РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Разград, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20213300500352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ОП “Разградлес“, гр.Разград, чрез
пълномощник адв.С.В. от АК-Разград против решение № 594/09.11.2021г., постановено по гр.дело
№ 1352/2021г. по описа на РС Разград, с което е съдът е осъдил предприятието - жалбоподател да
заплати на ищеца ХР. ИВ. Д. от гр.Разград на осн.чл.222,ал.3 от КТ сумата 4 972 лева, дължим
остатък от полагащо му се обезщетение при пенсиониране, както и сумата 1 322.03 лева, явяваща
се неизплатена част от дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода
26.03.2020г. - 05.05.2021г., както и сумата 116.15 лв. обезщетение за забава върху претендираните
обезщетения за периода 08.05.2021г. - 23.06.2021г.В полза на ищеца са присъдени разноски в р-р
на 650 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.Ответникът е осъден да заплати
ДТ върху уважения размер на исковете от 298.88 лв., както и разноски за вещо лице в р-р на 250
лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта
му по тълкуването на нормата на чл.222 от КТ и липсата на 10 години трудов стаж при същия
работодател.Излагат се съображения и за недължимост на обезщетение за забава върху главницата
по този иск, предвид падежът на задължението и конкретната претенция за забава като
период.Възразява се срещу възлагането на разноските за вещо лице.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна, чрез пълномощник е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна и моли атакуваното решение
да бъде потвърдено.
С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.
Подадената въззивна жалба е допустима, като подадена в срок срещу акт, подлежащ на
въззивен контрол.Същата се поддържа в съд.заседание от въззивника чрез писмена молба, с искане
за отмяна на атакуваното решение само в частта, с която е уважена претенцията по чл.222, ал.3 от
КТ.Прави се възражение за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
1
Пред настоящата инстанция въззиваемият лично и чрез процесуалния си представител
поддържа заявеното с отговора становище, като признава, че общинското предприятие -
жалбоподател му е изплатило в цялост дължимата по решението сума за неползван платен
годишен отпуск по чл.224 от КТ.
За да се произнесе по въззивната жалба, окръжният съд съобрази следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част по иска с правно
основание чл.222, ал.3 от КТ.
С исковата молба, подадена от Х.И. Д. против ответника ОП „Разградлес“, гр.Разград са
предявени два иска, такъв на правно основание чл.222, ал.3 от КТ за заплащане на сумата 7 392.00
лв. и такъв на правно основание чл.224 от КТ за заплащане на сума в р-р на 1 619.53 лв.,
обезщетение за неползван платен годишен отпуск.Заявена е претенция за лихва за забава върху
горните две суми за периода 08.05- 23.06.20221г., както и такава за разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител е оспорил предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Установява се с оглед на становищата на страните и събраните по делото доказателства, че
в периода 15.05.2006г. – 07.05.2021г. , страните са били обвързани от ТПО на два пъти, съответно
от 15.05 2006г..до 22.08.2012г. и от 01.03.2016г. до 07.05.2021г. При действието на втория трудов
договор със Заповед №109/25.03.20г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
което е отменено от съда с решение по гр.дело №544/2020г. по описа на РС-Разград. Същото е
влязло в сила на 22.03.2021г., като на 26.03.2021г. ищецът е депозирал заявление, с което
уведомил ответника, че от 26.03.2021г се явява да заеме длъжността „Автомонтьор“ към ОП
„Разградлес“ за изпълнение на трудовият му договор. По така направеното от него заявление е
налице Заповед №092/26.03.2021г, с която е възстановен на работа на длъжността "Автомонтьор".
Тъй като към 07.05.21г. ищецът е придобил право да прекрати трудовото си правоотношение на
основание чл.327 ал.1 т.12 от КТ, на 02.04.2021г. депозирал Уведомително писмо с вх. №РД-13-
204 за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.12 от КТ,
считано от 07.05.2021г., като поискал от работодателя да му изчисли и нанесе трудовия стаж в
трудовата книжка; да изчисли и изплати полагаемото му се обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в
размер на 6 брутни месечни работни заплати доколкото в ОП Разградлес, през последните 20
години има повече от 10 години трудов стаж, да му бъдат подготвени съответните документи
необходими за представяне пред НОИ при пенсионирането ми. Поискал да му бъде разрешено
ползването на част полагаемият му се платен годишен отпуск в размер на 28 работни за времето от
датата, на която е бил незаконно уволнен и последствие възстановен от съда (25.03.2020г), до
датата - 07.05.2021г, доколкото е трудоустроен. Със Заповед №013/05.05.2021г., считано от
07.05.21г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.327 ал.1
т.12 от КТ. Заповедта била връчена на ищеца на 13.05.2021г. В нея работодателят определил две
обезщетения за изплащане и конкретно ,такова по чл.222, ал.3 от КТ в размер на две брутни
работни заплати.Няма спор по делото, че в хода на делото пред РС по този иск на ищеца е
изплатена сума в размер на 2 486 лв., а определената обща дължима сума от вещото лице по СИЕ ,
при наличие на трудов стаж при същия работодател през последните 20 години от 11 години 5
месеца и 12 дни е 7 458 лв.БТВ за срок от 6 месеца.Направено е изменение на иска
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:Както е посочил и РС в мотивите си обезщетението по чл.222 ал.3 КТ изпълнява
функцията на благодарствено плащане, когато работникът е работил продължително във времето
при един и същ работодател. В случая КТ не изисква непрекъснат трудов стаж за възникване на
правото по чл.222 ал.3 КТ. Изискването работникът или служителят да е работил при същия
работодател следва да се разбира в смисъл, че той е придобил при този работодател 10 години
трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо той да е бил
непрекъснат. В този смисъл е и изменението на чл.222 ал.3 КТ в ДВ бр.107/20г., което предвижда,
че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за 6 месеца, ако е придобил при същия работодател или в същата група
предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години.Ето защо на ищеца се следва
обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, загдето през последните двадесет
2
години е работил при един и същи работодател 11 години 5 месеца и 12дни и дължимата сума е
тази в размер на 4 972 лв., явяваща се разлика между дължимото общо обезщетение от 7 485лв. и
частично заплатеното такова в хода на делото от 2 486 лв., представляваща обезщетение за два
месеца.
По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба
за незаконосъобразност на атакуваното решение в частта му по иска с правно основание чл.222,
ал.3 от КТ, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските,
сторени от съда, представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице.Предвид изхода на
делото правилно същите са възложени в тежест на работодателя.
По разноските пред тази инстанция:
Предвид изхода на делото разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемия.Същият е
сторил такива в размер на 650 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.Въззивника следва да бъде осъден да му ги заплати в цялост, като съдът не
споделя възраженията му за прекомерност, при съобразяване на обжалваемия интерес и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 594/09.11.2021г., постановено по гр.дело № 1352/2021г. по
описа на РС Разград, в частта му, с която е уважен предявения от ищеца ХР. ИВ. Д. иск с правно
основание чл.222, ал.3 от КТ за заплащане в негова полза на сума в размер на 4 972 лв. От страна
на ответника ОП „Разградлес“, както и в частта му за разноските.
В останалата му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ОП „Разградлес“ гр.Разград, ул.Б. Л.№47, Булстат ****************,
представлявано от директора Свилен Йорданов да заплати на ХР. ИВ. Д. от гр.Разград, ЕГН
********** сумата 650.00 лева разноски във въззивната инстанция, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3