Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1383 03.06.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен
съд граждански състав,
На втори май две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател Силвия Петрова
Секретар: Марина Димова
като разгледа докладваното
от съдията Петрова
гражданско дело №
9213по описа за 2018г.
Производството е образувано по повод исковата молба на
Д.Н.М., съдебен адрес:*** – адв. В. против ОП “Транспорт“ към Община Бургас, с искане
за отмяна, като незаконно, на наложеното на ищеца със заповед № 77/05.11.2018
год. на директора на ответното предприятие дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”, както и осъждане на ответника да му заплати направените
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е незаконосъобразна, тъй като не е допуснал
цитираните в същата нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че не е
причинил вредата. Моли за уважаване на иска. Ангажира доказателства.
Искът е с правно основание чл. 357 от КТ.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция.
Процесуалният представител на ответното предприятие е
депозирал писмен отговор, в който оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Навежда доводи за законосъобразност на издадената от работодателя заповед.
Представя доказателства. Също претендира разноските по делото.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните по делото, страните са обвързани с
трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д.М. е бил назначен на
длъжност „шофьор, автокран” в звено „Контрол паркиране“ в предприятието на
ответника в гр. Бургас.
Със Заповед № 77/05.11.2018 год. работодателят е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, на
основание чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че
към 26.10.2018 год. е установена липса на гориво на автокрана – 268.93 литра, а
така е увредено имущество на работодателя и са разпилени негови материали,
суровини и други средства. Заповедта е връчена на служителя на 12.11.2018г.
Исковата молба е подадена в законния двумесечен срок, регламентиран в чл.358,
ал.1, т.2, вр. ал.2, т.1 от КТ.
В процеса по атакуване на заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания работодателят, като субект на дисциплинарна власт,
следва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да ангажира
дисциплинарната отговорност на работника.
В аспект на гореизложеното, законовите гаранции
поставят в тежест на работодателя да установи удовлетворяване от негова страна,
преди налагане на дисциплинарното наказание, на онези императивни изисквания,
залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания е уредена с оглед да не се накърнява неоправдано конституционно
закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска
произволно налагане на наказанията от работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която експлицитно следва да
се посочат нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния
текст, въз основа на който се налага. Нарушенията на трудовата дисциплина,
мотивирали налагането на дисциплинарното наказание, следва са конкретизирани,
квалифицирани с обективните и субективните им признаци, което е продиктувано от
необходимостта, към момента на налагане на наказанието, работникът да е наясно
както с фактическите обстоятелства, аргументирали за работодателя извода, че е
налице нарушение на трудовата дисциплина от този работник, така и с момента или
периода, в който нарушенията са били осъществени.
Атакуваната в настоящото производство заповед за налагане
на наказание „предупреждение за уволнение” е действителна – неин автор е
законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа
необходимите реквизити. Преди издаване на заповедта е спазено изискването на
чл. 193 от ГПК за приемане писмени обяснения на работника. Със Заповед №
71/24.10.2018 год. са изискани писмени обяснения от служителите управлявали
МПС-то и на 30.10.2018г. е входирано обяснение от Д.М.. В тежест на
ответника-работодател е провеждане на главно и пълно доказване законността на
дисциплинарното наказание – чл. 154, ал. 1 от ГПК. Според настоящия съдебен
състав, такова доказване по делото не е проведено. В съдържанието на заповедта
е посочено, че наказанието е наложено заради нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 9
от КТ – увреждане имущество на работодателя (липса на гориво). В обжалваната
заповед не е посочена началната дата на периода, за който е установена липсата
на гориво – посочено е от закупуване на автокрана, поради което е неясен
времевият отрязък на твърдяното противоправно поведение на работника М.. На
следващо място, видно от доказателствата по делото, преди установяване на
липсата на гориво автокранът е бил управляван не само от Д.Н.М. и З.Д.(на
смени), а и от инцидентно замествалите ги други служители на ответника. Данни в
тази връзка се съдържат в писмените обяснения на служителите и показанията на
разпитания свидетел М. – главен счетоводител в ответното предприятие. При това
обстоятелство е неясно как ответникът е установил авторството на незаконното
деяние – противозаконното отнемане на 268.93 литра гориво, както и начина и
мястото на извършването му единствено от Д.М.. Делото не съдържа доказателства
за начина на възникване на липсата и пряката й връзка с поведението на ищеца.
Всичко гореизложено аргументира за настоящата
инстанция извода, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Уважаването на иска налага осъждане на ответното
предприятие да заплати на БсРС държавна такса върху предявената претенция в
размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл. 359 от КТ.
Съобразно изхода от делото, ответното предприятие дължи
на ищеца разноски в размер на 500 лева – заплатеният адвокатски хонорар.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 77/05.11.2018 год. на директора на Общинско
предприятие „Транспорт”, код по БУЛСТАТ 0000568141634, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Александровска” № 106, с която на Д.Н.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 6 – адв. В., е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение”.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Транспорт”, код по БУЛСТАТ
0000568141634, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Александровска” № 106, да заплати на Д.Н.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 6 – адв. В., сумата от 500 лева - съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Транспорт”, код по БУЛСТАТ
0000568141634, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Александровска” № 106, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати на
Районен съд-Бургас държавна такса в размер от 50 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п /не се чете/
Вярно с оригинала!МД