Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
Гр. Разград, 27 септември 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в
присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 119 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Варна против Решение № 128/19.05.2021г.,
постановено по АНД №145/2021г. по описа на Разградския районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) №558171-F583329/28.01.2021г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ
на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/
13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18) на „Социалинвест“АД,
гр.Разград е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици. Излагат се и доводи, че неправилно и
необосновано въззивният съд е приел, че процесното деяние съставлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба,
чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана
и моли съда да я отхвърли. Претендира и за разноски в настоящата инстанция.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и недоказана, като сочи,
че не са налице сочените в нея касационни основания и предлага на съда да
потвърди решението на районния съд.
Разградският административен съд, след като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания,
извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и
анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от
надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана по следните фактически и
правни съображения:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно
преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани
фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат,
че на 28.10.2020г. данъчни служители са извършили проверка в търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- газстанция, находяща се в гр.Разград, стопанисвана
от „Социалинвест“ АД, гр. Разград. При нея е установено,
че в обекта има монтирано фискално устройство (ФУ), което притежава функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При съпоставка на данните от
разпечатания междинен дневен финансов отчет от ФУ и реалната касова наличност е установено, че според
отчета сумата в касата следва да е 566,91 лв., а реално наличните в касата
средства са в размер на 549, 00 лв., т.е. с 17,91 лв. по-малко. Описаните факти
и обстоятелства са отразени в съставения Протокол за извършена проверка №0429860/28.10.2020г.
Въз основа на тях контролните органи са приели, че е извършено нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18, тъй като
не е изпълнено задължението всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" и са съставили срещу
дружеството АУАН № F583329/ 31.12.2020г.. Отразените в акта констатации са
изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП е наложил
имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.185, ал.2 във вр. ал.1
от ЗДДС. С решението си Разградски районен съд е отменил оспореното НП, като е
приел, че конкретното деяние съставлява маловажен случай пи смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Изложените от него мотиви се споделят напълно и от настоящата
инстанция
Оспорените актове са постановени от оправомощени органи, съгласно
приложената заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност,
при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с
процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на
нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го
потвърждават. От съдържанието им наказаното лице е могло да разбере какво
административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен
обем. Правилно са посочени и приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и
безспорен начин, че с противоправното си бездействие наказаното дружество от
обективна страна е осъществило вмененото административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18.
Това нарушение обаче разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Безспорно и в случаите, когато се ангажира имуществената
отговорност на едноличен търговец (ЕТ) или юридическо лица (ЮЛ) по чл.83, ал.1
от ЗАНН, също се дължи преценка дали деянието не съставлява маловажен случай.
Цитираната разпоредба предвижда, че налагането на имуществената санкция се
извършва по реда на ЗАНН, доколкото не е предвиден специален ред. Това
предполага, че при налагане на имуществена санкция на юридически лица следва да
се изпълни цялото производство по ЗАНН като се приложат и правилата за
определяне на наказанието по чл.27-
чл.29 от него, включително да се извърши и преценка за маловажност на
конкретното нарушение. На следващо място, нормата на чл.28 от ЗАНН е обща, като
липсва регламентирано изключение както в общия закон (ЗАНН), така и в
специалния закон (ЗДДС). Всичко това сочи, че тази разпоредба може да бъде приложена от наказващия орган
във всички случаи на осъществен състав на административно нарушение, независимо
кой е субектът на административнонаказателната отговорност, независимо за
нарушения на кой закон или кодекс се отнася, както и независимо дали те са
резултатни административни нарушения или формални нарушения.
Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на
случая е свързана с приложението на материалния закон, като той е длъжен да
приложи правилно закона, да отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН и когато
деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Тази преценка подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на цитираната норма
са налице, но наказващият орган не я е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В
този смисъл са и мотивите към Тълкувателно решение №1/12.12.2007г.
Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, според която това е такова деяние, при
което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за
степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Тази
проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента
на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези. В конкретния случай се касае за първо нарушение,
като установеното несъответствие е в незначителен размер и то наличността в
касата е в по-малък размер от отчетения приход според ФУ. При разпита си св. Е. Н. (служител на дружеството) обяснява, че в непосредствена
близост до касата е имало сума от 7,50 лв., която не e отчетена от проверяващите, а в него е имало банкнота от
10 лв., която пропуснал да сложи в касата. С оглед на това, при съвкупната
преценка на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и неговата обществена
опасност, се налага изводът, че са
налице данни, които го определят като такова със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните административни нарушения от този
вид.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на
ответната страна следва да се присъдят претендираните от нея разноски в
настоящето производство. Същите са своевременно заявени и доказани в размер на
360 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран така Разградският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/19.05.2021г., постановено по
АНД №145/2021г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП-София да заплати на „Социалинвест“
АД, гр. Разград сумата от 360 (триста и шестдесет) лева-
дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/