№ 807
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500909 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 21462/30.03.2022г. и вх. № 21820/31.03.2022г.
на З. СТ. МЛ. и С. СТ. МЛ., чрез пълномощници адв. Е.М. и адв. М.Т., срещу решение №
663/14.03.2022 год., постановено по гр.дело № 3275/2021год. на РС – Варна, в частта, в
която са отхвърлени предявените от З. СТ. МЛ., ЕГН ********** и С. СТ. МЛ., ЕГН
**********, двамата от гр. Варна, ул. „Рожен“ № 4 срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 5000 лева, като частичен иск от целия в размер на 50000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от всеки един от ищците неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на техния внук - С.А.С.,
настъпила на 06.08.2018 г. вследствие ПТП, виновно причинено от А.Н.Х., ЕГН **********
на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“,
местност „Харамията“, по посока местност „Крушките", област Варна при управлението на
„Фолксваген", модел „Голф", с ДК № ********, застрахован по риска „ГО“ на
автомобилистите“ в ответното дружество с полица №GA66993623, като неоснователни.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
Жалбоподателите твърдят, че са създали трайна емоционална връзка с починалия си внук,
като болките и страданията им надхвърлят по интензитет и време нормално присъщите за
1
съответната родствена връзка. Излагат, че с доклада по делото не им е указано, че не сочат
доказателства за изключителната близост с починалия си внук, поради което молят
въззивния съд да им даде възможност да се ползват от двама свидетели за установяване на
това обстоятелство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
*********, чрез пълномощник адв. Е.С., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в
унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение
на материалните и процесуални правни норми. Оспорва искането за допускане на
доказателства от въззивния съд. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно,
поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на направените
разноски.
В частта, в която производството е прекратено – досежно лихвата за забава,
решението не е обжалвано в указания едноседмичен срок и е влязло в сила.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пъълномощникът на
въззивниците адв. М.Т. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с присъждане на
разноски за двете инстанции.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на
въззиваемата страна адв. Е.С. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на З. СТ. МЛ. и
С. СТ. МЛ. против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците сумата от по 5000 лева, като частичен иск от целия в размер на
50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки един от ищците
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на смъртта на техния
внук - С.А.С., настъпила на 06.08.2018 г. вследствие ПТП, виновно причинено от А.Н.Х.,
ЕГН ********** на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от кръстовището на Автомагистрала
„Черно море“, местност „Харамията“, по посока местност „Крушките", област Варна при
управлението на „Фолксваген", модел „Голф", с ДК № ********, застрахован по риска „ГО“
на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 05.05.2019г. до окончателното им изплащане.
В исковата си молба ищците излагат, че са баба по бащина линия на С.А.С., починал
на 06.08.2018 г. при ПТП причинено от А.Н.Х.. Излагат, че с влязла в сила присъда А.Н.Х. е
признат за виновен, че по непредпазливост е причинил ПТП в резултат на което е починал
внукът им С.А.С.. Застрахователят на виновния водач бил уведомен за претенциите, но е
отказал да заплати обезщетения за неимуществени вреди на ищците. Ищците поддържат, че
преживените неимуществени вреди се изразяват в цялостно влошаване на физическото им
2
състояние, непрестанни пориви за плач, загуба на апетит, драстично отслабване, цялостно
състояние на апатия към заобикалящия ги свят. Излагат, че са станали неконтактни. Сочат,
че са били изключително близки и привързани към починалия си внук, който споделял
всичко с тях. Излагат, че семейството живеело без конфликти и задружно. Излагат, че са
помагали в отглеждането на момчето още от раждането му, а то ги имало за втора майка и
баща. Сочат, че състоянието им не се е променило и продължават да търпят огромна болка,
а с оглед тяхната възраст това не би се променило до края на живота им.
С писмен отговор "ЗД "БУЛ ИНС"" АД оспорва исковете. Не се оспорва, че
застрахователят е поканен да заплати обезщетение на ищците, но е отказал да стори това.
Оспорва родствената връзка между ищците и починалия С.А.С., както и твърденията за
близост и взаимност с починалия, както и понасянето на болки и страдания от загубата му.
Оспорва водачът на застрахования автомобил да е имал виновно и противоправно
поведение, оспорва механизма на ПТП. В условията на евентуалност излага, че претенциите
са завишени по размер.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Пред въззивния съд не е налице спор, че ищците са баба и дядо на починалия при
ПТП С.С., като това обстоятелство се установява и от представеното пред ВРС
удостоверение за родствени връзки.
Механизма на ПТП е посочен в назначената и приета от първоинстанционния съд
САТЕ. От разпита в с.з. на вещото лице В. по САТЕ се установява, че пострадалият е бил
без поставен предпазен колан. От заключението на вещото лице Д. по СМЕ се установява, че
причината за смъртта на С.С. е остра кръвоизливна анемия. От разпита в с.з. на в.л. Д. е
видно, че по тялото на С. не са налице типични увреждания, които се получават при
използването на предпазен колан.
С присъда по НОХД №788/2019г. по описа на ВОС, влязла в сила на 06.01.2021г.,
водачът на лек автомобил Фолксваген Голф с per. № ******** А.Х. е признат за виновен в
това, че на 06.08.2018 г. на път първи клас 1 - 9, на км. 119+700 от кръстовището на
Автомагистрала „Черно море“, местност „Харамията“ по посока местност „Крушките“, обл.
Варна, нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП -„При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
3
стойности на скоростта в км/ч.: на водача на ППС от категория "В" извън населено място е
забранено да превишава скорост на движение от 90 км.ч.", като се е движил със скорост 119
км/ч и с това по непредпазливост причинил смъртта на С.А.С. и С.Х. и причинил средни
телесни повреди на Елисавета Тинкова А.а.
Влязлата в сила присъда по НОХД №788/2019г. по описа на ВОС, е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. А.Х. е признат за виновен в
извършване на престъпление, с което по непредпазливост е причинил смъртта на С.А.С..
При наличието в случая на влязла в сила присъда на наказателния съд, въз основа на което
за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди, както и причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат.
За установяване болките и страданията на ищците, както и особено близката връзка с
починалия им внук, по първоинстанционното дело са ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Й.А. и А.А.в, назначена е комплексна съдебно-психиатрична
експертиза. От заключението на вещите лица Ц. и К. по комплексна съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че при ищците се диагностицират клинични симптоми на
разстройство в адаптация-смесено тревожно-депресивна реакция.
Съставът на ВОС констатира, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, като е
допуснал на ищците само двама свидетели, а не поисканите от тях четирима свидетели.
Показанията на разпитаните от ВОС свидетели А.Б. и Г.О. съвпадат с показанията на
свидетелите Й.А. и А.А.в, но са по-общи и неконкретни. Пред първоинстанционният съд А.
и А. са дали показания, че дядото на С.С. е работил в Русия около 7-8 години, а баба му е
ходила да работи в Турция периодично. Свидетели А.Б. и Г.О. потвърждават това, но без да
са сочат кога се е случило и колко време ищците са били извън страната. Показанията и на
четиримата са непротиворечиви относно обстоятелството, че родителите на С.С. и ищците
са живеели в отделни постройки в един двор, като С. често е оставал да спи при баба си и
дядо си. И четиримата дават показания, че майката и бащата на С. са полагали грижи за
него. Ищците също са полагали грижи за внука си. Видно от показанията на свидетелите е,
че ищците са обичали внука си и страдат много от загубата му.
Във връзка с възраженията на застрахователя досежно връзката на ищците с
починалия им внук, съдът е длъжен да съобрази задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. Съгласно указанията по
приложение на закона, дадени от ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
4
смъртта му вреди. Семейните отношения между дядо и баба и внуци са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
В Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., ТК, е
посочено, че от разясненията по тълкувателното решение следва категоричният извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1. създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална
връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че отношенията между
ищците и починалия внук са били близки, като същите са присъщи за съответната родствена
връзка. Ищците и внукът им са живеели в един двор, но в различни домакинства,
отношенията им са били близки, но нормално присъщи за съответната връзка. Отношенията
им са били типични и обичайни за родствени отношения между баба и дядо и внук, но не са
налице доказателства по делото установените конкретни житейски обстоятелства да са
довели до отношения, надхвърлящи обичайните и съответно обуславящи право на
обезщетение за неимуществени вреди. Гореизложеното обуславя извода, че ищците не са
легитимирана да получат обезщетение за смъртта на внука си.
Доколкото ищците не са легитимирани да получат обезщетение, то предявените от
тях искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадение на крайните
изводите на двете инстанции за неоснователност на исковете, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
5
По разпределението на разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Възраженията на
процесуалния представител на въззивниците досежно дължимостта на разноските са
неоснователни. Съгласно задължителните разяснения дадени с т.1 на ТР 6/2012 от 6 ноември
2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая вписването в договорите за правна помощ
удостоверява заплащането на адвокатските хонорари. Поради това всеки един от двамата
въззивници следва да бъде осъден да заплати на застрахователя разноски за заплащане на
адв. възнаграждение в размер от по 720 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 663/14.03.2022 год., постановено по гр.дело №
3275/2021год. на РС – Варна, в частта, в която са отхвърлени предявените от З. СТ. МЛ.,
ЕГН ********** и С. СТ. МЛ., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „Рожен“ № 4
срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 432, ал. 1 за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 5000 лева, като частичен
иск от целия в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от всеки
един от ищците неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на
смъртта на техния внук - С.А.С., настъпила на 06.08.2018 г. вследствие ПТП, виновно
причинено от А.Н.Х., ЕГН ********** на път първи клас 1-9, на км. 119+700 от
кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, местност „Харамията“, по посока местност
„Крушките", област Варна при управлението на „Фолксваген", модел „Голф", с ДК №
********, застрахован по риска „ГО“ на автомобилистите“ в ответното дружество, като
неоснователни.
ОСЪЖДА З. СТ. МЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Рожен“ № 4 да заплати на
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 720 лева
(седемстотин и двадесет лева), представляваща сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С. СТ. МЛ., ЕГН **********от гр. Варна, ул. „Рожен“ № 4 да заплати на
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 720 лева
(седемстотин и двадесет лева), представляваща сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
6
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7