Решение по дело №6959/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20419
Дата: 11 декември 2023 г. (в сила от 11 декември 2023 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110106959
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20419
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110106959
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 32,46 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2018 г., по
силата на който е предоставен мобилен номер 0899 909 761; 241,16 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от
08.12.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 08.12.2018 г. към него,
по силата на който е предоставен мобилен номер 0896 826 276, както и 180,03 лв.,
представляваща 17 броя предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 20.06.2019
г. до 08.12.2020 г. по договор за лизинг от 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 31379/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г.
Ищецът .... (считано от 28.02.2022 г. търговското наименование на ищеца е променено
от .... на ....) твърди, че между него и ответника А. Д. Т. е сключен договор за мобилни
услуги № ********* от 13.07.2018 г., както и Допълнително споразумение № ********* към
него, по силата на които му е предоставен мобилен номер 0896 826 276. Поддържа, че наред
с това е сключен и договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2018 г., по силата на
който на ответника е предоставен мобилен номер 0899 909 761, както и договор за лизинг от
08.12.2018 г. с предмет: предоставяне на мобилно устройство Samsung Galaxy A 6 Plus
Lavender. Сочи, че ответникът не е заплатил свои парични задължения по посочените
договори, начислени му в 1 брой фактура, издадена през м. юли 2019 г., което е станало
основание за предсрочното им прекратяване. Допълва, че на абоната са начислени
вземанията, произтичащи от всеки от тях, за което е издадена фактура №
**********/20.07.2019 г., включваща задължение за заплащане на следните суми: 403,25 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване, от която: 32,46 лв. – стойността на три стандартни
месечни абонаментни такси за ползването на услуги чрез мобилен номер 0899 909 761 и
241,16 лв. – три стандартни месечни абонаментни такси и разликата в стандартната цена на
мобилното устройство без отстъпка (след приспадане на извършено от ответника плащане в
1
общ размер на 129,63 лв.), както и 180,03 лв. – предсрочно изискуеми лизингови вноски за
предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство, начислени на основание чл. 10 от
ОУ, чието заплащане ищецът претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Д. Т. не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Със становище от 06.12.2023 г., докладвано в открито съдебно заседание на 07.12.2023
г. процесуалният представител на ищеца – адв. З. Ц. е заявил, че желае съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът, на когото препис от исковата молба и приложенията към
нея са редовно връчени, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по
делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото
в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение;
от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото -
договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях, ценова листа и фактури,
отразяващи счетоводните записвания на ищеца, които с оглед липсата на оспорване от
ответника съдът приема, че също представляват годно доказателствено средство - арг. чл.
182 ГПК, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
03.06.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 31379/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат на 385,00 лв., от които: 25,00 лв. – платена държавна такса и
360,00 лв. – адвокатско възнаграждение, както и 385,00 лв., от които: 25,00 лв. – платена
държавна такса и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Реалното заплащане на
адвокатското възнаграждение съдът счете за доказано с оглед представените 2 броя
договори за правна защита и съдействие съответно от 02.03.2021 г. (л. 6 от заповедното
дело) и от 01.02.2023 г. (л. 9 от исковото дело), в които е отбелязано, че същите са заплатени
в брой, поради което имат характер на разписки – арг. т. 1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК .... със седалище и адрес
на управление: ...., срещу А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ....5, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че А. Д.
Т. дължи на .... сумите, както следва: 32,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2018 г., по силата на
който е предоставен мобилен номер 0899 909 761; 241,16 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2018 г.,
изменен с Допълнително споразумение № ********* от 08.12.2018 г. към него, по силата на
който е предоставен мобилен номер 0896 826 276, както и 180,03 лв., представляваща 17
броя предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 20.06.2019 г. до 08.12.2020 г. по
договор за лизинг от 08.12.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г. до окончателното им заплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 31379/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г.
ОСЪЖДА А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ....5 да заплати на ...., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 385,00 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 31379/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 385,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3