Присъда по дело №628/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 41 |
| Дата: | 18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20215220200628 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 26 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-
гр. П. тъжба от Ц. Н. Б. от гр. П., който е повдигнал обвинение против подсъдимия Д.
С. П. от с. гр., за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно в това, че на 21.04.2021
г., в гр. П., на ул. „***“ №75, му е причинил на лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето не опасно за живота, вследствие причинени разкъсно-
контузни рани по главата, кръвонасядания и охлузвания по главата и тялото.
Срещу подс. П. е предявен гр. иск по чл.45 от ЗЗД от частния тъжител Б. за сума
в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес с
протоколно определение на съда.
В съдебните заседания тъжителят не се явява лично, но се представлява от
повереник, който поддържа повдигнатото обвинение и пледира за постановяването на
осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявения граждански
иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен защитник, който оспорва повдигнатото на П. обвинение и пледира
същият да бъде оправдан поради недоказаност на обвинението, а гражданският иск
отхвърлен.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на
чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Частния тъжител Ц.Б. и подс. Д.П. се познавали от деца. Впоследствие двамата
работели заедно. Известно време преди инцидента обаче, тъжителят разбрал от общи
познати, че подс. П. и неговата приятелка говорели лоши неща за него и съпругата му,
поради което отношенията помежду им се влошили.
На 21.04.2021 г. около 08.30 ч., тъжителят Б. излязъл от жилището си на ул.
„***“ №75 в гр. П., за да отиде на работа. В апартамента им останала неговата съпруга
и детето им. След като излязъл от входа на жил. блок, в който се намирал дома му,
тръгнал към паркинга. Тогава към него се приближил подс. Д.П., който изненадващо
след като го доближил му нанесъл юмручни удари в лицето. Постр. Б. вдигнал ръце
пред лицето си, за да се защити, но подсъдимият продължил да му нанася удари, при
което го повалил на земята и продължил да го удря и рита по тялото. Очевидци на
побоя станали св. Н. Б.- баща на частния тъжител и св. С.Т.- майка на съпругата на
пострадалия. И двамата първоначално възприели побоя без обаче да успеят да
разпознаят участниците в него. Единствено видели, че единият мъж нанася удари на
другия, който лежал на земята. След като наближила входа на жилищния блок на
дъщеря, едва тогава св. Т. възприела, че подс. П. е мъжът, който нанася ударите на
постр. Б.. Видяното силно я обезпокоило и тя побързала да се качи в жилището, за да
провери как са дъщеря й и детето. След като се уверила, че са добре, св. Т. се колебаела
дали да каже на дъщеря си какво е видяла. През това време св. Н. Б., който се спрял на
улицата и наблюдавал побоя, видял че в едни момент мъжът, който нанасял ударите се
отдръпнал, след което си тръгнал. Тогава видял, че това е подс. П.. Малко след това
1
мъжът, който лежал на земята се изправил и св. Б. разпознал, че това е неговия син.
Последният също видял баща си и му направил знак да изчака, като тръгнал към него.
Двмата заедно отишли в намиращия се наблизо дом на бабата на пострадалия, който се
измил на чешмата в двора на къщата. След това частния тъжител изпратил св. Б. да
отиде до дома им, за да провери дали са добре. През това време съседът на тъжителя св.
Д.Б., който също бил видял побоя, се приближил към Ц.Б.и като видял кървящите
раните по главата му, предложил да го откара до Бърза помощ, което и направил, като
го оставил пред портала на МБАЛ- П.. През това време св. Н. Б. отишъл в дома на сина
си, като съобщил за това, че подс. П. е нанесъл побой на сина му.
След като му била оказана помощ, частният тъжител посетил и кабинета по
Съдебна медицина, където бил освидетелстван и му било издадено СМУ №90/2021г.
От приетото по делото като писмено доказателство СМУ се установява, че при
извършения преглед на тъжителя, по повод заявеното от него, че на 21.04.2021 г. около
08,28 часа бил нападнат и бит от Д.П., който го удрял с юмруци и ритници по главата,
лицето, тялото и крайниците, както и че бил лъскан и натискан по главата и тялото,
след което паднал на земята, били констатирани следните телесни увреждания: оток и
синкаво кръвонасядане с размери 3х3 см в неокосмената част на главата; синкаво
кръвонасядане с размери 6х3 см по лявата слепоочна област в окосмената и
неокосмената част на главата, сред което разкъсно-контузна рана на площ 1х0,8 см;
червеникави кръвонасядания по цялото протежение на долния и горния клепачи на
двете очи; субконюнктивален кръвоизлив с размери 0,3 х0,3 см по вътрешната част на
лявата склера; оток и кръвонасядане на носната пирамида; оток и кръвонасядане на
лявата горна част на устата отвътре и отвън; кръвонасядане с размери 1 х 1 см по
вътрешната лигавична повърхност в ляво на устната с контузна рана сред него с
размери 0,8 х 0,8 см; кръвонасядане по лявата ушна мида; кръвонасядане с размери 11
х 6 см срединно по дясна гръбна област; кръвонасядане с размери 16 х 9 см вляво по
страничната поясна област; оток и кръвонасядане с размери 8 х 8 см по външната
повърхност на лявата лакетна става.
Така констатираните телесни увреждания представляващи разкъсно-контузни
рани на лицето и главата според съдебния лекар съставлявали лека телесна повреда,
т.к. са причинили на пострадалия разстройство на здравето неопасно за живота по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК., а останалите са причинили болка и страдание.
Травматичните увреждания към момента на тяхното констатиране добре отговаряли по
време и начин да са получени именно така, както е съобщил пострадалият, по
механизма- действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв.
По повод на случилото се на 22.04.2021 г. пострадалият Ц.Б. подал жалба в
полицията, като въз основа на събраните данни от извършената проверка с
постановление на прокурора било образувано ДП за извършено престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК.
Същевременно на 26.04.2021 г. пострадалият Ц.Б. сезирал с тъжба РС- П. и било
отпочнато настоящото наказателно производство.
По-късно с постановление от 09.11.2021 г. РП- П. прекратила производството по
образуваното ДП, което било връчено на постр. Б., който не го обжалвал и същото
влязло в сила.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите С.Т., Н. Б., Д.Б. и П.П., а също изцяло от относимите и приети по делото
писмени доказателства, основното от които е СМУ № 90/2021 г.
2
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, т.к. същите са обективни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по един категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Свидетелите С.Т., Н. Б. и Д.Б. са преки очевидци на случилото се, макар и не в
самия му начален момент. Първите двама са видели как подс. П. нанася удари с
юмруци и ритници по главата и тялото на частния тъжител Ц.Б., когато последния вече
е бил повален на земята. Св. Б. пък посочи, че е видял с периферното си зрение, че
нещо между подсъдимия и пострадалия се случва и го е възприел като „вражда“. Вярно
е, че той заяви, че не е видял удари и пострадалия да пада на земята, но съдът не
кредитира тези негови показания, тъй като от цялостното му процесуално поведение
става ясно, че той не желае да разкаже всичко което е възприел, още повече, че
непосредствено след случая пред полицейския служител св. П. е разказал подробно, че
е видял П. да нанася удари на Б., при което се е развикал за да бъде преустановен
побоя и е помогнал на Б. като го е закарал до Спешна помощ, което се установява от
показанията на св. П.П..
Показанията на свидетелите Т., Б. и Б. се подкрепят и от показанията на св. П.П.-
полицейският служител работил по случая. Този свидетел посочи това, което му е
разказал тъжителя, а именно че е подс. П. му е нанесъл множество удари с юмруци и
ритници в областта на тялото. В този смисъл са и показанията на свидетелите Т. и Н.
Б., които също посочиха, че впоследствие пострадалия им е разказал, че когато излязъл
сутринта за работа пред входа го е пресрещнал подсъдимия и без причина го е
нападнал, като започнал да му нанася удари с юмруци.
От особена важност е да се посочи, че свидетелите Т., Б. и Н. Б. са преки
очевидци и на състоянието на пострадалия. Веднага след инцидента те са възприели
множеството рани, отоци и охлузвания по главата и тялото му вследствие нанесените
удари и от падането на земята, като всеки от тях подробно описва какви точно
наранявания е възприел. Така напр. св. Т. сочи, че когато се прибрал след случая
частния тъжител е бил целият ожулен и охлузен, с голяма рана на челото. Св. Б. пък
сочи, че пострадалият не е изглеждал добре след побоя, имал е наранявания, рани и
охлузвания.
В този смисъл показанията на свидетелите Т., Недлко Б. и Б. се явяват преки
доказателства и за механизма на извършване на престъплението, и за причинените на
пострадалия травматични увреждания, непосредствено след причиняването им в
резултат на ударите, нанесени от подс. П.. Показанията на св. П. пък се явяват косвени
за механизма на извършване на престъплението от страна на подсъдимия и за
причинените травми на пострадалия. Отделно от това показанията на тези свидетели
кореспондират напълно с отразеното в СМУ.
Вярно е също, че свидетелите Н. Б. и С.Т. се намират в пряка роднинска връзка с
тъжителя- първият е негов баща, а вторият-негова тъща, като по този начин са пряко
заинтересовани от изхода на делото, но предвид обстоятелството, че техните показания
са еднопосочни и последователни, кореспондират помежду си и не противоречат и на
останалите коментирани доказателства- показанията на свидетелите Б. и П. и на СМУ,
то съдът няма основание да не кредитира техните показания. Освен това за съда не
остана съмнение, че тези свидетели бяха обективни в показанията си, тъй като заявиха
само това което са чули и възприели. Така напр. те посочиха, че първоначално не са
могли да преценят кой е нападателят и коя жертвата в този побой и че това е станало на
по-късен момент, когато св. Т. е приближила двамата, а за св. Б., когато подсъдимият
3
се отдръпнал от пострадалия, а последният се изправил.
Всичко изложено дотук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си изясни
гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че причинените на тъжителя
разкъсно-контузни рани по главата и лицето представляват по своя медико-биолгичен
критерий наранявания на кожата (разкъсване на кожата със забелване на епидермиса),
което е довело до анатомични смущения, представляващи леко увреждане на
анатомичната цялост на тъканите. При това положение е причинено разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е неопасно за живота, тоест
причинената телесна повреда е лека такава по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Д.П. е осъществил
престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и място е
причинил на Ц.Б., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, вследствие на причинени травми, подробно
описани по-горе.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието
си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята проява е
съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят
общественоопасните последици- телесното увреждане на тъжителя.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Обществената опасност на деянието съдът прецени като висока. Престъплението
по чл.130 ал.1 от НК- лека телесна повреда, е систематизирано в Глава втора на НК
„Престъпления против личността”, раздел ІІ „Телесни повреди” и засяга ценно благо,
от което зависи обществената значимост на индивида- телесната неприкосновеност на
личността. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната.
Конкретно извършеното деяние също е със завишена степен на обществена
опасност, с оглед причиненото конкретно увреждане по време, място и начин- рано
сутрин, в жилищен район, когато хората излизат за работа, демонстративно и с
манифестирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и
е с добри характеристични данни- няма криминални и противообществени прояви, по
местоживеене се ползва с добро име, трудово ангажиран е.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в
ниското му правосъзнание, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, както и в желанието за саморазправа и очевидно в
4
липсата на изградени навици за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващи
обстоятелства- се отчетоха броя и вида на травматичните увреждания.
Съдът отчита и обстоятелството, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се
предвижда като най-тежко наказание- лишаване от свобода до две години, както и
обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан към датата на деянието,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от
общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това
съдът приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че на подсъдимия
Д.П. следва да бъде наложено административно наказание- глоба в размер малко над
минималния предвиден в закона, а именно- 1 200 лева. При определяне размера на
глобата съдът съобрази освен наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и семейното,
материалното положение и имотно състояние на подсъдимия.
С престъплението подсъдимият е причинил неимуществени вреди на
пострадалия, за които дължи обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки вида, естеството и броя на нанесените телесни увреждания, създадения
здравен и душевен дискомфорт у пострадалия, протеклия оздравителен период и
накърнения му авторитет в обществото и семейството с факта на нанесения побой,
съдът намери за напълно основателен предявения граждански иск.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта съдът осъди подс.
Д.П. да заплати на гражданския ищец и частен тъжител сума в размер на 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление
по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
21.04.2021 г. (датата на увреждането) до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд- П. ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 80 лева, а на
частния тъжител и граждански ищец да заплати съдебно-деловодни разноски в размер
на 418,93 лева за заплатена държавни такси и адвокатски хонорар, за които бяха
ангажирани доказателства.
По изложените съображения Районен съд П. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5