Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.10.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка С.
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия С. гр.дело
№ 8199 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.02.2018 г. по гр.д. № 74196/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 85 с-в е отхвърлил изцяло предявените от „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** Б срещу Д.Н.К., ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********,
тримата със съдебен адрес: ***-13, чрез пълномощника по делото адвокат К.В.С., искове с правно основание чл. чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат разделно-Д.К.
и Г.К. - по 1/6 всеки от тях, а Е. Цедева - 4/6/ на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от 31.01.2017г.
по гр.д. № 1199/20 }7г. на СРС, 85 състав, като неоснователни.
Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** Б да заплати на Д.Н.К., ЕГН **********, Г.В.К.,
ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН ********** сумата от 425 лева - разноски по делото. Оставил е без
уважение молбата на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, за присъждане на разноски както в заповедното, така и в
исковото производства.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Л.Г., с мотиви, изложени в нея. Твърди, че неправилно съдът
е приел, че ответниците не се явяват потребители на ТЕ, като се позовава на
чл.153 от ЗЕ. Освен това, законът не поставя изискване собствениците на
топлофицирания имот да са реални позватели на ТЕ.
Моли СГС да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и
да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Въззиваемите
Д.Н.К., ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-13,
чрез пълномощника по делото адвокат К.В.С. оспорват въззивната жалба.
Претенидрат разноски.
Въззиваемата Г.В.К., ЕГН ********** не взема становище по въззивната жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество частично основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество сумите както следва: Д.Н.К., ЕГН **********,
Г.В.К., ЕГН ********** по 1/6 всеки от тях и Е.Е.Н., ЕГН **********-4/6 от
сумата в общ размер от 2787,65 лв., от които 2442,57 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.01.05.2014г. до
30.04.2015 г., 324, 35 лв. законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до
05.01.2017 г., както и 18 лв. сума за разпределение на ТЕ за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и 2,73 лв. законна лихва за забава за периода от
15.09.2015 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените по делото
разноски
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди относно апартамент № 66, находящ се в гр.*******“, за който е открита партида
с абонатен № 245295, за периода м.01.05.2014 г. до м.30.04.2015 г., по който е изпълнил задължението
си за доставка на топлинна енергия за цитирания период. Съгласно действащите през този
период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на
месечните дължими суми е 30 дни, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответниците не са изпълнили насрещното си
задължение, като не са заплатили стойността на доставената
топлинна енергия за посочения период. Моли съда да постанови решение, с което
признае за установено, че ответниците имат задължение към
него за общата сума от от 2787,65 лв., от които
2442,57 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от
м.01.05.2014г. до 30.04.2015 г., 324, 35 лв. законна лихва за забава от
15.09.2015 г. до 05.01.2017 г., както и 18 лв. сума за разпределение на ТЕ за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и 2,73 лв. законна лихва за забава за
периода от 15.09.2015 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, като квотите са по 1/6
за Д.Н.К., ЕГН ********** и Г.В.К., ЕГН ********** и 4/6 за Е.Е.Н., ЕГН **********.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който оспорват исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
По делото са
депозирани следните писмени доказателства, досежно собствеността на процесния
недвижим имот: н.а. № 170, дело 335 от 2006 г. за дарение на недвижим имот, по
силата на който К.Н.К., чрез пълномощника се по делото Н.К.Н.дарява на баща си Н.К.Н.собствения
си недвижим имот, представляващ ап. № 66, находящ се в гр.*******“, ет.10, молба от Н.К.Н.до „Т.С.“ АД за откриване на партида на
адреса за 4-членно семейство, списък на ЕТ, в
който под № 66 е записан Н.К.Н..
Депозиран е и н.а. за покупко-продажба на нед. имот № 44, рег. № 9385, дело
693/2015 г. от 13.05.2015 г., по
силата на който Е.Е.Н., Г.В. С., действаща чрез пълномощника си Е.Н. и Д. Н.К.,
продават на В.Т.Б.и С.К.Б.следният свой
съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 66, находящ се в сграда с
административен адрес: гр.София, СО, район ********. Към този нот. акт са
били представени и следните документи: н.а. за дарение на недвижим имот № 170, дело 335 от 2006 г., цитиран по-горе,
удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за наследници на СО, район
Люлин, препис от 28.07.2014 г. и т.н.
От гореизброените и събрани по делото писмени
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ, съгласно който-чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.), всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Ответниците се
лигитимират като собственици на процесния топлоснабден недвижими имот до
13.05.2015 г. За цитираните правни норми ирелевантно се явява обстоятелството
дали съсобствениците реално са ползвали ТЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106а, ал. 1 от
ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1
от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Фактът
на предоставяне на топлинна енергия се установява от индивидуални справки от
ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни
суми от ищеца, изравнителни сметки, от приетите по делото СТЕ и ССЕ. Съгласно СТЕ в
процесното жилище е имало монтирани 5 отоплителни тела, но без разпределители.
Топла вода не е начислявана през процесния период. Според вещото лице общата
дължима сума за периода възлиза на 2442,57 лв. От назначената по делото ССЕ се
установява, че главницата е в размер от 2442,57 лв. , а сумата за дялово
разпределние е 18 лв., законната лихва за забава е 298,11 лв. и 2,73 лв.
законна лихва за забава за разпределние. Вещото лице изрично е посочило, че
през процесния период не са били извършени плащания от ответниците, че извършените
от ищеца записвания в неговото счетоводство са водени редовно и съгласно
изискванията на ЗЧ. Настоящата инстанция кредитира показанията на ССЕ,
отчитайки обстоятелството, че експертът е извършил съответите пресмятания,
отчитайки прогнозните и съответно изравнителните сметки, за да се стигне до
посочените суми, а именно главницата в размер от 2442,57 лв., а сумата за
дялово разпределние от 18 лв., като сумата е в общ размер от 2460,57 лв., законната
лихва за забава от 298,11 лв. и 2,73 лв. законна лихва за забава за разпределние,
или общо 300,84 лв. за които суми исковете се явяват основателни и решението
следва да бъде отменено, както и в частта на присъдените разноски, като бъдат
признати за установени вземанията на „Т.С. ЕАД срещу ответниците в цитираните размери.
В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
За първата инстанция ответниците следва да заплатят при съответните квоти
следните суми за направените разноски съобразно уважената част от исковете, а
именно сумата от общо 869,19 лв., в
която се включват 400 лв. за двете експертизи, 177,97 лв. държавна такса и 300
лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 877,97 лв., които и съгласно
уважената част от исковете възлизат на посочената сума. За заповедното производство
сумата възлиза на 410 лв.
Ищецът следва да заплати на ответниците разноски съобразно отхвърлената
част от исковете, сума от 4,25 лв.
Тук се включват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425 лв.,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което и съгласно отхвърлената част
от исковете възлиза на посочената сума.
За настоящата инстанция въззивникът е направил разноски от общо 188,99 лв./
100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 88,99 лв. държавна такса/, които и
съгласно уважената част възлизат на 187,10
лв.
Въззиваемата Е.Н. е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., но предвид
направеното възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение, то се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е в размер на 423 лв., които и съобразно дела на тази
ответница и отхвърлената част възлиза на 0,70 лв.
Въззиваемият Д.Н.К. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., но предвид направеното възражение за прекомерност
адвокатското възнаграждение, то се
изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 423 лв., които и
съобразно дела на този ответник и отхвърлената част възлиза също на 0,70 лв.
По делото е подадена и частна жалба от Д.Н.К.,
ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес: ***-13, чрез пълномощника по делото адвокат К.В.С. срещу
определение по чл.248 ГПК от 19.04.2018 г. по гр.д. № 74196/2017 г., с което
СРС, ІІІ ГО, 85 състав е оставил без уважение молбата от 19.03.2018 г. на
тримата ответници за изменение на решението от 28.02.2018 г. по гр.д. №
74196/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 85 състав в частта му за разноските.
Предвид изхода на спора, частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 28.02.2018 г. по гр.дело № 74196/17 г.
на СРС, ІІІ ГО, 85, с която СРС е отхвърлил
предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Д.Н.К., ЕГН **********, Г.В.К.,
ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***-13,
чрез пълномощника по делото адвокат К.В.С. дължат
разделно-Д.К. и Г.К.- по 1/6 всеки от тях, а Е.Н. - 4/6/ на ищеца следните
суми: сумата от 2460,57 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от
м.01.05.2014г. до 30.04.2015 г., включително 18 лв. сума за разпределение на ТЕ
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., сумата над 300, 84 лв. законна лихва за забава от 15.09.2015
г. до 05.01.2017 г., включително 2,73 лв. законна лихва за забава за периода от
15.09.2015 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от
31.01.2017г. по гр.д. № 1199/20 }7г. на СРС, 85 състав, както и в частта на присъдените разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че ответниците Д.Н.К., ЕГН **********, Г.В.К.,
ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***-13,
чрез пълномощника по делото адвокат К.В.С. дължат разделно-Д.К. и Г.К.-по 1/6 всеки от тях, а Е.Н. - 4/6/ на ищеца „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, следните суми: сумата от 2460,57 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.01.05.2014г. до 30.04.2015 г., включително
18 лв. сума за разпределение на ТЕ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
сумата от 300,84 лв. законна
лихва за забава от 15.09.2015 г. до 05.01.2017 г., включително 2,73 лв. законна
лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 05.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК-10.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от
31.01.2017г. по гр.д. № 1199/2017г. на СРС, 85 състав.
Потвърждава решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********, Г.В.К.,
ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***-13 да
заплатят съобразно квотите си на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, направените
разноски за първата инстанция в общ размер от 869,19 лв. и за заповедното
производство в общ размер от 410 лв.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Д.Н.К.,
ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес: ***-13, чрез пълномощника по делото адвокат К.В.С. направените
разноски за първата инстанция в общ размер от 4,25 лв.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН **********, Г.В.К.,
ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***-13 да
заплатят съобразно квотите си на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** направените разноски за настоящата инстанция в общ
размер от 187,10 лв.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Д.Н.К.,
ЕГН ********** и Е.Е.Н., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***-13,
чрез пълномощника по делото адвокат К.В.С. направените разноски за настоящата
инстанция в размер по 0,70 лв. всеки.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Д.Н.К., ЕГН **********, Г.В.К., ЕГН **********
и Е.Е.Н., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***-13, чрез пълномощника
по делото адвокат К.В.С. срещу определение по чл.248 ГПК от 19.04.2018 г. по
гр.д. № 74196/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Решението е постановено
при участието на третото лице помагач „Т.с.” ЕООД.
Решението, включително и в частта, в която има характер на
определение, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.