МОТИВИ:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимата Н.Р.М., с ЕГН ********** *** за
извършено престъпление от общ характер, а именно:
На 24.01.2014 година в гр.
Плевен, област Плевенска, ***, държала акцизни стоки
- тютюн за пушене с тегло 6,500 кг. без български
акцизен бандерол, когато такъв се
изисква по закон - чл. 2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
случаят не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без
бандерол е 1300.00 /хиляда и триста/ лева, а размера на причинената вреда на
Републиканския бюджет от не внесения акциз възлиза на 988.00 /деветстотин
осемдесет и осем/ лева.
Престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура - гр. Плевен поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата Н.Р.М. така, както е формулирано в обвинителния
акт, като изразява становище , че същото е доказано по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателствени материали.
Поддържа още, че подсъдимата е
осъществила по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението, за което й е повдигнато и поддържано обвинение и
моли да бъде призната за виновна в извършването на това престъпление.
По отношение на наказанието,
представителят на държавното обвинение изразява становище, че при определянето
на същото следва да бъдат съобразени обстоятелствата, касаещи личността на
подсъдимата М., с оглед на които следва да й бъде наложено наказание при
условията на чл. 54 от НК. Предлага също, изпълнението на определеното по този
начин на подсъдимата М. наказание лишаване от свобода, да бъде отложено по реда
на чл.66 ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимата Н.М. –
адв. Ж.Н. ***, твърди за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правил, като в обвинителния акт няма препращане и позоваване на чл. 12, във вр.
с чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове, че липсва конкретизация, какво е това тютюн и от какъв вид
е, както и, че е нарушено правото на защита, с оглед непълното и неточно
посочване на материалния закон. Моли подсъдимата да бъде оправдана по
повдигнато й обвинение.
Подсъдимата Н.Р.М. не се признава
за виновна по повдигнатото й обвинение с твърдения, че не е знаела, какво е
имало във въпросната пазарска чанта,макар да не отрича , че на практика тя е държала акцизна стока .
Адвокат Ж.Н. и подзащитната му Н.М.
още в началото на съдебното производство са поискали отвод на председателя на
състава на съда, като по това искане има незабавно произнасяне съгласно
изискванията на НПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимата Н.Р.М. - родена на ***
***, българка, българска гражданка, със средно образование, разведена,
безработна, неосъждана - реабилитирана, ЕГН: **********.
Подсъдимата Н.М. ***, Плевенска
област, на адрес: ***.
На 24.01.2014 година в гр.
Плевен, Плевенска област подсъдимата М. държала
акцизни стоки без бандерол, а именно – нарязана тютюнева смес /тютюн за
пушене/, разпределен в 36 прозрачни полиетиленови плика с общо тегло 6,500 кг., които били
поставени в две чанти.
Рано сутринта на същата дата
взела със себе си двете чанти за които знаела че съдържат тютюн за пушене и се
качила в лекият си автомобил, марка „***”, с рег. № ***, собственост на *** и започнала да го управлява по улиците на гр.
Плевен.
По
същото време по утвърден план се извършвала проверка по линия „Акцизни стоки
без бандерол” от служителите на реда – свидетелят Б.Б., свидетелят П.П. и свидетелят
П.Ц..
Последните
спрели за проверка лекият автомобил „***”, с рег. № ***, около 06.10 часа на ул. „***” пред №
15 тъй като познавали автомобила и водача , който бил техен контингент.
Автомобила бил
управляван от подсъдимата М.. Установили, че последната държи на предна дясна седалка в автомобила две
чанти, всяка от които съдържала по 18 броя прозрачни полиетиленови плика с
нарязана тютюнева смес.
С протокол за доброволно
предаване обвиняемата предала на органите на реда цялото количество тютюн за
пушене.
Съдът счита, че протоколът за
претърсване и свързаното с него изземване е съставен стриктно при условията и
реда, предвидени в НПК и представен за одобрение в съда преди изтичане на 24
часа от извършване на процесуалните действия, и е доказателствено средство за
извършването на претърсването и изземването, за реда, по който са били
извършени, както и за събраните веществени доказателства които са открити – а
именно акцизна стока без бандерол .
Гореизложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
показания на свидетелите Б.Н.Б., П.Г.П., П.Ц.Ц., заключения на изготвените съдебно-оценителни
експертизи, съдебно-химична експертиза, съдебно физико-химична експертиза,
разписка, искане за извършване на ЩМП,
справка за съдимост на подсъдимата, характеристична справка за подсъдимата,
както и иззетите по делото веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и напълно
показанията на свидетелите Б.Н.Б., П.Г.П., П.Ц.Ц., тъй като същите
възпроизвеждат своите непосредствени възприятия за случилото се и пресъздават
събитието по логически последователен, безпристрастен и непротиворечив начин.
Между събраните гласни доказателства, чрез
разпита на посочените по горе свидетели, съдът не намери абсолютно никакви
съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани или превратно
интерпретирани .
По отношение на главните факти, за които
свидетелствуват тези лица, а именно - времето и мястото на извършване на
деянието, начина на провеждане на проверката, къде и по какъв начин е бил
намерена акцизната вещ - процесният тютюн, неговото количество и липсата на
залепен върху него български бандерол е налице абсолютно съвпадение в
показанията им.
Гласните доказателства, събрани
чрез разпита на посочените свидетели, по никакъв начин не се опровергават и не
се оборват от останалия доказателствен материал, събран по делото. Напротив,
данните извлечени от показанията на посочените свидетелите, съпоставени с
останалите събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин
релевантните по делото обстоятелства,
касаещи предмета на доказване, а именно - извършването на деянието и неговото
авторство.
Освен всичко казано до тук в
О.С.З тези свидетелски показания бяха приети от страните и не бяха оспорени по
никакъв начин, видно от съдебния протокол.
От
показанията на свидетелите Б.Н.Б., П.Г.П. и П.Ц.Ц. по безспорен начин се установява, че на 24.01.2014
г. в гр. Плевен на ул. „***“ пред № 15 е била установена подсъдимата Н.Р.М. със
собствения си автомобил „***“, с рег. № ***, като в автомобила са се намирали в
36 бр. прозрачни полиетиленови плика нарязан на дребно тютюнева смес /тютюн за
пушене/ поставен в пазарска чанта. Техните показания се подкрепят от протокола
за оглед на веществени доказателства от 17.03.2014 г.
Съдът не
споделя доводите на защитата и подсъдимата относно извършени процесуални
нарушение на досъдебното производство при описването и съхраняването на
веществените доказателства. Без съмнение това е с оглед оспорването автентичността
на намерените и предадени доброволно от подсъдимата веществени доказателства.
Същото, разбира се, е напълно голословно, респективно неоснователно, доколкото
действията по оглед и описване веществените доказателства са извършени при
стриктно спазване на законовата процедура, поради което и съгласно чл. 131 от НПК, протоколът е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са
извършени и за събраните доказателства.
Наред с
посоченото, само следва да се отбележи,
че става въпрос за значително количество тютюн - 36 броя прозрачни полиетиленови плика с общо
тегло 6,500
килограма.
В
подкрепа на изложената фактическа обстановка е и Протоколът за доброволно
предаване, подписан собственоръчно от подсъдимата Н.Р.М..
В саморъчните обяснения в съставения протокол
за доброволно предаване подсъдимата е
посочила изрично: „Взела съм
го от В.Т. за негов човек на когото трябваше да го предам”.
Изразеното
саморъчно становище може да се преценява, доколкото съставлява част от
изготвен съобразно процесуалните
изисквания протокол за процесуално следствени действие и съгласно чл.
131 от НПК е доказателствено средство.
В този
смисъл е и решение № 417/26.10.2011 на ВКС по н.д. 2026/11 г. на
Второ н.о. на ВКС „ Обясненията на подсъдимата
Н.М. са обсъдени подробно и съдът не дава вяра на версията й, че не е знаела
какво има в чантата, приемайки я за защитна теза”.
Съдът
не кредитира дадените обяснения от страна на подсъдимата М., относно
обстоятелството, че намереният от полицейските служители тютюн в управлявания
от нея лек автомобил, подробно описан в диспозитива на обвинението, са на
свидетеля В.М.Т..
В тази
връзка съдът кредитира показанията на свидетелите Б.Н.Б., П.Г.П., П.Ц.Ц..
Всички
те сочат, че на въпросната дата- 24.01.2014г. са провеждали специалицирана
полицейска операция за противодействие на престъпления свързани със съхранение,
разпространение на акцизни стоки без заплатен бандерол, като за подсъдимата
е била постъпила изрична информация, че се занимава с контрабандни и
акцизни стоки.
Съдът кредитира изцяло и
възприема за достоверни данните,
съдържащи се в прочетените и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,
тъй като по делото липсват каквито и да са доказателства, които да ги оборват
или опровергават.
Съдът
изцяло приема заключението на вещото лице Е.Г. по изготвената съдебно – оценъчна експертиза относно
пазарната стойност на намереното в подсъдимата М. количество тютюн за пушене.
Експертното заключение е достатъчно пълно, ясно и обосновано, и в съда не
възникват никакви съмнение в неговата правилност. Действително такива
разфасовки с тютюн в прозрачни торбички, като предадените от подсъдимата, не се
продават в търговската мрежа, но това не е пречка да бъде определена пазарната
стойност на цялото количество тютюн в килограми.
Изготвената
в хода на досъдебното производство физико – химична експертиза по отношение
естеството на държаната от подсъдимата тревна маса, изготвена в Централна
митническа лаборатория - София е видно, че:
„… представената проба е изследвана с оглед
относимостта й към разпоредбата на чл. 12 от Закона за акцизите и данъчните
складове, същата се приема заотговаряща на условията на цитираната законова
разпоредба, когато има параметри, които могат да се изследват обективно.
Проведеното
органолептично наблюдени, констатираните запазени частични морфологични белези,
характерен аромат и установените вкусови усещания при пропушване на обекта за
анализ позволяват анализираната проба да се определи като тютюнево изделие
нарязан тютюн – нарязани на ивици /влакна/ с приблизителна ширина около 2,0 мм тютюневи листа. Към
момента на провеждане на анализите и изготвянето на настоящата експертиза
растителният материал представляващ нарязан тютюн, е годен за анализ, не е
примесен със замърсители от неорганичен произход и не е увреден от плесенни
микроорганизми.
Резултатите
от проведените експерименти за пушателно-вкусови характеристики на тютюна в
предоставената за наализ проба пакозват, че материалът в нея, определен като
нарязан тютюн, има пушателни свойства и качества на натурален тютюн и е годен
за свиване на цигари…. Продукта да се пуши без допълнителни индустриална
обработка и без да се конкретизира специфични субективни вкусови усещания.
Въз
основа на заключенията по въпросите по-горе, изследваната представителна проба
от веществени доказателства по ДП № 14/2014 г. по описа на Митница – Свищов,
представлява тютюнево изделие нарязан тютюн, който може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка.
По важното в случая е, че същата не е
изготвена в лицензирана лаборатория съгласно изискванията на ЗТТИ, поради
което на досъдебното производство е назначена и нова такава, изготвена от вещо
лице, главен експерт в „Институт по
тютюн и тютюневи изделия” с. Марково, обл. Пловдив, към Селскостопанската
академия.
Категорично е заключението на вещото лице, че
пробите представляват нарязан тютюн, който е бил подготвен и предназначен за
консумация /пушене/, и попадат в чл. 12, ал. 1 от ЗАДС и представлява тютюнево
изделие.
Съгласно
чл.4,т.1 от ЗАДС /Закон за акцизите и данъчните складове/, "акцизни
стоки" са стоките, посочени в чл. 2 от същия закон, а именно: алкохолът и
алкохолните напитки; тютюневите изделия; енергийните продукти и електрическата
енергия.
В
чл.4,т.7 от ЗАДС е дадена дефиниция на "бандерол"- държавна ценна
книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление
акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде
предмет на последваща сделка.
Съгласно
чл.25,ал2 от ЗТТИ/Закон за тютюна и тютюневите изделия/ бандеролът е държавна
ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на
дължимия акциз.„Цигарите”,като вид тютюневи изделия/чл.11 от ЗАДС и чл.23 ЗТТИ/
, както и "Тютюна за пушене/за лула и цигари/чл.12 от ЗАДС и чл.23
ЗТТИ/следва да бъдат с поставен бандерол върху потребителската опаковка/чл.64
от ЗАДС/.Чл.28 от ЗТТИ изисква тютюневите изделия местно производство и от внос
да се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията на чл. 25.
Към доказателствената съвкупност
съдът приобщи и назначените по досъдебното производство експертизи – оценителна,
химична и физико-химическа, след като прецени, че са компетентно изготвени от
вещи лица, разполагащи със специални знания в съответната област.
По делото по време на провеждане на цялото
съдебно производство от страна на страните не се противопоставиха каквито и да
било възражения, нито срещу професионализма, нито и срещу обективността на
вещите лица.
Експертизите бяха приети от страните видно от съдебния протокол без
забележки .
При извършената в същата насока
служебна проверка съдът не намери основания за извод в различен смисъл.
Съдът не намери основания да не
кредитира заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, както
и изготвеното заключение по приетата съдебно-химична експертиза и изготвеното
заключение по приетата съдебно-физична експертиза
Съдът дава вяра изцяло на изготвените заключения от вещите лица, изслушани и приети по делото,
тъй като вещите лица в своите заключения в пълнота са отговорили на поставените
им задачи, ясни и обосновани са и с оглед на данните по делото не възникват
абсолютно никакви съмнения относно тяхната
достоверност.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така
установените фактически обстоятелства съдът прие за безспорно, че на 24.01.2014
година в гр. Плевен, област Плевенска, ***,
държала акцизни стоки - тютюн за пушене с тегло 6,500 кг. без български
акцизен бандерол, когато такъв се
изисква по закон - чл. 2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
случаят не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без
бандерол е 1300.00 /хиляда и триста/ лева, а размера на причинената вреда на
Републиканския бюджет от не внесения акциз възлиза на 988.00 /деветстотин
осемдесет и осем/ лева. С това подсъдимата е осъществила от обективна страна
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
Деянието
на подсъдимата е осъществено под формата
на държане – подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху процесния
тютюн. Акцизните стоки са намерени в автомобила, собственост на подсъдимата,
същата е била наясно за тяхното наличие в автомобила, както и за съдържанието
на чантата. Всичко казано друго, представлява една защитна реакция, нещо което
е нормално ,но не следва да се приема или кредитира .
Съгласно ТР № 2/18.12.2013 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСНК на ВКС „престъплението е на формално
извършване и се довършва с осъществяване на фактическа власт върху акцизните
стоки без бандерол. Държането като изпълнително деяние по съдържание е трайно
състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена
вещ.....” „държането на акцизната стока без бандерол ще бъде осъществено
независимо от мястото и начина на съхранение, пазене и пр.... ..акцизните стоки
без бандерол могат да се държат и ....в превозно средство.”
Намерената
и предадена доброволно от подсъдимата чанта с тютюн за пушене, която подсъдимата
е държала в автомобила си, несъмнено по съдържание и дефиниция са тютюневи
изделия, съгласно резултата от
физико–химична експертиза, изготвена от специалист в «Института за тютюна и
тютюневите изделия», и съгласно § 1 т. 4
от ЗТТИ. Като «тютюневи изделия» същите са стоки, подлежащи на облагане
с акциз, съгласно изискването на чл. 2, т. 2 от ЗАДС.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ - „Тютюневи изделия се транспортират,
пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само
с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.
25 от ЗТТИ“.
Разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ определя начина на поставяне на бандерола върху
тютюневите изделия – „по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е
невъзможна без неговото разкъсване“.
Безспорно
е по делото, че държаните от подсъдимата 36 броя прозрачни полиетиленови плика
с тютюн за пушене не са били облепени с акцизен бандерол по начина, определен в
чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ.
Съгласно
ал. 2 на чл. 25 от ЗТТИ бандерола е
„държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която
доказва внасянето на дължимия акциз».
С оглед
количеството на държаните акцизни стоки – 6,500 килограма
тютюн за пушене на обща пазарна стойност 1300,00 /хиляда и триста/ лева и
неплатен акциз в размер на 988 /деветстотин осемдесет и осем/ лв., сочещи на
завишена степен на обществена опасност на деянието, очевидно, е че случаят не
съдържа признаците на чл. 93, т. 9 от НК
и не може да бъде определен като маловажен, т.к. не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид.
В същата посока е и постоянното становище на ВКС обективирано в редица
решения :
«Деяния
от вида на инкриминираното нанасят сериозни вреди на фиска. В конкретния случай
стойността на тютюна надвишава повече от два пъти минималната работна заплата
за страната към момента на извършване на деянието и сама по себе си е
достатъчна да се приеме, че случаят е немаловажен» - Решение
№ 2 от 19.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2976/2011 г., II н. о.
За
съставомерността на деянието по чл.234, ал.1 от НК, на следващо място, са без всякакво значение както причината за
придобиването на акцизните стоки без
бандерол, така и времетраенето на осъщественото държане, така и собствеността
на държаните инкриминирани стоки по чл. 243, ал. 1 от НК- В този
смисъл е Решение № 57 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 499/2010 г., II н.
о.
От така
установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата Н.Р.М. е
осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.234,ал.1 от НК, като на 24.01.2014 година в гр.
Плевен, област Плевенска, ***, държала
акцизни стоки - тютюн за пушене с тегло 6,500 кг. без български
акцизен бандерол, когато такъв се
изисква по закон - чл. 2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
случаят не е маловажен и пазарна стойност на държаната акцизна стока без
бандерол е 1300.00 /хиляда и триста/ лева, а размера на причинената вреда на
Републиканския бюджет от не внесения акциз възлиза на 988.00 /деветстотин
осемдесет и осем/ лева.
Разпоредбата на чл.234 ал.1 от НК
е бланкетна такава и съдържанието й следва да бъде запълнено с конкретни
разпоредби от други нормативни актове, към който препраща, и които предвиждат
кои стоки подлежат на облагане с акциз и въвеждат задължение за поставяне на бандерол
като доказателство за платения акциз.
Изпълнителното деяние на
престъплението по този състав се изразява в две форми – продажба или държане на стоки, които съгласно разпоредбата на чл.2
от Закона за акцизите и данъчните складове подлежат на облагане с акциз, но
такъв не е заплатен за тях, доказателство, за което е отсъствието на залепен
върху същите бандерол.
В случая подсъдимата е обвинена, че на
посоченото място и време, в управлявания от нея лек автомобил, е държала акцизни стоки без бандерол
в нарушение на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове –
процесния тютюн, индивидуализиран като количество и стойност.
Изпълнителното деяние „държане” е
осъществено от подсъдимата Н.Р.М. чрез упражняването на фактическа власт върху
процесните акцизни стоки без бандерол, придобити от нея.
Фактическата власт по отношение на тютюна е
била упражнявана от подсъдимата Н.Р.М., а именно - местонахождението на процесните
стоки в управлявания от подсъдимата М. автомобил показва, че същата е упражнявала върху тях фактическа власт, като
може свободно и необезпокоявано да извършва действия на фактическо или
юридическо разпореждане с тях и да изключва подобни действия на трети лица.
Предвид
горното съдът намира, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна състава на вмененото й престъпление, тъй като безспорно същата е
осъществила формата на изпълнителното
деяние държане на акцизни стоки без бандерол на инкриминираната в обвинителния
акт дата.
Настоящият случай е немаловажен по смисъла на
закона, като в тази връзка съдът взе предвид количеството на намерения тютюн,
което надхвърля значително обикновеното потребление, тяхната стойност, която не
е ниска, като следва да се отчете и стойността на неплатения акциз, видно от
приобщената по делото съдебно оценителна експертиза.
Случаят
не е маловажен, тъй като към настоящият момент този вид престъпление е със
завишена степен на обществена опасност и не е по-ниска от обикновените случаи
на престъпления от този вид.
В тази
връзка съдът счита, че паричната равностойност на предмета на престъпно
посегателство не е единствено определяща и доминираща, а само един от
критериите, при преценката за маловажност на случая. Съдебната практика
изобилства с тълкуване в този смисъл, (ППВС №6/1984г.р. VI, ТР № 62/1978 г., на
ОСНК).
Нещо
повече, практиката на ВКС по конкретни дела
по чл.234 от НК, също дава основание за извода, че преценката за
"маловажност" е многостранна и винаги конкретна, съобразена със
значителността на вредните последици, която винаги е социално-икономически
обусловена, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя.
В тази връзка следва да се отбележи, че
оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва винаги
да е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното
отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото.
В конкретния
случай, държаните от подсъдимата тютюн за пушене с тегло 6,500 кг. без български
акцизен бандерол на обща стойност 1300 лева не биха могли да бъдат преценени
като пренебрежително малко в сравнение с останалите случаи от този вид. Тези
обстоятелства може би биха могли да бъдат преценявани при индивидуализацията на
наложеното наказание, но сами по себе си и наред с останалите смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, не дават основание за правна оценка
за маловажност на деянието (в тази
насока вж. р. № 97/2009 г. на ВКС, II НО, р. № 186/2011 г. на ВКС, I НО, р. №
250/2011 г. на ВКС, I НО, р. № 334/2011 г. на ВКС, I НО, р. 471/2011 г. на ВКС,
I НО, р.№ 568/2012 г. на ВКС по н. д. № 2689/2011 г., I н. о. и др.).
От обективна страна подсъдимата е държала акцизни стоки без бандерол.
Законът не свързва елемента "държане" с неговата продължителност.
Същественото в случая е, че
несъмнено подсъдимата е установила фактическа власт върху акцизни стоки с
търговско предназначение. Няма значение, къде се държат акцизните стоки без
бандерол. Материалната норма не предпоставя никакви специални изисквания по
отношение на субекта на престъплението, който може да бъде всяко наказателно
отговорно лице.
Обстоятелството, че иззетото по
делото като веществено доказателства тютюн за пушене без бандерол - държавна
ценна книга, представляваща специална хартиена лента, която доказва внасянето
на дължимия акциз – е безспорно установено.
Същите са акцизни стоки по
смисъла на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и подлежат на
облагане с акциз.
Член 234 ал. 1 от НК се намира в
главата за престъпления против стопанството и има предвид такава дейност, при
която наред с обективната страна на престъплението - фактическо държане на
акцизни стоки без бандерол, деецът да има и съзнанието, че той държи такива
стоки без бандерол след като такъв се изисква по закон, т. е. да е налице
умишлена вина.
В разглеждания случай подсъдимата
е имала ясното съзнание, че осъществява фактическа власт върху акцизни
стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, т. е. тя е съзнавала, че
противозаконно държи тези акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по
закон.
За да приеме за безспорно
установено, че подсъдимата Н.М. е съзнавала всички елементи от
обективната страна на състава на престъплението, т.е., че е извършила деянието
при условията на пряк умисъл, съдът взе предвид непротиворечивите и единни
свидетелски показания, в които свидетелите са видели подсъдимата с чантите, и
откритите при извършения оглед на място тютюн за пушене без бандерол.
Съдът приема за безспорно
установено, че подсъдимата е държала тютюна, предмет на престъпното
деяние, не за лично потребление.
За да достигне до този
извод, съдът съпостави събраните по делото доказателства относно
ниският размер на реализирани доходи от същата и доказателствата
относно стойността на предмета на престъплението – според заключението на
изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на процесния тютюн по
пазарни цени възлиза на 1300,00 лева, което изключва версията за лично
потребление на тютюна. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимата
М. съзнаването на общественоопасния характер на деянието, обхваща всички
обективни признаци от престъпния състав, включително и немаловажността на
случая.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимата ясно
е съзнавала обществената му опасност и е искала настъпване на
общественоопасните последици.
Достатъчен аргумент в тази насока е предварителната подготовка и
поставянето на тютюна в пазарска чанта и в саморъчно запечатани полиетиленови
пликове подготвени за продажба в малки разфасовки , което красноречиво говори,
че подсъдимата е действала със съзнанието за непозволеност на извършваното.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието и на подсъдимата,
оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Несъмнено
е, че с оглед на извършеното престъпление, подсъдимата следва да понесе
съответната наказателна отговорност и извършеното от нея деяние подлежи на
наказание.
Съобразявайки степента на
обществена опасност на деянието, съдът намира, че то е с висока степен на
обществена опасност, защото с него се накърняват сериозно обществените
отношения, свързани със защита на отделните стопански отрасли.
След задълбочен анализ на фактите
и обстоятелствата по делото съдът прецени, че са налице както смекчаващи, така
и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Донякъде като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство може да се отчете относително ниската
стойност на тютюна.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът приема предишното й осъждане на 1 година и 8 месеца
лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от 3 три години, като
2 години след изтърпяване на наложеното й наказание тя извършва друго престъпление,
което налага извод, че наложеното условно
наказание спрямо тази подсъдима по никакъв начин не е постигнало
целения превъзпитателен и възпиращ ефект, какъвто следва да поражда всяка една
справедлива и законосъобразна присъда .
След като анализира смекчаващите
и отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, степента на обществена
опасност на деянието и личността на дееца, и ги преценени в тяхната съвкупност,
съдът намира, че наказанието за извършеното от подсъдимата Н.М. престъпление,
следва да бъде определено при хипотезата чл.55,
ал.1, т. 1 от НК.
Като смекчаващи вината му
обстоятелства, съдът отчита невисоката стойност на държаните акцизни стоки без
бандерол и обстоятелството, че подсъдимата Н.М. е официално безработна.
За отегчаващо вината
обстоятелство, съдът приема незачитането на правовия ред и липса на критично
отношение към извършеното престъпление, обремененото й съдебно минало от
много години назад /предходно
осъждане на подсъдимата за деяние извън квалификацията на настоящото деяние/.
За престъплението по чл.234, ал.1
от НК, е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 6 години.
Съдът счита, че в конкретният
случай най-лекото наказание предвидено в закона – една година лишаване от
свобода се явява несъразмерно тежко за този подсъдима .
Ето защо и въз основа на чл.55, ал.1,т.1 от НК, на подсъдимата бе наложено наказание под предвидения минимум в
горепосочената особена наказателноправна норма, а именно – 3 /три/ месеца лишаване
от свобода, което обаче да се изтърпи ефективно.
Съдът
постанови ефективно изтърпяване на наложеното й наказание, тъй като условното
осъждане по никакъв начин не би довело до необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект спрямо подсъдимата и спрямо обществото .
Съдът не наложи другите две
кумулативно предвидени наказания за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК
/глоба и лишаване от права по чл.37 т.7 НК/, тъй като същите са относими към
другата форма на изпълнителното деяние на това престъпление.
Константна
е съдебната практика, че предпоставка за налагане на наказание лишаване от
права по чл. 37, ал.1, т.7 от НК е деецът да е придобил съответното право преди постановяване на присъдата.
Налагането на това наказание обаче има смисъл
в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал.1 от НК, само когато има несъвместимост между характера на
извършеното престъпление и упражняването на определена професия или дейност,
т.е. деецът да е демонстрирал с поведението си липса на качества за упражняване
на професията или дейността.
Предвид,
че подсъдимата е безработна, както и не упражнява дейност като ЕТ, настоящият
състав не наложи предвиденото кумулативно наказание „Лишаване от права”.
На основание чл. 234, ал.3 от НК
съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, извършено от
подсъдимата Н.Р.М., а именно: 1 бр. пазарска чанта съдържаща 18 полиетиленови
плика с изкуствена ситно нарязана жълто кафява листна маса наподобяваща тютюн с
тегло около 2,600 кг
и 1 бр. червено-бяла полиетиленова чанта с надпис „***” съдържаща 18 бр. полиетиленови
плика с изкуствена ситно нарязана жълто кафява листна маса наподобяваща тютюн с
тегло около 3,800 кг.
/съгласно приемно-предавателен протокол от 27.01.2014 г. от старши разследващ
полицай в ОД на МВР – Плевен *** и старши технически сътрудник в УССД при ОД на МВР – Плевен – *** - се
отнемат в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила, същите да
бъдат унищожени по предвидения за това ред.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимата Н.Р.М., да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Плевен направените във фазата на
досъдебното производство разноски в размер на 135,00 лева, както и направените
във фазата на съдебното производство разноски в размер на 183,00 лева.
След произнасяне на своята
присъда в посочения вид и размер ,съдът НЕЗАБАВНО приложи разпоредбата на чл.309 ал.2 от НПК, като с оглед на подробно гореизложените
мотиви счете, че е налице реалната опасност подсъдимата да се укрие от
Правосъдието и по този начин да осуети своевременното изпълнение на наложеното
й наказание.
При така направените фактически и
правни констатации, с оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктно
спазване разпоредбите на закона съдът постанови своята осъдителна присъда в
този и вид и размер .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: