Р Е Ш Е Н И Е
№ 1720
град Пловдив, 13.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1467 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба от Л.А.М., с ЕГН **********, против РЕШЕНИЕ №
876 от 27.04.2022 г. по Административно
наказателно дело № 20225330200113 по описа за 2022 година, с което е потвърден Електронен
фиш серия К № 4549819, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Л.А.М. е
наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.
21, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят
счита, че така постановеното решение от състав на Районния Съд е
незаконосъобразно, като от изложените доводи може да се направи извод, че се
релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което моли решението и електронния фиш да бъдат отменени, или
алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебното заседание - Л.А.М.
се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата, претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР
Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата,
претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение
на прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира касационната
жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 28.02.2021 г. в 14:38 часа, на Републикански път
II-64, км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено ограничение с пътен знак В26
на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС - марка
БМВ, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се
движи с установена наказуема скорост 81 км/ч., представляващо превишение на разрешената скорост с 21 км/ч.
Съдът по своя служебна инициатива е изискал и
приложил като доказателство по делото Писмо от ОПУ-Пловдив, от което се
установява, че км. 49 + 800 на Републикански
път II - 64 Карлово – Пловдив попада в отсечката с две платна за движение, като
нарастването на километража е в посока Труд към Пловдив. Приблизително на км.
49 + 860 е наличен пътен знак В26 (60 км/час) към датата на нарушението. Съдът
е направил обоснован извод, че на въпросния пътен участък: - има физически
поставен пътен знак В26 (60 км/час), който въвежда валидно ограничение на
скоростта от 60 км/час. Първоинстанционният съд събирайки релевантните
доказателства и като съд по съществото на спора е направил и служебна справка в
интернет приложението „google maps“ и е установил, че посочените в статичното
изображение координати, NL 42.205013 и EL 24.733667, отговарят като място на
пътния знак B26 при км.49+800.
Съдът е извел извод, с оглед на всички събрани
доказателства, че видеоконтролът е бил
осъществен на път II-64, на км 49+800, както е посочено в електронния фиш.
Решението е правилно.
Към датата на извършване на процесното нарушение
е била в сила разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, съгласно която " При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение“.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДВП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение.
В случая не е било спорно обстоятелството,
че електронният фиш е изготвен в съответствие с одобрения със Заповед
№Iз-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и от посочената
в него ОД на МВР Пловдив към МВР на РБ.
В случая изискуемите реквизити са налице,
като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми
елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и изводите на районния
съд.
Доводите в жалбата, свързани с неправилна
оценка на представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. и твърденията за противоречие и неяснота относно
обстоятелството в процесния участък какво ограничение на скоростта е било
валидно, не намират опора в доказателствата по делото. Ограничението на
скоростта в контролирания участък към датата на извършване на процесното
нарушение е било 60 км/ч, въведено с ПЗ В26. Това се установява от съдържанието
на протокола, съпоставено и с предоставената информация от ОПУ – Пловдив, за организацията
на движението при мястото на извършване и установяване на нарушението и към
датата на неговото извършване. Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-6258/01.03.2021
г. е официален документ ползващ се с обвързваща доказателствена стойност.
По силата чл. 179, ал. 1 ГПК
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него
действия.
От страна на жалбоподателя, на първо място, се твърди,
че неправилно въззивният съд е приел, че било налице валидно ограничение на
скоростта със знак В26, като в тази връзка излага съображения за нарушена
процедура по поставянето на пътния знак. Следва да се има предвид в тази насока,
че в рамките на първоинстанционното производство е била извършена проверка и
установено категорично обстоятелството, че към датата на установеното нарушение
на мястото, където е било засечено движение на автомобила на жалбоподателя е
действало ограничението на поставения пътен знак В26 – 60 км/час, като този
знак реално е съществувал на мястото, описано в писмото от ОПУ –Пловдив,
доколкото е бил позициониран там след изпълнение на процедура по Наредбата за
специално ползване на пътищата и на одобрен проект, съгласуван с ОД на МВР. За
съставомерността на нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, респективно
за реализиране административнонаказателната отговорност на субекта на
нарушението, е от значение установяването на факта на наличието на реално поставен
пътен знак, който ограничава скоростта за движение и движение на автомобил със
скорост над максимално допустимата такава, означена със знака и в обхвата на
действие на същия. И това произтича от общото задължение на водачите да
съобразяват своето поведение с пътните знаци, при което не е налице
предоставено правомощие на водачите да извършват предварителна оценка дали
законосъобразно, или не, е бил поставен съответен знак и в тази насока дали да
съобразят, или не, поведението си с него. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3
от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при
спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и
одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране
движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране на
движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на
движението в населените места и проекти за организиране на движението извън
границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния
директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно управление и кмета на
съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред
административни процедури, които следва да са приключили с издаване на
окончателен административен акт. Законосъобразността на същия обаче, не може да
е предмет на обсъждане в настоящото производство, което е специфично такова и
относимо само към въпросите, свързани с реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача. Не се ангажират от страна
на жалбоподателя и доказателства за отмяна на административен акт, въз основа
на който е било реализирано поставянето на въпросния пътен знак, което
единствено обстоятелство би могло да се вземе предвид в настоящото
производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва инцидентен контрол
за законосъобразността на процедурата по одобряване и реализиране на проектите
за поставяне на пътни знаци и в тази връзка, като напълно неотносими, не следва
да се разглеждат и възраженията на жалбоподателя, свързани с това дали в
действителност мястото, преди което е поставен знакът, съставлява „крайпътен търговски
обект“ по смисъла на цитираната от жалбоподателя наредба, или не. В заключение,
следва да се посочи, че при въведено ограничение с пътен знак за водачите
съществува задължението да се съобразят с него, като ако същите считат, че този
знак е незаконосъобразно поставен, това не отменя автоматично задължението, а
те имат отделен път на защита, който обаче е извън рамките на настоящото
производство.
На второ място,
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с недоказаност на
нарушението, предвид установените от първоинстанционния съд факти относно
мястото на осъществено движение с превишена скорост. Следва да се има предвид, че в мотивите към обжалвания
съдебен акт ясно е отразено, че нарушението е засечено на посочения път II-64 на км.49+800 метра, а знакът В26, въвеждащ
ограничение от 60 км/час е бил позициониран на км.49+860 м., от което, въз
основа и на събраните писмени доказателства и от АПИ, съдът е направил и
обоснован извод, че засеченото движение на автомобила на посочения километър е
било в зоната на действие на ограничаващия скоростта пътен знак, доколкото
кръстовището, до което ограничението е валидно е на км.49+736 м., а движението
на автомобила е било в посока по намаляване на километража на пътя. Изведените
от страна на жалбоподателя изчисления в касационната жалба относно километъра,
на който било разположено техническото средство съгласно отразяването на това
обстоятелство в приетия от първоинстанционния съд и неоспорен от страната
протокол по чл.10 от посочената специална Наредба №8121з-532 от 2015 г., не
променят изводите относно мястото на извършване на нарушението. Изрично в
протокола е посочено, че мястото на контрол е именно км 49+800 м. на
Републикански път II-64, като обстоятелството, че техническото средство е записано
в протокола да е било на 150 метра от пътния знак, ограничаващ скоростта до 60
км/час и поставен на км.49+860 м., не сочи на противоречие относно мястото на
осъществения контрол, каквото се твърди от страна на жалбоподателя и не
определя различно място на извършване на
нарушението. Тук следва да се има предвид, че
е налице разлика между понятията място на контрол и разстояние до пътен знак,
въвеждащ ограничение, посочени неслучайно в различни графи в протокола, като
мястото на контрол е това място, където АТСС извършва съответното заснемане в
зависимост от настройките на обхвата на действие на техническото средство с
камера. Контролираната от техническото средство /видео-радарна система/ зона не
е мястото, на което са поставени радарът и камерата на системата, а
ограниченият участък от пътя, където са насочени същите за осъществяване
контрол и съответно заснемане на нарушения. В тази насока от значение е не дали
самата камера е разположена в зоната на действие на пътния знак, а дали
настройките на обхвата на заснемане на камерата са били такива, че да заснема
само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния знак В26. В протокола за
използване на АТСС, на който се позовава и жалбоподателят при излагане на
своите възражения, изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го
полицейски служител. В тази насока и не е налице твърдяното противоречие от страна
на жалбоподателя, като отразеното по електронния фиш място на заснемане на
въпросния автомобил, съвпада изцяло с посоченото в протокола от използване на
АТСС място на осъществен контрол, което действително е различно от мястото на
самото физическо позициониране на техническото средство, но е мястото, на което
техническото средство е било настроено да извършва заснемане – контролирана
зона и то категорично е в обхвата на действие на ограничаващия скоростта пътен
знак. Неоснователни са и конкретните възражения, изложени в хода на съдебното
заседание, относно наличието на доказателства за това, че техническото средство
било разположено на различно от описаното в протокола място, предвид заснет
друг пътен знак на снимката, който според жалбоподателя се намирал на съвсем
други километри от пътя. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя не са
подкрепени с каквито и да било доказателства, като липсват такива, от които да
се направи изобщо извод относно това, че соченият от него знак е наличен и че
се намира именно на мястото, което същият е описал, а и от снимковия материал в
действителност не е видно какъв по вид пътен знак е попаднал в полезрението на
камерата. Неоснователно е възражението относно липсата на обвръзка между
представената снимка на автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид
липсата на отразени в протокола номера на първо и последно статични изображения
и липсата на номер на изображението на самата фотоснимка. Действително е налице
липса на описан реквизит по протокола, но последното не съставлява съществено
нарушение на процедурата по установяване на нарушението, защото е видно от
съдържанието на снимката на автомобила, че в същата е отразен номера на
техническото средство, което е извършило заснемането, съвпадащ с номера,
отразен в протокола, както и на датата, мястото, локацията и часовия диапазон
на осъщественото заснемане, което категорично обвързва това изображение с
осъществяваната с описаното в протокола техническо средство работа на датата 28.02.2021
г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните, залегнали в протокола по
чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези по снимката на автомобила.
Неоснователно се явява и възражението, свързано с представената снимка от
разположението на АТСС по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Въпросната
разпоредба изисква съпровождане на протокола за използване на АТСС със снимка
от разположението на уреда, каквато в случая е приложена, без да въвежда
конкретни изисквания към същата. В тази насока и посоченото, че от снимката на
техническото средство не може да се определи разстоянието му до заснетия
автомобил, не може да бъде възприето като основателно възражение, доколкото
предназначението на временно разположеното на пътя техническо средство е да
засича движещи се автомобили. Отделно от това, видно е, че е изпълнено
изискването на чл.189, ал.8 от ЗДвП и в съпроводителното писмо на ОД МВР
Пловдив по изпращане на преписката в районния съд е посочено разположението на
техническото средство с точни географски координати, които впрочем са видни и
от снимковия материал на заснетия автомобил.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
приема, че решението на РС Пловдив, с което се потвърждава електронният фиш на
ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като законосъобразно постановено.
Конкретиката на казусите по цитираните от касационния жалбоподател дела на
касационната инстанция не позволява механичното възприемане на разрешението,
дадено от съда по тези дела и прилагането му и към настоящия казус, който
следва да се разглежда индивидуално и преценката относно наличието на
съществено нарушение на процесуални правила да се прави не формално, а на
базата на това какви доказателства са налични и доколко всеки пропуск в
процедурата се е отразил върху крайния извод за наличието или липсата на
осъществено административно нарушение и дали недопускането му би довело до
извод за различна фактическа обстановка. В случая, дори и наличните допуснати
пропуски по протокола за използване на АТСС с неописване номера на първо и
последно статично изображение, което обаче е било обусловено от типа техническо
средство и начина, по който същото генерира записите, не се отразява съществено
върху крайния извод относно типа на нарушението и начина на извършването и
констатирането му, като категорично е установено именно нарушение за скорост с
описания в електронния фиш автомобил на посочените във фиша дата и място.
Приложената снимка, в качеството ѝ на веществено доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП, не се спори от жалбоподателя да не е изведена от
паметта на посоченото в протокола за използване на АТСС техническо
средство.
С оглед на това, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на
28.02.2021 г. в 14:38 часа е правилно експлоатирана, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез
издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените
процесуални правила.
При извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА РЕШЕНИЕ № 876 от 27.04.2022 г.
по Административно наказателно дело №
20225330200113 по описа за 2022 година на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Л.А.М., с ЕГН **********,***,
сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: