№ 14591
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110147275 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А” АД срещу С О
Ищецът ЗАД „А” АД твърди, че на 11.03.2016г., в гр. София, на ул. „Бойчо Бойчев“ в
посока кв. „Овча купел“, водачът на МПС марка „Инфинити”, модел „ЕХ”, с рег. № ..,
попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което
било реализирано ПТП, от което било увредено имуществото на собственика на процесното
МПС, за което имало сключена валидна комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“
при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета, по която заплатил
сумата 784,38 лв., от която 736,38 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил
и 48 лв. за неговото репатриране. Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана
до ответника (в качеството му на лице, което управлява общинските пътища) дължимата
сума в размер на 804,38 лв. (от която 736,38 лв. за отстраняване на повредите по увредения
автомобил, 48 лв. за неговото репатриране и 20,00 лв. – ликвидационни разноски) не била
заплатена от ответната страна. Моли да бъде установено, че ответникът дължи следните
суми, за които имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20219/2021
г. по описа на СРС: 804,38 лв. – неплатена главница, ведно със законната лихва от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане и 244,88 лв. – мораторна лихва за периода от 09.04.2018г. до 09.04.2021г.
Ответникът С Ое депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че не е доказано, че твърдяното
ПТП е настъпило вследствие на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка.
Твърди, че липсват доказателства за наличие на дупка в посочения от ищеца пътен участък,
1
която да е станала причина за ПТП и която да не е била обозначена, както и относно
скоростта на движение на автомобила. Посочва, че дори процесното ПТП да е настъпило
вследствие на попадане в необезопасена дупка в пътя поведението на водача е
противоправно, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Въвежда
евентуално възражение за съпричиняване, с твърдения, че водачът на увреденото МПС не е
съобразил скоростта, с която е управлявал МПС с конкретните пътни условия. Възразява, че
претенцията на ищеца е погасена по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът С Ое направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „ПСТ Груп“
ЕАД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава искането си с наличието на
сключен договор с рег. № 0015-РД-55-281/11.05.2015 г. Поради това и предявява обратен
иск срещу „ПСТ Груп“ ЕАД за сумата, до която бъдат уважени предявените от ЗАД „А” АД
искове.
Третото лице-помагач и ответник по предявения обратен иск „ПСТ Груп“ ЕАД е
изразил становище за неоснователност както на първоначалните искове, така и на
последващите евентуални. Признава, че със С Оса страни по договор с рег. № 0015-РД-55-
281/11.05.2015 г., но изтъква, че по силата на същия не е изпълнявал дейности по текущо
поддържане на процесната улица, а единствено е изпълнявал ремонт на конкретно посочени
от възложителя участъци („кръпки“), сред които не било доказано да е била включена и
процесната дупка. Подчертава, че процесното ПТП е настъпило 9 месеца след изпълнение
на ремонтните дейности, поради което вероятно се касаело за новообразувани дупки,
различни от ремонтираните от ответника. Моли за отхвърляне на главните искове,
евентуално – за отхвърляне на обратния иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По предявените главни искове от ЗАД „А” АД срещу Столична община:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на мястото, на което е
настъпило ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, в т.ч. възражението
за съпричиняване (т.е. че водачът на увреденото МПС е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост, респ. че с това му поведение е допринесъл за настъпване на вредите).
В случая с изрично определение на съда е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
2
доказване обстоятелството, че между ЗАД „А“ АД и увреденото лице е имало валидно
застраховатено правоотношение по отношение на л.а. марка „Инфинити”, модел „ЕХ”, с рег.
№ .., както и че във връзка с процесното ПТП ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер.
От приетата САТЕ е видно, че на 11.03.2016г. около 07:30 часа, л.а. марка „Инфинити”,
модел „ЕХ”, с рег. № .. се движил по ул. „Бойчо Бойчев“, с посока от бул. „Никола Петков“
към бул. „Президент Линкълн“ и в района срещу № 25, превозното средство попаднало в
необезопасена дупка на пътното платно за движение, пълна с вода. В резултат на
уврежданията, автомобилът не е могъл безопасно да се придвижва на собствен ход и е било
необходимо неговото репатриране до сервиз.
Механизмът на ПТП се потвърждава напълно и от показанията на свид. С., която
заявява, че е попаднала в дупка на пътното платно, която не била обозначена и обезопасена,
след което установила, че са увредени гумите на автомобила. Недоказано е съдържащото се
в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, като не са наведени никакви
доказателства, че свид. С. е управлявала процесното МПС с несъобразена скорост, респ. че с
това й поведение е допринесла за настъпване на вредите.
С изрично определение на съда е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
размер на 784,38 лв., от които 736,38 лв. за отстраняване на повредите по увредения
автомобил и 48 лв. за неговото репатриране.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната община, в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства (чл. 31 ЗП).
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено
същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно приетото заключение по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на
увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
812,80 лв., а обичайните ликвидационни разноски за ликвидиране на щета като процесната
се равнява на 15 лв., като е било и необходимо репатрирането на автомобила до сервиз,
поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
сумата от 799,38 лв., от които 736,38 лв. за отстраняване на повредите по увредения
автомобил, 48 лв. за неговото репатриране и 15 лв. – ликвидационни разноски.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи за сумата от 799,38 лв., като
3
се отхвърли за разликата над този размер до пълния предявен от 804,38 лв. Неоснователно е
възражението на ответника за погасяване на задължението по давност, тъй като за регресния
иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД важи общата 5-годишна давност по
чл. 110 ЗЗД, а течението й започва от изплащането на застрахователното обезщетение на
правоимащото лице (в този смисъл т. 14 ППВС № 7/77 от 04.10.1978г.). В случая, плащането
е извършено на 11.04.2016г., поради което давностният срок изтича на 11.04.2021г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 09.04.2021г., т.е. преди
погасяване на вземането, като след този момент давност не тече (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД).
Предвид акцесорния характер на претенцията, следва да се уважи и претенцията за
законна лихва върху уважената главница за периода от предявяване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и иска за мораторна лихва върху
уважената главница в размер на 243,59 лв. за периода от 09.04.2018г. до 09.04.2021г., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 244,38 лв.
По предявения срещу третото лице-помагач „ПСТ Груп“ ЕАД обратен иск:
Предявеният обратен иск е с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД. В тежест на ищеца
по този иск – С Ое да докаже, че с ответника по него са били страни по твърдения от него
договор; че в предмета на процесния договор е било включено извършването на текущо
поддържане на процесната улица, на която е настъпило процесното ПТП, респ. че С Ое
възложила на изпълнителя конкретни дейности по ремонт на процесния участък (в т.ч.
процесната дупка), че изпълнителят не е изпълнил задължението си да отремонтира
процесната дупка или че е изпълнил възлагането некачествено; че в тежест на ищеца по
обратния иск е възникнало задължение към застрахователя на увреденото лице да заплати
обезщетение в претендирания размер.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника по обратния иск да
докаже, че е изпълнил възложените дейности по текущо поддържане на процесния участък,
респ. че е изпълнил в уговореното качество възложените ремонтни дейности на процесната
дупка.
Не се спори, а и от приложения договор с рег. № 0015-РД-55-281/11.05.2015 г. е видно,
че между С Окато възложител и „ПСТ Груп“ ЕАД като изпълнител е имало сключен
договор по силата, на който ответното дружество се задължава да извършва на територията
на С О– II зона Райони „Овча Купел“, „Банкя“, „Красна поляна” и „Красно село“ дейностите
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително
изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база
посочени режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната.
Съгласно т.1.1.1 от договора за посочените в списък – Приложение № 11, улици и
булеварди поддържането се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от
определеното в Приложение № 11 ниво на поддържане.
Съгласно т.1.1.2 за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на
4
зоната и извън списъка по Приложение № 11, изпълнителят приема да извършва дейностите
по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост. Съгласно
т.4.2.2 заплащането на дейностите по т.1.1.2 се извършва за количество на действително
извършените и приети работи по договорени единични цени, посочени в приложение,
неразделна част от договора, въз основа на акт за установяване на извършени СМР, съставен
между представител на възложителя, упражняващ контрол и изпълнителя, сметка 22 и
оригинал на фактура. Количествата на действително извършените работи се доказват със
схеми или по друг указан от възложителя начин /т.4.2.3 от договора/.
Следователно по отношение на главните булеварди и улици в списъка по приложение
11 договорът има характер на такъв за абонаментно обслужване и поддържане за срока на
действие срещу ежемесечно възнаграждение, а за останалата част от уличната
мрежа/второстепенните улици включени в обхвата на зоната и извън списъка по
Приложение № 11, ремонтите се осъществяват по изрично възлагане от страна на
възложителя и се заплащат след изрично приемане на работата.
Въпреки изричните указания на съда, че е в тежест на ищеца по обратния иск да
докаже, че процесната улица е била включена в списъка за текущо поддържане или че е
възложила конкретни дейности по ремонт на процесния участък (в т.ч. процесната дупка),
същият не е представил приложение № 11 към договора, поради което следва да се приеме,
че дейностите по поддържане и текущ ремонт на процесната улица се извършват само по
изрично възлагане по т.1.1.2. от договора. От приложените писмени доказателства (л. 83-92)
е видно, че през месец юни 2015г. С Ое възложила извършването на ремонтни дейности на
ул. „Бойчо Бойчев“, изразяващи се в направа на асфалтова кръпка при ръчно изрязване и
ръчно полагане на плътен асфалтобетон с дебелина 6 см и обкантване на кръпката с битумна
паста. От същите писмени доказателства е видно и това, че работата е била изпълнена от
„ПСТ Груп” ЕАД и след направена проверка на място е била одобрена и приета от
възложителя С О(л. 85), който е заплатил уговореното възнаграждение.
При това положение се налага извод, че по делото не е установено твърдяното от С
Онеизпълнение на задълженията на ответника „ПСТ Груп” ЕАД по сключения между тях
договор № СО15-РД-55-281 от 11.05.2015 г. Нито са въведени твърдения, нито са
представени доказателства работата да е била изпълнена некачествено, респ. да е
ангажирана гаранционната отговорност на изпълнителя, поради което предявеният обратен
иск следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно в полза на ищеца
следва да се присъдят следните суми: 24,84 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 49,68 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
5
24,84 лв. – държавна такса за исковото производство, 99,36 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 69,56 лв. – разноски за свидетел и 248,40 лв. –
разноски за експертиза. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят следните разноски, определени съобразно отхвърлената част от предявените
искове: 0,31 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 0,62 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С О с БУЛСТАТ
.........., с адрес в гр. София, ул. „.......“ № 33 ДЪЛЖИ на „А“ АД, с ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „...........“ № 2 следните суми: 799,38 ЛЕВА,
представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му за вреди от ПТП, настъпило на
11.03.2016г., в гр. София, на ул. „Бойчо Бойчев“ в посока кв. „Овча купел“, поради попадане
на МПС марка „Инфинити”, модел „ЕХ”, с рег. № .. в необезопасена и несигнализирана
неравност на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и
243,59 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 09.04.2018г. до 09.04.2021г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 799,38
лв. до пълния предявен размер от 804,38 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 243,59 лв. до пълния предявен размер от 244,88 лв., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20219/2021г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С О с БУЛСТАТ .........., с адрес в гр. София, ул. „.......“ №
33 против „ПСТ Груп“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „........“ № 114 обратен иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на
сумата от 799,38 ЛЕВА, представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от
неизпълнение на задължение на ответника по договор с рег. № 0015-РД-55-281/11.05.2015 г.,
което неизпълнение е станало причина за попадане на МПС марка „Инфинити”, модел „ЕХ”,
с рег. № .. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „Бойчо
Бойчев“ в посока кв. „Овча купел“ на 11.03.2016г.
ОСЪЖДА С О с БУЛСТАТ .........., с адрес в гр. София, ул. „.......“ № 33 ДА
ЗАПЛАТИ на „А“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„...........“ № 2 сторените разноски по делото, а именно: 24,84 ЛЕВА – държавна такса в
заповедното производство, 49,68 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 24,84 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 99,36 ЛЕВА -
6
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 69,56 ЛЕВА – разноски за
свидетел и 248,40 ЛЕВА – разноски за експертиза.
ОСЪЖДА „А“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„...........“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С О с БУЛСТАТ .........., с адрес в гр. София, ул. „.......“ № 33
сторените разноски по делото, а именно: 0,31 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 0,62 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7