РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на единадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 168, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е във фаза по извършване
на делбата.
Предявен e от Ю.К.М.,ЕГН-**********, К.Ю.М.,ЕГН-**********
и А.Ю.М.,ЕГН-**********, всички с постоянен адрес-***, против Р.М.К.,ЕГН-**********
и К.А.К.,ЕГН-**********,***, иск за съдебна делба на следния недвижим имот, намиращ
се в гр.Костандово и представляващ: дворно място с площ от 585кв.м.,
съставляващо УПИ VІІІ-266 в кв.23 по плана на гр.Костандово, при граници и съседи: север - УПИ VІІ-1492, запад – УПИ ХІХ-271 и УПИ ХVІІІ-272, юг-УПИ ІХ-265 и изток- улица,
ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ от 81 кв.м.,
състояща се от редовен и приземен етажи, който е допуснат до делба с влязло в
сила решение при к в о т и : по 1/24 за ищците Ю.К.М., К.Ю.М. и А.Ю.М. и 21/24
общо за ответниците Р.М.К. и К.А.К..
В първото по делото съдебно заседание, след допускане на
делбата е прието искането на Р.М.К. и К.А.К. с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на делбения имот на съделителите.
В първото по делото съдебно заседание, след допускане на
делбата е приета за съвместно разглеждане в делбеното производство, претенция
по сметки на ответниците заявена както следва:
Ответниците твърдят, че през 2017 г. извършили неотложен
ремонт на съществуващия, с частична подмяна на изгнили дървени конструктивни
елементи- греди, ребра, летви, монтиране на челни дъски, подмяна с нови на
счупените керемиди и капаци, пренареждане на покрива с подмазване на капаци и
монтиране на улуци на стойност от 300 лв.. През 2016 г. изкъртили старата мивка
на приземния етаж, отлели бетонна мивка и стелаж, вързали я във ВиК инсталация,
облицовали я с нов санитарен фаянс, монтирали нови дървени шкафчета на обща
стойност от 800 лв.. през 2016 г. премахнали дървената дограма в кухнята и
поставили алуминиева дограма със стъклопакет, като за монтаж, подмазване и
закупуването й платили сумата от 800 лв.. През 2013 г. поставили пет прозореца,
една пистолетна врата и две вътрешни масивни врати на втори редовен етаж през
есента на 2013 г., а през 2018 г. и лакирали дограмата, което им струвало
сумата от 2500 лв.. Претендират ищците да им заплатят стойността на извършените
подобрения и неотложни ремонти.
Ищците, чрез процесуалният им представител оспорват, че в
извършването на подобренията е имало необходимост.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
По делото е приета, като неоспорена от страните основна съдебно-техническа
експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална
поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот е
неподеляем, а действителната му пазарна
цена е 24821 лв.. Посочено е, че процесният имот, представляваща дворно място е
реално неподеляем, тъй като няма площ и лице за обособяване на два парцела с
размери, отговарящи на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т.1 ЗУТ за минимални
размери на парцелите, а именно площ 300 кв.м. и лице 14 м.. по отношение вещото
лице излага, че е реално неподеляема на две жилища, които да отговарят на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ, тъй като приземният етаж е със светла
височина 2,20 м, по малка от изискващата се от 2,60 м., въпреки, че същият се
ползва като жилищен. Посочено е още, че вторият етаж е на етап груб строеж,
недовършен и не може да се обитава, както и че в сградата няма санитарен възел,
поради което не отговаря на съвременните критерии за обитаване.
По предявената претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на делбения имот на съделителите Р.М.К. и К.А.К.
Съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата
е установено, че съсобственици на процесния имот към момента на приключване на
устните състезания в първата фаза на делбеното производство са ищците с по 1/24
ид. ч. за всеки по силата на наследствено правоприемство от покойния Р.М.К., а ответниците
на 21/24 ид. ч. общо, като последните са
придобили правото на собственост върху имота в режим на съпружеска имуществена
общност на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№124, дело №582, вх.рег .№1139 от 27.06.2016г.
на Служба по вписванията при РС-Велинград. От изложеното следва, че
съсобствеността между съделителите е възникнала само отчасти по силата на
наследствено правоприемство. Тя е смесена, тъй като произтича и от още един
юридически факт – придобивна сделка в режим на СИО.
С ТР
№ 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че само
възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на
чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 ГПК. При нито една хипотеза
на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията,
дадени в т. 8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на делбата,
визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК, се изключва всяка друга
съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.
Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт - прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и
наследяване и др. Предвид изложеното претенцията на ответниците Р.М.К. и К.А.К.
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
чл. 348 от ГПК, когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един
от дяловете, единствения способ за прекратяване на съсобствеността по отношение
на същия е изнасянето му на публична продан. Установи се, че допуснатият до
делба недвижим имот е неподеляем, претенцията за възлагането му е
неоснователна, при което и на осн. чл.348 от ГПК, съдът счита, че делбата
следва да се извърши като имотът бъде изнесен на публична продан.
По предявените претенции по сметки от Р.М.К. и К.А.К.
От
заключението на приетата първа съдебно- техническа експертиза, се установява,
че описаните от ищците по този иск строително монтажни работи са извършени и
налични в процесния делбения имот. Направена е оценка на извършените работи,
като от заключението на вещото лице се установява, че стойността им е следната:
изкъртване на стара мивка, отливане на нова, облицоването й с фаянс- 320.00 лв.; Изпълнение и монтаж на дървени кухненски шкафчета под
мивката- 75.00 лв.; Прокарване на водопроводна инсталация ф
20 мм- 54.69 лв.; Прокарване на канализационни Г1ВЦ тръби
ф 50 мм- 188.48 лв.; Частично поставяне на теракот на пода
на кухнята- 96.62 лв.; Демонтаж на стари дървени прозорци- 30.00 лв.; Доставка и монтаж на прозорци ПВЦ - 2 бр. в кухнята и подмазване- 750.15 лв.; Доставка и монтаж на прозорци, в
т.ч. балконска врата - дървени, неостъклени - 2013 г- 1858.82 лв.; Лакиране на прозорци, в т.ч. балконска врата - 2018 г- 82.75 лв.; Доставка и монтаж на две интериорни врати - масив
дърво - 2013 г.- 460.00 лв.; Частична подмяна на отделни елементи на дървената
покривна конструкция - гредички-3 бр., колонки-3 бр- 89.66 лв.; Демонтаж на керемиди-91.63 лв.; Покриване на покрив с керемиди, в по-
голямата им част - закупени на старо при ремонти- 1622.98 лв.; Покриване на
била с глинени капаци при ремонти- 289.45 лв.; Обшивка на стреха с дъски при
ремонти- 273.98 лв.; Наковаване на челни рендосани дъски при ремонти- 184.28
лв.; Обшивка на улами с поцинкована ламарина- 14,98 лв.; Доставка и монтаж на
поцинковани улуци при ремонти- 298.45 лв.. Или общата им стойност е в размер на
6781.92 лв..
От неоспореното второ допълнително заключение на съдебно-
техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния имот се
е увеличила с около 4000 лв. вследствие на извършените строително- ремонтни
дейности, констатирани на място.
От
показанията на разпитания по делото свидетел К.А.Б.- брат на К., се установява,
че през 2013 г. те поставили масивна дограма на прозорците на втория етаж, които
бил открити и без дограма, поради което от тях капело, сложили и две масивни
врати и една пистолет, като това им струвало около 2500 – 3000 лв., а през 2017
г. ги освежили като ги лакирали. През 2017 г. ремонтирали и покрива, защото
капело и течало от него, като поправили комините, гредите, които били изгнили,
челата, подменили счупените керемидите, капаците, летви, хастар челни дъски, пренаредили
керемидите, като това им струвало около 300 лв.. Свидетелят излага, че през
2016 г. на първия етаж се изградила канализация, поставили се нови тръби,
променен бил наклона, тъй като се запушвало от най- малкото нещо,изместили
мръсния канал близо до течащия кран на чистата вода, като се изградил извод,
поставили фаянс, изградили нова мивка, поставили кухненски шкафчета, за които
платили 600 лв.. Пак през 2016 г. подменили дограмата, тъй като старата била
изгнила, веело и духало от нея и била поставена на два прозореца нова ПВЦ
дограма. Свидетелят сочи, че за всичко това знае, тъй като помагал постоянно на
сестра си с труд, превоз, идеи, а понякога и с пари назаем.
Според
задължителното тълкуване, дадено в Постановление на
Пленума на Върховния съд № 6/1974 г. и Тълкувателно решение
№ 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията
между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши
подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните
хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в
общия имот. В този смисъл задължение на съда е да определи характера на претендираните
от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за
вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател
съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното
знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът е длъжен
да даде и правилната правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС, по
чл. 74 ЗС, по чл. 30, ал. 3 ЗС, по чл.
61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД/ и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази
правна квалификация сума.
Фактът
на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й,
дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети
останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт
на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците,
не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната практика
последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и
сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и
категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за
себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да
е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и
подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка
на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска
припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС не може да се приеме като
достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме
като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на
останалите. Отказ да се допуснат останалите съсобственици в имота /освен ако
идват на гости/ и отказ да им се даде ключ може да се приеме като демонстрация
на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия,
демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита от
фактически посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти.
Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но
съчетано с другите действия демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой
са достатъчни, за да се приеме, че е налице и субективният елемент на
владението при съсобственост. В настоящия случай се твърди ищците да са
извършили процесните подобрения в имота в качеството им на владелци, но по
делото не са събрани никакви доказателства в тази насока, поради което съдът
приема, че всички те са извършени от тях в качеството им на владелци на своята
част и държатели на частите на останалите съсобственици.
Разбирането
на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е
еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни
/аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите
части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и
др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности,
наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане
на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски
са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на
подобрения. За да бъдат извършени т.н. полезни разноски, законодателят приема,
че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците. Отговорът
дали извършени от единия от собствениците ремонтни дейности съставляват
необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата, зависи от
фактическия проблем на конкретното състояние на подменените инсталации и/или
елементи на общите части преди подмяната им, както и от причината, наложила
тази подмяна.
При
съобразяване събраните гласни доказателства по отношение обстоятелствата наложили
извършване на процесните строително ремонтни дейности в имота, съдът приема, че
единствено извършеният ремонт на покрива на процесната сграда, следва да се
квалифицира като необходими разноски за него. За неоснователни съдът намира
доводите, че останалите претендирани разноски, представляват необходими
разноски за имота, а не подобрения. Необходимите разноски са свързани с
наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното
извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, т. е. следва
да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са разноските,
които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на
стойността на вещта. Съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства
обосноваващи такъв извод за претендираните в т. 2-4 подобрения.
За разлика от необходимите разноски, полезните
разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота и които не
са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до
увеличение на стойността на имота (ППВС № 6/1974 г., т. 6). В случая описаните
по т. 2 – 4 ремонтни работи не са такива, необходими за запазване
съществуването на имота, нито без извършването им имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено.
В
случая, с оглед фактическите твърдения на ищците по претенциите по сметки и
доколкото по делото не се твърди нито доказва подобренията да са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, което бе в доказателствена тежест на
ищците, а от друга страна, тъй като не се доказва за тях да е имало изричното
противопоставяне на останалите съсобствениците, което следваше да докажат
ответниците по иска, то съдът приема, че предявените осъдителни искове срещу
другите трима съделители имат правното си основание в чл.
61, ал. 2 ЗЗД – по отношение на подобренията по т. 2 до 4 от молбата. В т. 1
се претендират разходи за направени необходими разноски за имота – заплатена от
ищците сума в размер на 3000 лв. за ремонт на покрива на процесната сградата, поради
което претенциите за заплащане от ответниците на по 1/24 от тази сума следва да
се квалифицира по чл.
30, ал. 3 ЗС.
От
неоспорените допълнителни заключения на СТЕ и кредитираните свидетелски
показания се установи по безспорен начин, че ищците са извършила в съсобствения
имот подобренията, описани в т. 1 – 4 от молбата от 15.10.2018 г.. От неоспорените
допълнителни заключения по съдебно- техническите експертизи, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, се установява стойността на
претендираните от ищците подобрения към момента на извършването им, определена
по средни пазарни цени. Общата стойност на подобренията, съгласно заключението,
е 6781,92 лв., като в тази стойност е включено подобрението по т. 1 – ремонт на
покрива на сградата на стойност от 2865,41 лв.. Съобразно дадената с второто допълнително
заключение на СТЕ увеличената стойност на имота в резултат на подобренията е 4000
лв..
При
липсата на данни за изрично противопоставяне от страна на ответниците,
обезщетението за подобренията в имота по т. 2-4 следва да се присъди съобразно чл.
61, ал. 2 ЗЗД със заплащане на увеличената в резултат подобренията стойност
на имота върху собствените на ответниците идеални части, доколкото в случая по
делото се установява, че разходи за извършване на подобренията са по-големи от увеличената
стойност на имота в резултат подобренията. Следователно съразмерно с дяловете
си в съсобствеността, всеки от ответниците дължи на ищците на основание чл.
61, ал. 2 ЗЗД сумата от по 166,67 лв. За направените от ищците разходи по
т. 1 от молбата - за ремонт на покрива, съобразно чл.
30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците им дължи сумата от по 119,39 лв.. Или
общо дължимата от всеки от ответниците сума по претенциите по сметки възлиза на
по 286,02 лв.. До този размер претенциите са основателни, а за разликите до
пълните им предявени размери от по 289,58 лв. (1/24 от 6950 лв., съобразно уточнение на
претенцията в хода на устните състезания) са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По разноските
Разпоредбата на чл.355
изр.първо от ГПК предвижда страните да заплащат разноските за делбата съобразно
стойността на дяловете си, като разноските включват заплатените суми за
свидетели, вещи лица и др., но не и платеното адвокатско възнаграждение
/определение №335/01.07.2015г. по ч.гр.д.№2020/2015г. на 1-во ГО на ВКС/.
Следователно Ю.К.М., К.Ю.М. и А.Ю.М., следва да заплатят всеки по 41,37 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, а Р.М.К. и К.А.К. сумата
от общо 868,74 лв, съобразно стойността на дяловете им в съсобственоста. В
случая в делбеното производство са предявени претенции по сметки, относно които
са приложими общите правила на чл. 78 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищците разноски, събразно
уважената част от исковете, а ищците да заплатят на ответниците, съобразно
отхвърлената част, но доколкото такива не се претендират, съдът не следва да се
произнася. Следва да бъде определена окончателна държавна такса по така
заявените претенции за сметки, която съдът определя на сума в размер на по 50
лв. за всяка, която трябва да бъде възложена в тежест на ответниците.
Поради горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р.М.К.,ЕГН-**********
и К.А.К.,ЕГН-**********,***, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като
неоснователна.
ИЗНАСЯ на публична
продан
· недвижим имот,
представляващ : дворно място, с площ от 585кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-266 в кв.23
по плана на гр.Костандово, при граници и
съседи: север - УПИ VІІ-1492, запад –
УПИ ХІХ-271 и УПИ ХVІІІ-272, юг-УПИ
ІХ-265 и изток- улица, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда,
с площ от 81 кв.м., състояща се от редовен и приземен етажи.
Дяловете на съсобствениците са: Ю.К.М., ЕГН-**********, К.Ю.М.,ЕГН-********** и А.Ю.М.,ЕГН-********** по
1/24 идеална част и Р.М.К.,ЕГН-**********,
и К.А.К., ЕГН-********** – общо 21/24 идеална
част.
ОСЪЖДА Ю.К.М.,ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.К.,ЕГН-********** и К.А.К.,ЕГН-**********,***, на
основание чл. 346 от ГПК, сумата от 286,02 лв., представляващи стойността за
извършените от Р.М.К. и К.А.К., необходими разноски и подобрения в гореописания
имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 286,02 лв., до пълния претендиран размер от 289,58
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Ю.М.,ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.К.,ЕГН-********** и К.А.К.,ЕГН-**********,***, на
основание чл. 346 от ГПК, сумата от 286,02 лв., представляващи стойността за
извършените от Р.М.К. и К.А.К., необходими разноски и подобрения в гореописания
имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 286,02 лв., до пълния претендиран размер от 289,58
лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.Ю.М.,ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.К.,ЕГН-********** и К.А.К.,ЕГН-**********,***, на
основание чл. 346 от ГПК, сумата от 286,02 лв., представляващи стойността
за извършените от Р.М.К. и К.А.К., необходими разноски и подобрения в
гореописания имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 286,02 лв., до пълния претендиран размер от 289,58
лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК Ю.К.М.,ЕГН-**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 41,37 лв.,
представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса, както и сумата от
50 лв., представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК К.Ю.М.,ЕГН-**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 41,37 лв.,
представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса, както и сумата от
50 лв., представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК А.Ю.М.,ЕГН-**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 41,37 лв.,
представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса, както и сумата от
50 лв., представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 346 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл.355 ГПК Р.М.К.,ЕГН-********** и К.А.К.,ЕГН-**********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от общо 868,74 лв.,
представляваща държавна такса върху дела им в делбената маса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен дневен срок, от съобщаването му на страните, пред Пазарджишки
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА