Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр.
София,16.03.2020 г.
В
И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, въззивно
отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две
хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 671
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника
„Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане, обективирано в
съобщение изх. № 124208/18.12.2019 г., по изп. дело №
20198380406926 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, с което е оставено
без уважение възражението на длъжника за намаляване на приетите за събиране
разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение от 230 лв. до
размера на 200 лв., както и не е уважено искането за редуциране на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга. Претендира разноски.
Жалбоподателят поддържа, че
приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна
с оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по
събиране на вземането. Счита, че възнаграждение би се дължало единствено за
образуване на делото в размер от 200 лв. и моли да бъде намалено до този размер,
а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, без да се излагат
конкретни доводи, моли въпросът да се реши по същество. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното
дело Г.И.Б., чрез адв. И. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че и към момента задължението не е погасено от длъжника, което налага да
бъде осъществено процесуално представителство с цел удовлетворяване на
вземането.
В представените по реда на чл.
436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, поддържа, че жалбата
е неоснователна, доколкото определените разноски не надвишават законоустановения
минимум. Излага съображения, че процесуално представителство е налице, когато
вместо страната и от нейно име действа друго лице, което не само извършва, но и
приема извършени спрямо страната действия.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите
на страните, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20198380406926
по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя Г.И.Б., чрез адв. И. Д., въз основа на
изпълнителен лист от 29.10.2019 г., издаден срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, за сумата
от 350 лв. - присъдени съдебни разноски. Претендирани са и сторени от
взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение,
в размер на 230 лв., чието заплащане е удостоверено в самия договор за правна
помощ, представен към молбата за образуване.
На длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена
покана за доброволно изпълнение на 13.12.2019 г., в която са включени като дължими
суми, освен горепосочените вземания по изпълнителния лист и за адвокатско
възнаграждение, така и задължения за авансови такси - 48 лв. и такси по т. 26
ТТРЗЧСИ, в размер на 69, 60 лв.
Със съобщение изх. № 124208/18.12.2019 г.,
съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че счита за неоснователно
възражението му и отказва да намали размера на приетите за събиране разноски за
адвокатски хонорар от 230 на 200 лв. и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По съществото на жалбата съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10,
т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е
извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е
200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.
Въззивният състав намира, че
нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500
лв. се дължи - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително
производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не
са предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя, които да са довели до удовлетворяване на
паричното вземане, като самата молба за образуване на изпълнителното дело е
била нередовно подадена, доколкото в нея не е посочен начин на изпълнението,
включително - чрез овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ.
По изложените съображения
настоящият въззивен състав приема, че дължимите от длъжника „Т.С.“ ЕАД разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е в размер на 200
лв. - за образуване на делото.
Обжалваното разпореждане, обективирано
в съобщение изх. № 124208/18.12.2019 г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника по изп. дело №20198380406926 за намаляване на приетите
за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение
следва да се отмени за разликата над 200 лв. до претендираните 230 лв. и
адвокатското възнаграждение да се намали до този размер.
Искането на длъжника за редуциране
на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е основателно. Съгласно т. 26, б. „б” от ТТР към
ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
както следва: от 100 до 1 000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за разликата над 100 лв.
Следователно дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по
изпълнителния лист от 350 лв., възлиза на 35, 00 лв. без ДДС или 42 лв. с ДДС,
до който размер следва да бъде намалена посочената в ПДИ пропорционална такса
от 69, 60 лв. с ДДС.
Независимо от изхода на спора,
доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява
законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва
да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по
изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително
производство, като изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка
по съобразеността на атакуваните изпълнителни
действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в
случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
(в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на
САС).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане,
обективирано в съобщение изх. № 124208/18.12.2019 г., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника „Т.С.“ ЕАД по изп.
дело №20198380406926 за намаляване на приетите за събиране разноски на
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 230
лв., както и искането за редуциране на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ - за
разликата над 42 лв. с ДДС до 69, 60 лв. с ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя Г.И.Б. за адвокатското възнаграждение, по изп. д.
№ 20198380406926 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, възложени в
тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД над сумата
от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 230 лв. и намалява начислената пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – от 69, 60 лв. с ДДС на 42 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.