РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. В. 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №6/11.02.2021 г. по гр.д.№1569/2019 г. по описа на Районен
съд-В. е признато за установено по отношение на ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.В. Б." ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление
- гр.С. представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С.. изпълнение
на парично задължение по договори за предоставяне на мобилни услуги от
13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017 г., ведно с Договор за изплащане от
18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23", за следните суми, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2860 -
Р3/26.11.2018г. по гр.Д. № 2942/2018г. по описа на ВРС: 708.02 /седемстотин
и осем лв. и две ст./ лева - главница за периода от 29.03.2017г. до 21.11.2018г.
и 103.05 /сто и три лв. и пет ст./ лева - лихва за забава върху главницата за
периода от 29.03.2107г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по гр.д. №
2942/2018г. по описа на ВРС - 22.11.2018г. до окончателното издължаване.
1
Отхвърлен е предявеният от „А. Б." ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес
на управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ул."Кукуш" № 1,
представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С. против В.П.Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.В. иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 467.30 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за
предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г.,
ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск
МАТ 20 23", за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2860 - Р3/26.11.2018г. по гр.Д № 2942/2018г. по описа на ВРС,
като неоснователен и недоказан.
Осъден е ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., да заплати на „А.
Б." ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление - гр.С.представлявано от
А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С. направените от ищеца разноски както
следва: 137.04 /сто тридесет и седем лв. и четири ст./ лева -разноски за особен
представител в настоящото производство, както и сумата в размер на 100 /сто/
лева - разноски за платена държавна такса по настоящото производство и по
заповедното производство по гр.д. № 2942/2018г. по описа на ВРС.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от „А. Б.” ЕАД, със седалище в град С. с ЕИК № , чрез адв. Д.
Ц.,преупълномощена от Адвокатско Дружество „П. А. и партньори”,
регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски
градски съд, с БУЛСТАТ № ., със съдебен адрес: гр. С. в частта ,в която е
отхвърлен иска в частта за претендираната неустойка в общ размер на 467,30
лева.
Поддържа се ,че с обжалваното решение съдът неправилно бил приел,
че искът за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Според
решаващия състав, липсвало надлежно прекратяване на договорите, което да
обуславя вземането за неустойка.
Поддържа се ,че първоначално производството било образувано въз
основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
с което „А. Б. ЕАД е потърсило защита на законно признатите си права и
интереси. Въззивникът бил упражнил предоставеното му от закона право да
поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение и
2
изпълнителен лист на основание чл. 410 от ГПК. Въз основа на постъпилото
заявление от 22.11.2018 г., за издаване на заповед за изпълнение и
приложените към него документи било образувано ч.гр.д. № 2942/2018 г. по
описа на Районен съд В. в хода на което била издадена Заповед за
изпълнение, с което ВЛ. ПЛ. Д., с ЕГН ********** бил осъден да заплати на
„А. .Б” ЕАД следните суми: 1 175,32 лева - главница; 103,05 лева - законна
лихва за забава, изчислена върху сумата от 708,02 лева за периода от
29.03.2017 г. до 21.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.11.2018
г. до окончателното изплащане на задължението и 26,57 лева - съдебни
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.
Видно от Разпореждане от 15.04.2019 г. по ч.гр.д. 2942/2018 г. по описа
на Районен съд Видин , за което въззивникът бил надлежно уведомен на
14.05.2019 г., заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
В резултат въззивникът в качеството си на заявител, се бил възползвал
от предвидената в чл. 415 от ГПК възможност да предяви установителен иск,
като депозирал искова молба в Районен съд В..
Поддържа се ,че в настоящия случай между страните изрично бил
уреден редът за прекратяване на процесиите договори, а именно - съгласно
приложимите общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М."
ЕАД и по-конкретно чл. 54.12 договорът по отношение на конкретна
услуга/телефонен номер на потребителя се считал за едностранно прекратен
от страна на А. Б., в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната е продължила повече от 124 дена.
Иска се да се отмени постановеното от Районен съд -В. решение № 6 от
11.02.2021 г. по гр. д. 1569/2019 г., в частта за неустойката в общ размер на
329,12 лева, с произтичащите от това законови последици, като вместо него
се постанови друго решение, с което да се признае за установена
дължимостта им.
Претендират и направените разноски пред настоящата инстанция.
Постъпил е писмен отговор от Е.С.-особен представител на ответника
ВЛ. ПЛ. Д., по въззивната жалба на „А. Б.” ЕАД-С. вх. № 263430/2021 год,
3
против решението на Районния съд-В. по гр.дело № 1569/2019 година.
В отговора се заявява ,че се оспорва въззивната жалба, като се
поддържа,че е неоснователна.Искането пред Районния съд било за
заплащане на неустойка в общ размер на 467,30 лева, а със жалбата се
претендирали 329,12 лева. Въззивникът сочел различни суми и очевидно
било, че претенциите се изчисляват произволно.Не ставало ясно защо според
въззивника нормата на чл.87, ал.1, изречение последно от Закона за
задълженията и договорите не е императивна.Неравноправно било
положението на потребителя и на мобилния оператор, при това-във вреда на
потребителя.Както било известно, потребителите бивали засипвани с
множество книжа,условия, препратки /към Общите условия например/, в
които било трудно обикновения /дори и правно грамотния/ човек да се
ориентира.Това важало и за уговорката за предсрочно прекратяване на
договора.На последно място, сключените от мобилните оператори съдебни
спогодби поне до днес не съставлявали източник на право.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото е образувано по искова молба от „А. Б. ЕАД, ЕИК, със седалище
и адрес на управление -гр.С., представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен
адрес: гр. С. против ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В..Предявен е от
ищеца установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди,че са налице сключени между страните Договори за
предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г,, 22.07.2016г. и 18.03.2017г.,
ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск
МАТ 20 23".Поддържа,че ответникът останал задължен за заплащане на
задълженията си по договорите общо за сумата в размер на 708.02 лева по
издадени му фактури, както следва: 6 броя фактури за периода от 13.03.2017г.
до 26.08.2017г. в размер на 284.35 лева по Договор № М5231986 от
13.07.201бг.; 6 броя фактури за периода 13.03.2017г. - 26.08.2017г. в размер на
186.99 лева по Договор № М5243185 от 22.07.2016 г. и 13 броя фактури за
периода 27.03.2017г. - 11,10.2017г. в размер на 236,68 лева по Договор №
М5594492 от 18.03.2017г.Ищецът поддържа,че е изправна страна по
4
облигационното правоотношение, както и че договорът е прекратен
предсрочно от него поради неизпълнение в срок от страна на ответника, за
което му е начислена неустойка, както следва: 84,96 лева - представляваща 3-
месечни вноски по 28,32 лева по договора от 13.07.2016г.; 49,98 лева -
представляваща 3-месечни вноски по 16,66 лева по договора от 18.03.2017г. и
84,96 лева - представляваща 3-месечни вноски по 28,32 лева по договора от
22.07.2016г., както и 109,22 лева - представляваща отстъпка от цената на
закупено крайно устройство по договор от 18.03.2017г., за която ответникът
дължи връщане поради предсрочно прекратяване на договора по негова вина,
138,18 лева - неустойка за невърнато устройство за мобилна услуга към
телефонен номер ********** по сметка № ********* от 16.08.2017 г.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи заплащане на сумата в
общ размер на 1 175,32 лева - главница, включваща 708.02 лева - незаплатени
предоставени електронни услуги по четирите процесии договора и 467.30
лева - неустойки за забава поради предсрочно прекратяване на договорите,
103,05 лева - лихва за забава, начислена върху сумата 708.02 лева -
неизплатени месечни абонаментни вноски за периода 29.03.2017г. -
21.11.2018г. и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
по гр. д. № 2942/2018г. по описа на ВРС, по което има издадена заповед за
изпълнение. Претендира присъждане на разноските.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от
ответника чрез назначения му особен представител, с който заявява, че искът
е допустим, но неоснователен, като поддържа от своя страна, че по
договорите за два мобилни номера е предвидена отстъпка, която не е отразена
в Таблица № 1 на исковата молба - претендирани от ищеца суми по
договорите, както и че ищецът е сключил третият договор от 18.03.2017г.,
въпреки че ответникът не заплаща задълженията си по първите два договора,
поради което е налице неравноправност, която води до освобождаване на
длъжника от претенциите на кредитора.
От фактическа страна се установява ,че на 22.11.2018г. ищецът в
качеството си на кредитор е подал заявление до съда за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и в реализираното заповедно производство
по чл.410 и сл. от ГПК, за което е образувано ч.гр.Д.№ 2942/2018г. по описа
5
на ВРС, приложено към настоящото дело, му е издадена заповед за
изпълнение № 2860 - Р3/26.11.2018г.Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес
от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си, което е
сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК.
Не се спори между страните и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че между тях са сключени твърдяните от ищеца
Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и
18.03.2017г., ведно с Договор за продажба на изплащане от 18.03.2018г. на
апарат „LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23", поради което може да се направи
извод ,че между страните е било налице валидно облигационно
правоотношение.От приложените към делото 25 бр. фактури за начислени
задължения за ползвани от ответника мобилни услуги през исковия период
/листа 55 - 77 от делото/ се установяват подробните данни за това какви
мобилни услуги са ползвани и как е формирано задължението по тях към
мобилния оператор.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на
дължимата по договора за предоставяне на мобилни услуги сума в размер на
708.02 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по
Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и
18.03.2017г., ведно с Договор за продажба на изплащане от 18.03.2018г. на
апарат „LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23" за исковия период . Поради
изложеното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска
изпълнение от длъжника. Искът за установяване на вземането за ползвани и
незаплатени мобилни услуги за исковия период е основателен и доказан в
претендирания размер.
Възражението за неполучаване на лизинговата вещ по Договор за
продажба на изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск МАТ 20
23", е направено след приключване на съдебното дирене по делото и даване
на ход по съществото на спора /с писмена защита/, поради което е правно
ирелевантно.Ответникът не е обжалвал решението в тази му част,поради
което то не е предмет на въззивен контрол .
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
6
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
7
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът е
изправна страна по договора,тъй като е доставил на потребителя уговорените
услуги.Поради горното искът за установяване на вземането за ползвани и
неплатени мобилни услуги е основателен и доказан в претендирания размер
.С оглед основателността на главния иск, основателен и доказан се явява и
искът за заплащане на лихва за забава върху главницата за исковия период,
размерът на който не се оспорва от ответника.
С оглед на горното е правилно решението на районния съд в частта на
обжалваното решение,в която е признато за установено по отношение на ВЛ.
ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В. че дължи на „А. Б." ЕАД, ЕИК със
седалище и адрес на управление - гр.С., представлявано от А. Д. и М. М. със
съдебен адрес: гр. С.. изпълнение на парично задължение по договори за
предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017 г.,
ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск
МАТ 20 23", за следните суми, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2860 - Р3/26.11.2018г. по гр.Д. № 2942/2018г. по описа
на ВРС: 708.02 /седемстотйн и осем лв. и две ст./ лева - главница за периода
от 29.03.2017г. до 21.11.2018г. и 103.05 /сто и три лв. и пет ст./ лева - лихва за
забава върху главницата за периода от 29.03.2107г. до 21.11.2018г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по гр.д. № 2942/2018г. по описа на ВРС - 22.11.2018г. до
окончателното издължаване.
Решението в тази му част не е обжалвано от ответника ,влязло е в
законна сила и не е предмет на въвзивен контрол.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕУСТОЙКАТА
Районният съд е указал на ищеца с доклада си по делото, че в негова
тежест е да установи наличието на едностранно прекратяване на процесния
договор за предоставяне на мобилни услуги, както и размера на
претендираната неустойка и че ищецът не ангажирал доказателства в тази
насока относно това договорът между страните да е прекратен по
8
предвидения в закона ред с писмено предупреждение, с даден на длъжника
подходящ срок, тъй като договорът е сключен в писмена форма, съгласно
чл.87, ал.1, изр. последно от ЗЗД.Приел е ,че такова волеизявление не е
достигнало до ответника, поради което исковата претенция за установяване
дължимостта на неустойка в размер на 467.30 лева, се явява неоснователна и
недоказана и отхвърлил иска доколкото не са установени предпоставките за
възникване на задължение на ответника за заплащане на неустойка по
сключения между страните договор за мобилни услуги.
Окръжен съд-В. намира ,че решението в тази му част е неправилно
поради следното :
В чл. 54.12 на приложените по първоинстанционното решение Общи
условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на "М. ЕАД по стандарти GSМ,
UMTS и LTE (лист 6-26 ) се установява,че договорът по отношение на
конкретна услуга/телефонен номер на потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А. Б. в случай че забавата на плащането на дължимите
суми от абоната е продължила повече от 124 дена. С тази изрична договорка е
дерогирано диспозитивното правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, касаещо
развалянето на договор при неизпълнение. В случая е безспорно, че страните
са постигнали съгласие при забава за изпълнение от страна на длъжника,
продължила повече от 124 дена, за кредитора да възникне потестативното
право да прекрати едностранно и предсрочно договора, за който се отнася
забавата. Упражняването на това право настъпва автоматично, с определяем
момент (при забава, продължила повече от 124 дена), без да е необходимо
мобилният оператор да прави някакви нарочни волеизявления в тази насока-
това е видно от лексикалното тълкуване на горния текст : „се счита за
едностранно прекратен“. С оглед на горното въззивната инстанция намира ,че
е отпаднало изискването по отношение на мобилния оператор за последващо
волеизявление от страна на „А. Б.“, адресирано до ответника, че прекратява
договорите.
Датите на сметките кореспондират с датите на прекратяване на
съответните договори, а сумите по сметките представляват размерите на
начислените неустойки. Сметките за всички претендирани неустойки са
представени към исковата молба и са посочени в същата,поради което искът
9
за неустойка за размера до 329,12 лева е напълно основателен.
Посочената сума е формирана както следва:
-84.96 лв. (3 месечни вноски х 28,32 лв.) - за предоставена мобилна
услуга за телефонен номер по Приложение № 1 от 13.07.2016 г. към рамков
Договор №5231986 от 13.07.2016 г. по сметка № ********* от 16.08.2017 г.;
-49,98 лв. (3 месечни вноски х 16,66 лв.) - за предоставена мобилна услуга за
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 18.03.2017 г. към рамков
Договор № М5594492 от 18.03.2017 г. по сметка № ********* от 30.08.2017 г.
-84.96 лв. (3 месечни вноски х 28,32 лв.) - за предоставена мобилна
услуга за телефонен номер по Приложение № 1 от 22.07.2016 г. към рамков
Договор № М5243185 от 22.07.2016 г. по сметка № ********* от 16.08.2017 г.
-109,22 лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков
Договор № М5594492 от 18.03.2017 г. по сметка № ********* от 30.08.2017 г.
По отношение на предвидената неустойката изразяваща се във
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на изплащане,) съдът приема,че отстъпката е благо, от което
потребителят се е възползвал при сключването на договора с мобилния
оператор, изразяващо се в намаление на редовната пазарна цена на дадения
апарат,поради което следва да се приеме, че следва същата да се възстанови,
с оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната по договора.
При предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната е
уговорено,че абонатът дължи неустойка по силата на Чл.5.3.1 от Приложение
№1 от 13.07.2016 г., Чл.5.3.1 от Приложение №1 от 22.07.2016 г.и Чл.5.3.1 от
Приложение №1 от 18.03.2016 г.В тези текстове е уговорено,че ако достъпът
до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока
на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента,
за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка,
до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по
тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
10
размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка
за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния
абонамент.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6/11.02.2021 г. по гр.д.№1569/2019 г. по описа на
Районен съд-В. в частта ,в която е отхвърлен предявеният от „А. Б. ЕАД,
ЕИК със седалище и адрес на управление - гр.С., представлявано от А. .Д и
М. М., със съдебен адрес: гр. С. против ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.В.,, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 329,12 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за предоставяне на
мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор
за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23", за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2860 -
Р3/26.11.2018г. по гр.Д № 2942/2018г. по описа на ВРС, като неоснователен и
недоказан ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.В.ДЪЛЖИ на „А. Б." ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление
- гр.С. представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С. сумата в
размер на 329,12 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за
предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г.,
ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск
МАТ 20 23", за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2860 - Р3/26.11.2018г. по гр.Д № 2942/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В. ДА ЗАПЛАТИ
на „А. Б." ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление - гр.С.
представлявано от А. Д. и М. М. със съдебен адрес: гр. С. направените пред
Окръжен съд-В. разноски в размер на 25 лв.за държавна такса .
Решението не подлежи на касационно обжалване .
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12