Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …...11.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 13913 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу постановление за разноски по изп. дело № 20198510401923
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ.
Жалбоподатят
поддържа, че приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатското
възнаграждение не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на
делото. Сочи, че процесуалният представител на взискателя е подал единствено
молба за образуване на изпълнителното дело, като не са извършвани действия по
водене на делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Твърди, че
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде начислена само върху
материалния интерес, посочен в изпълнителния лист, а не и върху адвокатското
възнаграждение за водене на изпълнителното производство. Съобразно изложеното
счита, че разноските по изпълнителното дело са прекомерни и моли за тяхното
намаляване, като адвокатското възнаграждение бъде намалено до сумата от 200лв.,
а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 15лв. Претендира разноски в настоящото
производство.
Взискателят
по изпълнителното дело депозира възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което развива
съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото
производство.
Съдебният изпълнител
излага мотиви за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност – за
неоснователност на същата.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
С
молба вх. № 62192/29.08.2019г. „Д.А.“ ЕООД, чрез адвокатско съдружие „С.К.“,
представлявано от адв. С.В., е поискало от ЧСИ М.П. да образува изпълнително
дело за събиране на суми в размер на 52,50лв., за които в полза на взискателя е
издаден изпълнителен лист от 25.04.2019г., както и на 5,91лв., представляващи
държавна такса и банков превод. Поискал е съдебният изпълнител да наложи запор
на движими вещи и дружествени дялове на длъжника, както и възбрана на собствени
на дружеството имоти. С молбата е поискано и събиране в изпълнителното
производство на адвокатско възнаграждение за образуването и воденето му в
размер на 230лв., както и на 5,91лв. държавна такса и такса за банков превод.
На
30.08.2019г. взискателят е подал молба,
с която е заявил, че оттегля посочените в молбата от 28.09.2019г. изпълнителни
способи и определя като способ за събиране на вземането запор на банкови сметки
на длъжника.
На 03.09.2019г.
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сума в
общ размер на 396,14лв., от които 52,50лв. главница, 236,91лв. разноски по изп.
дело и 106,73лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ. На 09.09.2019г. длъжникът е
депозирал възражение срещу определените от съдебния изпълнител разноски. Със
съобщение изх. № 47581/13.09.2019г., получено от длъжника на 17.09.2019г.,
същият е уведомен, че съдебният изпълнител отказва да намали разноските по
делото. С настоящата жалба, изпратена по пощата на 24.09.2019г., длъжникът
оспорва постановлението на съдебния изпълнител.
При така установената фактическа
обстановка и след преценка доводите на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, подадена е
срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като дължимата
за производството държавна такса е внесена, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Въпросът за
разноските в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правната и фактическа сложност на делото. В
конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство
освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е
подал формално на следващия ден молба за налагане на запор на банкови сметки на
длъжника. Тази молба депозирана един ден след първоначалната, очевидно цели
единствено да оправдае дължимостта на адвокатско възнаграждение и за водене на
изпълнителното производство. По делото обаче липсват данни да е реализирано
исканото изпълнително действие. С оглед липсата на предприемани действия по
осребряване на имущество, както и наличието само на формално депозирана молба
ден след молбата за образуване, взискателят не е доказал наличието на основание
за заплащане на възнаграждение за водене на изпълнителното дело дори в минималните
размери по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. При тази хипотеза съдът намира,
че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. в размер на 200лв.
При тези
съображения обжалваното постановление, с което възражението на длъжника по чл.
78, ал. 5 ГПК е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно
и вместо него да бъде постановено намаляване на дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200лв.
Жалбата в частта
относно определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също е
основателна. Тази такса неправилно е изчислена на база вземането по
изпълнителния лист и стойността на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Таксата, съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ,
следва да бъде определена като процент от събраната сума така, както тя е
установена в изпълнителния титул. В случая тази сума е под 100лв., следователно
и таксата по т. 26 следва да се определи в размер на 10лв. Доколкото обаче в
гражданския процес действа принципът на диспозитивното начало съгласно чл. 6 ГПК, то таксата следва да бъде намалена до сумата от 15лв., тъй като това е
искането на жалбоподателя. Следователно постановлението за определяне на
разноски за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ трябва да бъде отменено в частта за
сумата над 15лв.
От разноските
следва да бъде изключена и приетата за събиране сума от 5,91лв., за дължимостта
на която няма правно основание, тъй като не попада под хипотезата на чл. 79 ГПК, където са уредени разноските по изпълнението.
Направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав,
в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е
постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.
От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи
тежестта за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени
по повод обжалваните действия на ЧСИ.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД Постановление изх. № 47581/13.09.2019г.
по изп. дело № 20198510401923 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, с което
е отказано да бъдат намалени приетите разноски и начислените такси по изп. дело,
както и начислените по изп. дело в
тежест на длъжника разноски в размер на 5,91лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „Ч.Е.Б.“ АД адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20198510401923 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, от
230лв. на 200лв.
НАМАЛЯВА пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп.
дело № 20198510401923 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 от РКЧСИ, до 15лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.