МОТИВИ към Присъда по НОХД №
730/2017г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.
Районна
прокуратура - гр.Монтана е внесла обвинителен акт срещу Г.Ц.Н. xxx за това, че
на 13.05.2011г., в гр.Бойчиновци, Област Монтана, в качеството си на длъжностно
лице - Директор на СОУ ,,Васил Левски” - гр.Бойчиновци, в кръга на службата си,
съставил официален документ Протокол/Акт (Образец
19) за извършени СМР от 13.05.2011г. подписан от Г.Н.
- директор на СОУ ,,Васил Левски” - гр.Бойчиновци и. Т. П. – представител на ЕТ
,,М. 4. – Т. П.”, в който удостоверил неверни обстоятелства:
1. удостоверил неверни обстоятелства
в количествено – стойностните характеристики в описанието на
извършените строително – монтажни работи, както следва:
- в поз.3 /демонтаж на изгнили
дъски до 100 % от площта на покрива е посочил невярна стойност – 3 248. 70 лева, като действителната такава стойност за труд по извършените СМР
била 1 162.00 лева.
- в поз.7 /подмяна на мартаци,
ниво и. укрепване/ посочил неверни стойности като количество /377 бр./ и.
стойност 2 337. 40 лева като действителните такива са /277 бр./ и.
стойност на труда по извършените СМР –1 717.40 лева.
- в поз.8 /покритие с ,,osg”/ посочил неверни стойности като площ /120 кв.м./ и. стойност 633.60 лева,
като действителните такива са /109 кв.м./ и. 575.52 лева стойност за труд по
извършените СМР.
- в поз.9 /наковане челна дъска/
посочил невярна стойност – 1 030, 40 лева, като действителната такава
стойност е 408.00 лева стойност за труд на извършените СМР.
- в поз.10 /наковане на
хоризонтални летви/ посочил невярна стойност 2 132.80 лева, като
действителната стойност е 746. 48 лева стойност за труд на извършените СМР.
- в поз.12 /полагане и.
подмазване на капаци/ посочил неверни стойности, като площ /833 кв.м./ и.
стойност /666.40 лева/, като действителните такива са /102 кв.м./ и.. стойност
/81.60 лева/ за труд по извършените СМР.
- в поз.13 /демонтаж и.. монтаж на
улуци/ е посочил невярна стойност 1 584,00 лева, като действителната
такава стойност за труд по извършените СМР е 327,00 лева/ тази стойност заедно
с материалите като действителна сума е 1 167.00 лева/.
- в поз. 14 /демонтаж на ламарина
по улама/ е посочил невярна стойност – 330.00 лева, като действителната такава
стойност за труд по извършените СМР е 82,00 лева /тази стойност заедно с
материалите, като действителната стойност е 297.00 лева/
- в. поз.16 /подмяна на
водосточни тръби/ е посочил невярна стойност – 1 980.00 лева, като
действителната такава стойност за труд по извършените СМР е 522,00 лева /тази
стойност заедно с материалите, като действителната сума е 1 301, 40 лева/
- в. поз.18 /казанче обикновено/ е
посочил невярна стойност –760.00 лева, като действителната такава стойност за труд
по извършените СМР е 164.40 лева /тази стойност, заедно с материалите, като
действителната такава е 238. 60 лева/
2. отразеното обстоятелство за
изплатена обща сума за изплатена обща сума за труд по извършени СМР в размер на
20 000 лева без ДДС, а в действителност са извършени СМР в общ рамер на 23 602. 76 лева без ДДС за труд и. вложени материали, посоче като изпълнител
ЕТ ., М. 4..–. П.”, като в действителност изпълнители били В.Д.И..Д. Н. И.. Л. К.
Л. и. С. Д. xxx, с цел да бъде използван този документ като доказателство за
тези обстоятелства за извършване и. приемане на СМР и. издаване на фактури от ЕТ
,,М. 4. –. П.” на СОУ ,,Васил Левски” – гр.Бойчиновци с №
004/ 28.03.2011г., 005/11.04.2011г. и. 006/13.05.2011г. – престъпление по чл.311 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – гр. Монтана поддържа обвинението и. намира същото за
доказано по категоричен и. несъмнен начин. В пледоарията си пред съда прокурорът
счита, че от съвкупния анализ на събраните в хода на досъдебното и. съдебно производство
гласни и. писмени доказателства и. доказателствени средства може да се направи
единствения възможен и. несъмнен извод, че извършеното деяние от страна на
подсъдимия Г.Н. съставлява престъпление по чл.311, ал.1 от НК. В заключение
предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае дееца за
виновен в извършване на престъплението, по окето му е повдигнато обвинение,
като му наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок
от четири години, както и. да му бъде наложено наказание лишаване от правода
упражнява длъжността ,,директор на държавно или общинско училище” за срок от
три години.
Защитникът на подсъдимия оспорва
правната квалификация на деянието и. намира, че извършеното от страна на
неговия подзащитен не съставлява престъпление, тъй като документът не е
официален, деецът не е имал качеството на длъжностно лице към момента на
неговото създаване, а и. деянието е несъставомерно както от обективна, така и.
от субективна страна. В подробната си пледоария пред съда навежда възражения,
че подписаният от неговия доверител документ не е ,,официален” по смисъла на
чл.93 т.5 от Допълнителните разпоредби на Общата част на НК, а частен такъв, тъй
като не е издаден по предвидения законов ред. Освен това деецът не е притежавал
качеството на длъжностно лице, тъй като на датата, на която документът е бил
подписан, подсъдимият е бил в ползван отпуск, а и. не е бил подписан във връзка
със служебните му задължения по длъжностна характеристика като директор на
училище. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за
невинен и. го оправдае по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление
по чл.311, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият не се признава за виновен и. депозира подробни обяснения. При своята
лична защита и. последна дума намира, че не е извършил престъплението, за което
му е било повдигнато обвинение и. моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и. в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и. въз основа на закона намери за установено следното:
Подсъдимият Г.Ц.Н. е роден на
xxxгxxx, с местоживеене xxx,,Комсомолска” № 33, българин, български гражданин,
с висше образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx.
С Решение № 34 Протокол №
6/09.02.2012г. на Общински съвет - гр.Бойчиновци бил утвърден бюджета на СОУ,
Васил Левски” - гр.Бойчиновци за 2011г., като били предвидени сумите от 30 000
лева за капиталови разходи за ремонт на покрива на училището и. 5 000 лева за
покупки на дълготрайни материални активи. Свидетелят Т. И.. П. /починал в хода
на досъдебното производство/ бил собственик на ЕТ ,,М. 4. - Т. П.” - гр.Враца с
предмет на дейност - преработка на метали, производство на огради, каси и.
разширителни съдове. Свидетелят Т. П. и. подсъдимия Г.Н. се познавали отпреди
месец март 2011г., тъй като фирмата на П. извършвала направата на метална
ограда на училището, където подсъдимият бил директор. До месец март 2011г.
търговецът не е извършвал ремонт на покривни конструкции, нито разполагал с
работник, който да извършва такава дейност. Към датата на подписване на
договора с подсъдимия Н., свидетелят П. не познавал свидетелите Венелин Д.И.. Л.
К. Л. и. Д. Н. И.. - и. четиримата от гр.Бойчиновци.
На неустановена дата през
месец март 2011г. подсъдимият Г.Н. посетил свидетеля Т. П. в гр. Враца и. го
уведомил, че ще извършва ремонт на покривна конструкция на училището, като му
предложил да използва неговата фирма - да му издаде фактури за извършването на
ремонта, без ангажименти от фактическо извършване. Срещу сумата от 3 000 лева
свидетелят П. се съгласил, при положение, че не бил депозирал оферта като малка
обществена поръчка за участие в извършване на ремонт на покрива на училището.
На 01.03.2011г. подсъдимият Г.Н. издал
Заповед № 291/01.03.2011г., с която, на основание чл.2а от Наредба за възлагане
на малки обществени поръчки, определил комисия в състав - свидетелите Д. И. -
помощник - директор, М. М. - учител и. Г. С. - техник, които да съберат,
разгледат и. оценят офертите за ремонта на покрива на училището.
На свидетелите били предоставени свалени от подсъдимия Н. обяви от интернет
на дружествата АЙ МЕКС ЕООД, MAGI STROI, ЕТ Г. ПЕТРОВ, ЕТ TRAJKO и. REMONT POKRIVI и. офертата на ЕТ, М. 4. - Т. П.”, също
неподписана, на които свидетелката Д. М. поставила входящи номера.
Подсъдимият Г.Н. се познавал
със свидетеля В. Д. xxx, живущ xxx, тъй
като му бил учител и. съсед. На дата преди 10.03.2011г. двамата се срещнали
като подсъдимият му казал, че били отпуснати пари за частичен ремонт на покрива
на училището, че ремонтът щял да бъде извършен от врачанска фирма, но тя не
разполагала с хора за това. Предложил му да намери хора да извършат ремонта на
покрива, като му казал че за целта били отпуснати 20 000 лева. Свидетелят И..
се съгласил с уговорката подсъдимият да му осигури материалите за ремонта на
покрива, а той щял да наеме хора, които да свършат работите заедно с него.
Свидетелят И.. се срещнал със свидетеля Д. И.. и. му казал за разговора с
подсъдимия Н., като му предложил да вземе участие в ремонта. Свидетелят Д. И..
бил без работа и. се съгласил. Двамата свидетели посетили кабинета на директора
на СОУ ,,Васил Левски” в гр.Бойчиновци, където подсъдимият Н. им представил за
подписи граждански договори за изпълнение на ремонта. Двамата свидетели ги
подписали като смятали, че подписват договори с училището като възложител,
макар на бланките да е било вписано като възложител ЕТ, М. 4. - Т. П.” - гр. Враца.
В двата договора не били вписани сумите, които свидетелите е следвало да
получат.
На 21.03.2011г. членовете на
комисията изготвили протокол, в който отразили, че на същата дата са отворили
офертите на АЙ МЕКС ЕООД, MAGI STROI, ЕТ Г. ПЕТРОВ, ЕТ TRAJKO и. REMONT POKRIVI и. на ЕТ, М. 4. - Т. П.”. С Решение № 1 за
класиране и. определяне на изпълнител от същата дата, комисията оценили на
първо място офертата на едноличия търговец ЕТ, М. 4. - Т. П.” като дала обща
оценка 90.
На 23.05.2011г. подсъдимият Н.
сключил Договор № 3/ 25.03.2011г. с ЕТ, М. 4. - Т. П.” за възлагане на строително
- монтажни работи - ремонт на поклив на СОУ, Васил Левски” - гр. Бойчиновци,
посочени в приложената оферта, неразделна част от договора. Стойността на
строително - монтажните работи била определена в чл.3 от Договора - 25 000 лева
без ДДС или 30 000 лева с ДДС, като в тази цена били включени материали без
цигли, извършените работи и. разходите за труд, механизация, енергия,
складиране и. други подобни, както и. печалба на извършителя.
Плащанията били уредени в чл.4 на договора - два пъти авансово по банков
път и. окончателно разплащане при завършване на обекта и. съставяне на акт
образец 19.
На 28.03.2011г. подсъдимият Г.Н.
превел по банков път по сметка на ЕТ, М. 4. - Т. П.” в Централна кооперативан
банка - клон Враца сумата от 10 000 лева с основание - авансово плащане по
договор за ремонт на покрива. На същата дата свидетелят Т. П. издал фактура №
004/28.03.2011г. в полза на СОУ, Васил Левски” - гр.Бойчиновци за сумата от 10
000 лева без ДДС като авансово плащане по ремонта на покрива. След получаване
на сумата свидетелят П. я изтеглил на следващия ден - 29.03.2011г. от клона на
банката в гр.Враца и. я предал на ръка на подсъдимия Н., който го бил посетил.
Ремонтът на покривната конструкция бил извършен от свидетелите В.И.. Д. И.. Л. Л.
и. С. А.. Докато били ангажирани с ремонта на покрива първите трима свидетели
имали сключени граждански договори със СОУ, Васил Левски” - гр.Бойчиновци за
изпълнение на други услуги, за които им било платено.
На 11.04.2011г. подсъдимият Н.
превел сумата от 5 000 лева по сметка на ЕТ ,,М. 4. - Т. П.”- гр.Враца с
основание за плащане - авансово плащане на ремонта на покрива. На същата дата
свидетелят П. издал в полза на СОУ ,,Васил Левски" - гр.Бойчиновци Фактура
№ 005/11.04.2011г. с основание - ремонт на покрива - авансово плащане в размер
на 5 000 лева без ДДС.
Подсъдимият Н. и. свидетелят Г.
С. посетили на 12.04.2011г. свидетелят Т. П. в гр.Враца и. последният предал
изтеглената от сметката на едноличния търговец сума в размер на 5 000 лева на
подсъдимия. След получаване на сумата, подъсдимият Н., свидетелят С. и.
свидетелката М. закупили от ПОЛИХРОН ЕООД - гр.Монтана керемиди и. капаци на
обща стойност 3 522.90 лева за подмяна, като подписали клиент за
изготвените фактури. Материалите били транспортирани до сградата на училището и.
предоставени на свидетеля В.И.. за влагане в покрива. Освен тези материали,
подсъдимият Н. и. свидетелят С. закупили материали и. от търговските дружества
АХАТ ЕООД, ЕКОАГРОСТРОЙ, МЕЛА 99 ООД и. ползвана услуга с вишка от М. СТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ ООД на обща стойност 1 735. 39 лева. Ремонтът на покривната
конструкция бил извършен до 13.05.2011г. от свидетелите В.И.. Д. И.. Л. Л. и. С.
А.. На 13.05.2011г. подсъдимият Г.Н. изготвил Протокол/ Акт образец 19 за
извършени СМР, в който отразил обстоятелствата - възложител: СОУ, Васил Левски”
- гр.Бойчиновци, изпълнител: ЕТ, „М. 4. - Т. П.” - гр.Враца, обект на покрив на
училищна сграда на СОУ, Васил Левски”, описание на извършените строително
монтажни работи в 18 пункта на 833 кв.м. на стойност 20 000 лева. Протоколът бил
подписан от подсъдимия Н. като възложител
и. свидетеля П. като изпълнител.
Протоколът не бил предоставен на Община - гр.Бойчиновци за удостоверяване
на извършените строително - монтажни работи.
На същата дата подсъдимият Н.
превел сумата от 15 000 левапо сметка на ЕТ ,,М. 4. - Т. П.”- гр.Враца с основание
окончателно изплащане по договор за ремонт на покрива на училищна сграда. Тази
сума била изтеглена на два пъти - на 16.05. и. 17.05.2011г. от свидетеля Т. П. и.
предадена на подсъдимия в присъствието на
свидетелите В.И.. и. Г. С.. На същата дата в гр.Враца, Т. П. издал в
полза на СОУ, Васил Левски” - гр.Бойчиновци Фактура № 006/13.05.2011г. с
основание ремонт на покрива - окончателно плащане в размер на 15 000 лева без
ДДС, без да осчетоводи получените средства от училището.
По случая било образувано
досъдебно производство, в хода на което били разпитани в качеството на
свидетели лицата, които са били назначени в комисия по преценка и. одобрение на
офертите за ремонт на покрива на училището, свидетелят Т. П., който фигурирал
като страна по документа - Протокол Акт образц 19, работниците, които са
извършили ремонта на покрива на училището и. други лица, съпричастни към
първоначалното разследване по обвинение в извършено престъпление по чл.202,
ал.1 т.2 във вр. с чл.201 от НК. В хода на разследването към наказателна
отговорност бил привлечен директора на училище СОУ ,,Васил Левски” -
гр.Бойчиновци и. съставител на документа Г.Ц.Н., който не се признал за виновен
и. депозирал подробни обяснения. Първоначалното обвинение по чл.202, ал.1 т.1
във вр. с чл.201 във вр. с чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК било частично прекратено от поркурора с постановление
от 04.10.2016г., влязло в сила на 02.11.2016г. и. впоследствие на 24.04.2017г.
било повдигнато друго обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.371
т.1 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен
от подсъдимия. Пред съда той се е
съгласил да бъдат приобщени писмените доказателства и. доказателствени средства
по реда на съкратената процедура. Съдът от своя страна,
констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия и. неговия защитник искане от валидно приобщаване на събраните
на хода на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената процедура на
съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.
При така изразеното
съгласие от подсъдимия да не се провежда разпит на част от свидетелите и. вещите лица, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и.
експертни заключенния по досъдебното производство, съдът е уважил искането му и.
е провел съдебното производство именно по реда на диференцираната процедура на
чл.371 т.1 от НПК.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и. веществени
доказателства и. доказателствени средства приобщени посредством предпочетената
от подсъдимия и. неговия защитник съкратена съдебна процедура, както и. от
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.
В
своите обяснения пред съда и. пред органите на досъдебното производство
подсъдимият не се оспорва фактическата обстановка, каквато е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт досежно обстоятелствата във връзка с
отпуснатите суми за извършване на ремонт на покрива на училището, предприетите
от него действия, в качеството му на директор, по намирането на изпълнител за
ремонта в лицето на ЕТ ,,М. 4. - Т. П.”, осигуряване на работници по
реализирането му в лицето на свидетелите В.И.. С. А., Д. И.. и. Л. Л. и.
съставянето на инкриминирания документ. В тази им част обясненията се подкрепят
и. от останалите гласни и. писмени доказателства и. доказателствени средства.
По отношение обаче на останалите детайли относно провеждане на процедура по
одобрение на офертите по извършването на ремонта, заплащането на възнаграждение
на работниците и. отразяването на неверни обстоятелства в Протокол Акт Образец
19 относно количествено - стойностните характеристики и. действителния
изпълнител, обясненията му категорично се опровергават от останалите гласни
доказателствени средства. Във връзка с разминаванията относно фактите бяха
прочетени обясеннията на подсъдимия, депозирани в хода на досъдебното
производство. И. при двата си разпита, лицето навежда твърдения, че ЕТ, М. 4. -
Т. П.”, е депозирал оферта за участие в процедурата по изпълнител на ремонта на
училището и. лично е посещавал обекта, което свидетелят категорично отрича. По
отношение на авторството на съставения документ, подсъдимият не отрича, че
същият е бил подписан от него, но оспорва неговото съдържание да съдържа
неверни обстоятелства във връзка със стойността за закупени материали и. СМР,
както и. относно изпълнителите на ремонта. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия в частта, относно извършените от него действия по осигуряване на
изпълнител за ремонта на покрива на училището, работниците, които да го
извършат, както и. относно подписването на инкриминирания документ. В тази им
част същите се подкрепят от останалите свидетелски показания. По отношение
обаче на наведените в обясненията твърдения, че наетите от подсъдимия работници
в лицето на свидетелите В.И.. С. А., Д. И.. и. Л. Л., каито е трябвало да
извършат дейността като работници на ЕТ ,,М. 4. - Т. П.”, отразен в
инкриминирания документ като изпълнителн на проекта, категорично се
опровергават от показанията и. на петимата свидетели. В останалата им част, в
която подсъдимият признава, че е отразявал различни количествено стойностни
характеристики по строително - монтажните работи, различни от отразените в експертизите,
съдът намира че показанията му се подкрепя от приобищените заключения на вещите
лица по назначените съдебно счетоводна, комплексна съдебно почеркова и. технико
- криминалистическа, първоначална и. повторна съдебно техническа експертизи.
Предвид съвкупния анализ на доказателствата обясненията на подсъдимия,
относно извършването на ремонта в лицето на ЕТ, М. 4. - Т. П.”, както наведените
твърдения, свързани с отразените в документа обстоятелства в количествено -
стойностните характеристики в описанието на извършените строително - монтажни
работи, се явяват изолирани и. неподкрепени от останалите доказателствени
средства и. представляват единствено и. само негова защитна позиция.
Видно от показанията на
разпитания Т. П. от 07.08.2014г. и. 27.05.2015г., депозирани по досъдебното
производство е, че с тях се признава факта, че свидетелят се познавал с подсъдимия,
който му признал, че щял да прави ремонт на покрива на училището, на което е
директор. Свидетелят също така признава при същия разпит, че никога не е
подавал оферта за участие в ремонта на покрива на училището, сключеният между
неговата фирма и. училището договор с № 3/ 25.03.2011г. е бил с цел единствено
да бъде ползвано името на фирмата му и. че същата фирма никога не е извършвала
никакви ремонтни дейност в училилището, които да са относими към съставения
документ - Протокол Акт образц 19. Също така свидетелят Т. П. признава, че
парите, отразени в гореописаните три фактури, са били получавани него от
подсъдимия по сметка на ЦКБ. В показанията си свидетелят признава, че лично
подсъдимият се е срещал с него и. му е казвал какво да говори в полицията,
относно обстотялеството, че лицето, което е било на срещата им, е именно същото
лице, което е участвало в извършването на ремонта на покрива. По отношение на
инкриминирания документ, който съдържа и. неговия подпис заявява, че преди да
посети свидетеля П., подсъдимият му заявил, че покривът на училището е бил
оправен и. той само трябав да го подпише. По отношение на останалите показания
съдът намира, че същите са били депозирани във връзка с обвинение, което е било
прекратено, поради което и. не следва да бъде извършван анализ на показанията
на свидетеля относно връщането на получените от подсъдимия парични средства.
Показанията на свидетеля Т. П. относно срещите му с подсъдимия Н. и. опита му
да бъде склонен да сключи договор с лицето, което му е било представено като
майстор, а именно свидетеля В.И.. се потвърждават и. от показанията на Цветана
Първанова. В своя разпит свидетелката признава, че подсъдимият е посетил домът
й заедно с друго лице и. е увещавал съпругът й да сключи договор, че свидетелят
И.. работи при него, което свидетелят П. категорично отказал. Във връзка с издадената фактура за закупуване
на строителни материали - греди с № 001962/02.05.2011г. от страна на фирмата
ЕТ, М. 4. - Т. П.”, свидетелят Т. П. категорично отрича да е закупувал каквито и.
да било материали от отразения търговец ЕТ ,,Бук - И. С.”.
Във връзка с този спорен момент е проведена очна ставка между двамата
свидетели Т. П. и. И. С., както и. разпит на Г. А. - сестра на свидетеля С..При
събраните гласни доказателствени средства не се констатира свидетелите С. и. А.
да са познавали свидетеля Т. П..
От показанията на
свидетелката Д. М., която е работила на длъжността, счетоводител" в СОУ,
Васил Левски” - гр.Бойчиновци се установява, че действително е била отпусната
сумата в размер на 30 000 лева от Община - гр.Бойчиновци, която предполага че е
била изискана от подсъдимия в качеството му на директор на училището и.
същевременно именно той е посочил фирмата, която да спечели офертата за ремонт
на покрива, в лицето на ЕТ ,,М. 4. - Т. П.”- гр.Враца. В показанията си
свидетелката твърди, че с предявените й три фактури № 004/28.03.2011г., № 005/11.04.2011г.
и. № 006/13.05.2011г. са били преведени на ЕТ ,,М. 4. - Т. П."- гр.Враца
сумите по тях по банков път както следва - 10 000 лева, 5 000 лева и. 15 000
лева. Свидетелката е категорична, че не е виждала свидетеля Т. П. във връзка с
извършвания ремонт на покрива и. не кой реално го е извършил. Същевременно в
инткиримирания документ били отразени като вложени керемиди и. капаци, които
допълнително били закупени.
Същевременно по досъдебното
производство и. в хода на съдебното следствие е депозирал показания свидетеля В.Д.И...
При първоначалните си показания, дадени на Том 1 стр. 107 от досъдебното
производство и. прочетени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК свидетелят заявява,
че е работил заедно със свидетелите Л. Л., Д. И.. и. С. А. във връзка с
извършения ремонт на покрива на СОУ ,,Васил Левски” - гр.Бойчиновци. В
показанията си свидетелят признава, че именно подсъдимият Н. се е срещнал с
него и. му е плащал за извършената работа. По време, през което е бил извършван
ремонта, нито преди това, свидетелят И.. не е познавал свидетеля Т. П., не е
работил за него и. не е получавал пари от него. Свидетелят продължава в
показанията си, че се е срещал със свидетеля П. в гр.Враца едва когато е ходил
с подсъдимия Н., като до този момент признава в разпита си, че не го е
познавал. Независимо, че техните взаимоотношения са били обективирани с договор
от 29.03.2011г. свидетелят категорично признава, че всъщност е подписал този
договор със съзнанието, че го сключва с директора на училището, а не с ЕТ ,,М. 4.
- Т. П.”. При своите показания свидетелят е категоричен, че единствено той и.
останалите свидетели са извършили целия ремонт и. свидетеля Т. П. и. неговата
фирма нямат никакво участие в него.
Сходни, макар и. значително
по - пестеливи, са и. показанията му пред органите на досъдебното производство депозирани
на 27.10.2014г., 08.05.2015г. и. 07.08.2015г. и. приобщени по реда на
съкратената процедура.
Същият свидетел е бил разпитан и. пред съдия по ЧНД № 428/2017г. по описа
на Районен съд - гр.Монтана. В своите показания същият възпроизвежда по - различна фактическа
обстановка от тази, описана при първоначалните му разпити. В него свидетелят
излага твърдения, че освен посочените свидетели и. ,,други лица” са участвали в
извършването на ремонта на покрива на училището, както и. че свидетелят Т. П.
му е плащал в гр.Враца парите като подизпълнител на неговата фирма.
В съдебно заседание,
проведено на 03.08.2017г. свидетелят В.И.. се отрича от депозираните пред съдия
показания, като възпроизвежда факти, които е посочил и. при първите му три
разпита в хода на досъдебното производство. Както при първоначалните показания,
така и. при дадените в съдебно заседание при разглеждане на наказателното
производство, свидетелят признава, че не е познавал свидетеля Т. П., не е
извършвал действия като подизпълнител на неговата фирма и. не е получавал пари
от него и. всичко това е бил казал под давление на подсъдимия.
При така изследваната
хронология на депозираните от свидетеля В.И.. показания съдът намира, че следва
да бъдат кредитирани с необходимата степен на доверие първоначалните му
сведения, дадени пред орган на досъдебното производство и. тези, депозирани
непосредствено пред съда при разглеждане на съдебното производство. Това е така
тъй като от една страна свидетелят самоволно се отрече от показанията си,
дадени пред съдия по реда на чл.223, ал.1 от НПК, а от друга - същите показания се подкрепят както от тези
които е депозирал пред съда при разглеждане на делото, но и. от показанията на
свидетелите Т. П. и. Цветана Първанова. За пълнота следва да се отбележи, че и.
тримата свидетели твърдят в показанията си, че не са се познавали, но са се
срещали в гр.Враца и. именно подсъдимия се е опитал да ги склони да депозират
неверни обстоятелства във връзка с извършването и. заплащането на ремонта на
покрива на училището. Освен това наведените факти в показанията на свидетеля И..
се подкрепят и. от останалите свидетели, които са участвали в извършването на
ремонта.
При разпита им С. А., Д. И.. и.
Л. Л. категорично заявяват, че подсъдимият е разговарял с тях във връзка с
извършването на ремонт и. че са подписали договори със съзнанието, че страна по
тях е училището, а не ЕТ, М. 4. - Т. П.”. Свидетелите признават, че не познават
свидетеля Т. П. и. никога не са контактували с него. По отношение за
заплащането на труда им признават, че са получавали парите си лично от
свидетеля В.И.. но не знаят на него кой му е плащал. Предполагат, че най -
вероятно това е бил подсъдимия, но не могат да бъдат сигурни за това.
Косвено показанията на тези свидетели се подкрепят и. от показанията на
свидетелката Александра Александрова, която посочва четиримата свидетели като
единствените изпълнители на ремонта на покрива на училището.
Обстоятелството, че проведената процедура по
избор на изпълнител на ремонта на покрива на училището е била чисто фиктивна и.
с предизвестен изход, се потвърждава и. от показанията на свидетелите Д. И., М.
М. и. Г. С.. Тримата свидетели са били
определени със заповед, издадена от подсъдимия през 2011г.като членове на
комисия по оценка на офертите за малки обществени поръчки във връзка с ремонта
на покрива на училището.
В своите показания свидетелите признават, че именно
подсъдимият е бил лицето, което е повлияло на комисията да определили за
изпълнител именно ЕТ, М. 4. - Т. П.”. Тримата
свидетели са били определени със заповед, издадена от подсъдимия през
2011г.като членове на комисия по оценка на офертите за малки обществени поръчки
във връзка с ремонта на покрива на училището. Наведените от тях факти се
подкрепят и. от показанията на самия свидетел Т. Тодоров, който в разпита си
заявява, че никога не е подавал оферта за участие в ремонта на училището като
обществена поръчка не е отправял. Освен това в своите показания свидетелите
подкрепят твърденията на разпитаните работници - В.И.. С. А., Д. И.. и. Л. Л., че не едноличния търговец, а именно
четиримата са извършили работата по покрива на училището.
При така извършения цялостен
анализ на приобщените гласни доказателствени средства съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани с необходимата степен на доверие и. ценени при
формирането на вътрешното убеждение и. мотивирането на съдебния акт.
Обясненията на подсъдимия и. показанията на всички свидетели, със съответните
направени резерви в определени твърдения от подсъдимия и. свидетеля В.И.. се
намират в хронологично и. логично единство и. очертават безпротиворечива
фактическа обстановка по извършване на действия във връзка с определяне на
изпълнител на ремонта на училището, на което подсъдимия е директор в
гр.Бойчиновци, действителните извършители на ремонта, неговото приключване и.
съставянето на инкриминирания документ. Освен това гласните доказателствени
средства се подкрепят и. от писмените такива и. особено приложения документ
Протокол Акт образец 19, сключените граждански и. трудови договори, фактурите,
по които са били извършвани плащанията, сключените трудови договори с
изпълнителите, заключенията на вещите лица по назначените експертизи и. др.
Поради липсата на оспорване на острана на страните и. подкрепянето на
изложените в тях факти, съдът следва да цени и. приощените писмени
доказателства и. доказателствени средства като достоверни доказателствени
източници на информация във връзка с предмета на доказване.
Видно от заключенията на
вещите лица по съдебно почерковата и. технико криминалистическата експертизи е,
че ръкописният текст върху граждански договор без номер от 29.03.2011г.не е
изписан от Д. М., Г.Н., Т. П., В.И.. и. Д. И.. но подписите за изпълнители са
били изпълнени от последните двама свидетели. По отношение на инкриминирания
документ Протокол Акт образец 19 се установява, че подписът на възложител -
приел е бил изпълнен от подсъдимия, а подписа за изпълнител - предал е изпълнен
от свидетеля Т. П..
Видно от допуснатата
първоначална и. повторна съдебно - техническа експертиза е, че в документа са
били отразени различни от посочените показатели по извършен, текущ ремонт” на
покрива на училището, както и. че не е била спазена процедурата по отчитане на
изврършените дейности като след съставянето на акт образец 19. Също така е
посочено, че е следвало да бъде съставен окончателен протокол за установяване
на годността на труд по звършените СМР. В съставения вече акт са били отразени
редица несъответствия в позициите, изразяващи се в разминаване при отразяването
на стойността и. количество на извършените СМР. Експертизата не е била оспорена
от страните, поради което и. съдът следва да я кредитира като обективна и.
вярна. Това е така, тъй като от обясненията на подсъдимия беше безспорно
установено, че същият не е имал предварителна информация, касаеща
дейстивтелните стойности, които е следвало да бъдат отразени. Деецът си е
позволил да подпише документ, в който са налице твърде съществени
несъответствия между отразеното в него и. действителното количество и. стойност
за труд по извършените СМР. В самите си обяснения косвено се признава, че
преценката за тези обстоятелства е била извършена лично от него при
приблизителни стойности. По този начин и. самият подсъдим признава, че
изначално не е имало сигурност при отразяването в инкриминирания документ.
При така изразеното
съгласие от подсъдимия да не се провежда разпит на част от свидетелите и. вещите лица, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и.
експертни заключения по досъдебното производство, съдът е уважил искането му и.
е провел съдебното производство именно по реда на диференцираната процедура на
чл.371 т.1 от НПК.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни, писмени и. веществени
доказателства и. доказателствени средства приобщени посредством предпочетената
от подсъдимия и. неговия защитник съкратена съдебна процедура, както и. от
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели.
С оглед извършения съвкупен
анализ на приобщените по реда на съкратената процедура гласни и. писмени
доказателства и. доказателствени средства в цялото наказателно производство
съдът намира, че с поведението си подсъдимият Г.Ц.Н. е извършил престъпление по
чл. 311, ал.1 от НК.
Няма спор, че предмет на това
същинско специално длъжностно престъпление може да бъде единствено официален
удостоверителен документ. В този смисъл практиката на ВКС е константна и. е
застъпена в множество съдебни актове, част от които са Решения № 880/2006г.І
н.о., Решение № 848/2006г. ІІІ н.о., Решение № 6/2008г. на І н.о. на ВКС и.
др.В документите - предмет на лъжливо документиране, се пресъздава. информация,
която е извън тяхното съдържания и. в която се възпроизвеждат чужди за
документа факти. Престъплението по този текст е осъжествено тогава, когато тези
факти неправилно отразяват действителността и. превръщат документа в такъв с
невярно съдържание. (в този смисъл е и. Решение № 426/2005г.
на ІІІ н.о. на ВКС).
В случая съставеният от дееца
документ има характера на такъв, в който са отразени неверни обстоятелства
относно количествено - стойностните характеристики в описанието на извършените
строително - монтажни работи и. извънителите на ремонта на покрива на
училището. Според съда съставения документ Протокол Акт Образец 19 за извършени
СМР от 13.05.2011г. има всички реквизити на ,,официален документ" по
смисъла на чл.93 т.5 от Допълнителна разпоредба към Общата част на НК. Това е
така, тъй като за съставянето на такъв документ законът изисква единствено
същият да е издаден по установения ред и. форма
и. да изхожда от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. В случая
за конкретния инкриминиран документ законът не въвежда специален ред, респ.
процедура за неговото издаване. Допълнителен аргумент за този правен извод се
съдържа и. в самия Протокол Акт Образец 19, където изрично е отразено, че реквизитите не са нормативно регламентирани и.
се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише
еднозначно.
Цитираният от защитата
подзаконов акт, а именно Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и.
протоколи по време на строителство, издадена от МРРБ е неотносима, тъй като
нейното спазване не съдържа строго формален характер. Освен това престъплението
по чл.311, ал.1 от НК е на просто извършване и. няма бланкетен характер. За съставомерността
му не се изисква нарушаване на друг закон или подзаконов нормативен акт. Обстоятелството,
че Протокол/Акт (Образец
19) не фигурира изрично
като документ в наредбата не изключва принципната възможност такъв да бъде
съставен. Именно липсата на описания документ и. непопадането му в обхвата на
цитираната подзаконова разпоредба според съда, не вменява специален ред на
неговото съставяне. Безспорно в настоящия случай документът има харатер на
удостоверителен такъв. Видно от описателната му част е, че в нея се съдържат не
разпоредителни действия с правно значение, насочени към конкретни адресати, а
отразяване на фактически обстоятелства, които установяват количество,
стойността и. лицата, извършили строително монтажните работи. Съгласно Постановление
№ 3/82г. на Пленума на ВС удостоверителният документ удостоверява
съществуването или несъществуването на определени факти, събития или
обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа, като едни от примерите
е именно с количество на извършена работа. По своята правна същност документът
е истински, но отразените в него факти не отговарят на обективната
действителност.
Субект на престъплението по
чл.311, ал.1 от НК може да бъде само и. единствено длъжностно лице по смисъла
на чл.93 т.1 от Допълнителните разпоредби на Общата част на НК. В случая няма
спор относно обстоятелството, че към момента на извършване на деянието,
подсъдимият Г.Н. е бил директор на училище и. е притежавал съответната
удостоверителна компетентност. Несъмнено длъжността му е давала съответните
правомощия да сключва договори във връзка с изпълнението на отпуснатите от
Общински съвет – гр.Бойчиновци средства по ремонтирането на покрива на
училището. Поради тази причина и. деецът е притежавал качеството на длъжностно
лице по чл.93 т.1 б. ,,а” от НК. Към досъдебното производство е приложено като
писмени доказателства длъжностната характеристика на подсъдимия, ведно с
допълнителните споразумения към трудовия
му договор. В характеристиката му изрично е отразено, че лицето носи отговорност
за законосъобразното, целесъобразно и. икономично разпореждане с бюджетните
средства.
Според съда е несъстоятелно
възражението на защитата, че поради наличието на отпуск към датата на
съставянето на инкриминирания документ, подсъдимият не е притежавал качеството
,,длъжностно лице”. Подобен аргумент е напълно неоснователен, тъй като
независимо от факта, че лицето се е намирало в еднодневен отпуск, което се
установява от приложените копия от молба от 11.05.2011г. и. Заповед № РД 07 –
338 от 12.05.2011г. на Началник РИО – гр.Монтана, това обстоятелство не променя
служебното му качество, а временно ограничава неговото изпълнение. Това би
могло да стане ако деецът е бил с лишени или дори временно ограничени права на
директор. Възприемане на обратното разбиране би довело до отпадане на
наказателната отговорност на всяко
длъжностно лице, което реши да извършва престъпление по време на
отпуска.
Не следва да бъде възприето и.
второто възражение на защитата, че документът е бил подписан от подсъдимия, не в
качеството му на длъжностно лице, а като гражданско правен субект. На първо
място документът е бил съставен и. предназначен със специална цел, а именно да
бъдат удостоверени факти, касаещи извършване на СМР по ремонт на покрива на
училището във връзка с отпуснати бюджетни средства от Общинския съдет -
гр.Бойчиновци. В случая не е налице договаряне за извършване на трудова дейност
между подсъдимия Г.Н. и. свидетеля Т. П. извън служебните му задължение и.
засягащи личната негова правна сфера, а именно по отношение на малката
обществена поръчка, засягаща ремонта на покрива на училището.
От съвкупния анализ на доказателствата се
доказва, че приведените пари и. цялостното поведение на подсъдимия по тяхното
усвояване и. впоследствие отразяването на извършените СМР в договора са именно и.
във връзка с качеството му на директор по утвърдения бюджет за училището. В
този смисъл са и. самите му обяснения, в които за момент не е навел фактически
твърдения, че действията му са били извънслужебни.
На следващо място видно от
самия договор е, че подсъдимият се е подписал с длъжността си – директор на СОУ,
Васил Левски” - гр.Бойчиновци, което е допълнителен аргумент в подкрепа на
фактическия и. правен извод, че деецът е действал именно в качеството си на
длъжностно лице, а не на частно правен субект.
От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съставяне на истински документ,
който е с невярно съдържание. Въпросът за авторството не е спорен, поради което
и. доколкото не е предмет на обвинението в настоящия случай не следва да бъде
изследван. Видно от обясненията на дееца и. заключенията на вещите лица по
назначената комплексна съдебно – почеркова и. технико – криминалистична
експертиза е, че подписът на възложител – приел в Протокол Акт Образец 19, е положен
именно от подсъдимия. Безспорно от доказателствата по делото беше установено,
че отразените факти са с невярно съдържание относно количествено – стойностните
характеристики в описаните в извършените строително – монтажни работи по
обекта, както и. техните изпълнители. Както от показанията на работниците по
обекта, така и. от заключенията на вещите лица по назначените в хода на
досъдебното производство експертизи се установяват съвсем различни показатели и.
лица, от посочените в документа. Престъплението е довършено със съставянето на
документа с невярно съдържание и. не се изисква настъпването на някакъв вид
вреда. Безспорно отразените в инкриминирания документ факти имат съществено
правно значение във връзка с отчитането на отпуснатите бюджетни средства по
извършването на ремонта на покривната конструкция на училището, както и.
изпълнителя на офертата, на комуто е следвало да бъде заплатено. В този смисъл
е и. отразеното в самия инкриминиран документ обстоятелство в графа
,,Предназначение и. реквизити", че в него се документира извършването на
СМР. Предвид хронологията на събитията преди и. по време на съставянето безспорно
се доказва, че документът е следвало да бъде ползван като доказателство за тези
факти пред Общински съвет – гр. Бойчиновци във връзка с отпуснатите бюджетни
средства на СОУ, Васил Левски” - гр.Бойчиновци и. от свидетеля Т. П. при
осчетоводяването на получените средства.
Според съда възраженето на
подсъдимия, че независимо от извършеното деяние е следвало да бъде преценен
крайния резултат, изразяващ се в извършения ремонт на покрива на училището, не
следва да бъде възприемано като правдоподобно. Престъплението, за което е бил
подведен под наказателна отговорност, не изисква настъпването на съставомерен
резултат. Обществената опасност на престъплението е висока в достатъчна степен
от отразените в инкриминирания документ обстоятелства. Несъотвотстващите в
Протокол/ Акт (образец
19) показатели във
връзка с количествено - стойностните характеристики в описанието на извършените
строително - монтажни работи и. извършителите на ремонта, които са свързани с
усвояването на парични средства, отпуснати от общинския бюджет, обуславят в
достатъчна степен високата обществена опасност на деянието.
От субективна страна
подсъдимият Г.Н. е съставил документа при форма на вина пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че отразените в него обстоятелства не отговарят на обективната
действителност като количествено – стойностни характеристики, както и. относно
лицата, които са извършили ремонта на покрива. Престъплението е умишлено, тъй
като с него се преследва определена цел и. осъществяването му е възможно
единствено при форма на вина пряк умисъл. За субективната съставомерност на
престъплението по чл.311, ал.1 от НК е необходимо в съзнанието на дееца да са
налице конкретни представи, че при съставянето на документа са внесени в него
неверни обстоятелства и. наред с това да цели така съставеният документ да бъде
използван като доказателство за тези обстоятелства. (в този смисъл са и. Решение № 400 – 81
– І н.о. на ВС, Решение № 181/31.04.2000г. по н.д.№ 108/2000г. – ІІ н.о. на ВКС
и. др.)
Събраните в хода на целия
наказателен процес гласни и. писмени доказателства и. доказателствени средства
установяват съществени разминавания между отразените данни в документа и.
обективно съществуващите, както и. по отношение на действителния извършител на
ремонта, който не е бил ЕТ ,,М. 4. – Т. П.”. Подсъдимият е знаел, че отразените
в документа обстоятелства са неверни, тъй като от една страна посочените в него
количества и. стойности на извършените СМР не почиват на някакви конкретни
данни, въз основа на които деецът да обоснове тяхното съдържание, а от друга че
обектът се изпълнява от други лица, които нямат никаква връзка с фирмата на
свидетеля Т. П. и. които самият той е наел и. заплащал.
В приложения по делото
инкриминиран документ от друга страна отсъства каквато и. да било забележка за
приблизителност на отразените данни относно количествено стойностните
характеристики в описанието на извършените строително – монтажни работи. Няма и.
отбелязване, че съдържащите се в тях количества, вид и. стойност на строително
– монтажни работи подлежат на допълнително уточняване. Установената по делото
квалификация, както и. професионален опит на подсъдимия правят алогично това
поведение, но само ако то се преценява в контекста на претендираната
добросъвестност.
Липсва и. отразяване на
евентуално предположение за съществуването или не съществуването на факти по
количествено – стойностните измерения на извършените СМР, които да обусловят
отсъствието на умисъл за изложеното в документа.
Описаното по – горе в мотивите
поведение на подсъдимия, с което се е опитал да склони свидетелите Т. П. и. В.И..
във връзка с промяна на техните показания следва да бъде ценено на плоскостта
на липса на подобна добросъвестност при съставянето на документа. (в този смисъл са и. Решение
№ 25/01.04.2015г. по н.д. № 1325/2014г. І н.о., Решение № 419/17.12.2008г. по
н.д. № 363/2008г. ІІ н.о. на ВКС и.
др.) В този смисъл са и.
самите обяснения на подсъдимия, депозирани в съдебно заседание на 18.07.2017г.,
в които признава, че отразените количествено - стойностни сметки в
инкриминирания документ са били на базата на негови проучвания в интернет на
фирми от бранша.
При изложените фактически и. правни съображения
съдът призна подсъдимия Г.Ц.Н. за виновен в извършване на престъпление по
чл.311, ал.1 от НК.
При определяне на вида и. размер на наказанието
съдът взе предвид от една страна като отегчаващи отговорността обстоятелства
високата степен на обществена опасност на деянието, отговорното служебно
положение на дееца (директор на училище),
направеният опит за въздействие върху част от свидетелите за депозиране на
лъжливи показания, наличието на индикации към неоснователно облагодетелстване,
ниското му правно съзнание и. незачитане на установения в страната правов ред,
а от друга като смекчаващи такива – чистото съдебно минало на подсъдимия,
доброто му процесуално поведение в наказателното производство и. изминалия значителен
период от време от извършване на престъплението до постановяване на присъдата.
Преценявайки горните обстоятелства поотделно и. в
тяхната съвкупност съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и. към
предвидения в закона минимум.
Наказателният закон предвижда за извършеното
престъпление наказание лишаване от
свобода до пет години, както и. по преценка на съда налагане на наказание
лишаване от право по чл.37, ал.1 т.6 от НК.
Предвид изложените правни съображения наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК и. към предвидения
за това престъпление минимум от осем месеца лишаване от свобода, без да бъде
налагано предвиденото в закона допълнително наказание. Предвид долгогодишния
стаж на дееца като учител и. директор на училището евенуталното налагане на
наказание лишаване от право да заема длъжност, би се явило необосновано тежка
репресия, ако наред с наказанието лишаване от свобода, на дееца бъде наложено и.
второ наказание.
Според съда така определеното наказание лишаване
от свобода, както и. неговия размер са достатъчни, за да изиграят своя
поправителен и. превъзпитателен ефект.
Размерът на наказанието следва да бъде съобразен
на плоскостта на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, които не
са достатъчни да обусловят нито наличието на привилегирования състав на
маловажния случай по чл.311, ал. 2 от НК, нито редуциране на вида на
наказанието по чл.55, ал.1 т.2 б. ,,б” от НК от лишаване от свобода в пробация.
Освен това независимо, че определеното наказание е при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, според съда най - лекото предвидено в закона
наказание не се явява несъразмерно тежко за дееца.
По отношение на начина на изтърпяване на наказанието
съдът намира, че същото не следва да бъде търпяно ефективно, доколкото това би
се явило неоправдано тежка репресия спрямо него.
Предвид обстоятелството, че наложеното
с присъдата наказание е лишаване от свобода до три години и. лицето не е
осъждано, няма пречка същото да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с минимален
изпитателен срок от три години.
Според съда определеното
наказание лишаване от свобода в ръзмер на оксем месеца и. неговото отлагане за
изтърпяване с подходящ изпитателен срок в най – пълна степен би постигнало
целите на наказанието в чл.36, ал.1 от НК и. най - вече поправянето и.
превъзпитаването на дееца.
При този изход на делото и. на основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият Г.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОДМВР – гр.Монтана направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на общо 1 845.72 лева за комплексна съдебно – почеркова и. технико
– криминалистическа експертиза, първоначална и. повторна съдебно – техническа експертиза,
както и. по 5.00 лева по сметка на Районен съд – гр. Монтана за служебно
издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: