№ 1304
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110153659 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Фондация „*****“ против В. Г. ЦВ..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответницата, като в
указания срок е постъпил писмен отговор от ответницата.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1 във
вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
сумата от общо 5001 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в „увреждане
правото на юридическото лице на добро име в обществото” от публикации в периода от
25.01.2021 г. до 17.04.2021 г. в личния профил на ответницата в социалната мрежа
„Фейсбук“, ведно със законната лихва от датата на увредата/алтернативно от завеждането на
исковата молба.
Ищецът твърди, че ответницата подела масова кампания във фейсбук – от лични си
профил и медиите като инициатор на репортаж по новините на БНТ и лично участие в
предаване по „ТЕМИДА.ТВ“ чрез включване по телефон, както и в множество публични
публикации в личния си фейсбук профил в рамките на един месец, през който ответницата
системно уронвала доброто име и публични имидж на ищеца. Прилага приложение № 1 –
текстова извадка на процесните публикации. Твърденията на ответницата освен, че
уронвали имиджа, но и били шокиращи и крайно негативни – сравнение на доброволец от
приюта за кучета и котки – Д. с д-р Й. М., ответницата сравнявала П. Д. Д. – учредител на
ищеца и главния герой от филма на ужасите „Тексаско клане“ в една от фейсбук в една от
фейсбук публикациите си: „Кмета, заедно с адвоката на общината и полицията са влезли в
апартамента, защото имат право, предвид, че общински. Потреса и гледката, на която са се
натъкнали, е била като във филм на ужасите. Имало 56 котки с тесни транспортни клетки,
натрупани една върху друга до тавана в стаята. Всяка е тънела в собствените си лайна в
талаш, в който наред с лайната, е имало и нахвърлена храна. И вместо да ви изнесат веднага
багажа, каквито намерения е имал кмета на *******, той се е обадил в 4-лапи, откъдето са
1
пратили доктор, за да започне да преглежда животните. Били са в лошо състояние, всичките
с гурли, почти парализирани и обездвижени от непрекъснато стоене в малките клетки. В
кухнята е било като в сцена от Тексаско клане… Игли, епруветки с кръв, ампули с
разтвори“. Ищецът смята, че с използваните думи и изразни средства и картината, която
описва в публикациите си и твърденията, които навежда ответницата, категорично уронват
доброто име на ищеца, осмива членовете на фондацията, омалажавайки дейността им,
изразявала презрителната си оценка по начин, който надхвърлял правото на лично мнение.
Претендира разноски.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК излага доводи, че исковата молба е недопустима,
както и недоказана и неоснователна. Липсвали достатъчно данни и доказателства във връзка
с твърдените от ищеца обстоятелства и факти относно дължимостта на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.Ищецът нямал процесуална легитимация в частта на
иска, в който се разглеждало от ищеца „сравнението“ на доброволец от приюта за кучета и
котки – Д.. В исковата молба били представени различни „изказвания/сравнения“, които
попадали под хипотезата на мнения, коментари и оценки, без да е било обсъждано как тези
„позорящи твърдения“, с които се свързвало името на ответницата реално и съвкупно
уронвали доброто име и публични имидж на ищеца.Изказванията/сравненията не
разгласявали позорни, унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищеца
обстоятелства, а касаели лична оценка на коментатора, която не съставлявала
разпространяване на позорящи обстоятелства, не се доказвала безспорна връзка между
цитираните публикации и ответницата. Неоснователни и недоказани били твърденията на
ищеца, че ответницата подела масова кампания във фейсбук и медиите в рамките на един
месец. Ищецът в петитума на исковата променил периода и исковата молба била неясна и
неточна и следвало да се върне като нередовна. Не били налице изводи и коментари, с които
ответницата да е целяла да накърни честта, достойнството, доброто име и репутацията или
злепоставяне на ищеца. Счита твърденията, че е „сравнила“ доброволец от приюта за кучета
и котки – Д. с д-р Й. М. по същество били неоснователни, необосновани и недоказани. Не
била доказана вреда в тази връзка. Ищецът не доказвал противоправно поведение на
ответницата и да е налице причинна връзка между това „сравнение“ и уронването на
доброто име и публичния имидж на ищеца. То не съдържало позорни, унизителни или
накърняващи доброто име и репутацията на ищеца. По никакъв начин не била установена
връзка между ищцата и написаното в публикациите в посочения фейсбук профил. Счита, че
твърдението на ищеца, а именно: „в кухнята е било като в сцена от Тексаско клане“ уронва
доброто име на ищеца, е неоснователно и недоказано. Ищецът не доказвал по несъмнен
начин противоправно поведение на В. Г. ЦВ., с която тя действително да е увредила
физическото лице П. Д. Д. и дали е налице причинна връзка между тези „твърдения“ и
уронването на доброто име и публичния имидж на Фондация „*****“. Ищецът не доказвал
свързаността на В. Г. ЦВ. с написаните публикации. В исковата молба не било доказано
противното на твърденията, че действителната фактическа обстановка в приюта е друга и че
Фондация „*****“ са изпълнили всички разпоредби за безопасно и подходящо отглеждане
2
на животни. В изложението на исковата молба били представени твърдения за настъпили
вреди на физически лица, което не кореспондирало на искането за обезщетение за
неимуществени вреди на юридическото лице. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по отношение на исковете по чл.45,
ал.1 от ЗЗД наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: наличието на неимуществени вреди, включително и какъв е размерът на
обезщетението; че вредите са причинени в следствие на противоправно поведение на
ответницата.
Ответницата следва да докаже положителните факти, на които основава своите
възражения. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответницата при условията на обратно пълно доказване.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата
молба.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 15238/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ДА СЕ ИЗИСКА прокурорска преписка №9446/2021г. на СРП.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на ищеца за
установяване на факта на уронване на имиджа на ищеца, уронване правото на доброто име в
обществото, в следствие на изявленията на ответницата.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да конкретизира за доказването на кои факти и обстоятелства, изложени в
отговора на исковата молба, следва да бъдат разпитани поисканите от него свидетели при
режим на довеждане.
По искането на ищеца за СГЕ, формулирано в молба от 10.01.2022гг. съдът ще се
произнесе след постъпване на пр. пр. и след становище от страна на ответника в тази връзка.
Препис от молбата от 10.01.2022г. на ищеца да се изпрати на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2022 год., в
10.30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4