ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 727 24.02.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
разгледа възз.гр.дело
№ 256 по описа за 2020 година и на
основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо
Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, подадена чрез
гл.ю.к.Гергана Владимирова, против
решение № 3428/06.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 6381/2019 г. по описа
на Районен съд – Бургас, с което ОД на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на К.П.П.,
ЕГН **********,***, Христо Ботев“ № 46, сумата от 1178.88 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 171.60 часа за периода от 01.01.2017
г. до 01.01.2019 г., каито часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с
коефициент 1.143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяването на иска на 01.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 372 лв. за направените по делото разноски. С
решението ОД на МВР - Бургас е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 50 лв. и сумата от 150 лв. възнаграждение за вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода
на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и
положения такъв от него. Според въззивника необосновано и несъобразено със
специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази разлика
представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата
ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът неправилно е
приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща
служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно
приложение на НСОРЗ. Счита се също, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми
предпоставки, предвидени в ал.1 от същата – продължителността на нощното време
да е по-малка от продължителността на дневното, както и трудовото
възнаграждение да е заработено по трудови норми, като в случая съгласно чл.187,
ал.1 и ал.3 ЗМВР те са с еднаква продължителност от 8 часа и по отношение на
държавните служители в МВР не е налице работа по трудови норми. Сочи се, че ЗМВР
е специален нормативен акт, уреждащ статута на държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1, в закона няма препращата норма, която да дава основание за
субсидиарно прилагане на КТ и издадените по неговото прилагане подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ, като в ЗМВР е обоснован различен метод на
правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. на служителите.
Поради това се счита, че размерът на дължимото допълнително възнаграждение
следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в
издадените наредби и заповди на Министъра на МВР. Счита се също, че районният
съд не е съобразил целта на коефициента от 1,143, която е да определи
възнаграждението на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа
труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези
случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като
извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително
са работили извън установеното работно време.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо
него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените разноски пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец К.П.П., подаден чрез пълномощника
адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на специални норми,
следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на изрични норми в действалите
за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на
МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което следва да се
прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата – при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно
място. Сочи, че съгласно чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработените до 70 часа на тримесечен период, като Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. – чл.26, ал.1,
предвиждат, че при сумирано отчитане на работното време общия брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния
период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по осем и
получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното
работно време. В тази връзка се посочва, че за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2019
г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 към дневен
такъв, води до извънреден труд от 171.60 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника със сумата от 1178.88 лв.
Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 256/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника
Областна дирекция на МВР – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от
въззиваемия ищец К.П.П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.