В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2793 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №18-0256-001455 /01.10.2018г. на НАЧАЛНИК на РУ – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Н.М.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП;

- на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка. Посочва, че действително е разговарял по време на движение по мобилен телефон, но това се е наложило, защото получил телефонно повикване за извозване на труп от ***; наред с това твърди, че е чувствал и тежест в гърдите, поради което не бил поставил обезопасителен колан. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0715264/20.09.2018г. от страна на П.И.Д. – полицейски инспектор при РУ – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля Е.В.И., както и на нарушителя – Н.М.А.. Съставен е за това, че на 20.09.2018 г. в 16:50 часа в с. ***“ като водач на *** управлява МПС, като използва мобилен телефон, без устройство позволяващо ръцете да са свободни и не е поставил обезопасителен колан – нарушения по чл.104а ЗДвП и чл.137а ал.1 ЗДвП.Нарушителят е възразил, като е посочил, че е получавал „повикване за труп“ от страна на ***; не е представил допълнителни възражения по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н.М.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.9 – 11, л.23 - 29 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила и Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П.И.Д., Е.В.И., както и писмени доказателства /л.30 – 35, л.41 - 42 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Д. и И.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите Д. и И. се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, в т.ч. – че по време на управление на процесния лек автомобил, водачът А. е бил без поставен обезопасителен колан и е разговарял по мобилен телефон, без да използва устройство от типа „свободни ръце“. Тъй като напълно възприема изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както е отразена по-горе, Съдът няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена от събраните по делото доказателствени материали.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.104а ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“. Законодателят е въвел цитираната законова забрана, без да предвижда изключения от нейното действие. Следователно, при описаната по-горе фактическа обстановка, водачът Н.А. е бил длъжен да се въздържа от използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Действително, по делото са представени доказателства в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че приблизително по времето, по което е бил спрян за полицейска проверка, е бил потърсен по телефона във връзка с изпълнение на задълженията му като трупен санитар при ***. Дори в качеството на такъв обаче, жалбоподателят е бил длъжен да съобрази поведението си със забраната на чл.104а ЗДвП и е можел да използва устройство, позволяващо говорене по телефона без участие на ръцете му /“свободни ръце“/. Като не е изпълнил това свое задължение за бездействие, Н.А. е извършил нарушение по чл.104а ЗДвП – и същото се явява доказано по убедителен начин.

На следващо място, съобразно чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“. Доколкото от доказателствените материали по делото не се установяват предпоставките на изключенията, регламенитрани в чл.137а ал.2 ЗДвП, следователно водачът Н.А. е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен колан в процес на движение – задължение, което не е изпълнил при описаната по – горе фактическа обстановка. Този извод не се променя от представените от страна на жалбоподателя документи за здравословното му състояние, тъй като от тях по никакъв начин не следва нито наличието на трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, нито – наличието на физическо състояние, непозволяващо използването на обезопасителен колан. Налице е бездействие, при дължимо по Закон действие – и нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП се явява доказано по категоричен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършените нарушения и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответни административни наказания: на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Размерът на административните наказания не следва да бъде обсъждан, тъй като всяка от административнонаказателните разпоредби предвижда абсолютен размер на санкцията, която е правилно съобразена от страна на административнонаказващия орган. Никое от нарушенията не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената им опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.104а ЗДвП, съответно - по чл.137а ал.1 ЗДвП; отделно от това, справката за съдимост на Н.А. разкрива ниво на лична обществена опасност на дееца, принципно несъвместима с определянето на извършените от него нарушения като „маловажни“.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0256-001455 /01.10.2018г. на НАЧАЛНИК на РУ – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н.М.А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	2 април 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20184430202793
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 ноември 2018 г.

Решение по дело №2793/2018 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА