Р Е Ш Е Н И Е № 71
гр.Кюстендил, 16.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Смиеонова и с участието на прокурора Йордан Г., като
разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 5 по описа за 2020год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК
„С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.В.И., чрез
процесуалния си пълномощник адв. В.С., оспорва с
касационна жалба решение № 427 от 06.12.2019г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 841/2019год.,
с което е потвърдено Наказателно
постановление № 124-Ю-РД/04.07.2019г.,
издадено от директора на РЗИ - Кюстендил. Релевирани са
доводи за неправилност на оспорения
съдебен акт поради допуснато съществено нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се правилността на изводите на
въззивния съд за липса на нарушения
относно изискванията за съдържанието на АУАН, а по същество – на
изводите за доказаност на нарушението. Твърденията са,
че според предявеното обвинение е неясен субекта и формата на изпълнителното
деяние, а по същество – че не е установена връзката между търговското дружество
и процесния обект, както и нарушението на забраната за тютюнопушене. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго за
отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна – Регионална
здравна инспекция – Кюстендил, чрез пълномощника си юк Д.В., изразява становище
за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за
обосновано и правилно.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на
касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №124-Ю-РД/04.07.2019г.,
издадено от директора на РЗИ - Кюстендил, с което на жалбоподателя, за нарушение на
чл.56, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.218, ал.3 от Закона за
здравето /ред. ДВ бр. 40/2012г./ е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00лв.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за това, че при извършена на 29.03.2019г. в 21,45 часа,
проверка в обект Бистро „С.“, находящ се в гр. Дупница, ул. „Х.Б.“ № *, стопанисван от „С.“ ЕООД,
който обект представлява закрито обществено място по смисъла на чл.56, ал.1 от
ЗЗ, е установено тютюнопушене, а именно: има лица, които държат запалени цигари
в ръце и пушат, както и на бара и на маси в обекта има поставени пепелници,
пълни с пепел и угарки от цигари, а в помещението е задимено
и има мирис на тютюнев дим.
Във връзка с проверката е съставен протокол от
29.03.2019г. в присъствието на А.В.К.– посочен като барман в обекта, а за
деянието е съставен АУАН № 00124/13.05.2019г., който е връчен на управителя на
дружеството.
В производството пред РС са разпитани актосъставителят
– Р.Д., свидетелят на съставяне на акта – Р.Г.и полицейският служител Х. Г., като
първите двама изцяло потвърждават фактите по АУАН, като сочат, че субекта,
стопанисващ процесния обект е идентифициран чрез касова бележка, иззета при
проверката. Третият свидетел депозира
данни за мирис на цигари в обекта. На страната на нарушителя са разпитани свидетелите К.и И., които са присъствали по време на
проверката в една от залите и които твърдят, че тютюнопушене се е извършвало
извън обекта.
В съдебното производство от процесуалния представител
на АНО е представен касов бон, издаден на 29.03.2019г. в 21,32часа от „С.“
ЕООД.
При изложените
фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление
по съображения за законосъобразност. Приема се, че административното нарушение
е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, а от процесуална страна
– че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото предявеното обвинение е ясно.
Касационната инстанция, при служебната проверка на съдебния акт съобразно
изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и
недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на
оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Въззивното
решение е неправилно.
Съдът
е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но е извел необосновани
изводи за доказаност на съставомерното деяние. Доводите на касатора в тази част са основателни. Решаващите съображения на РС за потвръждаване на наказателното постановление са необосновани
с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото и приложимия
закон. Обратно на приетото от въззивния съд, настоящият
състав
на административния съд счита НП за незаконосъобразно като издадено в нарушение на
материалния закон, поради което и при усл. на чл.222, ал.1 от АПК го отменя.
Административното нарушение е недоказано. Неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца за деяние, съставляващо
нарушение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места по чл.56,
ал.1 от Закона за здравето. АНО не е доказал
релевантния факт, а именно стопанисването на процесния търговски обект
от дружеството – касатор, с оглед на което изводите, че същото има качеството
нарушител са необосновани. Нормата на
чл.56, ал.1 от ЗЗ въвежда забрана за
правните субекти, посочени в алинея
първа до аления трета, включително на чл.218 от закона в приложимата му
редакция. Следователно, обратно на соченото в жалбата, субекти на нарушението
са както физическото лице, осъществяващо тютюнопушене, така и търговците,
стопанисващи обекта, квалифициран като закрито обществено място. По казуса
липсват категорични доказателства, установяващи, че дружеството е лицето,
стопанисващо проверявания обект. Данни
за горното се съдържат в съставения протокол от проверката от 29.03.2019г., който е оспорен от жалбоподателя. Поддържат се твърдения за недоказаност на вписаното
обстоятелство, че лицето А.В.К.е барман в търговски обект на „С.“ ЕООД. При
така предявената защитна теза на нарушителя, АНО, чиято е доказателствената тежест в
процеса, не е ангажирал писмени и гласни доказателства, с които да се установи съществуването
на трудовоправни или гражданскоправни отношения между вписаното в протокола за
проверката лице и търговското дружество, сочено за нарушител. Качеството на
последното като лице, стопанисващо процесния обект не се доказва и от
представения в съдебното производство касов бон, за който е останало неясно по какъв начин е приобщен като доказателство. Данни за изземване на същия, извършено в административнонаказателното производство
липсват, с оглед на което касовият бон не съставлява надлежното доказателствено
средство, установяващо правнорелевантния факт относно субекта на нарушението.
Последният не е идентифициран по
категоричен начин от АНО както чрез касовия бон, така и чрез протокола от
проверката. Като е приел обратното и е обосновал изводите
си за доказаност на съставомерното деяние само въз основа на посочените доказателства,
районният съд е постановил неправилно решение. Решаващите правни изводи за безспорна установеност на
административното нарушение и неговия субект, са в противоречие със събраните
доказателствени средства и не съответстват на материалния закон. Налице е касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК и въззивното решение следва да се отмени. При усл. на чл. 222,
ал.1 от АПК касационната инстанция се произнася по съществото на спора и отменя
издаденото НП като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението и с оглед доводите на касатора,
следва да се посочи, че предявеното обвинение е ясно, а нарушението на забраната
за тютюнопушене в закрити обществени места е доказано. Предявените оплаквания в
обратен смисъл са неоснователни.
Водим от горното,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 427 от 06.12.2019г. на Районен
съд – Дупница по НАХД № 841/2019г.
и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №124-Ю-РД/04.07.2019г.,
издадено от директора на РЗИ - Кюстендил, с което на
„С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето, на основание
чл.218, ал.3 от Закона за здравето е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.