РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Попово, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20213520100536 по описа за 2021 година
Ищецът – А. С. В.“ EАД – гр. С., чрез пълномощник, твърди в исковата молба, че на
01.01.2020 г. бил подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г., с който задължението по договор за заем № 3507973/19.04.2019
г., сключен между „И. А. М.“АД и Ф. З. АПТ. било прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор, на А. С.
В.” ЕАД. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
ИАМ/3507973/ 08.01.2020 г., изпратено с известие за доставяне. Независимо от това, към ИМ е
приложено уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника по делото.
Твърди се, че на 19.04.2019 г. между „И. А. М.“АД, като заемодател и Ф. З. А., като
заемател, бил сключен договор за паричен заем № 3507973, с който дружеството предоставило в
заем на ответника сума в размер на 300.00 лв. Договорена била договорна лихва по заема в размер
на 20.00 лв., или обща стойност на плащанията били в размер на 320.00 лв., платима на 16 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на по 20.00 лв. Твърди се, че заемателят поел
задължение да върне така предоставения кредит изцяло до 10.08.2019 г. Срокът на договора бил
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем,
като длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем. В тази връзка било
начислена и лихва за забава върху неплатената главница в размер на 44.53 лв.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало заявление до PC - П. за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр дело №
311/2021г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника Ф. З. А.. Срещу издадената заповед длъжникът възразил, което обусловило и
предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че
1
ответницата му дължи сумата 298.50 лв. – главница, сумата 17.69 лв. - договорна лихва за периода
от 27.04.2019 г. до 10.08.2019 г., сумата 44.53 лв.- лихва за забава, начислена за периода от
28.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – всички суми дължими по Договор за
заем № 3507973/19.04.2019 г., сключен „И. А. М.“АД, и прехвърлен с Приложение №1/01.01.2020
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на А. С. В.”
ЕАД, гр. С., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа
на ПпРС. Претендират се и разноски, както по заповедното производство, така и по настоящото
производство.
В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител. С писмена молба,
постъпила по пощата, пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли същите да
бъдат уважени изцяло. Претендира разноски съобразно приложен списък.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от
ответницата Ф. З. АПТ. от гр.П., не е изразено становище по предявения иск, не са оспорени
представените с исковата молба доказателства, не са представени доказателства, не са направени
доказателствени искания. В подаденото в заповедното производство възражение срещу издадената
заповед за изпълнение ответницата е възразила, че договорът за кредит е в разрез със закона и
добрите нрави, заобикаля закона в облага на кредитора.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Не оспорва размера на претендираните суми, но оспорва валидността на
договора за заем и по-конкретно счита го за нищожен поради противоречие със закона и добрите
нрави. Счита за нищожна клаузата на договора, предвиждаща неустойка, както и клаузата за
възнаградителната лихва, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че
ГПР бил неточен и заблуждавал потребителя, тъй като в него не била включена неустойката, което
също водело до нищожност на договора. Освен това твърди, че договорът нарушавал и
разпоредбата на ЗПК, предвиждаща включване на погасителен план в договора. Моли съда да
постанови решение, с което да обяви договора за нищожен, съответно да редуцира действително
дължимите суми.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено от А. С. В.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Поповския районен съд. По посоченото дело е издадена Заповед
№ 61/11.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Ф. З. АПТ., ЕГН **********, да заплати на кредитора А. С. В.” ЕАД, ЕИК *****,
сумата 298.50 лв. (двеста деветдесет и осем лева и 50 ст.) – главница, сумата 17.69 лв.
(седемнадесет лева и 69 ст.) – договорна лихва за периода 27.04.2019 г. – 10.08.2019 г., сумата
44.53 лв. (четиридесет и четири лева и 53 ст.) – лихва за забава за периода 28.04.2019 г. – датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от 28.04.-2021 г. до
изплащане на задължението, както и разноски, както следва: 25.00 лв. – за заплатена държавна
такса и 50.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на вземането си.
2
Настоящият иск е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по делото, че между „И. А. М.“ АД – гр. С. (заемодател) и Ф. З. АПТ. от гр. П.,
обл. Търговище (заемател), е сключен Договор за паричен заем № 3507973/19.04.2019 г. (заверено
копие приложено по делото).
Според клаузите на договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от
300.00 лв., а последният се задължава да върне заемната сума на 16 равни седмични вноски от по
20.00 лв. всяка. Първата погасителна вноска съгласно инкорпорирания в договора погасителен
план е на 27.04.2019 г., а последната – на 10.08.2019 г.
Общият размер на плащанията по договора според чл. 2.7 от същия е 320.00 лв.. Съгласно
т. 8 от договора, ГПР е 48.14%. и при изчисляването му са посочени допусканията, които са вземи
предвид от заемодателя. Според т. 6 от договора, договореният лихвен процент е 40%.
Според чл. 3 от договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена заемна сума.
Според чл. 4 от договора, заемателят се задължава в срок до три дни от сключването му да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора: 1. две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да получава
трудово възнаграждение в размер над 1000.00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма
неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статут не по-лош от „редовен“ ИЛИ 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателят.
Уговорено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в един от
посочените по-горе варианти, заемателят дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение в
размер на 115.04 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски по
заема, към които се прибавя сума в размер на по 7.19 лева.
Според чл. 8 от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски,
заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
На 16.11.2010 г., между „И. А. М.“ АД – продавач, и А. С. В.“ ООД – купувач, е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (заверено копие приложено по делото), по
силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли на купувача станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и
които вземания ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 – неразделна част от договора,
считано от датата на неговото съставяне.
Не се спори, че на 01.01.2020 г. е подписано Приложение 1 към горепосочения Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. (извлечение от което е
приложено по делото), по силата на което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от Договор №
3507973 е прехвърлено в собственост на А. С. В.” ЕАД.
От продавача по договора за цесия е издадено и потвърждение за сключената цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (заверено копие приложено на л. 16).
На л. 20 от делото е приложено заверено копие на пълномощно, с което продавачът по
3
договора за цесия – „И. А. М.“ АД, е упълномощил купувача – А. С. В.“ АД, да уведоми от името
на продавача всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на
сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., във връзка с изпълнение на законовото
задължение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
На л. 21-22 от делото са приложени заверено копие на уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания, подадени от „И. А. М.“ АД чрез А. С. В.“ ЕАД до Ф.А., за уведомяване
на последната в изпълнение разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че вземането срещу нея,
произтичащо от горепосочения договор за паричен заем е прехвърлено в полза на новия кредитор–
А. С. В.“ ЕАД. От обратната разписка, приложена по делото е видно, че писмото е получено лично
от заемателя и ответник в настоящия процес.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Предявените искове са установителни, след указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването им и предвид обстоятелството, че е
спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира за основателни по следните съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на
кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, валиден
договор за заем със стария кредитор, изправност на стария кредитор, изискуемост на задължението
на длъжника и размер на задължението.
Както е посочено и в изготвения от съда доклад по делото, ответникът носи тежестта да
докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правото на ищеца, в т.ч.
и в случай, че твърди това, че е заплатил задълженията си по договора за кредит.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от Договор
за паричен заем № 3507973/19.04.2019 г., сключен между „И. А. М.“ АД и ответника Ф. З. АПТ.,
което вземане е предмет на договор на цесия с цесионер – А. С. В.“ ЕАД.
От събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе, съдът приема за
доказано по категоричен начин, че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) е
валиден и с него е прехвърлено на ищцовата страна вземането, което „И. А. М.“ АД има от
ответницата по горепосочения договор за паричен заем.
Съдът приема, че ответницата, като заемател по горепосочения договор за заем, е
уведомена за извършеното прехвърляне на вземането по договора, както предварително – с
цитираното по-горе уведомително писмо, така и впоследствие – с получаване на препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включващи и писмено уведомление за извършената
цесия, отправено от цесионера като пълномощник на цедента. При това положение съдът приема,
че е спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника.
По валидността на сключения договор за паричен заем с предишния кредитор съдът приема
следното:
4
Няма спор по делото, че договорът за паричен заем е сключен между страните по него в
предвидената в закона писмена форма, като към датата на сключването му е действал Закон за
потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 17/2019
г.).
Не се спори още, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин, че на ответницата е предоставена заемната сума, предмет на договора, с което
заемодателят е изпълнил задълженията си, а от своя страна, заемополучателят е поел задължението
да върне заетата му сума, заедно с договорна лихва, като общата дължима от заемателя сума по
договора е била в размер 320.00 лв.
Задължението на заемополучателя по договора за заем е изискуемо, тъй като е настъпил
падежът на всяка една от дължимите погасителни вноски по договора, но няма спор по делото, че
същата не е изпълнила задължението си за връщане на заемната сума. Ответницата изрично заяви в
съдебно заседание, че не оспорва претедираните с исковата молба суми по размер, а оспорва
основанието за плащането им. Няма представени от ответницата доказателства за извършени
плащания по договора.
Възраженията на ответницата, изложени в съдебно заседание, са за недействителност на
договора за заем поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК досежно определяне на
ГПР, противоречие на уговорения размер на договорната лихва с добрите нрави, както и поради
нищожност на договорната клауза за неустойка и липсата на погасителен план по договора.
Настоящият състав на съда приема възраженията за неоснователни. Това е така, тъй като
процесният договор за кредит съдържа предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК посочване на ГПР
и общата дължима сума по договора за кредит. Така за кредитополучателя не остава никакво
съмнение какъв е действителният размер на задължението му по договора. В договора са посочени
и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, но дори и да не бяха посочени, практиката на
СЕС, напр. Решение от 09.11.2016 г. по дело С-42/15, което прилага и с което се тълкува
Директива 2008/458/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредит, разпоредбите на която са въведени и със ЗПК, изрично
коментира, че договорът за кредит се счита за сключен без лихви и разноски само ако става въпрос
за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. В конкретния случай за потребителя няма никакво съмнение какъв е точният размер
на задълженията му по договора за кредит и какво включва той, поради което следва да се приеме,
че договорът отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е действителен. Още повече,
че посоченият в договора ГПР е в размер 48.14%, който размер е в допустимите граници от 50%
((ОЛП на БНБ (0.00%)+10 пункта надбавка), установени с действащата към момента на
сключването на договора норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.).
Що се касае за предвидената в договора договорна лихва, настоящият състав на съда
приема, че същата е определена в договора в размер 40.00%. Договорната (възнаградителната)
лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитора, като единственото
условие е същата, заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално
допустимия размер. В случая, както бе посочено по-горе, ГПР е в размер 48.14%, т.е. същият не
надхвърля размера, предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, а договорната лихва е включена в
посочения ГПР, поради което и същата не противоречи на добрите нрави.
5
Възражението на ответницата за липса на погасителен план е напълно голословно, тъй като
видно от самия договор, погасителният план е инкорпориран в него. Посочени са както падежните
дати, така и размерите на вноските.
Възражението на ответницата за нищожност на договорната клауза за неустойка съдът го
приема за основателно, но тъй като в конкретния случай ищецът не претендира вземане за
неустойка съгласно чл. 4 от договора, съдът намира за ненужно да коментира тази договорна
клауза. Макар и същата да е недействителна, нейната недействителност не води до пълна
недействителност на договора за паричен заем.
Що се касае до възражението, че предвидената неустойка е следвало да бъде включена в
ГПР и невключването й е довело до неточност и заблуждение у потребителя за действителния
размер на ГПР, съдът приема и това възражение за неоснователно, тъй като в чл. 19, ал. 1 от ЗПК
изрично е предвидено какво следва да се включи в ГПР и там липсва задължението за неустойка.
Не само това, но чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК изрично изключва при изчисляване на ГПР по кредита да
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора.
Всичко изложено мотивира настоящия състав на съда да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани по размер, поради което и следва да бъде установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовата страна претендираните с исковата молба суми
по договор за паричен заем 3507973/19.04.2019 г., прехвърлени впоследствие с договор за цесия, за
което вземане е издадена заповед № Заповед № 61/11.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Поповския районен съд.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и като се съобрази със
задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК ВКС, съдът счита, че ответницата следва да заплати на ищцовата страна сумата 75.00 лв.
(в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт) –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 311/2021 г., както и сумата 125.00 лв. (в т.ч.
25.00 лв. – заплатена държавна такса, 100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт) – разноски в
исковото производство по настоящото гр. д. № 536/2021 г. по описа на ПпРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ю. Х. Ю., и Ф. З. АПТ., ЕГН
**********, от гр. ******, ЧЕ Ф. З. АПТ. ДЪЛЖИ НА „А. С. В.” ЕАД СУМАТА 298.50 лв.
(двеста деветдесет и осем лева и 50 ст.) – главница, сумата 17.69 лв. (седемнадесет лева и 69 ст.) –
договорна лихва за периода 27.04.2019 г. – 10.08.2019 г., сумата 44.53 лв. (четиридесет и четири
лева и 53 ст.) – лихва за забава за периода 28.04.2019 г. – 27.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2021 г. до изплащане на задължението – всички суми дължими по договор за
паричен заем № 3507973/19.04.20199 г., сключен между „И. А. М.“ АД и Ф. З. АПТ., вземането по
който е прехвърлено с Приложение № 1/01.01.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. в полза на А. С. В.” ЕАД, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 61/11.05.2021 г. по
6
ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА Ф. З. АПТ., ЕГН **********, от гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на „А. С. В.” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Ю. Х. Ю.,
СУМАТА 75.00 лв. (седемдесет и пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Районен съд – П., както и СУМАТА 125.00 лв. (сто двадесет и
пет лева 00 ст.) – разноски в исковото производство по настоящото гр.д. № 536/2022 г. описа на
Районен съд – П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7