МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 1074/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е образувано по тъжба на
Д.А.Г., ЕГН: **********, който в качеството си на частен тъжител е повдигнал
обвинение срещу И.В.Д. – роден на ***
***, ***, български гражданин, средно образование, неженен, работи като ***,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 08.01.2020 г., в интернет, в
електронното издание „Под тепето“, с електронен адрес – http://podtepeto.com, в качеството си на ***
на същото издание, да е разгласил позорни обстоятелства за Д.А.Г., ЕГН: **********,
изнесени в статия на електронен адрес – http://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/,
като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по интернет –
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 147,
ал. 1, пр. I-во от НК.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателното производство предявения от частния тъжител Д.А.Г. срещу
подсъдимия И.В.Д. граждански за сумата в размер на 10 000 лева, съставляващи
неимуществени вреди от описаното в частната тъжба деяние, а именно – от това на
08.01.2020г., в интернет, в електронното издание „Под тепето“, с електронен
адрес – http://podtepeto.com, в
качеството си на *** на същото издание, да е разгласил позорни обстоятелства за
Д.А.Г., ЕГН:**********, изнесени в статия на електронен адрес –
http://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по интернет, съставляващо престъпление
по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.I-ро от НК.
Повереникът на частния тъжител и
граждански ищец Г. – адвокат Б. предлага тъжбата да бъде уважена, като сочи, че
преценката дали е налице обида се извежда на базата на начина, по който е
описана от пострадалото лице, а не предвид наличието на някакви други вулгарни
думи, в случая тъжителят е представен по един унизителен начини, първо – като
човек, който е решил да развива благотворителност с користната цел за реализира
неговия инвестиционен проект, което е дълбоко обидно за тъжителя и няма как да не почувства накърнени
достойнството и честта си. Още сочи, че нито сайтът, нито статията е
презентирана като сатирична, напротив – цялата статия, изнасяйки в строго
научен стил и терминология исторически факти за обекта, има претенцията да е
информационна статия, както и сайтът се презентира по-скоро като информационен,
никакви други позиции не са публикувани в сайта, нито пък засегнатото лице е
длъжно да прави искане за публикуване на опровержение. Поддържа, че общественото обсъждане, което Д.Г. е
организирал и е обнародвал по правилата за обществените поръчки, не е негово
задължение по закон, но той си е направил труда по своя собствена инициатива,
за да предизвика едно обсъждане в обществото, което да бъде конструктивно, вместо
което, чрез медия като процесната „Под
тепето“ се организира една атака срещу него, за да бъде изграден един негативен
образ в обществото за него, а именно, че това е користолюбив човек, алчен,
който мечтаел да си построи хотелче за чудо и приказ, на седем етажа, който
решил да се занимава с благотворителност след
като не му одобрили последния проект. В този смисъл сочи, че обидния
ефект на статията е яснен за всеки човек, а свидетелката, която е била разпитана
по делото, разказа за преживяванията, на които е станала свидетел, показват
причинените негативни изживявания от тъжителя в резултат на тази статия.
Застъпва становище, че в случая е налице и клевета, която е не по-малко ясно
изразена във въпросната статия, тъй като чрез множество неверни твърдения
тъжителят бива набеден в непочтени, недостойни, укорителни действия, дори в
престъпление, доколкото в статията се твърди, че същият ще унищожи
предполагаемо, на основата на хипотеза, представена като научна хипотеза,
„ценности от световно значение като напр. триумфална арка на император А., която щяла да бъде единствена по
рода си в страната“. В този смисъл сочи, че при най-елементарна проверка в
„Гугъл“, би могло да се установи, че обектът „Източна порта“ се намира на друго
място, той е добре реставриран и добре експониран, имотът няма нищо общо с
обекта „Източна порта“, въпреки което в статията, чрез много претенциозен стил
и изразни средства се твърди и се създава впечатление, че това, което е
предприето като строителство, ще унищожи подобни безценни археологически
находки, които се намират на Диагоналния път, както и че твърдението на отчита,
че обекта, където е известно и афиширано
наличието на археология, е обект с
особен статут, той се следи от Националния институт по културно наследство и
там се дават изрични предписания, още самият проект предвижда експониране на
археологията, която е открита там. Сочи, че неверността на изнесените твърдения
е пределно ясно установима, като по този начин е осъществен престъпният състав
на престъплението клевета, реализирана публично, тъй като е публикувана и
тиражирана в сайт, в който се вижда, че е прегледана хиляди пъти – станала е
достояние на хиляди хора. На следващо място взема становище, че макар да
изразява чуждо мнение, главният ** носи отговорност за достоверността на
фактите, изразени в това мнение, като, като в съдебната практика, а също и в
теорията, е установено ясно, че независимо дали неверните факти се изнасят като
чуждо мнение, като съмнение, хипотеза, този, който ги публикува, носи отговорност
за това какво изнася в публичното пространство, както и че в случая очевидно
обвиняемият не е сторил необходимото, за да се съобрази с интересите на лицето,
което бива засегнато от тези материали. Още посочва, че тъжителят дори би
приветствал критика, която се основава на някакви изводи и разсъждения, но
обидно отношение към неговата личност, представяща го по карикатурен и
омаскаряващ начин с цел да се предизвика негативна оценка в обществото към
него, не може да бъде възприето като упражняване на свобода на словото. Сочи,
че от страна на обвиняемия не бяха ангажирани никакви доказателства, които в
най-малка степен да потвърдят, че има нещо вярно от това, което е публикувано в
статията. Предлага съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимият
за виновен в извършването на сочените престъпления обида и клевета в техните
квалифицирани състави, както и да дае една справедлива преценка за обезщетение
по отношение на гражданската претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в
неприятни изживявания у тъжителя в резултат на публичното му представяне по
този начин.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Н. посочва, че обвиненията срещу
подсъдимия И.Д. за обида и клевета, извършени по описания в тъжбата и защитаван
понастоящем начин са несъстоятелни. В този смисъл посочва, че във въпросната
статия, озаглавена „Красотата ще спаси света“, в която г-н Г. е провидял
обидите и клеветите срещу себе си, е публикувана с изрично уточнение в курсив,
че сайтът публикува в отделен текст коментар на читателка посочена поименно – А.М.,
с който тази читателката дава авторски отговор на въпроса, свързан с
археологията и инвестиционните намерения на конкретния терен, както и че
изрично е посочено, че този коментар, реализиран като отделна статия, е
представен без **ска намеса. Взема становище, че ако в този материал
действително се съдържат елементи на престъпление против личността на някого,
отговорен за това е единствено и само неговият автор, тъй като наказателната
отговорност е лична, вместо него не може да носи наказателна отговорност **ът,
публикувал този материал, освен ако не се твърди, че съзнателно и умишлено е
действал в съучастие с автора на материала като негов помагач например, но
подобно обвинение нямам. Посочва, че на частния тъжител му е безразлична
фигурата на конкретния автор на въпросния материал, а неговата цел медията,
която е дръзнала да публикува нещо негативно, както той го оценява за самия
него, и от това се е почувствал зле, заради което е провидял несъществуващата
юридическа възможност на мястото на автора на хулителния срещу него според него
материал да сложи **на медията, както и че ако изобщо има престъпление против
неговата чест и достойнство, то не е извършено от подс. И.Д.. На следващо място
взема становище, че в инкриминирания текстови материал няма нито една обидна
дума, нито един обиден израз и нито едно позорящо твърдение или твърдение за
осъществено престъпление към честта на г-н Г., макар че тонът е ироничен , но
иронията, с която е пронизана, не е съставомерна нито по смисъла на чл. 146 от НК, нито по смисъла на чл. 147 и следващите от НК. Сочи, че това е мнение, в
него няма твърдения нито за позорни обстоятелства, свързани с личността на г-н Г.,
нито за извършени от него престъпления, в който смисъл твърдението, че е
престъпление да се строи на мястото, на което тъжителят има намерение да строи,
не е твърдение за престъпление, защото не е реализиран в обективната
действителност факт. Поддържа, че е всеизвестно, че намерение за престъпление
не е престъпление, следователно невярното твърдение за намерение за
престъпление също не е престъпление. Посочва, че е категорично и абсолютно
убедено твърди, че в случая няма абсолютно никакво престъпление, но няма и
граждански деликт, извършен от който и да било, а най-малкото от подс. И.Д.,
поради което предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен, а частният
тъжител да бъде осъден да заплати направените в процеса разноски за адвокатско
възнаграждение, които размер не е завишен.
Подсъдимият Д. сочи, че застава зад
думите на защитника си, няма какво да добави, освен че трябва въпреки всичко ще
продължи да вършим работата си така, както трябва.
В последната си дума заявява, че желае
да бъде оправан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.В.Д. е роден на *** ***, ***,
български гражданин, средно образование, неженен, работи като ***, неосъждан,
ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че
подсъдимият И.В.Д. бил *** на информационна интернет платформа „Под тепето“, на
електронен адрес: - http://podtepeto.com
На 08.01.2020г. в същата електронна
медия „Под тепето“ била публикувана статия с електронен адрес
-https://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/, със заглавие „Красотата ще спаси света?“.
Под горното заглавие бил публикуван **ски
коментар със съдържание – „Под тепето
публикува в отделен текст коментар от сайта на читателката ни А.М., с който тя
дава своя авторски отговор на въпроса „Да се строи ли гигантска сграда върху
археологията на Понеделник пазара?”, каквото е последното ни заглавие по
темата. Коментарът, подписан като „Гражданска позиция на няколко наследствени
„пловдивски кокони“” представяме без **ски намеси.“.
След последния коментар била
публикувана и самата статия със съдържание:
Красотата ще спаси
света?
Или как една блондинка,
докато търси в сайт на българска козметична компания своя шампоан против пърхот
за 3лв, открива съобщение за инвестиционно намерение за поне 30 милиона лева в
един хилядолетен град, до вчера и столица на културата.
Пиесата е реализирана с
любезното съдействие на Община Пловдив. Сцената на кръстопът е застлана с рози.
Много рози. От тук, та чак до границите на източна Европа.
Първо въвеждащо действие:
Преди около половин век
на някой му хрумнало да построи музей на тракийската история и изкуство в
сърцето на града. За идните поколения. Така де, да се помни миналото!
Пловдив древен и млад!
Казват по онова време
се работило бързо и точно. Бързо разкопали и побили темелите на бъдещия музей,
а антиките,които намерили, скрили в незнайно царство- господарство.
На сцената се появил
кметът на Пловдив с мандат от 1 ноември 1995г до 1 ноември 1999г
Видял се в чудо пишман
кметът, теглил едни пари от една банка, да спаси заплатите на бюджетните
работници и.т.н.
И после, като не успял
да върне парите, дал общинския имот заедно с бетонната конструкция, на банката
и то от сърце!
И така се появила „
Дупката“!
Второ действие:
Минали години. Честен
бизнесмен купил дълга към банката, която неочаквано се превърнала в бивша
банка.
И станал нашият човек,
горд ** на „Дупката“. Започнал да мечтае как ще я превърне в хотелче за чудо и
приказ, на 7 етажа, с кула и лифт за многото туристи, които да се изсипват
направо на Античния театър. (пък той колко туристи може да събере…)
Мечти, мечти, розови
мечти.
И тогава изневиделица
се появили шепа трезвомислещи и му объркали благородните намерения.
Човекът се видял в
чудо! И решил!
Позабавил темпото и
станал благодетел и меценат. Покрил се със слава от глава до пети.
И вече нищо не е
същото!
Появили се много важни
въпроси:
Защо ние, гражданите на
Пловдив искаме да спираме всякакви строежи върху Джамбаз тепе, в
най-югоизточната част на Трихълмието, в подножието на Старинен Пловдив?
Защо считаме, че с
инвестиционните си намерения ***.
Д.Г., чрез дружествата „Централ Пловдив“ АД; „Роза Импекс“ и др. ще унищожи
безценно историческо наследство от световно значение, още повече, че
археологическото проучване в района не е довършено? Чрез поредица от
управленски грешки през последните години в гр. Пловдив се стигна до тук! Какво
следва? Виновен ли е бизнесменът, че Общината му е поднесла на тепсия всичко?
За кой пореден път ще
го гледаме тоя цирк! Все едни такива въпроси!
Хипотетични отговори:
„Виновност на предишното управление; давност;
вече е започнато от предишното ръководство; тежко наследство; длъжни сме да
изпълняваме взети вече решения (нищо, че са малоумни!)“
Има ли разумно решение?
– ще попита някой.
Нужна е воля и разум,
за да се спре това безумие и да се продължи с допълнително разкриване на
културните пластове от римската, както и от по- ранната елинистическа епоха.
Очаква се с бъдещите проучвания да бъде потвърдена хипотезата, че в
конструкцията на Източната порта са включени останки от триумфални арки,
издигнати във връзка с посещението на римския император Адриан във Филипопол
през II век. Ако се докаже наличието на арка, то, тя ще бъде единствената
открита на територията на България, и то по трасето Via diagonalis! Находките
по протежението на Диагоналния път (Via Diagonalis, Via militaris или Via
Singidunum), построен от римляните през 1 век от н.е, свидетелстват за
хилядолетен междукултурен обмен. Той е идвал от Сингидунум (Белград), минавал
през Виминациум (Костолац) – Наисус (Ниш) – Сердика (София) – Филипопол
(Пловдив) – Хадрианопол (Одрин) и е стигал до Бизантион (Константинопол). Днес
върху него са разположени столиците на пет държави: Любляна, Загреб, Сараево,
Белград, София и Анкара. През 2007 – 2008 г, при спасителни археологически
разкопки с ръководител Мая Мартинова-Кютова, е проучено продължението на
комплекса в южна посока. Същата година общината възлага архитектурно заснемане
и създаване на инвентарен списък – каталог на архитектурните фрагменти и
детайли. Полевата работа осъществяват екип от археолози, геодезисти и
фотограметристи. Изготвен е каталог, съдържащ 101 елемента, „филтрирани” с
критерии: „степен на съхраненост”, „първична оценка за потенциал за анастилоза”
(връщане на оригинален елемент на мястото му) и „типологично значение в
изграждането на ордера на портика”. На 35 от елементите специалистите правят и
детайлно заснемане, разказват в свое изследване на обекта ** М.М.-К.и ** Г.П..
Част от зоната,
предвидена за строеж на жилищна сграда и др., попада в границите на групова
недвижима културна ценност Историческа зона „Филипопол–Тримонциум-Пловдив“.
Проектът предвижда
промяна на отреждането на УПИ ***, административна, обществена, стопанска дейност,
с превеждане в съответствие с идентификатор по КК на гр.Пловдив в УПИ ***
обществено обслужващи
дейности, жилищно “ строителство и археология за изграждане на обект:
„Културно-исторически и обществен център Пловдив”.
И какво като всяко
строителство в района е недопустимо и е престъпление да се изграждат
административни, обществени или жилищни сгради върху Паметник на културата с
категория „Национално значение“?
Ние, гражданите, дали
ще следим за опазването на разкритите архитектурно-археологически структури и
за стриктна реставрация, консервация и анастилоза – връщане на наличните
разпръснати елементи на техните места в първоначалната композиция, като се
спазва принципът за минимална намеса?
И какво излезе? – ще
попита някой
-Казали на лисицата, а
тя си казала на опашката.
К Р А Й“
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа
обстановка съда счита за безспорно установено въз основа следното:
Фактът на публикуване на
гореописаната статия със заглавие „Красотата ще спаси света?“, на електронен адрес https://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/,
момента на нейното публикуване – 08.01.2020г., както и пълното съдържание на
същата – съгласно така описаната от съда като възприета фактическа обстановка –
се установява от разпечатка на статията (л.7 – л.8 от делото), представена от
частния тъжител. Следва да се посочи, че макар в случа да се касае за
разпечатка на електронно издание, заверена „Вярно
с оригинала“, то липсват всякакви основания същата да не бъде изцяло
кредитирана от съда, доколкото последната е неоспорена от страните и добре
кореспондира на останалата доказателствена съвкупност, както следва:
Фактът на публикуване на
горната статия, датата, на която това е сторено – 08.01.2020г., както и в
най-общ смисъл нейното съдържание – напълно отговарящо на описаното във
възприетото от съда като фактическа обстановка,
се установява и от показанията на свидетеля Ф.К.А.– И., която сочи, че
прочела статията в интернет, била изумена от нейния тон и начинът по който бил
описан тъжителят Г., както и начинът, по който се отразило същото на последния
частен тъжител. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. – И. като логични и
непротиворечиви, а също и добре кореспондиращи с останалата доказателствена
съвкупност по делото – в частта им, относно публикуването и съдържанието на
статията, както и като неопровергани от никакви други данни по делото – в
останалата им част.
Горните
обстоятелства, а именно - публикуваме на
гореописаната статия се установява от обясненията на подсъдимия Д. /л.71
– л.72 от делото/, в които същият потвърждава факта на нейното публикуване в
изданието, на което той е **, като сочи и причините за това – същата
съставлявала коментар, който бил преценен като по-завършен и по-разказвателен,
бил публикуван след позволение на авторката на коментара, като подсъдимия сочи,
че целта била да се отразят повече гледни точки. Съдът дава вяра на
обясненията на обвиняемия, доколкото същите добре кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност по делото – в частта им, относно публикуването на статията, както и
като неопровергани от никакви други данни по делото – в останалата им
част.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Предвид горното съдът намери, че по
делото не се установиха достатъчно данни, от които може да се направи извод, че
от обективна и субективна страна подсъдимият
И.В.Д. е извършил престъплението по
чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 147, ал. 1, пр.
I-во от НК, а именно – че на 08.01.2020 г., в интернет, в електронното издание
„Под тепето“, с електронен адрес –
http://podtepeto.com, в качеството си на *** на същото издание, да е
разгласил позорни обстоятелства за Д.А.Г., ЕГН: **********, изнесени в статия
на електронен адрес – http://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/,
като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по интернет.
В този смисъл на първо място следва да
се посочи, че по делото е безспорно установено, че статията със заглавие „Красотата ще спаси света?“, на електронен
адрес -https://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/, съставлява
публикуване коментар на читател – А.М., без **ска намеса, като последното е
видно както от изрично отразеното в самата статия, така и от обясненията на
подсъдимия Д., които следва да бъда кредитирани от съда, доколкото данни в
какъвто и да е друг смисъл липсват по делото.
При това явно е, че подобно действие –
публикуване мнение на конкретно лице, не би могло да осъществи от обективна и
субективна страна престъплението клевета със субект – **а на съответната медия.
Същевременно непонятно остава
основанието на твърдението на частното обвинение, че макар да изразява чуждо
мнение, ** носи отговорност за достоверността на фактите, изразени в това
мнение. Основания за един такъв извод изцяло липсват – както правни, така дори
и житейски. Общоизвестно е, че функцията на медиите е не друга, а тази да
изнасят информация за всички събития от обществения живот, една огромна част от
която информация е именно становища на различни личности по въпросите,
интересуващи обществото. При това да се твърди, че публикувайки съдържанието на
нечие мнение, ** на съответната медия носи отговорност за достоверността на
фактите, изразени в последното, или с други думи – че носи отговорност за това мнение, като за
свое собствено, е едно становище, което очевидно трудно би могло да бъда
споделено.
Отново следва да се подчертае, че в
случая не се касае за статия, чийто автор е подсъдимия, в която той да твърди,
че предава мнение на неназовано лице, на обществото и т.н., а за буквално
пресъздаване на написано от конкретно посочен автор – читателя А.М., без **ска
намеса.
Ето защо не се установява никакво
основание, което да позволи заключение, че единствено въз основа факта, че
подсъдимия Д. е *** на медията „Под тепето“, то същият носи отговорност (включително наказателна такава), за всяко
едно мнение, което е публикувано в медията (включително това на А.М.), при това
отговорност, като за изразяване на едно свое собствено мнение – обуславяща като
форма на участие в изпълнителното деяние тази на извършителя, каквато по
същество се явява и повдигнатото частно обвинение, доколкото в последното по
никакъв начин не са релевирани каквито и да е факти, които да позволят изследването на въпроса за
осъществяването на някаква друга, акцесорна форма на участие в изпълнителното
деяние от страна на подсъдимия.
Последното е напълно достатъчно за да
бъде признат подсъдимият Д. за невинен по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 147, ал. 1, пр. I-во от НК, без изобщо да бъде
изследван въпроса дали иначе в публикуваното мнение на А.М. поначало се
съдържат твърдения, изнасянето на които осъществява престъпление против честта
на частният тъжител и граждански ищец Г..
Въпреки това и единствено с оглед
изчерпателност, по последния въпрос може да се отбележи следното:
На първо място, в хода на настоящото
производство прави впечатление, че процесуалният представител на частният
тъжител последователно, дори и в пледоарията си по същество, продължава да
настоява съдът да осъди подсъдимия и за извършено престъпление обида, макар
подобно обвинение да не е прието за разглеждане по делото (и който въпрос е бил
подробно обсъден, включително - четено е определение на съда от 19.06.2020г. по
делото), причините за което процесуално поведение, както и неговия смисъл, съдът ще си позволи да не коментира.
Единствено следва да се посочи, че предвид липсата на подобно обвинение, не
подлежи на анализ въпросът дали в разглежданата статия съществуват твърдения,
които осъществяват състава на престъплението обида по смисъла на чл.146 от НК.
Във връзка с горното, без да правен един изчерпателен анализ на множеството
различия между престъпленията обида и клевета по смисъла на чл.147 от НК, то
следва единствено да се обърне внимание на най-очевидното от тях, а именно – че
при престъплението обида нещо унизително се казва на пострадалия „в
негово присъствие“ съгласно изрично посоченото в чл.146, ал.1 от НК. И
макар, че в съдебната практика безспорно е утвърдено становището, че
изискването за „присъствие“ не следва да се разбира като буквално
физическо такова на дееца и пострадалия на едно място, то последното по никакъв
начин не променя обстоятелството, че при обидата, от субективна страна, умисъла
на дееца е насочен към това пострадалият да възприеме казаното, независимо дали
обидата е отправена присъствено или неприсъствено - чрез някакъв технически
способ, безразлично дали и други лица са възприели същата (освен като
квалифициращо обстоятелство) и т.н.. Обратно – при престъплението клевета по
смисъла на чл.147, ал.1 от НК, от субективна страна деецът цели да „разгласи“
- т.е. да съобщи на трети лица за позорното обстоятелство или престъпление,
безразлично дали и пострадалия няма да научи за горното при това разгласяване.
При тази разлика между престъпленията по чл.146, ал, 1 от НК и чл.147, ал.1 от НК, в настоящия случай, при който частният тъжител още в тъжбата си твърди
именно едно разгласяване по смисъла на чл.147, ал.1 от НК на описаните в
статията обстоятелства, съобщаването им на читателите на медията и т.н., то
очевидно е, че в случая не се твърдят никакви обстоятелства, които могат да
бъдат подведени под текста на престъплението обида по чл.146, ал.1 от НК. Прави
още впечатление от становището на процесуалния представител на частният
тъжител, че твърдението за наличие както на клевета, така и обида, изхожда не
от горната принципна разлика, а от анализ на написаното в статията, т.е. някои
от публикуваните твърдения се
квалифицират като „обида“, а други – като „клевета“. Последният подход е изцяло
погрешен, доколкото същината на разликата между престъпления чл.146, ал, 1 от НК и чл.147, ал.1 от НК не в това, какво е казано/написано, а в това, кому се
цели последното да бъде съобщено.
На следващо място, при обсъждане на
това, дали в процесната статия са изнесени обстоятелства, които могат да бъдат
преценени като клеветнически по смисъла на
чл.147, ал.1 от НК, следва да се съобрази самия характер на последното
престъпление, както и вложения от законодателя смисъл относно идеята за
обществената му опасност. Тук на първо място следва да се посочи, че съставът
на чл.147, ал.1 от НК не въвежда абсолютна забрана за всекиго да разгласява
каквито и да е обстоятелства, от които
някой друг би могъл да се почувства засегнат. Подобна забрана е немислима в едно
свободно общество, още повече никой не би могъл да забрани на отделния човек да
говори за реалността такава, каквато е, само защото някой друг би намерил, че
същата тази реалност го описва в неблагоприятна според общественото мнение
светлина. Въпреки това и извън всякакво съмнение, чл.147, ал.1 от НК въвежда
под страх от наказателна отговорност забрана за това, авторитета, оценката и
доброто име в обществото и т.н. на отделната личност да бъдат накърнявани по
един недопустим начин. Между последната забрана и вече посочената свобода на
всекиго да говори за обективната реалност такава, каквато е, „колизия“ не
съществува. Това е така, доколкото законодателят е приел един съвсем прост, но
винаги приложим критерий относно това, кога авторитетът, доброто име и т.н. на
отделния гражданин е засегнат по един недопустим и най-вече – неоправдан начин
и този критерий е истинността на изнесеното, в смисъл на съответствието му с
обективната действителност. Именно последното е и причината за съществуването
на разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК, без която разпоредба самият състав на
престъплението клевета би бил лишен от вложения от законодателя смисъл и би се
превърнал просто в една абсолютна забрана да се говори за фактите от
действителността.
Когато горният критерий бъде отнесен към
настоящия случай, следва преди всичко внимателно да се съобрази кои са
обстоятелствата, които могат да бъдат намерени за клеветнически такива,
съгласно съдържанието на статията. При това прави впечатление, че в първата
част от същата статия действително се сочат факти от обективната
действителност, а именно – каква била съдбата на описания имот, сочен като „Дупката“ и как той бил придобит от „Честен
бизнесмен“, от „нашият човек“, който
станал „горд ** на „Дупката““. Тези
факти, макар и предадени с едни подчертано насмешлив тон, очевидно сами по себе
си не съставляват някакви позорящи обстоятелства по смисъла на чл.147, ал.1 от НК. Същевременно, както е посочено в частната тъжба, а също и в становището на
процесуалния представител на частният тъжител, последните намират за позорящи
твърденията, които начеват в следващото изречение, а именно – че тъжителят Г. „Започнал да мечтае как ще я превърне в
хотелче за чудо и приказ...“, също така и че „с инвестиционните си намерения ***. Д.Г., чрез дружествата „Централ
Пловдив“ АД; „Роза Импекс“ и др. ще унищожи безценно историческо наследство от
световно значение“, след което се изразява едно мнение за историческото
значение на мястото, състоящо се от предположения за евентуални находки и
разказ за начина на проучването на обектите, които исторически предположения
и/или факти нямат никакво самостоятелно отношение към едно престъплението по
чл.147, ал.1 от НК, ако бъдат разгледани извън контекста на твърдението, че
частният тъжител Г. възнамерявал да „унищожи безценно историческо наследство
от световно значение“. Също и посоченото за благотворителната дейност на
частният тъжител би могло да има отрицателна оценка от морална гледна точка
само в светлината на връзката на последната дейност с горното намерение на Г.
относно описания имот.
Ето защо и очевидно е, че от всичко
изнесено в статията, единственото, което обрисува личността на частният тъжител
Г. в негативна спрямо обществените разбирания светлина е твърдението, че същият
възнамерява, че с действията си цели да „унищожи безценно историческо
наследство от световно значение“, което унищожение ще се случи, чрез
превръщането на обекта в „хотелче за чудо и приказ“, а цялата
описана фактология по придобиване на имота, историческото му значение, благотворителната
дейност като средство към горната цел, няма самостоятелно значение, тъй като не
съставлява позорящо обстоятелство, извън контекста на горното намерение.
Предвид това, като позорящо
обстоятелство в случая може да бъде разглеждано единствено твърдението за намерение
на частния тъжител Г. да стори нещо, което е обществено неприемливо. В
статията липсва каквото и да е твърдение, че нещо от намисленото е реализирано
– че историческо наследство е унищожено, че хотел е построен. Тук следва да се
посочи, че намерението на някого да направи нещо не е факт от обективната
реалност, а част от психическите преживявания на съответния човек. Също така
ясно е, че въпросните психически преживявания остават абсолютно неустановими от
гледна точка на правото тогава, когато все още не са дали своето проявление е
обективната действителност. Именно последното – че в разглеждания случай
позорящото обстоятелство не е факт от обективната реалност, а просто твърдение за намерение за бъдещи действия,
прави невъзможно прилагането на вече описания критерий, който изцяло лежи върху
истинността на изнесеното и без който критерий не може да се стори заключение
относно това, дали в случая е налице едно общественоопасно деяние по смисъла на
чл.9, ал.1 от НК. Всичко това не позволява на настоящия състав на съда да
приеме, че разгласяването на твърдението за намерение съставлява разгласяване
на позорно обстоятелство по смисъла на чл.147, ал.1 от НК.
И отново единствено с оглед
изчерпателност, макар да липсва повдигнато частно обвинение в този смисъл,
следва да се посочи, че в случая липсват каквито и да било данни и за приписано
на частният тъжител Г. престъпление по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, като
напълно основателно е посоченото от защитника, че намерението да се стори нещо
не съставлява престъпление, съответно – приписването на някой на намерение да
стори нещо не може да съставлява приписване на престъпление.
Ето защо не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия Д. по смисъла на чл.304 от НПК.
Предвид това, съдът намери подсъдимия И.В.Д. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, средно образование, неженен, работи като ***, неосъждан,
ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това на
08.01.2020 г., в интернет, в електронното издание „Под тепето“, с електронен
адрес – http://podtepeto.com, в
качеството си на *** на същото издание, да е разгласил позорни обстоятелства за
Д.А.Г., ЕГН: **********, изнесени в статия на електронен адрес –
http://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по интернет – престъпление по чл. 148,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. II-ро от НК вр. чл. 147, ал. 1, пр. I-во от НК.
Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДАВА ИЗЦЯЛО подсъдимия И.В.Д.
по така повдигнатото му обвинение.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът намери, че следва да отхвърли приетия за съвместно
разглеждане от частния тъжител и граждански ищец Д.А.Г. граждански
иск срещу подсъдимия И.В.Д., за сумата в размер на 10 000 лева, претендирана
като неимуществени вреди от описаното в частната тъжба деяние, а именно – от
това на 08.01.2020г., в интернет, в електронното издание „Под тепето“, с
електронен адрес – http://podtepeto.com,
в качеството си на *** на същото издание, да е разгласил позорни обстоятелства
за Д.А.Г., ЕГН:**********, изнесени в статия на електронен адрес –
http://podtepeto.com/aktualno/красотата-ще-спаси-света/, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по интернет, съставляващо престъпление
по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.I-ро от НК.
В случая и съгласно вече мотивираното,
не се установява подсъдимият И.В.Д. да е извършил престъпление по чл.148 ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.II-ро от НК, вр. чл.147, ал.1, пр.I-ро от НК.
Съответно – не се установява същия
подсъдим да е извършил от обективна страна действията, част от изпълнителното
деяние на горните престъпления, с които да е осъществили деликт по смисъла на
ЗЗД, даващ основание да бъде уважена исковата претенция.
Отделно от горното и въпроса за
наказателната отговорност, следва да се съобрази, че както съгласно описното в
частната тъжба, така и от свидетеля Ф.К.А.И., ако частният тъжител Г. е претърпял каквито и да
е неимуществени вреди, то причината за същото е публикуването на въпросната
статия.
Ето защо деликт по смисъла на ЗЗД в случая е
действието по публикуване на статията, съответно – делинквент е
субектът, извършил това публикуване, а именно – издателят, а не лице,
което е осъществило **ска, техническа, коректорска или каквато и да е друга
дейност в полза на издателя, по повод на тази статия. В случая обаче частното обвинение не твърди,
още по-малко сочи каквито и да е доказателства за това, че И.В.Д. е издателят
на въпросната информационна интернет платформа „Под тепето“
Ето защо и така предявения граждански
иск се явява недоказан като по основание, така и по размер, поради което и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия И.В.Д. за
невиновен по така повдигнатото му частно обвинение, то съдът счете, че на
основание чл.190 ал.1 от НПК, частния тъжител и граждански ищец Д.А.Г. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените
от разноски по делото в размер на 1000 лева за процесуално представителство от
адвокат.
Осъществяването на същите разноски се
установява от приложения Договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020г.
/л.46 от делото/, съгласно който договор сумата от 1000 лева е платана.
Още липсва и направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде обсъждано от съда,
нито се констатира основани същото възнаграждение да бъде счетено за
прекомерно, доколкото макар делото да не се отличава с фактическа сложност, то
налице е правна такава.
Мотивиран от горното, съдът ОСЪДИ на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител и граждански ищец Д.А.Г., ЕГН:**********,
да заплати на подсъдимия И.В.Д. с ЕГН ********** направените разноски по делото
в размер на 1000 (хиляда) лева за процесуално представителство от адвокат.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: И.П.