Решение по дело №2149/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./31.07.2020 г.

гр. Варна

                                                       

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                    

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2149 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П.Х.П., ЕГН **********,***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. „Осми Приморски полк“ 43, представлявана от Иван Портних, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор 10135.2555.2626 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 1125 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „****“,   трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: 10135.2555.2622, номер по предходен план: 1503, квартал 22, парцел IX- 1503, при съседи: ПИ 10135.2555.98, 10135.2555.103, 10135.2555.2623, 10135.2555.2625 и 10135.2555.99.

ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "****", а именно: Поземлен имот с идентификатор 10135.2555.2626 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 1125 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: 10135.2555.2622, номер по предходен план: 1503, квартал 22, парцел IX- 1503, при съседи: ПИ 10135.2555.98, 10135.2555.103, 10135.2555.2623, 10135.2555.2625 и 10135.2555.99.

Правото на собственост било придобито от ищеца по давност, тъй като той бил установил владение върху имота през 2000 в трайно установените му граници и то било упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящия момент.

В началото на 2018 г. ищецът решил да предприеме действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Тогава обаче установил, че имотът бил актуван от Община Варна като частна общинска собственост.

Община Варна била съставила на 10.02.2015 г. Акт № 8140 за частна общинска собственост за ПИ 10135.2555.2226.  Актът за частна общинска собственост бил вписан в Службата по вписванията- акт № 31, том VII, вх. per. № 2918, дв. вх. per. № 2838, дело № 1265/13.02.2018 г. Община Варна актувала имота на основание чл. 59, ал. 2 от ЗОС. Актът за частна общинска собственост, обаче, удостоверявал несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не била придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи. Позоваването от общината на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочело удостоверяване на конкретно фактическо основание.

За ищеца бил налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост предвид неоснователното твърдение на общината за собственост върху процесния ПИ 10135.2555.2626 и съставения без основание акт за частна общинска собственост. Действията на Община Варна препятствали възможността ищецът да се позове на давността чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

В съдебно заседание поддържа исковата молба и моли съдът да уважи претенциите, като присъди и сторените по делото разноски.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Община Варна е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.

Твърди, че с акт за общинска собственост № 7242/10.12.2012 г., съставен на осн. § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, е актуван поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.102 с площ от 1920 кв.м. Съгласно тази правна норма, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подобни градоустройствени планове, преминават в собственост на общината. Община Варна била придобила правото на собственост ех lege.

Уточнява допълнително, че със Заповед Г-275/2006г. на Кмета на Община Варна от имот с идентификатор 10135.2555.102 се обособил УПИ VIII-1503 за трафопост с площ 100 кв.м.

Със Заповед Г-100 от 2004г. от имот с идентификатор се отреждали 696 кв.м. за инфраструкторни мероприятия. От имота оставали 1124 кв.м. и с акт за общинска собственост № 8140 от 10.02.2015 г., съставен на осн. чл. 59, ал. 2 от ЗОС, бил актуван имот с идентификатор № 10135.2555.2626 с площ от 1125 кв.м. Процесният имот попадал в части от стари имоти №№ 2986 и 2988 по кадастрален план от 1956-1957 г. на местност „Крайбрежието". С оценителен протокол от 13.03.1975 г. на ОНС - Варна, били отчуждени 1885 кв.м. от имот № 2986 по плана на 23-ти микрорайон на град Варна от Е. Р. К.. Съставен бил акт за държавна собственост № 12563/25.06.1975 г. за 1885 кв.м. от имот № 2986, квартал 5, 23-ти подрайон на град Варна, за който твърдят, че бил идентичен с имот 10135.2555.2626. От Скица 1319/07.06.1975г. издадена от ГНС -Варна било видно, че имот 2986 бил отреден за Районен център.

Процесният имот 10135.2555.2626 по застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед Г-5/07.09.1992г. на Кмета на Община Варна бил с отреждане „за държавно жилищно строителство, търговия и услуги за нуждите на Общински народен съвет".

В настоящия случай, редът за съставяне на АОС бил спазен. Нямало правно значение момента на съставянето на АОС, тъй като Община Варна била придобила правото на собственост върху имот с идентификатор 10135.2555.2626 с площ от 1125 кв. м. ех lege. Съгласно разпоредбите на ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, а именно – пар.  42 от ПЗР на ЗИДЗОС

Сочи, че с пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността изтичането на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост било спряно до 31 декември 2022г. Придобивната давност не била породила правния си ефект, тъй като не бил изтекъл изискуемият 10-годишен период от време. Счита, че не са налице визираните в чл. 79 от ЗС предпоставки за придобиване на собствеността върху процесния имот по давност.

Предвид изложеното моли иска да бъде отхвърлен и да му се заплатят сторените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

За дворно място от 1885кв.м., представляващо пл. No 2986 кв. 5 в 23-ти подрайон на гр. Варна е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот No  12 563 / 25.06.1975г. на правно основание чл. 63 т.2 от ЗТСУ и оц. пр. от 13.03.1975г. Видно от оценителен протокол от 13.03.1975г. е извършена оценка на имот в кв. 2986 /част/ в кв. 5 – XXIII подрайон, в района на II гр.зона на XXIII подрайон, собственост на Е. Р. К..   

За ПИ с идентификатор 10135.2555.102 е съставен Акт за частна общинска собственост No 7242 / 20.10.2014г. на правно основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

За ПИ с идентификатор 10135.2555.2622 е съставен Акт за частна общинска собственост No 7990 / 20.10.2014г. на правно основание чл. 59 ал.2 ЗОС.

За ПИ с идентификатор 10135.2555.2626 е съставен Акт за частна общинска собственост No 8140 / 10.02.2015г. на правно основание чл. 59 ал.2 ЗОС.

Oт заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която не беше оспорена от страните, се установява, че по кадастрален план от 1956г., процесният имот попада на територията на част от стари имоти 2986 и 2988. Приложен е разписен лист, от който е видно, че за имот 2986 (ов.градина) е записан като собственик Елена Колева, няма описан документ за собственост, а за имот 2988 (лозе) е записан Г., също без описание на документ за собственост. На страница 57 от делото е приложена скица от 1975г, на която са посочени следните данни : имот с пл.№2986, кв. 5 по плана на 23 -ти подрайон; имотът е записан на Е. Р. К., по нот. Акт №134, том VII от 1935г., владее 2000 кв.м. Съставен е оценителен протокол на 13.03.1975 г. от комисия на ВГНС за отчуждаване на имота. След което е съставен Акт за държавна собственост №12563/25.06.1975г.

Към последващия кадастрален план (1988г.) няма разписни листи.Той е основа за изработването на застроителен и регулационен план от 1992г. Територията, на която се намира процесният имот е предвидена за „държавно жилищно строителство за нуждите на Об.НС". На плана няма нанесен парцел, който да бъде съпоставен с процесния имот. През 2004 г. е изработен проект за подробен устройствен план на кв. 22, който изменя РП от 1992г. На чертеж „план за регулация" (Приложение №3) се виджат отразени с черно съседни имоти с номера 1344, 1068 и 1358 (същите фигурират в плана от 1992г. със знак за идентичност между съответстващите им номера), за които са отредени съответните урегулирани поземлени имоти. В кафяв цвят е нанесен имот 1503, за който е отреден УПИ IV-1503. В текстовата част на заповедта е записано „Одобравям изработения проект за ПУП-ПРЗ на кв. 22 и РУП на УПИ П-1068, кв.22 и улична регулация от о.т.2974 до о.т.3007, 23 м.р. При направената справка в район „Приморски" заявили, че за имот с пл.№ 1503 няма индивидуална заповед за неговото нанасяне върху кадастралния план. През 2006 г. е изработен ПУП-ПРЗ. в който според графиката се изменя УПИ IV-1503 и се обособяват УПИ VIII-1503 „за трафопост" и УПИ IX-1503. В текста на заповедта е записано „Одобрявам ПУП-ПРЗ на УПИ VIII -1503, за трафопост, в кв.22 по плана на 23-ти микрорайон".

Следва създаването на кадастралната карта през 2008г. Първоначално имотът е с идентификатор 10135.2555.102 - 1920 кв.м, в кадастралния регистър е записан собственик Община Варна, без описание на документ.

Със Заповед 18-10027/10.07.2014г. е нанесено изменение на имот 10135.2555.102 и се образуват два нови имота с идентификатори 10135.2555.2622 -1224 кв.м (УПИ IV-1503) и 10135.2555.2623 - 696 кв.м (за инфраструктурни мероприятия), в съответствие с ПУП, одобрен със Заповед №Г-100/01.06.2004г. В кадастралния регистър за ПИ 10135.2555.2622 е записан като собственик Община Варна, посредством АОС №69, том 71, рег.26583, дело 14873 от 12.12.2012г.

Със Заповед 18-15232/19.12.2014г. е нанесено изменение на имот 10135.2555.2622 и се образуват два нови имота с идентификатори 10135.2555.2625 - 99 кв.м (УПИ VIII-1503 "за трафопост") и 10135.2555.2626 - 1125 кв.м (УПИ IX-1503), в съответствие с ПУП, одобрен със Заповед №Г-275/27.10.2006г. В кадастралния регистър към момента за ПИ 10135.2555.2626 е записан като собственик Община Варна, посредством АОС № 31 том VII per. 2838 дело 1265 от 13.02.2015г.

В АОС №8140/10.02.2015г., вписан в СВ № 31 том VII per. 2838 дело 1265 от 13.02.2015г. е описан ПИ 10135.2555.2626, с площ 1125 кв.м, а в АДС №12563 от 25.06.1975г. е описано дворно място от 1885 кв.м, представляващо пл.№2986, кв.5 в 23-ти подрайон. От комбинираната скица, приложена към СТЕ е видно, че част от ПИ 10135.2555.2626 е част от имот пл.№2986, но двата не са идентични по своето местоположение и площ.

Направен е оглед на място, достъпът до имота е напълно свободен към настоящия момент. Имотът се използва като нерегламентиран паркинг, няма трайна настилка, няма следи имотът да е бил ограждан.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да докажe твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, като установи наличието на свое защитимо материално право, като докаже изложените в исковата молба твърдения, че е собственик на процесния имот на посоченото придобивно основание –упражнено давностно владение в периода от 2000г. до настоящия момент, както и че владението му е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.

В тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото си на собственост факти /пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС/, а именно, че процесният имот е бил парцел или имот - частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на ЗОС подробни градоустройствени планове. В тежест на ответника е да установи и фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че са били налице обстоятелства, изключващи възможността за владелеца -ищец  да придобие имота по давност.

В рамките на производството не се събраха доказателства от страна на ищеца, с които да установи, че същият е упражнявал давностно владение в периода от 2000г. до настоящия момент, както и че владението му е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно. За установяване на твърденията си ищцовата страна направи доказателствено искане за допускане до разпит на свидетели, но впоследствие се отказа от това си искане. В този смисъл и ищецът не успя да установи свое защитимо материално право, което да обоснове правния му интерес от търсената защита. 

Налице е противоречива практика на съдилищата в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск и как следва да се процедира, ако ищецът не докаже фактите, на които основава твърдяното си право. Настоящият състав споделя виждането, че ако ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правният му интерес, искът за собственост се отхвърля без съдът да изследва правата на ответника.

На база на изложеното, съдът приема, че искът на ищеца е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

 

По претенцията за разноски:

По делото е направено искане от страните за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да понесе сторените от ответника разноски в настоящето производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК /л. 110/  от делото/, а именно: за  депозит за СТЕ – 400 лв. и 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение;

            Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Х.П., ЕГН **********,***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. „Осми Приморски полк“ 43, представлявана от Иван Портних, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор 10135.2555.2626 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 1125 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „****“,   трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: 10135.2555.2622, номер по предходен план: 1503, квартал 22, парцел IX- 1503, при съседи: ПИ 10135.2555.98, 10135.2555.103, 10135.2555.2623, 10135.2555.2625 и 10135.2555.99, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН **********,***,  да заплати на Община Варна, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. „Осми Приморски полк“ 43, представлявана от Иван Портних, сумата от общо 700 лв. /седемстотин лева/, представляващи сторени по делото разноски, от които за  депозит за СТЕ – 400 лв. и за юрисконсултско възнаграждение- 300 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: