Определение по дело №2169/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260348

Гр. Пловдив, 22.10.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание, на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

           СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно гражданско дело № 2169 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 262516/23.10.2020 г. от Н.М.З. депозирана чрез адвокат С.М. против Разпореждане от 12.06.2019 г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5455/12.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 9605/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. С атакуваното Разпореждане първоинстанционният съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 26 660 лв. /сума, представляваща 1/3 от общо дължима сума от 80 000 лв. по Нотариален акт за договорна ипотека № 2, том II, рег. № 1656, дело № 187 от 2013 г. по описа на Нотариус С. З., рег. № 179, с район на действие Районен съд – гр. Пловдив/; 6583,55 лв. /обезщетение за забава за периода 31.12.2016 г. – 07.06.2019 г./; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че атакуваното Разпореждане е неправилно. Сочи се, че вземането, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение, не е индивидуализирано, както и че от представения ипотечен акт не се установява видът на поетата от длъжниците отговорност /дали е разделна, или солидарна/. Изтъква се, че в ипотечния акт липсват и данни относно изискуемостта на вземането. Иска се отмяна на гореописаното Разпореждане. Претендират се направените в настоящото производство разноски.

Ответната по жалбата страна – П.Г.М., чрез адв. И.С., депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Твърди, че същата е недопустима и неоснователна, като излага подробни съображения за това. Иска атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните, както и като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – гр. Пловдив е образувано по Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от заявителя/кредитора – П.Г.М., против Н.М.З., Заявлението е за гореописаните суми. В т. 12 от същото е посочено, че вземането произтича от цитирания по-горе Нотариален акт за договорна ипотека.

Видно е, че съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5455/12.06.2019 г. и Изпълнителен лист № 5503/19.06.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 9605/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, III-ти брачен състав, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 418 от ГПК е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора гореописаните суми. Посочено е в Заповедта, че вземането произтича от следното: 1/3 от общо дължимата сума от 80 000 лв., по Нотариален акт за договорна ипотека № 2, том II, рег. № 1656, дело № 187 от 2013 г. по описа на Нотариус Светлана Запрянова, рег. № 179, с район на действие Районен съд – гр. Пловдив. Съгласно т. 3 от Нотариалния акт за договорна ипотека, се претендира и обезщетение за забава. Районният съд е приел, че документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

От Н.М.З. е постъпило възражение с вх. № 32648/16.06.2020 г., с което се твърди, че ипотечният акт е недействителен и съдебно установените вземания не са в размер на 80 000 лв..

Въззивният съд намира, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е правилен.

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от нормите на чл. 417 ГПК –  чл. 419, ал. 2 ГПК.

В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респективно на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. С оглед охрана на интересите на длъжника, който не участва в производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя. От представения Нотариален акт за договорна ипотека става ясно, че кредиторът/заявител е установил по съдебен ред вземания към длъжниците Н.З., М. З. и Р. З. в общ размер на 80 000 лв., като страните са се договорили дължимата сума да бъде платена в срок до 30.12.2016 г., като неплащането в срок на която и да е погасителна вноска, прави предсрочно изискуемо цялото вземане. За обезпечаването на вземането длъжниците са учредили в полза на П.М. договорна ипотека върху техен съсобствен недвижим имот. В този смисъл, въззивният съд намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо липсата на изискуемо и ликвидно вземане, очевидно такова е налице, тъй като в Нотариалния акт са посочени падежът и размерът на същото.

Горецитираният Нотариален акт е подписан от страните, както и от нотариуса, поради което същият притежава необходимото съдържание, установено от закона. От изложеното съдържание на волеизявленията на страните е видно, че за длъжниците е налице парично задължение спрямо кредитора в размер на 80 000 лв., като същото е следвало да бъде заплатено разделно, поради което настоящият състав намира документът за редовен от външна страна.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно вида на поетата от длъжниците отговорност, по-конкретно дали същата е разделна, или солидарна. В депозираното пред Районния съд заявление в т. 13 е посочено, че не е налице солидарна отговорност, поради което очевидно е, че поетата отговорност е разделна.

Предвид изложеното, настоящият състав намира атакувания съдебен акт за правилен, поради което същият ще бъде потвърден.

С оглед изхода на спора и оставянето на частната жалба без уважение, разноски  на жалбоподателя в настоящото производство не се дължат.

 

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.06.2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив, III-ти брачен състав, постановено по гр.д. № 9605/2019 г., с което е постановено незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 5455, въз основа на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК.

 

 

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: