МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2 по НОХД № 2254/2016 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***

Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е срещу Р.Л.И., ЕГН **********, за това, че през месец август 2015 г. в село ***, Община ***, ул. ***, отнел от владението на собственика М.Г.Б. ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - 6 броя медни намотки за електрожен на обща стойност 270,00 лева като кражбата представлява опасен рецидив — престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б" от НК.

Производството е по реда на чл. 370 и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като моли съда за налагане на наказание съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, с оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие, с налагане на подсъдимия на наказание от две години лишаване от свобода след намаляването му с 1/3, което за изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Подсъдимият се признава за виновен, прави пълни самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на             чл. 371, т. 2 от НПК и се разкайва за извършеното.

Защитникът - адв. М.Р. от ВТАК не оспорва фактическата обстановка и моли за налагане на минимално наказание.

Съдът, след като прецени направените самопризнания на подсъдимия и установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно:

Обвиняемият Р.Л.И. е с постоянен и настоящ адрес в гр. П., но от години няма данни да живее там. Води скитнически начин на живот на територията на страната. Липсват данни И. да работи някъде, някога в живота си да е работил, да се води на трудов договор, да плаща осигуровки, данъци и въобще да има някакви официални парични доходи. Поддържа контакти с криминално проявени лица, бездомници и други, с които И. злоупотребява с алкохол.

И. е осъждан с двадесет и девет влезли в сила присъди за извършени престъпления на територията на Р България. С влязла в сила на 15.12.2011 г. присъда по НОХД № 400/2011 г. на PC - Попово е осъден за извършено в периода 06.10 - 08.10.2010 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК на наказание шест месеца лишаване от свобода. Същото изтърпял след групирането му с това по НОХД 1402/2010 г. на ГОРС, на 13.12.2012 г. С влязло в сила на 10.07.2013 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 178/2013 г. на PC - Попово е осъден за извършени на 25.06.2013 г. престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а с присъда по НОХД № 793/2013 г. на PC - ***, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 178/2013 г. на PC - Попово и НОХД № 793/2013 г. на ГОРС, с което му е наложено наказание една година лишаване от свобода за извършено на 14/15.06.2013 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, а именно: една година лишаване от свобода. Общото наказание изтърпял на 25.06.2014 г., след което пристигнал в гр. ***, където имал познати. Там, той нямал дом, а преспивал в района на гарата, не работел, а познавайки добре района, често се разхождал из околните села, където извършвал кражби.

През лятото на 2015 г., месец август, отишъл в с. ***, Община *** с намерение да извърши кражба на медни вещи от къщи в селото, които да продаде като отпадъци и да получи средства, с които да се препитава. Движейки се по улиците в селото, през телената ограда на имота на М.Г.Б.,***, не забелязал хора в двора и къщата и влязъл през пътната врата. Веднага се насочил към зимника, който бил в близост и влязъл вътре през незаключената му врата. На един рафт намерил шест броя медни намотки за електрожен, със стъклена изолация, с ширина на шината 1 см и дебелина 2 мм, нови, неупотребявани и ги сложил в носения за тази цел черен сак, покривайки ги с дрехи. Веднага напуснал имота и тръгнал пеша към гр. ***, тъй като нямал средства за автобус. Преминавайки пеша през с. ***, бил забелязан от свидетеля Т.Х.П., комуто било известно, че И. се занимава с кражби. Попитал го какво носи в сака, при което подсъдимият показал съдържанието му, без съпротива. Свидетелят П. ударил И., а последният изплашен хукнал да бяга, хвърляйки сака. П. съобщил за случилото се на общинската охрана, а подсъдимият сам, на същия ден, признал пред полицейските органи за извършената кражба, а на следващия ден им показал и къщата в с. ***, от която откраднал медните намотки за електрожен. 

Съгласно заключението на съдебно - икономическата експертиза стойността на отнетите вещи възлиза на 270,00 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, която се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число обясненията на подсъдимия, изясняващ подробно механизма на извършване на кражбата  и направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания, свидетелските показания, както и от проведения следствен експеримент ведно с фотоалбум, заключението на съдебно - оценъчната експертиза и останалите писмени доказателства и доказателствени средства.

По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият Р.Л.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК.

От обективна страна е безспорно доказано по делото, че подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху инкриминираните вещи /6 броя медни намотки за електрожен/ за установяване на собствена фактическа власт върху тях, без съгласието на собственика им. До извършване на изпълнителното деяние вещите са били във фактическата власт на лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на вещите е осъществено с действията на И. по прекратяване на упражняваната фактическата власт върху тях от собственика им и установяване на своя такава. Подсъдимият е установил своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК с оглед предходните осъждания на И. /посочени по-горе/ и обстоятелството, че не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по всяко от тях.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Установено е и намерението противозаконно да присвои вещите - да се разпореди с тях като със свои, отразено в обясненията му и доказания механизъм на извършване на деянието.

Причини за извършване на деянието – ниско правосъзнание, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, незачитане правото на собственост на гражданите, липса на средства за препитание.

Съдът определи обществената опасност на деянието като сравнително висока, предвид посегателството и увреждането на обществени отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на гражданите, защитени от  правовия ред в страната ни. За извършеното престъпление по                     чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години. Според направените пълни самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и проведеното съкратено съдебно следствие, с оглед последиците по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на подсъдимия И. при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, тъй като в случая е безспорно, че разпоредбата на чл. 55 от НК се явява по-благоприятна за него. Налице са многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – добросъвестно процесуално поведение, направени пълни самопризнания и критично отношение към извършеното, ниска стойност на предмета на престъплението, както и изключително тежкото му социално, семейно и материално положение. ПоР.това, съдът му наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - под минималния предвиден размер за престъплението кражба, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК.

На основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Р.Л.И. е бил задържан и с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 07.12.2016 г.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р. Л.И. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 61,64 лева, както и 05,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови приложената присъда.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: