Р Е Ш Е Н И Е
№………/..….10.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 35 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Витоша, ул.
Околовръстен път №260, срещу И.С.А. ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430
от ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 152051,53 швейцарски
франка, представляваща главница по договор за потр.кредит HL 41643 от 13.08.08г. и допълн.споразумения
към него за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от
общо дължима главница от 161949,71 швейцарски франка, както и сумата от
787,34лв, представляваща нотар.разноски за периода 29.08.18г. – 06.01.20г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
09.01.20г. до оконч.изплащане.
Ищецът твърди, че между страните е
сключен договор за
потр.кредит HL 41643 от 13.08.08г., по силата на
който банката е отпуснала на ответника потр.кредит в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 90000евро по курс „купува“ за швейцарски франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на
62750евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита за рефинансиране на жилищен кредит към Хипо кредит АД, и
равностойността в швейцарски франкове на 27250евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита за текущи нужди,
срещу задължението на кредитополучателя да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи, че с приложение
№1 от 08.09.08г. страните са удостоверили, че датата на усвояване на кредита е
08.09.08г., към която дата приложимият курс „купува“ за швейц.франк на банката
към евро е 1,*********, а размерът на усвоения кредитен лимит е 147763
швейц.франка. Договорено е, че кредитополучателят дължи годишна лихва в размер
на сбора на БЛП на банката за жил.кредити в швейц.франка, валиден за
съотв.период, който към момента на сключване на договора е 5%, плюс договорна
надбавка от 5,4 пункта. При просрочие същият дължал лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка от 10 пункта. Крайният срок за
погасяване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояването му. Твърди се, че по договора били
уговорени съотв.такси, като ежемесечно се дължала комисионна за управление в
размер на 0,04% върху непогасената главница. Било уговорено още задължението на
ответника да застрахова недв.имот, предоставен като обезпечение, като банката
била оправомощена да извършва това за сметка на ответника. Твърди, че по силата
на сключен на 16.08.08г. между БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит вземането по
процесния договор за кредит било
прехвърлено на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД. Излага, че съгласно
допълн.споразумение от 19.03.09г. бил въведен 12 мес.период на облекчено
погасяване на кредита чрез заплащане на равни месечни погас.вноски. Твърди, че
съгласно допълн.споразумение от 22.03.10г. просрочените задължения били
преоформени чрез натрупване към редовната главница, като бил въведен 12
мес.период на облекчено погасяване на кредита чрез заплащане на равни месечни
погас.вноски, определени в двустранно подписан погас.план. Била договорена и
фиксирана годишна лихва от 6,37% за периода на облекчено погасяване, а след
него непогасеният остатък се олихвявал с годишна лихва в размер, равен на сбора
на действащия към момента на начисляване на лихвата БЛП плюс лихвена надбавка
от 5,07 пункта. В случай, че в рамките на облекчения период не били заплатени
две последов.мес.вноски кредиторът прекратявал предсрочно действието на облекч.условия.
Излага, че с допълн.споразумение от 20.09.10г. страните прекратили действието
на облекченото погасяване, като неплатените лихви се преоформили в дължими
считано от 20.09.10г., а върху общия дълг се начислявала годишна лихва, равна
на договорената за периода след изтичане на периода на облекчено погасяване.
Сочи, че с допълн.споразумение от 29.09.10г. бил договорен 6-мес.период на
облекчено погасяване, през който се дължала год.лихва от 4,13%, а след него
год.лихва била в размер, равен на сбора на действащия БЛП плюс лихвена надбавка
от 5,28 пункта. Договорено било просрочията по кредита да се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната главница. В случай, че в рамките на
облекчения период не били заплатени две последов.мес.вноски кредиторът прекратявал
предсрочно действието на облекч.условия и преоформял служебно дълга. Излага, че
с допълн.споразумение от 28.05.11г. бил договорен 6-мес.период на облекчено
погасяване, през който се дължала год.лихва от 4,16%, а след него год.лихва
била в размер, равен на сбора на действащия БЛП плюс лихвена надбавка от 6,03
пункта. Договорено било просрочията по кредита да се преоформят служебно чрез
натрупване към редовната главница. В случай, че в рамките на облекчения период
не били заплатени две последов.мес.вноски кредиторът прекратявал предсрочно
действието на облекч.условия и преоформял служебно дълга. Сочи се, че с договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 13.09.12г. БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ АД е прехвърлило на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД всички свои вземания,
произтичащи от процесния договор за кредит, за което кредитополучателят е
уведомен. Твърди, че поради непогасяване на формирани просрочия и неизпълнение
на условията на договора банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника с нотар.покана, връчена на
13.10.17г. Сочи, че съгласно чл.13, ал.2 от договора в тежест на длъжника били
разноските за подновяване на учредената ипотека, възлизащи на 787,34лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
И.С.А. ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Навежда възражения за неравноправност на клаузите от
договора, по силата на които кредитополучателят дължал връщане на кредита в
швейцарски франкове, и в частност клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2, чл.23.
Счита, че размерът на кредита в швейц.франкове не бил валидно уговорен към
момента на сключване на договора, както и не бил уговорен в документите,
подписани след това, тъй като сумите в тях били определени съгласно
неравнопр.клаузи от договора. Не бил уговорен и размер на месечните вноски, тъй
като не били изготвени и подписани погас.планове.Твърди, че ответникът не е
усвоил кредита в швейц.франка и за банката не е възникнало вземане в тази валута.
Счита, че договорните клаузи не са съставени на ясен и разбираем език и банката
грубо е нарушила изискването за добросъвестност като не е предоставила
информация на ответника за възможните валутни промени и потенциално значимите
иконом.последици от сключването му. Намира за неравноправни клаузите относно
договорените лихви, предвиждащи право на банката едностранно да увеличава
лихвения процент чрез промяна на БЛП, а именно- чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6,
ал.3, чл.12, ал.1 от договора. Счита за нищожни клаузите на чл.4 от
допълн.споразумение от 19.03.09г., чл.4 и чл.5 от допълн.споразумение от
22.03.10г., чл.2 и чл.3 от допълн.споразумение от 20.09.10г., чл.4, чл.6 и чл.7
от допълн.споразумение от 29.09.10г. и чл.4, ал.2, чл.6 и чл.7 от
допълн.споразумение от 28.05.11г., като противоречащи на чл.10, ал.3 от ЗЗД.
Счита, че след като договорът не може да бъде изпълнен след премахване на
неравноправните клаузи, то договорът бил нищожен в цялост. Прави възражение за
погасяване по давност на частта за главница за месечните вноски, падежирали
преди 09.01.15г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложения по делото договор
за потр.кредит HL 41643/13.08.08г., между БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА АД /понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / и И.С.А. е
сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е получил
кредит в размер на
равностойността в швейцарски
франкове на 90000евро както следва: равностойността в швейцарски франкове на
62750евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита за рефинансиране на жилищен кредит към Хипо кредит АД, и
равностойността в швейцарски франкове на 27250евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита за текущи нужди, със
срок на издължаване 240 месеца от датата на усвояване на кредита.
В чл.3, ал.1 от договора е договорено,
че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс договорна надбавка от
5,4 %, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 5%.
Уговорено е още, че при просрочие на погас.вноски и при предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказ.надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/. В чл.4 е уговорено задължението
за заплащане на дължими такси за управление, в чл.6, ал.3 от договора
автоматична промяна на размера на погас.вноски при промяна на БЛП на банката. В
чл.18, ал.1 от договора е уговорено, че при непогасяване на която и да е вноска
по кредита банката може да направи кредита изискуем.
Видно от приложения договор за цесия
от 16.10.08г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит между "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД от една страна като
цесионер и "Юробанк И Еф Джи България" АД от друга в качеството й на
цедент, по силата на който банката е прехвърлила на цесионера всички свои
вземания по договори за жилищни и потр.кредити, описани в Приложение към
договора за цесия, измежду които и процесния договор.
Представено е и допълн.споразумение
към договора за кредит от 19.03.09г., сключено между кредитополучателя И.С.А. и Бългериън
Ритейл Сървисиз АД, с което страните признават съществуващи към датата на подписването
задължения и се уговаря период на облекчено погасяване.
С допълн.споразумение от 22.03.10г. страните
признават съществуващи към датата на подписването задължения, уговаря се период
на облекчено погасяване, нови размери на дължими лихви.
С допълн.споразумение от 20.09.10г.
страните се съгласяват да прекратят действието на облекченото погасяване на
дълга, като е договорен размер на годишна лихва.
С допълн.споразумения от 29.09.10г. и
28.05.11г. страните признават съществуващи към датата на подписването
задължения, уговаря се период на облекчено погасяване, нови размери на дължими
лихви.
Съгласно договор за цесия от 13.09.12г.
сключен между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД от една страна като
цеденет и "Юробанк България"АД /с предишно наименование "Юробанк
И Еф Джи България" АД / от друга в качеството й на цесионер, БРС е
прехвърлил на цесионера всички свои вземания по договори за жилищни и потр.кредити, описани в Приложение 1 към
договора за цесия , измежду които и процесния договор.
Ответната страна е навела
възражението, че ответникът не е усвоил кредита в швейц.франка и за банката не
е възникнало вземане в тази валута, позовавайки се на неравноправност на
клаузите на чл.1, ал.1, чл.6, ал.2 и чл.23 от договора. В разглеждания случай кредитополучателя – физическо лице се
явява потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП , тъй
като договорите за кредит в това число потребителски или кредити, обезпечени с
ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите подлежат на
проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав
по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответника. Съгласно разпоредбата на
чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези.
Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително
изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал
възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.
В чл.1, ал.1 от
договора е уговорено, че на кредитополучателя се
предоставя потребителски кредит в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 90000евро както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 62750евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за
рефинансиране на жилищен кредит, и равностойността в швейцарски франкове на
27250евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на
кредита за текущи нужди. Тъй като тази клауза съдържа уговорката на страните относно основния предмет на договора и същата е ясно изразена и
разбираема, то същата не се преценява като неравноправна. Оспорените клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са
взаимно обусловени и са свързани с превалутиране на кредита и прехвърляне на
валутния риск. В процесния договор е предвидено, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 90000 евро и че се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, след което
служебно се превалутира от банката в евро и се превежда по сметка на
кредитополучателя. Т.е. реалното усвояване на кредита от потребителя е именно в
евро и липсва реален паричен поток към кредитополучателя в швейцарски франкове.
По делото не са събрани доказателства, че към момента на сключване на
договора, на потребителя е била предоставена информация за икономическите
последици от клаузата за валутния
риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. След като не се установява клаузата на чл.23 да е
индивидуално договорена, и с нея валутния риск е изцяло прехвърлен върху
потребителя, създавайки във вреда
на последния значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, то същата се
явява неравноправна. Такава се явява и свързаната с нея клауза на чл.6,
ал.2 от договора. Независимо от това така предоставения кредит следва да бъде
погасяван именно в швейцарски франкове,
в каквато валута е отпуснат. В този смисъл е и установената трайна съдебна
практика Решение №295/22.02.19г. по т.д.№3539/15г. на ВКС, Решение
№314/29.07.19г. по т.д.№1766/16г. на ВКС, Решение №67/12.09.19г. по
т.д.№1392/18г. на ВКС и др.
На следващо място в отговора си ответната страна е
релевирала възражения за неравноправност на клаузи от договора и
допълн.споразумения, касаещи начина на формиране на дължимата лихва и даващи
възможност за едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката.
Видно от чл.3, ал.1 от договора
страните са уговорили размерът на дължимата годишна лихва и начина на нейното
сформиране, като изрично е посочен и размерът на БЛП. Същевременно в ал.5 на
същия член е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните / в който смисъл е и
разпоредбата на чл.6, ал.2 от допълн.споразумение от 22.03.10г. и чл.7, ал.2 от
допълн.споразумения от 29.09.10г. и 28.05.11г./. Аналогично в чл.6, ал.3 е
предвидено, че в случай на промяна на БЛП размерът на погас.вноска се променя
автоматично в съответствие с промяната.
Клаузите, които дават право на
търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива
случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП.
В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил
изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да
се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от
държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може
да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен
и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин / в
този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г. на ВКС/. Видно от
договора същият не съдържа конкретни основания или критерии, даващи право на
банката едностранно да променя БЛП, съответно липсва и ясно разписана конкретна
методика или формула за тази промяна, обосноваща извод за наличие
на основателна причина по чл.144, ал.2 ЗЗП или зависимост от външни фактори
съгласно чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
Ето защо клаузите от договора, които дават възможност на банката да извършва
едностранна промяна в условията на договора, съдът намира, че не отговарят на
изискването за добросъвестност, тъй като не е
указано в договора как и поради какви причини, стоящи извън контрола на
банката, тя има право да увеличи БЛП, липсват каквито и да било критерии, по
които банката следва да увеличава възнаградителната лихва.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че клаузите на чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3 и чл.12, ал.1 от
договора, чл.6, ал.2 от допълн.споразумение от 22.03.10г. и чл.7, ал.2 от
допълн.споразумения от 29.09.10г. и 28.05.11г., се явяват неравноправни по
смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като дават възможност на ищеца
нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за
нищожност на целия договор.
По
отношение на посочените от ответника разпоредби на чл.3, ал.1 и 3 съдът не
намира същите за неравноправни по см. на чл.143, ал.1 от ЗЗД. В разпоредбата на
чл.3, ал.1 от договора ясно е посочен размера на договорения лихвен процент, с
който отв.страна се е съгласила, подписвайки договора. Същата е ясна,
разбираема и с нея се договаря конкретен размер на дължимата лихва върху
редовната главница при сключването на договора, с който страните са били наясно
и са изразили съгласие, като ответникът от своя страна при проява на обичайно
дължимата грижа към собствените си дела е можел да прецени личните си
икономически последици от този договор. Аналогични са изводите на съда и
касателно разпоредбата на чл.3, ал.3 от договора, предвиждащ дължимостта на
назак.лихва, в която по ясен и недвусмислен начин е уговорен начина на
начисляване и размера на тази лихва.
Основателно
се явява възражението на отв.страна за нищожност на клаузите от
допълн.споразумения, предвиждащи прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, като противоречащи на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение
№60091/27.09.21г. по т.д.№1345/19г. на ВКС, Решение №118/11.12.20г. по
т.д.№2278/19г. на ВКС, Решение
№132/13.01.2021г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС и др., уговорката в
допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм
по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание
чл.294, ал.2 ТЗ. В конкр.случай кредитополучателят не е участвал в кредитното правоотношение
в качеството на търговец, а е сключил договора за кредит като физическо лице,
поради което и разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ е неприложима. Отделно от това следва да се отбележи, че действащата
през процесния период Наредба №9 от
3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск (Обн., ДВ, бр.38 от
11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.) не съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви и тя не се
явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, която да установява
възможност за олихвяване на изтекли лихви. Предвид това съдът намира, че клаузите на чл.4 от
допълн.споразумение от 19.03.09г., чл.4 от допълн.споразумение от 22.03.10г.,
чл.2 от допълн.споразумение от 20.09.10г., чл.4 от допълн.споразумение от
29.09.10г. и чл.4 от допълн.споразумение от 28.05.11г. се явяват нищожни и не
са породили правни последици. Така установената нищожност от своя страна води
до нищожност и на обусловените от нея клаузи на допълн.споразумения относно
приетите с тях нови погасителни планове и увеличение на възнаградителната
лихва.
Ищецът основава исковата си
претенция на настъпила предсрочна изискуемост на кредита към 13.10.17г., като
претендира обаче само част от изискуемата главница, а именно тази, формирана за
периода 10.01.15г.-06.01.20г. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът е направил последна вноска по кредита
на 20.05.11г., като след тази дата няма данни за осъществявано обслужване на
кредита. С оглед на това
неизпълнение, представляващо основание по чл.18, ал.1 от договора за кредит
ищецът е упражнил правото си да трансформира цялото задължение по договора за
кредит в предсрочно изискуемо, което в случая е извършено с уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в нотар.покана, връчена по
реда на чл.47 ГПК. Ответникът от своя страна не оспорва факта на настъпила
предсрочна изискуемост, поради което и съдът намира, че вземането на банката по
договора следва да се счита за предсрочно изискуемо, предвид осъществяването на
изискуемите за това предпоставки.
С оглед на така установената по-горе нищожност
на клаузите на договора и допълн.споразумения, съдът намира, че в отношенията
между страните по повод предоставения кредит при определяне на задълженията
приложение следва да намери изрично уговорения между страните лихвен процент, а
именно – 5 % базов лихвен процент плюс договорна надбавка от 5,4 пункта, или
общо 10,40 %. Предвид това дължимият размер на главницата следва да бъде
определен съобразно вариант втори от заключението на вещото лице, а именно в
размер на 146361,11 шв.франка, от който следва да се приспаднат падежиралите до
09.01.15г. вноски, възлизащи на 18074,37 шв.франка / съгласно
допълн.заключение/. Т.е. дължимата от ответника сума за главница за периода
10.01.15г.-06.01.20г. възлиза на 128286,74 шв.франка, като до посочения размер
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи. В
останалата му част за горницата до претендирания
от кредитора размер от 152051,53 шв.франка, претенцията като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Направеното от страна на ответника
възражение за погасяване на вземанията по давност съдът намира за
неоснователно. Доколкото вземанията за главница се погасяват с обща
петгодишна давност
съгласно чл.110 от ЗЗД и предвид това, че предмет на претенцията са изискуеми
вземания за главница, считано от 10.01.15г. до 06.01.20г., то към датата на
предявяване на иска за тях не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
Дължима се явява и сумата от 787,34лв,
представляваща нотар.разноски за подновяване на ипотека, на основание чл.13,
ал.2 от договора, чието плащане се установява от приложеното по делото преводно
нареждане и заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Следва да се присъди и законната лихва
от предявяване на иска върху главницата.
При този изход на спора се следват
разноски в полза на всяка една от страните съобразно размера на уважената,
респ. отхвърлената част от иска по правилата на чл.78, ал.1 и 3 ГПК.
Същевременно по делото са релевирани възражения за прекомерност на дължимото
адв.възнаграждение на всяка от страните. Видно от представените доказателства разноските
за адв.възнаграждение на ищеца възлизат на 7027,54лв без ДДС или 8433,05лв с
ДДС, а на ответната страна – 7045лв. Доколкото според цената на иска съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е
7027,54лв и като съобразява уговорените възнаграждения на страните съдът
намира, че не е налице прекомерност на адв.възнаграждения и не са налице
основания за тяхното намаляване.
Предвид
изхода от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски
на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено съобразно уважената част от
исковете, въз основа на представените писмени
доказателства, като следващите се на ищеца разноски възлизат на 18876,92лв.
Предвид отправеното от ответната страна искане
за присъждане на раноски с оглед отхвърлената част от иска
съдът намира, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК такива следва да бъдат присъдени в
размер на 1144,69лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
И.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, м-т
Пчелина №296, ДА ЗАПЛАТИ на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен
път № 260, СУМАТА от 128286,74 швейцарски франка /сто
двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и шест швейцарски франка и 74с./,
представляваща главница по договор за потр.кредит HL 41643 от 13.08.08г. и допълн.споразумения
към него за периода от 10.01.2015г. до 06.01.2020г., претендирана като част от
общо дължима главница от 161949,71 швейцарски франка, както и СУМАТА от 787,34лв / седемстотин осемдесет и седем лева и 34ст./,
представляваща нотар.разноски за периода 29.08.18г. – 06.01.20г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 09.01.20г.
до оконч.изплащане, на осн. чл. 79,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 128286,74 швейцарски франка до
пълния претендиран размер от 152051,53
швейцарски франка, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, м-т Пчелина №296, ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път № 260, СУМАТА от 18876,92лв. / осемнадесет
хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и 92ст/,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път № 260, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, м-т Пчелина №296, СУМАТА от 1144,69лв. / хиляда
сто четиридесет и четири лева и 69ст/ , представляваща направените по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: