№ 2064
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330204535 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 16-2200123 от
27.07.2022г. издадено от Атанас Ангелов Чернаев, на длъжност директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на ЕТ „А.П.“ ЕИК:.....
със седалище и адрес на управление – гр. Хисаря, ул. „Юрий Гагарин“ № 8, на
основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на
1500 лв. (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител иска от съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно заради
неправилно приложение с НП на материалния закон – за неквалифициране на
случая като маловажен било като такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН, било то
като такъв по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ. Прави се и алтернативно искане
– за прилагане на чл.415в ал.1 от КТ и съответно за изменяне на размера на
имуществената санкция съобразно тази разпоредба. Не се оспорва
извършването на процесното административно нарушение. Иска се
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт
Каймакамова, моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна Съдът установи следното:
На 01.06.22г. в ресторант „Камилите“ в гр. Хисаря, ул. „Иван Вазов“ №
3, стопанисван от жалбоподателя е била извършена проверка от Т. Д. Б.
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив при която
контролният орган изискал екземпляр от Правилника за вътрешния трудов
ред и поименния график за работа за месец юни 2022 г.
Съгласно Заповед № 2022-03 от 01.01.2022г. на физическото лице –
търговец А.И.П., за работещите се прилагало сумирано изчисляване на
работното време, с период на отчитане един месец. Такъв Правилник и
график не били представени от жалбоподателя. В тази връзка на същата дата
на А.И.П. срещу подпис била връчена призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК за
явяване на 03.06.22 г. в 16. 30 часа в „Инспекция по труда“, гр. Пловдив с
искане за прилагане на посочени по-горе документи, както и допълнителни
такива ведомости за заплати и доказателства за изплащането им, книга за
инструктаж (начален и периодичен), оценка на риска и програма с мерки,
договор със служба по трудова медицина, протоколи от ел. измервания и
фактори на работната среда.
Така в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив била
предоставена изисканата от ЕТ „А.П.“ документация, в това число били
представени копие от Правилника за вътрешния трудов ред и поименния
график за работа за месец юни 2022 г.
Въз основа на гореизложените факти, на 15.06.22 г. инспектор Б.
съставил АУАН 16-2200123 г., връчен на упълномощено лице, съгласно
представено нотариално заверено пълномощно.
В законоустановения срок жалбоподателят упражнил правото си на
писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ наложил на ЕТ „А.П.“ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.
403а ал. 1 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: показанията на св. Б., АУАН, копия на призовка, на
известие за доставяне, на оправомощителна заповед, на пълномощно, на
заповед, на протоколи за извършена проверка на ЕТ „А.П.“ от 24.03.2017г. и
от 25.05.2015 г.
Разпитан в съдебно заседание св. Б. поддържа съставения АУАН и
отразените в него констатации, за това че при поискване на Правилник за
работа и график за работа на служители за текущия месец не били
представени. Сочи, че по време на проверката А.П. го уведомил, че
2
Правилникът и графикът се намирали в офиса на жена му, а тя била в Гърция.
Свидетелят в съдебно заседание поясни, че в последствие били предоставени
изисканите документи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел Т. Б.,
актосъставител като последователни, логични, съответстващи на писмените
доказателства, неоспорени от страните по делото.
При така установената въз основа на безспорните доказателства
фактическа обстановка съдът прие, че от страна на ЕТ „А.П.“ гр. Хисаря е
осъществен състав на административно нарушение по чл.403а ал.1 от КТ, тъй
като на 01.06.2022 г. в гр. Хисар в ресторант „Камилите“ гр. Хисар на ул.
„Иван Вазов” № 3, което е и място на полагане на наемен труд, като
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е държал на разположение
на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и
на документи, свързани с разпределението на работното време, а именно
поименни графици за работа за период, през който е въведено сумирано
изчисляване на работното време, въпреки задължението за това. Това
нарушение, чиито елементи от състава му не се и оспорват от страна на
санкционираното дружество било то с жалбата, било то чрез процесуалния
представител, е подведено правилно според настоящата инстанция към
съответната му материално – правна разпоредба както в АУАН, така и в НП.
За съставомерността на нарушението като такова по смисъла на чл. 403а ал.1
от КТ е без значение къде другаде и дали изобщо дружеството работодател е
държало някъде екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред и
документи, свързани с разпределението на работното време, доколкото
същественото е, че тези документи не се държат на разположение на
контролните органи в мястото, където се полага наемния труд.
Решаващият производството съдебен състав счита, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното
юридическо лице и които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговите правомощия, спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
изпълнени са в пълна степен задълженията на актосъставител по чл.42 от
ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 от ЗАНН,
включително и при излагане на всички обстоятелства на нарушението
съответно в АУАН и в НП по начин, неограничаващ субектът на
административната отговорност да е наясно за какво нарушение същата се
реализира.
Наказанието е правилно определено. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 1500 лв., който е минималния
установен в закона, като несъмнено е отчел индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, като е отчел и тежестта на нарушението.
3
Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за
бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и
служителите. При определяне на размера на
наложената "Имуществена санкция" наказващият орган се е съобразил с
всички обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е определил
санкция към минимума посочен в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ.
Случаят не може да се приеме като маловажен, което да обоснове
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно визираната разпоредба е
относима и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност - време, място, обстановка,
механизъм и т.н. В тази връзка, в случая не следва да се прилага разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение свързано с графика за
работа и правилата за вътрешния трудов ред, които трябва да бъдат достъпни
както за работниците, така и за контролните органи. Наличието на правилник
за вътрешния трудов ред и въобще на документи за разпределение на
работното време е от значение при осигуряване закрила правата на
работниците свързани с ползването на почивки, компенсации, заплащане на
извънреден труд. Отделно от това установеното нарушение не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушения.
В тази връзка от представения и приет по делото протокол за извършена
проверка на ЕТ „А.П.“ от 24.03.2017г. и от 25.05.2015 г. е видно, че за същото
нарушение вече два пъти са давани предписания за отстраняване на
нарушение в определен срок.
Не са налице законови основания да се приложи и преквалификация на
случая като маловажен по см. на чл.415в ал.1 от КТ, доколкото по делото
липсват доказателства процесно нарушение по чл.403а ал.1 от КТ да е
отстранено веднага и то по ред предвиден в КТ. Посочената права норма дава
възможност за нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят да бъде наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Настоящата
фактическа обстановка не разкрива предпоставките за прилагане на тази
санкционна норма. Обстоятелството, че при проверката на 01.06.2022 г.
работодателя е вписал във връчената му призовка, че задължителните за
4
съхранение документи са заключени в офиса на съпругата му, не
представлява непосредствено отстраняване на нарушението, не е такова
отстраняване и представянето на изисканите документи в последствие. За да
бъде налице посоченият състав е необходимо нарушителят да е проявил
съответна процесуална активност и с действията си обективно, в хода на
самата проверка, да е отстранил веднага установеното нарушение като
кумулативно с това следва да е преградил и настъпването на вредни
последици за работници и служители. В случая нито една от посечените
предпоставки не е налице. За това и съдът не прие за основателни и доводите
от страна на жалбоподателя, изложени в жалбата и от процесуалния
представител в съдебно заседание за преквалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ или като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдебният състав прие да потвърди
наказателното постановление изцяло като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между
80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27
ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая това е Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда",
която видно от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява
юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр.
ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16–2200123 от
27.07.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, с
което на ЕТ „А.П.“ ЕИК:..... със седалище и адрес на управление – гр. Хисаря,
ул. „Юрий Гагарин“ № 8, за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ /Кодекс на
труда/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от
КТ.
ОСЪЖДА ЕТ „А.П.“ ЕИК:..... със седалище и адрес на управление – гр.
Хисаря, ул. „Юрий Гагарин“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна Агенция
5
"Главна Инспекция по Труда" разноски в размер на 80. 00 лв, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6