РЕШЕНИЕ
№ 1950
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330104263 по описа за 2021 година
Образувано е по искови молби на Т.Г.а А., ЕГН **********, Н. Г. А., ЕГН
********** и Г. К. А., ЕГН ********** срещу ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *** за
заплащане на сума в размер на по 2000 лева, за всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от претърпени травми при ПТП, състояло се на 10.02.2017г., виновно причинени от
водача на застраховано при ответника л.а. ****, с рег. № ***** по застраховка
„гражданска отговорност“ по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица *****, срок на действие от
31.10.2016 г. до 30.10.2017г., ведно, ведно със зак. лихва от деня на увреждането до
окончателното им изплащане.
Ищците сочат, че на 10.02.2017 г. са претърпели пътен инцидент, придвижвайки
се с лек автомобил **** с рег. № **** прибирайки се от гр. ********, където живеят,
като вината за този инцидента била на водача на лек автомобил **** с рег. № ****.,
който се движил със скорост около 110 км. в час в същата пътна лента и в същата
посока зад управлявания от ищеца Г.А. автомобил.
Зад тях на същия път в същата пътна лента и в същата посока на около 30 м. зад
автомобила на М. се движил водачът П.П. с лек автомобил ****с рег. № ***** със
скорост близка до скоростта на лек автомобил ******, като М. е възприел движещия се
пред него автомобил **** със закъснение, но реагирал и задействал спирачната
система на управлявания от него автомобил при което водачът П. реагирал на стоп
1
светлините на лек автомобил **** и отклонил управлявания от него автомобил наляво.
Въпреки тази негова маневра последвал припълзяващ удар между лек автомобил
*****и движещия се зад него автомобил ***** като ударът настъпил в задна лява част
на лек автомобил **** и в предна лява част на лек автомобил*****. С отклонение на
траектория наляво лек автомобил ***** достигнал южната мантинела на
разделителния остров на двете платна за движение, като последвал втори удар за него в
предната част, след което се установил на място. Лекият автомобил ****** продължил
по пътната си лента със задействана спирачна система достигайки до лек автомобил
***, като последвал нов втори удар за лек автомобил ******в предната му част и
задната част на *** След удара лек автомобил *** се отклонява наляво достигайки
южната мантинела на разделителния остров на двете платна за движение, в която
последвал втори удар за този лек автомобил в предната му част, след което и той се
установил на място.
М., съпругата му и П. излезли от колите си, като П. се обадил на тел. 112, като
всички отишли до автомобила на ищците като се опитали да отворят предни и задни
врати на автомобила, но не успели. Пристигнал противопожарен екип, който успял да
извади ищците, като вследствие на ПТП –то ищците претърпели травматични
увреждания.
Твърди се, че имало образувано досъдебно производство по описа на РУ – с. ***
при ОД на МВР – П., в което било установено, че ПТП-то е станало в землището на с.
Т. на автомагистрала ***, като досъдебното производство е водено срещу неизвестен
извършител, а от събраните доказателства Районна прокуратура – Пловдив е
установила, че виновен е водачът Б.М..
От изяснената фактическа обстановка по воденото досъдебно производство било
установено, че телесните увреждания на пострадалите са в пряка причинна връзка от
виновното поведение на водача М., който нарушил правилата за движение, за което
същия бил наказан с административно наказание по реда на чл. 78 А от НК, с решение
по АНД по описа на ПРС – 18 н.с., с което М. бил признат за виновен за това, че при
управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил на Н. А. средна телесна повреда раздробено отворено счупване на дясна
бедра кост в средната трета, причинило трайно затрудняване на движенията на долния
десен крайник за 8-9 месеца и счупване на долна раменна срамна кост в дясно
причинило трайно затрудняване в движението на долния десен крайник за месец и
половина – два месеца с налагане на съответното административно наказание.
Въпросното решение било влязло в законна сила, като било изменено с решение на
Окръжен съд П. по въззивно АНД № 1119/2020 г. , с което Б.М. бил признат за невинен
по това, че е нарушил две от трите му повдигнати нарушения, и е признат за виновен
за това, че при управление на МПС е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил на Н. А. средна телесна повреда - раздробено отворено
счупване на дясна бедра кост в средната трета причинило трайно затрудняване на
движенията на долния десен крайник за 8-9 месеца и счупване на долна раменна
срамна кост в дясно причинило трайно затрудняване в движението на долния десен
крайник за месец и половина – два месеца, за което му е наложена глоба и оправдан по
останалите две нарушения.
Твърди се, че ищците са били приети в болница, търпели са силни болки и
страдания.
Твърди се също така, че МПС на виновния водач към момента на ПТП е имало
2
валидна застраховка Гражданска отговорност в ответниковото дружество, била е
проведена извънсъдебна процедура съгласно, която са предявени претенции към
застрахователното дружество образувана е щета, получено уведомително писмо за
образуване преписки по щети, като от застрахователя са поискани допълнителни
документи.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се отговорността на
водача на лек автомобил ****с рег. № ****** като се посочва, че последния не е
реализирал виновно противоправно поведение в резултат на което да е причинено
съответното ПТП. Оспорен е механизмът на настъпване на произшествието описано в
исковата молба, както и наличието пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между вредите и произшествието. Твръди се, че отговорен за ПТП –то е водачът
на лек автомобил ****** Г.А., който управлявал автомобила си без излъчващи
светлини отзад габарити стоп светлини, като управляваният от него автомобил е бил
технически невъзможен за възприемане от другите участници в движението.
Освен това се посочва, че Г.А. е управлявал лек автомобил ***** по начин на
място и в момент, когато това не е било безопасно, защото излъчването на светлина
повишава техническата възможност за възприемане на автомобила в значителна степен
за останалите участници в движението, което би довело до техническа възможност за
по- ранна реакция от тях. Оспорват се търпените от ищците вреди. Оспорен е
характерът на претърпените телесни увреждания и твърдяните от ищците
възстановителни процедури, доколкото по делото не са представени доказателства за
травмите и свързаните с тях болки и страдания. Оспорени са и размерите като
изключително завишени и неотговарящи на действително претърпените вреди. Твърди
се, че ищците са напълно и окончателно възстановени в изключително кратки срокове.
Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата
Т.А., която се е возила на предна дясна седалка без поставен колан..
Инвокирано е възражение за съпричиняване от страна на ищцата Н.А., която
също се е возила без предпазен колан.
Заявено е също така възражение за съпричиняване на вредите от Г.А., който
управлявал лекия автомобил без излъчващи светлини от задни габарити и стоп
светлини, поради което неговият автомобил е бил технически невъзможен за
възприемане от другите участници в движението.
Оспорен е и предявения иск за присъждане на лихва, доколкото лихва е била
претендирана от датата на настъпване на ПТП, като според чл. 84 от ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава от поканата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представеното решение по АНД № 2026 по описа за 2020г. на РС Пловдив,
ХVІІІ н.с., се установява, че водачът на лек автомобил ***** с рег. № * Б.М.,
участн****ик в процесното ПТП е признат за виновен в това, че на 10.02.2017г. в
землището на с. Т., обл. П., на автомагистрала ***, километър 126, при управление на
МПС е нарушил член 20, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Н. А.
3
средна телесна повреда. Съгласно представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 10.02.2017г. се установява, че в същия пътен инцидент пострадали
са и останалите трима ищци, които са се возили в колата, управлявана от ищеца Г.А..
Между страните не е налице спор, че управляваният от М. лек автомобил е бил
застрахован по застраховка „ГО“ в дружеството-ответник.
От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите
доказателства по делото, се установява, че техническите причини за настъпване на
ПТП са водачът на л.а. **** П. П., който е управлявал автомобила по начин, който не
е бил обезопасен, като не е спазил необходимата безопасна дистанция спрямо
движещия се пред него л.а. *****рег. № ** ***с водач Б.М., който също е управлявал
автомобила си по начин, който не е бил безопасен, като не е възприел и реагирал
своевременно на движещия се пред него лек автомобил Фиат Брава. Освен това
вещото лице е посочило, че ако водачът на лек автомобил **** е управлявал лекия си
автомобил без излъчващи светлини от задни габарити и стоп светлини, би бил
технически възможен за възприемане от другите участници в движението, но би
забавил реакцията на водача на лек автомобил ****, а в хипотезата при включени
светлини би довело до възможност за по-ранна реакция. Отбелязано е също така, че в
хипотеза на движение на л.а. *** без включени светлини дистанцията, от която
водачът М. е имал техническата възможност да възприеме лекия автомобил ***,
вследствие на отразената светлина следва да е била не по-малка от 136 м. Според
експрерта от данните по делото не може да се определи по инженерен път дали ищцата
Т.А. е била с поставен предпазен колан.
Съгласно заключението на изслушаната СМЕ, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото, се
установява, че причинените на ищците травми са в пряка причинноследствена връзка с
инцидента, като за ищцата Т.А. травматичните увреждания се изразяват в контузия в
областта на лявото рамо и й са причинили болки и страдания в първите няколко дни.
Относно причинените травматични увреждания на Н.А., за която е установено да се е
возила на задната седалка експертът посочва да са й били причинени контузия на
главата, гръдния кош и корема, които са преминали за 15-20 дни, а по отношение на
ищеца А. сочи, че са му били причинени контузии на главата, гръдния кош, корема,
поясната област и двете колена, които са преминали в рамките на 15-20 дни.
Няма спор, че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото
застрахователно събитие със заявление с *******вх. №*., по което е образувана
застрахователна преписка по щета №*, като ****видно от писмо с изх. № *****.
застрахователното дружество е отказало да заплати обезщетение на ищците.
4
От разпита на св. М. се установява, че инцидентът е станал вечерта около 19
часа на детелината на с. Т., кагота карайки автомобила си в средната лента за движение
внезапно на 10 метра от колата му възприел друг автомобил, който бил без светлини.
Помислил, че е спрял и направил неуспешен опит да го избегне, тъй като бил ударен
отзад от движещия се след него лек автомобил. В хода на досъдебното производство
св. М. е дал същите обяснения за настъпилата катастрофа.
От разпита на св. Н. А., която е в родствени връзки с ищците, се установява, че
дълго време след катастрофата майка й и баща й трудно лягали и ставали, не можели да
спят от болка, като нейната майка ползвала двумесечен отпуск по болест, а сестра й
еднономесечен, като през това време за тях се грижил нейния брат. След инцидента
сестра й получила стрес, спряла да шофира, а баща й изпитвал притеснения при всяко
возене с автомобила. Според свидетеля возещия се отпред пътник е имал предпазен
колан, а управлявания от баща й автомобил бил с включени светлини, т.к. при
запалване на автомобила същите се включвали автоматично.
Исковете са с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и член
86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена с ответника,
предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на
застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните
елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154,
ал. 1 ГПК, като вината се приема за доказана при липсата на ангажирани доказателства
за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички
елементи от фактическия състав.
Установено е, че между ответника и трето за спора лице към датата на
настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
5
Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на
поведение на водача М., осъществено при управлението на лек автомобил марка .... с
рег. №....., в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП, е управлявал автомобила по начин, който
не е бил безопасен, като не е възприел и реагирал своевременно на движещия се преди
него лек автомобил ....., от който са настъпили неблагоприятни изменения в правните
сфери на ищците- неим. вреди от понесени контузии.
Вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната
страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й. Съдът намира обратното доказване за неосъществено и презумпцията за
необорена.
Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, като е
необходимо да се отчете действителния размер на неим. вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителносттта на болките и
страданията, както и общественото разбиране на справедливостта съотнесено към
икономическата обстановка в страната, ориентир за която са средната работна заплата
за страната, инфлацията и нормативно установените нива на застрахователно покритие
за неим. вреди при застраховка „ГО“, които се осъвременяват регулярно. Ищците са
претърпели леки телесни увреждания, от които са търпели страдания и неудобства в
рамките на около един месец, като на психо-емоционално ниво инцидентът е дал
отражение върху ищците, като и тримата изпитват стрес и страх при пътуване с кола, а
ищцата Таня е престанала да кормува. С оглед изложеното, обезщетение в размер на по
2000 лева за всеки от ищците е достатъчно да репарира всички понесени от тях
неимуществени вреди.
Възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като не се установява с
поведението си ищците да са допринесли за настъпване на ПТП. От една страна според
заключението на САТЕ лекият автомобил, управляван от ищеца е бил с добре видими
светлоотразителни елементи в задна броня, задни габарити, заден регистрационен
номер и трети стоп, като в хипотеза на неработещи светлини, дистанцията от която
шофьорът на ......е имал техническата възможност да възприеме колата вследствие на
отразената светлина е била не по-малка от 136 метра, който извод се разминава с
разказаното от св. М., който в показанията си сочи, че е видял колата на А. на 10 метра
преди неговата кола, след което последвал удара. Ето защо съдът не кредитира
дадените показания на св. М., доколкото противоречат както на показанията на
разпитаната свидетелка на ищците, така и на заключението на вещото лице. Също така
не се установява от събраните в хода на делото обстоятелство возещата се отпред ищца
Т.А. да е била без предпазен колан, тъкмо напротив установява се точно обратното от
6
разпита на свидетелката Н. А., която е пряк свидетел на ПТП.
По отношение на задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите в член
439, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, а. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429,
ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало уведомяване
на застрахователя за настъпване на застр. събитие, респ. предявяване на претенция от
увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застр. покритие
всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и 5 КЗ при спазване на условията
на чл. 429, ал. 3 от КЗ, т.е не се покриват лихвите за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя. По изложените съображения искът за
лихвата за забава ще се уважи за периода, считано от 05.04.2017г.- датата на
уведомяване на застрахователя.
С оглед изхода на спора на адв. С. А. ще се присъди адв. възнаграждение в
размер на 1110 лева по член 38, ал. 2 от ЗА, а в полза на ответника съобразно
отхвърлената част от исковете юрк. възнаграждение в размер на 36 лева, платимо по-
равно от ищците.
На осн. член 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ПРС
държавна такса от 150 лева; 300 лева за САТЕ и 300 лева за СМЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК ****, да заплати на Т. Г. А. с ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от претърпени травми при ПТП, състояло се на 10.02.2017г., виновно причинени от
водача на застраховано при ответника л.а.****, с рег. № ***** по застраховка
„гражданска отговорност“ по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица 116002791240, със срок на
действие от 31.10.2016 г. до 30.10.2017г., ведно със зак. лихва върху сумата от 2000
лева, считано от 05.04.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
лихва за забава за периода 10.02.2017г. – 04.04.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с ЕИК ***** да заплати на Н. Г. А., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от претърпени травми при ПТП, състояло се на 10.02.2017г., виновно причинени от
7
водача на застраховано при ответника л.а. ****, с рег. № **** по застраховка
„гражданска отговорност“ по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица ****, със срок на действие от
31.10.2016 г. до 30.10.2017г., ведно със зак. лихва върху сумата от 2000 лева, считано
от 05.04.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за лихва за забава за
периода 10.02.2017г. – 04.04.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК *********, да заплати на Г. К. А., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от претърпени травми при ПТП, състояло се на 10.02.2017г., виновно причинени от
водача на застраховано при ответника л.а. ***, с рег. № **** по застраховка
„гражданска отговорност“ по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна, ведно със зак. лихва върху сумата от
2000 лева, считано от 05.04.2017г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска
за лихва за забава за периода 10.02.2017г. – 04.04.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК ****, да заплати на ПРС държавна такса от
150 лева, 300 лева за САТЕ и 300 лева за СМЕ.
ОСЪЖДА ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК *****, да заплати на адв. С.С. А., АК
Пловдив адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1110 лева.
ОСЪЖДА Т.Г.А., ЕГН **********, Н. Г. А., ЕГН ********** и Г. К. А., ЕГН
********** да заплатят на ЗАД АРМЕЕЦ АД, ЕИК **** юрк. възнаграждение в размер
на 36 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
8