№ 124
гр. Ловеч, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500292 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260032/10.05.2021 година, постановено по гр.дело № 297 по описа за
2020 година, Тетевенският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между М.
М. В., ЕГН**********, от ***** и Г.Д. В.а, ЕГН ********** от гр. *****, при равни
права, на следния недвижим имот: дворно място с идентификатор 72343.500.3305, с номер
по предходен план: кв. 145, парцел Х с административен адрес: гр. Тетевен , ул.
„Вежен"№26, за ниско застрояване с площ по скица от 361 кв.м. , а по НА №91,том I дело
№247/1984г. на РС Тетевен с площ от около 420 кв.м. , в едно с построената в него жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор 72343.500.3305.1, бр. етажи 3, с площ от 71 кв.м при
граници и съседи на дворното място: имоти с идентификатори: 72343.500.3306;
72343.500.7062; 72343.500.5151.
Против решението е подадена въззивна жалба от Г.Д. В.а, чрез адвокат С.П. от САК,
1
с която обжалва решението като неправилно в частта, с която съдът е допуснал делба на
имота при равни права. Оспорва изводите на съда, с които е отхвърлил възражението на
ответницата, че е едноличен собственик на процесния имот, заради трансформация на лично
имущество, представляващо дарени строителни материали и труд на нейни близки, или
най-малкото да признае по-голям дял от съсобствеността. Позовава се на показанията на
разпитаните свидетели- неин брат и чичо, които потвърждават, че са помагали при
строителството на къщата. Относно изтегления жилищен заем твърди, че не се доказва
парите да са изхарчени за строителството.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението в частта, с която
съдът е определил, че страните имат равни дялове от съсобствеността и вместо това да се
определи, че делът на ответницата е 2/3 от съсобствеността.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М. М. В.,
чрез адвокат С.С. от ЛАК, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Счита, че ответницата не е спазила нито реда, нито срока за предявяване на претенция за по-
голям дял от придобито през време на брака на страните имущество. Твърди, че по време на
строителството не е работила, а заемът за жилище е изплащан изцяло от ищеца. Като се
позовава на писмените доказателства изтъква, че жилището е построено изцяло с кредит от
Банка ДСК, а редът за закупуване на строителни материали и плащането им чрез заема е
изключително строго регламентиран.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се явява и не се
представлява. Процесуалният представител на въззиваемия- адвокат С.С. от АК-Ловеч,
оспорва жалбата.
От приложените доказателства по гр.дело № 297/2020 година на Тетевенския районен
съд, от становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка
и обусловеност, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема
следното:
Въззивната жалба против решение № 260032/10.05.2021 г. по гр.дело № 297/2020
година на Тетевенския районен съд е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и настоящето
въззивно производство е допустимо.
Решението на районния съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност, допустимо е, а след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че е и правилно.
М. М. В. е предявил срещу Г.Д. В.а иск за делба при равни права на съсобствен имот,
находящ се в гр. Тетевен , ул. „Вежен"№26, представляващ дворно място с идентификатор
72343.500.3305 по КККР, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 72343.500.3305.1. Ответницата е изразила становище, че искът е
2
неоснователен, тъй като имотът е нейна лична собственост, евентуално- че има дял в размер
на ¾ от собствеността.
От фактическа страна се установява следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 21.05.1998
година решение по гр.дело № 318/1997 година по описа на Районен съд Тетевен.
През време на брака си (сключен на 6.11.1967 г. с Акт № 67 на Община Тетевен)
двамата са закупили недвижим имот, находящ се в гр.Тетевен, представляващ незастроено
дворно място от около 420 кв.метра, урегулирано в парцел X, кв.145, видно от приложения
нотариален акт №91,том I дело №287/1984г. на РС Тетевен.Построили са в него
еднофамилна жилищна сграда на три етажа, с площ от 71 кв.метра.По кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-16/06.03.2009 г. на Изп.директор на
АГКК поземленият имот се идентифицира с кад.№ 72343.500.3305, а сградата е с
идентификатор 72343.500.3305.1, според представените скици № 15-320304 и №15-320402
от 13.04.2020 г. на СГКК- гр.Ловеч.Представени са също документи във връзка със
строителството на сградата: молба на страните за одобряване на проект № АБ-875/84.05.17,
протокол № 15 от 23.11.1988 г. за определяне на строителна линия и ниво, Разрешение за
строеж № 17 от 8.6.1984 г., обяснителна записка и план на сграда. Върху последните две е
отбелязано изрично, че е отпуснат заем от 12 000 лева. Документите са издадени на името на
ищеца.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза със задача да
определи вида на сградата и дали е в режим на търпимост. Експертът- арх.Цв.К. е
констатирала, че за строителството на сградата са издадени всички изискващи се строителни
книжа.По кадастралната карта е с идентификатор 72343.500.3305.1, със застроена площ 71
кв.метра, бр.етажи-3 и предназначение- жилищна сграда, еднофамилна.Разположена е в ПИ
с идентификатор 72343.500.3305, с площ 361 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м./.Описана е като
масивна, жилищна, с два надземни и един полуподземен етаж.Изградена е в отклонение от
одобрения архитектурен проект и не попада в обхвата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. Посочено е, че от констатираните отклонения при
изграждане на сградата, най-важното отклонение е ситуирането в имота- тя е недопустима
по местоположение, предвид правилата и нормативите, действали по време на нейното
изграждане или по сега действащите правила по отношение на границата със съседния
поземлен имот с идентификатор 72343.500.5151, който е земеделска земя.
Във връзка с възражението на ответницата,че сградата е нейна лична собственост,
поради трансформация на лични средства, евентуално- че има по-голям дял в
съсобствеността, в РС са събрани и гласни доказателства.
От разпита на свидетелите Ив.Д.Ив. брат на ответницата и Ат.Ив.Б. -чичо на
3
ответницата и С.Р.Ас. установява ,че близките на ответницата са помагали безвъзмездно при
строителството на къщата. Св.Ив. е водил хора от с.Дерманци за строежа, превозвал е
материалите за строежа, а майка им, която е работела в керамичния цех в с. Дерманци, е
осигурявала тухлите, които са били дарение от близките на ответницата. Св.Б. е излепил
първия етаж, за да има къде да живеят страните, правил мивка, поставял казанче на
приземния етаж/мазе/. Къщата била готова когато се развели страните. Св. Ас. знае, че
ищецът е имал заем за изплащане за къщата, виждал го е при строежа.
При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от
ЗС.
Делбата на вещи предпоставя съществуване на съсобственост. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, се установява, че дворното място е закупено от
страните по време на брака им, при действие на Семейния кодекс от 1968 година (отменен
на 01.07.1985 г.).Съгласно чл.13 от него недвижимите и движимите вещи и права върху
вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството. Правна последица от този принцип е, че съпругът, който не е страна по сделка,
става собственик, ако има принос в придобиването.Следователно отв.Г. В.а е съсобственик
на дворното място, закупено от нейния съпруг.Няма спор, че жилищната сграда е построена
през време на брака им.
Бракът им е прекратен с решение на Тетевенския районен съд по гр.дело № 318/1997
г., влязло в сила на 21.05.1998 година при приложение на нормите на Семейния кодекс от
1985 година, в §4 от ПР на който е постановено, че правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества,
придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове.В чл.19 от СК от
1985 г. е регламентирано, че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, а в ал.3 се съдържа
презумпцията, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Тази
норма е възпроизведена и в текста на чл.21 от действащия СК от 2009 г.
С прекратяване на брака между страните през 1998 година се прекратява и тяхната
семейна имуществената общност и възниква обикновена съсобственост по отношение на
придобитото през време на брака им имущество.
В чл.342 от ГПК се посочват исковете, разглеждането на които е допустимо в първа
фаза на производството за делба, а исковете, разглеждането на които е изрично предвидено в
първата фаза на делбеното производство, са посочени в чл.343 от ГПК. Изхождайки от
нормата на чл.344 от ГПК относно съдържание на решението, с което се допуска делба
4
следва, че исковете, които се разглеждат в първа фаза на делбеното производство са
свързани със спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно
делбените квоти. В Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС –т.3 а) се приема, че
с иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост
или на различни от законовите дялове. Това налага извода, че в първата фаза на делбата е
допустимо съединяване на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен
ако предявяването им не е изрично предвидено (напр.чл.30 от ЗН).Споровете, чието
разглеждане е допустимо в делбата, могат да се заявят както чрез иск, така и чрез
възражение (с изключение на оспорването на произход и осиновяване, които задължително
се заявяват с възражение)
В отговора на исковата молба ответницата въвежда възражение, позовавайки се на
чл.22, ал.1 от СК 2009 г., че жилищната сграда представлява нейно лично имущество, тъй
като е придобита чрез дарение, което е получила под формата на материали и безвъзмезден
труд от своите роднини, поискала е евентуално- да бъде определен по-голям дял от ¾
ид.части от собствеността, а на ищеца- 1/4. Районен съд Тетевен е разгледал това
възражение, приемайки, че е допустимо, като се е мотивирал и със съдебна практика-
Решение № 88/24.07.2015 г. по гр.дело № 1112/2015 г. на ВКС, II г.о.В тежест на
ответницата е да докаже твърдението си за придобиването му изцяло или отчасти с лични
средства.
Настоящия въззивен състав счита, с оглед събраните доказателства, че това
възражение е неоснователно. Писмени доказателства в подкрепа на твърдението не са
представени. Вярно е обратното- има данни, че за строителството на семейното жилище
съпрузите са ползвали заем от ДСК. Средствата, получени по договор за заем за
придобиване на жилище обаче, не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното
връщане двамата съпрузи отговарят солидарно. В тази смисъл е Решение № 60080 от
11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., ГК. Само този факт е достатъчен за да
опровергае твърдението на ответницата за изключителна лична собственост на жилището.
Анализът на гласните доказателства също не дава основание на съда да приеме, че
цялата сграда или част от нея е построена с лични средства на ответницата. През време на
строителството страните по делото не са били във фактическа раздяла, а напротив- живеели
са заедно.Именно затова и желанието на нейните близки е било да помогнат на семейството
да построи къщата, в която да живее заедно с децата си.
Свидетелят Ив.Д.Ив., брат на ответницата, е заявил в с.з. на 12.10.2020 г.: „Много съм
им помагал,защото съм имал възможности… Отношенията им бяха нормални“. По-късно
обяснява, че част от тухлите за къщата са дарени на неговата сестра, но и че ищецът си е
карал тухли от Летница.Знае, че по време на строителството ищецът е гледал овце и е живял
на колиба, но признава, че и ответницата му е помагала в гледането и е била при съпруга си.
Свидетелят Сергей Ас. е заявил в с.з. на 25.11.2020 г., че когато се е строила къщата ищецът
5
е бил женен и заедно със съпругата си са строили къщата. Св. Ат.Ив.Б. потвърждава, че е
извикан да помага, като е участвал при измазването на първия етаж, поставял е плочки,
мивка и др. Направил е това, „за да се настанят те да живеят“ (т.е. съпрузите), като описва,
че по това време са живеели добре, уважавали се и се обичали. Твърди, че са си помагали и
са се събирали семейно, а по-късно, когато се е върнал от чужбина е научил за техния развод
и че по това време на единия от етажите е живеела и тяхната дъщеря.
С оглед изложеното делбата на имота следва да се допусне при равни права на
страните (чл.28 СК).
По аргумент от чл.34, ал.1 от ЗС делбата е недопустима в две хипотези: само ако
законът предвижда това или е несъвместима с естеството или предназначението на вещта.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за строителството
на сградата са издадени всички изискващи се строителни книжа. Описана е като масивна,
жилищна, с два надземни и един полуподземен етаж. Изградена е в отклонение от одобрения
архитектурен проект и не попада в обхвата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. Причината за това отклонение е констатирана след оглед на място
и експертът обяснява с наличието на голяма денивелация на терена и скали, което прави
строителството трудно. Сградата не представлява незаконен строеж и не е негодна за
ползване според нейното предназначение. Ето защо тя може да бъде предмет на делба.
Предвид изложеното, съдът приема, че решението на Тетевенския районен съд е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 ГПК препраща и към мотивите му.
Относно разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Д. В.а следва да заплати
на М. М. В. разноски по делото за въззивното производство в размер на 300.00 лева – за
адвокатско възнаграждение, за което е приложен и списък по чл.80 ГПК и са представени
доказателства за плащането им- договор за правна защита и съдействие от 24.08.2021 г.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260032/10.05.2021 година, постановено по гр.дело № 297
по описа за 2020 година на Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА Г.Д. В.а, ЕГН ********** от *****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на М. М. В., ЕГН **********, от *****, разноски по делото за въззивната инстанция
в размер на 300.00 (триста) лева.
6
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7