РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000292 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260044/11.02.2022г., постановено по търг. д. №241/2020г.
по описа на Окръжен съд П., е отхвърлен искът на Х. М. Б., ЕГН **********,
за осъждане на „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК *********, като застраховател за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за л.а.
с рег.№********** към дата 24.10.2019г., да му заплати по сметка
*********************** при Б.Д. ЕАД, на която е титуляр, обезщетение от
200 000лв. за неимуществените вреди, претърпени от него по повод смъртта
на сина му Н.А.К., настъпила вследствие ПТП от 24.10.2019г. на път ***-***
при км. 0+ 600, когато бил блъснат като пешеходец от Х.Г.Х., като водач на
описаното ППС, застраховано при ответника, ведно със законната лихва от
04.11.2019г., на която дата подал застрахователна претенция пред ответника.
Х. М. Б. е осъден да заплати на Д.О.з. ЕАД сумата от 7 411лв.- разноски в
производството.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
1
– Х. М. Б. в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен до размера на сумата от 80 000лв. Счита, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон. Въззивната жалба съдържа изложение на събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства и анализ на
същите. Въведено е оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че искът на ищеца е останал недоказан, тъй като не е установено
извършеното деяние от застрахования при ответното дружество водач да е
противоправно. Въведени са възражения по приетото заключение от
комплексна автотехническа експертиза, като се твърди, че същата е
безкритично ценена от окръжния съд. Изложени са подробни съображения.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до
размера на сумата от 80 000лв. Във въззивната жалба се съдържа
доказателствено искане за нова комплексна автотехническа експертиза, което
искане е оставено без уважение с определение №173/09.05.2022г.
Въззивникът претендира сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата „Д.О.з.“ ЕАД, в представения отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Х. М. Б., е въвел
твърдения в исковата молба срещу „Д.О.з.“ ЕАД за наличие на
предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 24.10.2019г., на път ***-***
2
при км. 0+ 600, водачът Х.Г.Х., при управление на л.а. „Т.“, марка „Я.“, с рег.
№********** нарушил правилата за движение по пътищата и ударил
пешеходеца Н.А.К.. При инцидента е причинена смъртта на Н.К. – син на
ищеца. Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищеца и починалия му син. Между баща и син съществувала силна
връзка, уважение и взаимна обич. Вследствие смъртта на Н. в живота на
ищеца настъпили негативни промени.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №**************, валидна от 06.01.2019г. до 05.01.2020г. На
04.11.2019г. ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника, но
не получил положителен отговор. Ето защо предявява пред съда претенция за
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
настъпилата смърт на сина му – в размер на 200 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 04.11.2019г. – датата на уведомяване на застрахователя.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Д.О.з.“ ЕАД е оспорил така предявения иск за неимуществени
вреди. Оспорва се наличието на вина от страна на водача на лекия автомобил
– Х.Х., както и твърдението, че същият е нарушил правилата за движение по
пътищата. Въведено е възражение за съпричиняване на ПТП от страна на
Н.К. при принос от 80%, тъй като: същият се е движел по пътното платно, без
наличие на непосредствена обективна причина за това, в нарушение на чл.108
ал.1 от ЗДвП; ако се приеме, че за пешеходеца е било обективно невъзможно
да се движи по тротоара и/или банкета, то същият отново е бил в нарушение,
защото при подобна ситуация следва да се движи по платното за насрещно
движение, възможно най-близо до външния край на пътното платно, както
изисква чл.108 ал.2 от ЗДвП, а движението му не се е осъществявало по този
начин; пострадалият се е движел в нарушение на чл.113,ал.1,т.1 и
чл.114,ал.1,т.1 от ЗДвП; осъществил е движението си след употреба на
алкохол, което е допринесло за непълната му ориентация, както и
невъзможност да контролира своята траектория на движение, тъй като е бил
със замъглено съзнание, забавени реакции и рефлекси. Възразява се и за
прекомерност на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
3
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по отношение на МПС л.а. „Т.“, марка „Я.“, с рег.№**********,
при ПТП с което е причинена смъртта на сина на ищеца - Н.К.. Безспорно
смъртта на дете, независимо от неговата възраст, е предпоставка за
настъпване на неимуществени вреди.
С оглед решаващите мотиви на първоинстанционния съд за
неоснователност на иска, че не е установено извършено виновно
противоправно деяние от застрахования при ответното дружество водач, то
основният и първи спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е
налице ли е един от кумулативните елементи на непозволеното увреждане,
пораждащ основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно – тези
вреди да са причинени виновно от водача на МПС и наличие на причинна
връзка между противоправно негово поведение и причинената вреда.
За изясняване и отговор на този въпрос, първоинстанционният съд
правилно се е позовал на заключението от допуснатата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в автотехническата й част. В
същата коректно е описан механизмът на ПТП, а именно: Водачът Х. е
4
управлявал л.а. „Т.“, марка „Я.“ по дясната /източна/ лента на двулентово
платно за движение на път ***-*** П.- П., извън населено място, в посока от
юг на север, в тъмната част на денонощието – около 20ч. Произшествието е
настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при намалена
видимост на изкуствена светлина от автомобилни фарове. Пешеходецът Н.К.
се е движел между дясната граница на платното за движение и мантинелата в
същата посока – юг-север, т.е. – по посоката на движението. Когато лекият
автомобил е бил на около 26,64 – 35.99м. от пешеходеца, К. се е отклонил
наляво и се е придвижил отдясно наляво пред автомобила, като е навлязъл в
платното за движени пред автомобила и след това в коридора му за движение.
Водачът на автомобила е реагирал, като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това, в резултат на пресичане на траекториите на
движение, е настъпил удар в предната част на лекия автомобил и в задната
част на тялото на пешеходеца, като ударът е бил неизбежен. Съгласно
заключението от техническа гледна точка основна причина за настъпилото
произшествие е, че пешеходецът Н.К. се е отклонил наляво и се е придвижил
отдясно наляво пред автомобила, като е навлязъл на платното за движение
пред автомобила, в коридора му на движение на място, по начин и в момент,
когато не е било безопасно, без да се съобрази с приближаващия се
автомобил. Скоростта на движение на лекия автомобил преди удара е била
60км.ч. Анализирайки пътната ситуация, вещото лице дава заключение, че
технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните
условия на видимост към пешеходеца, който е бил с тъмни дрехи, при
движение на къси светлини е била 56км/ч. Но, дори и при движение на лекия
автомобил с технически съобразена скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи, при
движение на къси светлини, от момента, в който пешеходецът Н.К. е навлязъл
на платното за движение отдясно наляво пред автомобила, водачът на лекия
автомобил при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимално интензивност е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно, екстрено спиране. Това се извежда от дължината на спирачния път
при конкретната пътноклиматична обстановка и скорост, която дължина е
53,56м. /а при отклоняването наляво и навлизането в пътното платно,
пешеходецът е бил на отстояние 26,64 – 35.99м. от автомобила/. Съгласно
5
заключението при движение на лекия автомобил на къси светлини
конкретната видимост пред автомобила е около 49м. /при спирачен път
53,56м./. Вещото лице сочи и на вероятност пешеходецът да бъде забелязан в
по-ранен момент и възможност от страна на водача на МПС своевременно да
спре и предотврати ПТП, при положение че е управлявал МПС на дълги
светлини. В чл.70 ал.2 от ЗДвП обаче е рагламентирана забрана за използване
на дълги светлини, като по делото не е установено водачът на МПС да не е
бил в ситуация на една от трите изброени хипотези /при разминаване; при
движение по осветени участъци от пътя; при движение зад друго моторно
превозно средство на разстояние, по - малко от 50 метра/. Не на последно
място, според експерта, ако пешеходецът К. се бе движел не само по левия
банкет или по лявата страна на платното за движение спрямо посоката му на
движение или ако се бе движел по десния банкет или по дясната част на
платното за движение, но без да променя посоката си на движение наляво, то
тогава лекият автомобил би преминал покрай него, без да настъпи ударът.
При така описаното поведение на водача на МПС и поведението на
пострадалия при конкретната пътна обстановка, първоинстанционният съд е
извел правилния извод за липса на вина от страна на водача на МПС и следва
да се добави – настъпването на ПТП единствено по причина на пострадалия.
Заключението от комплексната експертиза е компетентно, обосновано,
изготвено не само на база данните от досъдебното производство, но и въз
основа на теоретични познания в съответната специална област. В този
смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя за безкритична
оценка на това заключение от страна на първостепенния съд. Напротив, за да
обоснове извод за липса на виновно поведение от страна на водача на МПС,
окръжният съд е извършил обективна преценка на доказателствата по делото,
като не е кредитирал показанията на водача Х., разпитан като свидетел,
поради неговата заинтересованост. Липсва и твърдяната от жалбоподателя
противоречивост в изводите на вещите лица от комплексната експертиза –
медик и автоексперт, доколкото изводите на вещите лица в съответната
област от медицината и автоекспертизата – относно характера на
уврежданията и механизма на получаването им съвпадат изцяло. Няма
противоречие и относно това – в коя част на тялото на пострадалия и в коя
част на автомобила е настъпил ударът. Вещите лица от комплексната
експертиза са категорични в извода си, че пешеходецът е бил блъснат отзад с
6
първоначален контакт в областта на подбедриците, като след удара тялото му
се е възкачило на автомобила и е отхвърлено напред, при което пада на
асфалтовата настилка на източната пътна лента на платното за
движение пред автомобила. А от удара с пешеходеца по автомобила са
настъпили увреди в предната част – преден регистрационен номер, предна
броня, преден капак и счупване на обзорното стъкло. Вярно е, че експертизата
в автотехническата й част е развила две хипотези по отношение на мястото на
удара – по средата на платното за движение, около разделителната линия и по
средата на пътната лента. Вярно е, че от комплексната експертиза и от
останалите доказателства по делото не е установено конкретното място на
удара по разположение на платното или лентата за движение. Според мястото
на удара в тялото на пострадалия – отзад, в областта на подбедриците и
уврежданията по лекия автомобил – в предната челна част, разположението
на тялото на пострадалия след удара, ударът безспорно е настъпил върху
платното за движение, върху което неправомерно се е намирал пешеходецът,
независимо от това дали мястото на удара е към средата на платното за
движение или по средата на пътната лента, то пешеходецът се е намирал в
траекторията на движение на лекия автомобил. Според посоченото от
експертизата отстояние на пешеходеца и автомобила от 26,64 – 35.99м. и
липсата на техническа възможност за водача на лекия автомобил при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимално
интензивност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно, екстрено спиране, то и в двата случая липсва
виновно поведение от страна на застрахования водач. Както се посочи,
вещите лица са категорични, че ако пострадалият се е движел без да променя
посоката си на движение наляво, то тогава лекият автомобил би преминал
покрай него, без да настъпи ударът. Твърдението, съдържащо се във
въззивната жалба, че пострадалият е вървял по пътното платно праволинейно,
без навлизане отдясно наляво, освен че са нововъдени, са несъстоятелни и
недоказани.
В допълнение към казаното не може да не се отрази и състоянието на
пострадалия. Съгласно съдебномедицинската токсилогична експертиза Н.К. е
бил с алкохолна концентрация в кръвта от 3.11%, което е тежка степен на
интоксикация. Въпреки че се е движел, е възможно да е имал висок толеранс
или да е бил в резорбционна фаза на интоксикацията и е било въпрос на време
7
да изпадне в алкохолно безсъзнателно състояние. Така описаното състояние в
токсикологичната експертиза подкрепя заключението от комплексната
експертиза за внезапно отклоняване на пешеходеца наляво към платното за
движение. Не е установено нарушение от страна на водача на МПС дори на
общоважимите правила за движение по пътищата, регламентирани в чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП – да не е контролирал правилно пътното превозно
средство, да не се е движел със скорост, съобразена с пътните условия, както
и да не е предприел действия по своевременно намаление на скоростта и
спиране. За пълнота следва да се посочи, че цитираното в пледоарията на
процесуалния представител на жалбоподателя решение №25/10.04.2020г. по
н.д. №40/2020г. на ВКС, първо н.о. не е в идентична хипотеза.
Следва да се посочи и че образуванато за процесното ПТП ДП
№134/2019г., пр.пр. №8510/2019г. по описа на ОП-П. е прекратено с
постановление от 05.05.2021г., влязло в сила на 12.07.2021г., като е прието, че
водачът на лекия автомобил, взел участие в същото, няма вина за
настъпването му. Вярно е, че постановените в досъдебното производство
актове нямат обвързващо действие по отношение на гражданския съд. Вярно
е, че вината, противоправното поведение в наказателноправен аспект се
различава от деликта в гражданскоправен аспект. Но в случая и в исковото
производство не е установено деликтно поведение на водача на
застрахованото МПС, за да се ангажира и функционалната отговорност на
застрахователя.
Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК, във вр. с чл.78 от
ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски по делото за въззивното производство. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК въззиваемата страна е сторила
разноски в размер на 6 636лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, ведно с
доказателства за извършено плащане. Възражението на въззивника за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно.
Съобразно обжалваемия материален интерес от 80 000лв., минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
8
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
2 930, а с ДДС – 3 516лв. Заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение почти двукратно надвишава минималното такова. Като се
съобрази фактическата и правна сложност на делото и предприетите от
процесуалния представител на въззиваемата страна процесуални действия,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 4 000лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260044/11.02.2022г., постановено по търг.
д. №241/2020г. по описа на Окръжен съд П., в обжалваната част, с която е
отхвърлен искът на Х. М. Б., ЕГН **********, за осъждане на „Д.О.з.“ ЕАД,
ЕИК *********, като застраховател за риска задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. с рег.№********** към
дата 24.10.2019г., да му заплати обезщетение от 80 000лв. за
неимуществените вреди, претърпени от него по повод смъртта на сина му
Н.А.К., настъпила вследствие ПТП от 24.10.2019г. на път ***-*** при км. 0+
600, когато бил блъснат като пешеходец от Х.Г.Х., като водач на описаното
ППС, застраховано при ответника, ведно със законната лихва от 04.11.2019г.
ОСЪЖДА Х. М. Б., ЕГН ********** да заплати на „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 4 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9