, не може да обоснове отговорност на
прокуратурата за претърпяна загуба. Сигурност при установяването на тази вреда ще има,
ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред
изпълнението, предвид поведението на страните по договора, волята им, нормалното
развитие на договорните отношения и добросъвестността./така решение № 54 ОТ 13.06.2017
Г. ПО ГР. Д. № 2755/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/. Тук следва да се отбележи, че двата
имота са били за двамата сина на ищеца – П. и М. Л., но очевидно реално декларираните
пред НОИ осигурителни доходи не съотвестват на поетите кредитни задължения, които
изначално превишават доходите. В този смисъл забавата на кредитополучателя се дължи на
негово виновно неизпълнение.
С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че
неплащането на четири вноски по договора с „ОББ“ АД още преди започването на
наказателното производство спрямо ищеца по несъмнен начин сочи, че той е изпитвал
финансови затруднения да обслужва кредита и то преди да бъде задържан по наказателното
дело. Това се потвърждава и от данните за получаваното от него трудово възнаграждение за
4 часов работен ден в размер на 385 лв. - сума, която е крайно недостатъчна за издръжка на
семейство с две деца, още по-малко е била достатъчна за обслужване на два кредита. Съдът
правилно не е кредитирал показанията на св. Л., че брат му до задържането под стража е
имал възможност да води по-луксозен начин на живот чрез доходите, получавани от
10
трудовата и от хотелиерската дейност, осъществявана съвместно с братята му, и единствено
наказателното производство е преустановило тази дейност респ. получаването на тези
приходи. От представена от СГП справка от Регистъра на обекти с обществено
предназначение, контролирани от РЗИ, се установява, че хотел и плувен басейн в гр. Варна,
стопанисвани от „И. - 99“ ООД, са преустановили дейността си съответно на 21.07.2009 г. и
на 10.08.2009г., т.е хотелиерската дейност, в която е помагал ищецът на брат си, е била
преустановена няколко месеца преди задържането му по наказателното дело в края на
декември 2009г. В настоящото производство не се твърди, респ. не са ангажирани и
доказателства, ищецът да е получавал възнаграждение като управител на „Мултитранс 008“
ООД. Именно затова САС намира за недоказана пълно и главно пряка причинно- следствена
връзка между наказателното производство и обявяването на кредитите за предсрочно
изискуеми, респ. публичната продажба на имотите. Следва да се посочи, че единият от
кредитите /този с „ОББ“АД/ е бил обслужван и през периода, през който ищецът е
изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ - 28.02.2011 г.
- 29.02.2012 г., който факт също опровергава твърденията на ищеца за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и невъзможността да обслужва
кредитите. Св. Л. твърди, че той самият е погасявал кредита, докато брат му е бил в ареста,
но неговите показания не са потвърдени със счетоводни документи по делото. Събраните
доказателства не потвърждават и показанията на св. Л., че е подписал анекс към договорите
за кредит и е станал съдлъжник по тях. При издаването на заповедите по чл.417 от ГПК по
чгр.д. № 37144/2011 г. на СРС и по чгр.д. № 57553/2010 г. на СРС в тях като длъжник е
посочен единствено ищецът Р., не и брат му В. Л.. Следва да се посочи, че ако В. Л.
действително е станал съдлъжник по договорите за кредит, за което не са представени
доказателства по делото, това също би било основание да се приеме, че липсва причинно-
следствена връзка между наказателното производство и публичната продан на имотите.
Вредите, които не са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение за
извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди и за
тях държавата не отговаря.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска за
пропуснати ползи в периода от задържането му под стража до 02.04.2012г., а в останалата
им част исковете правилно са били отхвърлени като неоснователни. Ето защо решението
следва да бъде изцяло потвърдено.
При направеното възражение за погасяване на вземането за лихви по чл. 111,6. „в“ от ЗЗД,
което се погасява с тригодишна давност, то в случая лихвата следва да бъде присъдена
начиная от 28.06.2016г. като в останалата част за периода 01.07.2014 г. до 27.06.2016 г./вкл./
претенцията правилно е била отхвърлена като погасена по давност .
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, но доколкото жалбата
му е неоснователна, такива не се присъждат. Следва да бъде присъден адв.хонорар, дължим
11
по реда на чл.38 ЗА. за явяване пред въззивна инстанция и изготвяне на жалба се дължат
общо в размер на 500 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2613339/04.12.2023г. постановено по гр.д. № 8667/2019г., по
описа на СГС, ГО, 5 състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА АДВ.Р. Р. М. ЕГН ********** САК гр.София,
район „Триадица“ , ул.“Узунджовска“ №11, ет.2 - партер сумата от 500 лв./петстотин лева/ за
процесуално представителство пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12