Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
,за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по подадената от М. К.М., с ЕГН *, с адрес Г. ул.”Н. П. „ №., искова молба против „В.-С.” Г.ул.”33-ти С. П.”, №., представлявано от изпълнителния си директор И. Г. И., искова молба с цена на иска ..... лв, представляващи неизплатен остатък от заем.В исковата молба се твърди,че по силата на сключения между страните договор за заем с дата 27.09.2001 г. ответникът като заемател се е задължил спрямо ищеца-заемодател за сумата .... лв.Сумата по договора за заем ищецът внесъл в касата на ответното дружество на два транша- първия транш за ..... лв на 28.09.2001 г., а втория в размер на ..... лв – на 31.07.2002 г.Предадените и получени суми били надлежно осчетоводени по дебита на сметка 501 „Каса” и по кредита на сметка 499 „Други кредитори”- партида № 679 на негово име.Крайният срок за връщане на заема бил определен на 31.12.2006 г.От дължимата сума ответникът върнал общо .... лв на четири транша както следва: на 29.09.2006 г.- 5000 лв, на 12.10.2006 г.-.... лв, на 08.11.2006 г.-6000 лв и на 04.01.2007 .-6583,37 лв. Върнатите суми били надлежно осчетоводени по партидата му.Останали неиздължени 30000 лева.Многократно поканвал ответника да плати, но му било отказано.Отправя искане до съда ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума от 30000 лв заедно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждането на исковата молба-17.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва предявеният иск.Твърди се, че не е налице валидно сключен договор за заем между страните, респективно не е възникнало заемно правоотношение, по силата на което да е ангажирана отговорността на ответника.Твърди се, че приложеният документ,с който е оформен договор за заем е последващо съставен и не обективира действително сключена сделка.Същият е подписан от едно и също лице в качеството му на заемодател и като представител на заемателя-ответното дружество, в което той до 15.10.2008 г. е бил финансов директор.Иска се отхвърляне на исковата претенция.Не се претендират разноски. В допълнителната си искова молба ищецът изменя основанието на иска, като въвежда друго основание чл.55 от ЗЗД.Поддържа фактическите си твърдения относно внасянето на сумата от..... лв ,като твърди, че тя е получена от ответника без основание. С молбата си от 21.05.2009 г. ищецът оттегля допълнителната искова молба, с която се въвежда ново основание на предявения иск и заявява, че поддържа първоначално предявения иск, в който исковата сума се претендира като неизплатен остатък по сключен между страните договор за заем.В съдебно заседание на 05.10.2009 г. уточнява несъответствието между сумата по договора- .... лв и тази посочена в исковата молба-....лв.Заявява,че първоначално на завод „В.-С.” са били необходими малко повече от .... лв за да погаси кредит, който дружеството е взело от от банка „Х.”.В периода от 11.09.2001 г. до м.06.2003 г. той бил изпълнителен директор на „В.-С.”.Извадил лични средства и погасил този кредит, като дал малко повече от ... лв. / .... лв/.Внесъл парите в касата на 28.09.2001 г.Договорът бил от същата дата, а през 2002 г. внесъл още ....лв.Но договорът за заем бил оформен за ......лв.В него не била отразена реалната сума.Договорът отразявал сумата, за която той се е договорил и за остатъка от която претендира. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства ,намира за установено следното: От представеното по делото Удостоверение изх.№.../17.02.2009 г. на Агенция по вписванията е видно, че дружеството –ответник е правосубектно, вписано е в търговския регистър като акционерно дружество с фирма „В.-С.” , ЕИК ..... Исковата молба има за предмет осъдителен иск, при което правният интерес винаги е налице и не следва да се обсъжда.В нея са ясно изложени обстоятелствата и искането отправено до съда.Същата отговаря на изискванията на чл.127 и 128 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. По делото е приет като писмен доказателство Договор за заем с дата 27.09.2001 г., сключен в гр.С. между М. К.М. от Г. ул.”Н. П.”, №., с ЕГН *, от една страна, в качеството му на заемодател и „В.-С.” , Г. ул.”33-ти С. П.”, №., БУЛСТАТ ...., представлявано от М. К. М.-изпълнителен директор, в качеството на заемател.По силата на този договор заемодателят предава в собственост на заемателя заемна сума от .... лв в срок до 31.12.2006 г., като заемателят се задължава да върне на заемодателя след изтичане на срока останалата невъзстановена заемна сума.Предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя следва да се извърши на вноски в касата на фирмата според необходимостта, като за начало се счита 27.09.2001 г.Връщането на заемната сума следва да бъде в срок както следва: До 31.12.2002 г.-..лв До 31.12.2003 г.-..лв До 31.12.2004 г.-...лв До 31.12.2005 г...лв До 31.12.2006 г.-...лв Представеният договор е оспорен от ответната страна относно неговата автентичност /истинност/ и датата на съставянето му, като се твърди, че е последващо съставен, а не на посочената в него дата. По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. В. Б..Заключението на експертизата е прието от съда и не е оспорено от страните.Съдът го кредитира напълно като обективно, компетентно изготвено и обосновано.Експертизата е извършила проверка на счетоводните документи и регистри в счетоводството на ответника „В.-С.” , както и документите,приложени към делото.Въз основа на това, тя е установила следното: С приходни касови ордери в касата на ответника са били приети в брой от М. К. М. следните суми: 1. С ПКО №305/28.09.2001 г.- 45583,37 лв- без посочено основание 2.С ПКО №376/31.07.2002 г.-5000 лв- с основание „Временен кредит”, или общо 50583,37 лв. По сметка 499 „Други кредитори” е открита аналитична партида на името на ищеца М.К. М.За посочените суми е взета следната счетоводна операция: Дебит с/ка „Каса в лева” и Кредит с/ка 499 „Други кредитори”-аналитична партида 674 М. К. М. Вещото лице проследява движението на партидата на ищеца по дебита и кредита на с/ка 499 „Други кредитори” и установява, че на ищеца са върнати четири суми по банков път на следните дати и основание: -на 29.09.2006 г.-5000 лв-възстановен заем С.З. -на 12.10.2006 г.-3000 лв-частично изплатена работна заплата -на 08.112006 г.-6000 лв-плащане на М. М. -на 04.01.2007 г.-6583,37 лв-плащане на М.М.в Всеки от тези преводи е осчетоводен : дебит с/ка 499 „Други кредитори”-аналитична партида М.К. М. и кредит с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева”.Кредитното салдо по партидата на ищеца по кредит с-ка 499 „Други кредитори” към 31.08.2009 г./датата на изготвяне на заключението/ , т.е. задължение на „В.м С.” към ищеца, е в размер на 30000 лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява,че към счетоводните документи липсва оригинал на цитирания договор за заем и към приходния касов ордер няма записано основание, но по сметка 499 се осчетоводяват всички предоставени като кредитни суми от физически лица, от фирми, които нямат отношение към другите разчетни сметки.В четирите плащания, извършени по банков път, с които са върнати суми на ищеца, не е цитиран договор за заем.Вещото лице намира за правилно осчетоводени дадените от ищеца суми, като предоставени на дружеството от трето лице по с-ка 499.То установява, че при предоставянето на сумите по двата ордера фигурира името на М. М. и те са отнесени на неговата аналитична партида, от което прави връзка, че те са предоставени от това лице.От друга страна, извършените четири плащания, за които не се цитира като основание договор за заеý, са отразени като намаляване на сумата по аналитичната му партида, от което прави извод, че тези суми са дължими и следва да бъдат върнати.За тези четири превода вещото лице дава отговор, че съди от банковите извлечения, като проследява аналитичната партида на ищеца в сметка 499. В допълнителното си заключение вещото лице установява, че между ответника „В.-С.” и Банка „Х.” е сключен Договор за револвиращ банков кредит №.../07.09.1999 г. с анекс към него от 18.06.18.06.2001 г., по силата на който страните са се споразумели просрочените вноски по главницата от кредита да бъдат доброволно издължавани от кредитополучателя в срок до месец септември,2001 г., на месечни падежни вноски както следва: „…на 20.09.2001 г.-.... лв”.От разплащателната сметка в банка „Х.” се вижда,че вноската е платена на части общо в размер на ... лв от постъпилите суми по банковата сметка, в т.ч. и внесената от касата на ответника сума в размер на 45583,37 лв, предоставена от М. М. с ПКО №...28.09.2001 г. В допълнителното си заключение от 07.01.2010 г. вещото лице посочва, че при сравнение на касовите наличности на касата към 26.09.2001 г. 28.09.2001 г. 29.09.2001 г. и 30.09.2001 г. по счетоводни данни-счетоводни извлечения от с-ка 501 „Каса в лева” и по данните отразени в Касовата книга не се установяват различия в стойностите. В съдебно заседание на 05.10.2009 г.ищецът обяснява,че е бил до м.06.2003 г. изпълнителен директор на предприятието, вкл. към 2001 г.Подписал е договора и като заемодател и като заемател, тъй като в правилата, които били изготвени за изпълнителните директори, било записано, че за договори до .... лв може да се подписва и само директорът. По делото е допусната и изслушана съдебно-графическа експертиза, заключението на която съдът кредитира напълно.От него се вижда,че подписите за заемодател и заемател на договора за заем от 27.09.2001 г. са положени от М. К. М..Печатният текст, подписите и печата са изпълнени в ред както следва: печатен текст, подпис, печат.Отпечатъкът от печат в договора е от печат на „В.-С.”, използван в периода от 2008 г. до момента.Текстовете върху трите листа,на които е отпечатан договора, според вещото лице, вероятно не са отпечатани по едно и също време, като първите два листа са по едно и също време, а третият – по друго време. Допълнително изготвената съдебно-графическа експертиза със задача да отговори кога е изготвен /отпечатан/ договора за заем с дата 27.09.2001 г.-приблизителния период на изготвянето на документа, не може да даде отговор на въпроса.Не може да определи дори приблизителния период на изготвянето, тъй като хартията старее бавно и трябва да мине много време за да се направи извод. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД. Представен е документ, наречен Договор за паричен заем с дата 27.09.2001 г., обективиращ сключен между страните договор за заем, който е посочен като източник на правоотношението между тях.Договорът е оспорен от ответната страна относно автентичността на подписите и датата на съставяне.Освен това, становището на ответната страна е, че този договор не може да породи правен ефект, поради противоречие със закона- чл.38 от ЗЗД, тъй като е подписан от едно и също лице като представител на двете страни, а представляваното дружество не е дало съгласие за това. От заключението на съдебно-графическата експертиза, неоспорено от страните, е видно, че подписите за заемодател и заемател са положени от лицето М. К. М.Това доказва истинността / автентичността / на документа.Времето на изготвянето на документа не може да се определи от екпертизата.Установява се,че положеният печат е от използваните в периода след 2008 г.Като сравнителни образци от печатите използвани от ответното дружество на експерта са предоставени отпечатъци от три различни печата.Те са използвани в периода от 2001 до 2008 г.Подпечатването на документа с печат, ползван след 2008 г. е индиция за съставянето му на дата по-късна от посочената в него- 27.09.2001 г.Друг факт за отбелязване е, че оригинал от този документ не е намерен от вещото лице при проверката в счетоводството на ответника. Съдът намира,че представеният по делото документ- Договор за заем от 27.09.2001 г.- не обективира годно правно основание, което да породи твърдяното от ищеца заемно правоотношение между страните.На първо място, договорът противоречи на императивна норма на закона- чл.38 от ЗЗД, която разпорежда, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице,което той също представлява, освен ако представляващият е дал съгласието си за това.В случая ищецът М. е действал лично за себе си и като представляващ ответното дружество, на което е бил изпълнителен директор към този момент.Липсва доказателство дружеството да го е упълномощило да договаря от негово име със себе си.В този смисъл, правно ирелевантно е заявеното от ищеца обстоятелство, че за договори на стойност до .... лв по правилата,които били изготвени, се подписвал само директорът.Дори и да е така, а това не е доказано, то пак следва да е налице упълномощаване доколкото се касае до специалната хипотеза на чл.38 –договаряне сам със себе си. Отделно от това стои въпросът кога е съставен този договор.Като частен диспозитивен по своя характер документ , автентичен, както се установи от заключението на експертизата, той е доказателство само за това,че изявленията, съдържащи се в него са направени от лицето, което го е подписало- чл.180 от ГПК.Той не се ползва с доказателствена сила нито относно датата, нито относно съдържанието си и в този смисъл няма нужда от оспорването му в тази насока.Документът няма достоверна дата, съгласно чл.181 от ГПК.Не е налице нито една от хипотезите на текста.Съдържанието му не е възпроизведено в никакъв официален документ.Дори в счетоводството на ответното дружество не се намира оригинал от него.От заключението на съдебно-счетоводната експертиза може да се направи категорично единствено заключението, че посочената от ищеца сума в размер общо на ... лв е внесена от него в касата на ответното дружество, което се установява със съставените първични счетоводни документи –ПКО №.../28.09.2001 г. и ПКО .../31.07.2002 г.В първия от тях не е посочено основанието, а във втория е посочено като основание „временен кредит”.В нито един от тях не е посочен договор за заем като основание за издаването им.Това противоречи на основен счетоводен принцип-принципът за документална обоснованост, формулиран в чл.5, т.11 на действащия към момента на съставянето на първия ПКО Закон за счетоводството / от 1991 г.- отм./ и на чл.4, ал.3 от действащия към момента на съставянето на втория ПКО и сега действащ Закон за счетоводството.Този принцип означава осъществяването на счетоводството да става на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.Съгласно чл.8, ал.1,т.6 от ЗСч/отм./, първичният счетоводен документ следва да съдържа като реквизит основание и предмет на стопанската операция.Същото изискване поставя и сега действащия ЗСч в разпоредбата на чл.7 , ал.1,т.4 и ал.2, т.3.Видно от заключението на вещото лице-икономист, и на двата касови ордера липсва отбелязване, което да ги свърже с договора за заем от 27.09.2001 . По този начин, независимо от заключението на съда, че парите са внесени в касата от ищеца ,не може да се направи извод за какво са внесени.От друга страна, съдът приема, че на ищеца са възстановени общо 20583,37 лв с посочените в експертизата четири банкови плащания, но там също не е отбелязано, че се възстановяват суми по договора за заем.Напротив, при плащането на 29.09.2006 г. 5000 лв е отбелязано „ възстановен заем С. З.”, а при плащането на 12.10.2006 г.-3000 лв е отбелязано „частично изплатена работна заплата” .При останалите две плащания- на 08.11.2006 г. и на 04.01.2007 г. е отбелязано „плащане на М. М.”.Не е ясно какви сметки са оправяни, но така оформени, тези плащания не могат да се свържат със заема, независимо,че е намалено задължението на предприятието по партидата на ищеца.Законът предоставя на съда да преценява дали вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателства с оглед тяхната редовност.А в случая съдът установява нередовност на счетоводните записвания по отношение цитираните първични счетоводни документи ,респ. счетоводни регистри.При липсата на яснота в счетоводните записвания не може да се направи категоричен извод за какво са дадени парите от ищеца и съответно за какво са му връщани суми. Съõът намира договорът за заем с дата 27.09.2001 г. за нищожен на основание чл.26, ал.1пр. първо от ЗЗД, поради противоречие с императивна разпоредба на закона- чл.38 от ЗЗД, по мотиви, изложени по-горе.Като такъв, той не е породил правни последици, следователно не е възникнало заемно правоотношение между страните, от което ищецът да черпи права и да ангажира отговорността на ответника.От друга страна, от наличните доказателства – начина на осчетоводяване, не може да се направи категоричен извод на какво основание са внесени сумите от ищеца в ответното дружество, поради което, така предявеният иск с правно основание чл.240 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.Неоснователна е и претенцията за лихви, доколкото тя се явява акцесорно задължение, следващо основната претенция.Ответната страна не е претендирала разноски по делото, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. С оглед изложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск, с който ищецът М. К. М., с ЕГН *, с постоянен адрес Г. ул.”Н. П.”, №., иска да бъде осъден ответника „В.- С.” Г. ул.”33-ти С. П.”, №., представлявано от изп. директор И. Г. И.., ЕГН *, Булстат ...., да му заплати сумата .... лв /......лева/, представляващи неизплатен остатък по договор за паричен заем с дата 27.09.2001 г., заедно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждането на исковата молба-17.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: . |