Р Е Ш Е Н И
Е
№158
гр.П., 20.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, публично съдебно заседание на
четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА
КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при
секретаря Боряна Козова и прокурора Галина Андреева - Минчева, след като
разгледа докладваното от съдията Веселин Хаджиев ВНОХД № 714 по описа на
Окръжен съд - П. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 296 от 12.12.2018 г., постановена по НОХД № 7579/2017 г.,
Районен съд – П. е осъдил
Ч.С.П., като ответник по делото с ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец
С.Е.С. с ЕГН **********, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане, причинено на 16.12.2009 г. в гр. П., изразяващо се в претърпени от
ищеца болки и страдания в резултат на претърпени травматични увреждания –
кръвонасядане на кожата на долната устна към брадичката; кръвонасядане на
лигавицата на долната устна в областта срещу централните резци, а именно първи
долен ляв и първи долен десен зъб; разкъсно-контузна рана на лигавицата на
долния венец по предната му повърхност в областта на първи долен ляв и първи
долен десен зъб; охлузване на лигавицата на ниво първи и втори десни и първи и
втори леви зъби в областта на прехода от долната устна към лигавицата на
венеца; кръвонасядане и охлузване на кожата в дясната половина на гърба под
дясната лопатка; частично счупване на предната стена на алвеолите на първи
долен ляв и първи долен десен зъб и изкълчване на първи долен ляв и първи долен
десен зъб във вестибуларна /напред/ посока; ведно със законната лихва от датата
на деликта – 16.12.2009 г., до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ
гражданския иск за разликата над 1500 лева
до пълния му предявен размер от 8 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Със
същата присъда Ч.П. е осъден да заплати на гражданския ищец С.Е.С., сумата от
179 лева / сто седемдесет и девет/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на деликта, ведно със законната лихва от датата на
настъпването им както следва: за сумата от 24 /двадесет и четири/ лева от
16.12.2009 г., а за сумата от 155 /сто петдесет и пет/ лева от 17.12.2009г., до
окончателното й изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, ответникът П. е осъден да
заплати по сметка на ПРС сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 3151,52 /три хиляди сто петдесет
и един лева и 52 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски, както
и да заплати направените от гражданския ищец С.Е.С., разноски по водене на
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева.
От адв.Г.К., защитник на Ч.П. е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея срещу Присъда № 296/12.12.2018 г., постановена по НОХД №7579/2017 г. по описа на Районен съд – П., в които излага съображения,
че постановената присъда е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат
се доводи, че е нарушен
материалния и процесуалния закон, както на етап досъдебно производство, така и
на етап съдебно такова. Нарушенията, според защитата, са свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения материал по
делото. Сочи се, че многократно е било нарушавано правото на защита на
ответник, съобразно разпоредбите на чл.15, чл.17 и чл.13 от НПК. Прави се искане за отмяна на
присъдата на първоинстанционния съд и
постановяване на нова,
с която да се отхвърли предявения граждански иск като недоказан и явно
несправедлив.
В съдебно
заседание, пред настоящия въззивен състав, представителят на ОП - П. намира
жалбата за неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и
законосъобразна. Счита, че не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон и не са налице основанията за прекратяване на настоящото
производство. В случая по делото е било прекратено производството в
наказателната част, а не е прекратявано съдебното производство и не е изтекла
давност за търсене на отговорността по деликта, защото искът е предявен при
първоначалното разглеждане в наказателното производство, от който момент
давност по ЗЗД не тече. Сочи, че в този смисъл е и Тълкувателно решение №
5/05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК по тълкувателно дело № 5/2005г., съобразно
което, ако пострадалият предяви граждански иск по време на воденото наказателно
производство, ще е налице съдебен процес, относно вземането, респективно този
въпрос подлежи на разглеждане от съда. Прокурора заявява, че не са основателни
и възраженията за допуснати процесуални нарушения, които не са конкретно
посочени. Намира размера на уважения граждански иск за справедлив и моли да се
потвърди постановената от Районен съд - П. присъда.
Гражданският ищец С.Е.С. редовно призован не се явява
в съдебно заседание. Пореникът му адв. Д.Й. счита, че в първоинстанционното
производство са събрани всички необходими доказателства, които доказват
извършен деликт и са абсолютно достатъчни и обосновани, а уваженият размер на
гражданския иск за абсолютно справедлив. По отношение на обжалвания граждански
иск за имуществени вреди заявява, че по делото са събрани убедителни
доказателства за това, че същите са направени именно с оглед извършеното
от П. и правилно са уважени в пълния
размер. Приема, че е доказана причинно-следствена връзка между извършеното от
П. деяние и нанесените вреди, описани в гражданските искове, като съображения в
тази връзка е изложил подробно пред първоинстанционния съд за всеки един от
тях, поради което моли се да потвърди присъдата на районния съд и да се присъдят
в полза на доверителя му направените пред настоящата инстанция разноски.
Защитниците на ответника П., адв. Г.К. и адв. И.М.
поддържат жалбата с изложените в нея основания. Заявяват, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
недопустим процес, а граждански иск не може да бъде разглеждан в настоящото
производство, защото след прекратяване на съдебното производство в
наказателната му част е следвало да бъде прекратено и в гражданската му. Считат
за неоснователни възраженията на представителя на прокуратурата, че хипотезата,
при която е прекратено съдебното производство позволява да се разглежда
гражданския иск. Освен това излагат становище, че деликта не е доказан, а
предявените граждански искове не отговарят на изискванията на закона и следва
да се оставят без уважение, а не без движение. В тази връзка считат, че е
изтекла погасителна давност. В пледоариите си са изложили подробни съображения
и молят да се прекрати производството по делото или обжалваната присъда да бъде отменена, като
незаконосъобразна, като се отхвърлят предявените граждански искове. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Ч.П. счита, че са допуснати множество
нарушения спрямо правата му и е бил несправедливо обвинен. Поддържа заявеното от защитниците му, като моли съда да отхвърли така предявените
граждански искове по съображения изложени в жалбата му. В последната си дума
отново моли съда да отхвърли гражданските искове и да не влече
това последици за него.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания, становището на страните заявени пред настоящата инстанция и като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.
314, ал. 1 от НПК, намери жалбата на Ч.П. за НЕОСНОВАТЕЛНА.
НОХД № 743/2012 г. по описа на Районен съд П., V н.с. е
образувано по внесен Обвинителен акт от Районна прокуратура - П. срещу Ч.С.П.
за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че
на 16.12.2009 г. в гр. П., по хулигански подбуди, е причинил на С.Е.С., ЕГН:
**********,***, средна телесна повреда, а именно: Счупване на предна стена на
костните алвеоли на 41 и 42 зъб, преценено като счупване на челюст, довело до
затрудняване на дъвченето и говореното и нарушение на дъвкателната функция в
нейната първа фаза – отхапването, довело до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Видно от протокола, изготвен в проведено открито съдебно
заседание на 25.04.2012 г. по НОХД № 743/2012 г., по описа на Районен съд П., с
протоколно определение е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявеният от пострадалия С.С. срещу подсъдимия Ч.П. граждански иск за сумата
от 8000 лева, представляващ претендирано обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 16.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
граждански иск за сума в размер на 179 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - направени разходи за
рентгенова снимка, операционна намеса и съдебномедицинско удостоверение, които
вреди се твърди да са настъпили в резултат на вмененото на подсъдимия
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Със
същото определение С.С. е конституиран като граждански ищец по делото.
С присъда от 18.06.2015 г., постановена по НОХД № 743/2012
г. по описа на Районен съд П., подсъдимият Ч.С.П. е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
като на основание чл. 78а, ал. 1, вр.
чл. 2 от НК същият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК. С посочената
присъда Ч.П. е осъден да заплати на С.С. сума в размер на 1500 лева,
представляваща неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие
на извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.12.2009 г., като за
разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева гражданският
иск е отхвърлен като неоснователен. Ч.П. е осъден да заплати на С.С. и сума в
размер на 179 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди вследствие на престъплението чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.12.2009 г., както и
60 лева – държавна такса върху уважения граждански иск. Осъден е и на основание
чл.183, ал.3 от НПК да заплати направените разноски в производството в размер
на 300 лева на С.С., представляващи заплатен от последния адвокатски хонорар, и
2770 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П.,
представляващи разноски за извършени експертизи.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия П., като
по депозирана въззивна жалба е образувано ВНОХД № 1865/2017 г. по описа на
Окръжен съд - П.. С решение от 02.11.2017 г. постановено по посоченото дело е
отменена присъдата от 18.06.2015 г. по НОХД № 743/2012 г., по описа на Районен
съд - П., производството в наказателно-осъдителната част е прекратено на
основание чл. 334, т.4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и на основание чл. 335,
ал. 2 от НПК делото е върнато за ново разглеждане в гражданско-осъдителната
част на друг съдебен състав на Районен съд - П.. За да постанови решението си,
съдът е приел, че е налице основание налагащо връщане на делото на
първостепенния съд предвид липсата на мотиви към атакувания съдебен акт, а
освен това следва да се съобрази с абсолютната забрана за влошаване положението
на подсъдимия при липса на съответен протест на държавното или частното
обвинение. Същевременно е налице обвинение за по-тежко наказуемо престъпление,
за което подсъдимият е бил предаден на съд, но същият е признат за виновен по
по-леката правна квалификация, за която е изтекла предвидената в закона
абсолютна давност.
От събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
Ответникът Ч.С.П. е роден на *** г. в гр. ***,
живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, ** – ***, с
район на действие Апелативен съд - П., неженен, във фактическо съжителство,
неосъждан, ЕГН **********.
На 16.12.2009 г. около 13:30 часа, гражданският ищец С.С. бил на гости в дома на майка
си – свидетелката М.С., находящ се в гр.П., ул.„Л.“ № * ет.*. В същия блок
живеел и Ч.П., но на ет. *. В разговор между ищеца С. и свидетелката С.,
последната споделила, че П. й осъществява тормоз. Същият завзел притежаваното
от свидетелката мазе, като изхвърлил и продал имуществото. След като разбрал
тези обстоятелства, С. пожелал да поговори с П., за да уредят отношенията си и
да му каже да освободи избеното помещение и заедно с неговата майка отишли пред
апартамента на П., който се намирал на долния етаж. Гражданският ищец позвънил
на звънеца на апартамента му, а вратата отворила свидетелката И.П., която
живеела във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя П., и го
повикала. Появила се и свидетелката М.С., майката на П.. Последният излязъл и с
ищеца започнали разговор. С. го помолил след седем дни да освободи избеното
помещение, но той отговорил, че след като го е завзел, ще го освободи, когато
той пожелае. Между двамата се появило напрежение. П. тръгнал към гражданския
ищец, избутал го и го подпрял на стената, като започнал да го души с ръце.
Майката на П. се опитала да го спре, като отправяла думи към него „Чавдаре,
недей!”, а междувременно той вкарал пръста на дясната си ръка в устата на
ищеца, за да го повдигне по стената нагоре, само чрез шията. С. усетил
задушаване. П. с лявата ръка го стискал и подпирал за стената, а с дясната,
натискайки палеца в устата, го стискал за шията, като го задушавал докато го
повдигал нагоре едновременно. Свидетелката С. викала: „Детето ми, детето ми!”.
Това нападение продължило кратко. П. бръкнал с пръст в устата на С., като
пръстът му стигнал до гърлото на последния. След това ищецът С. захапал пръста
на П., за да се освободи и по този начин да си поеме въздух. След като бил
ухапан, П. извадил ръката си от устата на С., последният паднал надолу и
клекнал. След захапването, с изваждането на ръката си, П. изтласкал предните
зъби на С. и те минали напред, от което почувствал кръв в устната кухина. П.
застанал с лице към него и го натискал с тялото надолу. В тази схватка двамата
вече се били преместили на вратата на средния апартамент. С. бил с гръб към
вратата, паднал надолу, клекнал, а ответникът П. бил върху него с тялото си. В
един момент вратата на средния апартамент се отворила и ищецът С. залитнал и
паднал по гръб в антрето на средния апартамент, а П. паднал върху него с лице
към него. В апартамента бил свидетеля Г. Г., който чул гласове във входа, както
и два удара по вратата на неговия апартамент, и решил да провери какво се
случва. През това време П. удрял С. с ръце, нанасял му юмручни удари върху
главата, врата и най-вече гърба. Свидетелят Г. направил всичко възможно да
раздели П. и С.. Ответникът П. станал и съприкосновението между двамата
приключило. След това ищецът С. и неговата майка се прибрали отново в
апартамента на последната, където свидетелката
огледала зъбите на сина си и установила, че същите се клатят, а след
това гражданският ищец се обадил в полицията. Тридесет минути по-късно на място
пристигнал полицейски екип от свидетелите А.М.и В.Л., полицейски служители в VI РПУ при ОДМВР - П. Те
разговаряли както с П., така и със С..
След това гражданският ищец посетил Съдебна медицина,
където го освидетелствали и му издали съдебномедицинско удостоверение № 73/2009
г., за което същият заплатил сумата в размер на 5 лева. С.С. посетил и
стоматолог – св. д-р С.Г.. Последният установил, че долните предни резци на
ищеца са разклатени и не са в първичната си позиция, а са изместени във
вертикален план към устата на два до три милиметра. Зъбите не били паднали, а
изместени, което представлявало луксация. Поради тази причина зъболекарят
върнал зъбите в нормална позиция и ги шинирал. Зъбите и костта били отслабени,
а шината трябвало да ги държи фиксирани. Поради тази причина ищецът С. носил
шината в продължение на една година, като нямал чувствителност на долните зъби
и не можел да отхвапва с тях. Наложило се да яде меки храни и да накъсва
храната с прибори. За извършената услуга заплатил на АГППДМ „Харизма“ ООД
сумата в размер на 155 лева. За извършен рентген на зъбите заплатил сумата в
общ размер на 24 лева.
В хода на съдебното следствие по първоинстанционното
производство е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза. От заключението
на вещото лице и наличната по делото документация е установено, че при
инцидента на 16.12.2009 г. на С.С. са били причинени следните увреждания:
частично счупване на предната стена на алвеолите на двата зъба на двата десни
долни резци, изкълчване на първи и втори долни зъби отдясно /41,42/;
разкъсно-контузна рана на лигавицата на долния венец по предната му повърхност
в областта на двата изкълчени зъба; охлузване на лигавицата на нивото на 1,2
долни десни зъби и 1, 2 долни леви зъби, в областта на прехода от долната устна
към лигавицата; кръвонасядане на лигавицата на долната устна в областта на
срещу централните резци: 1 долен десен и 1 долен ляв зъб /31, 41/;
кръвонасядане на кожата на долната устна към брадичката; кръвонасядане и охлузване
на кожата в дясната половина на гърба под дясната лопатка – съответно 6/3 см. и
3/1.5 см. Вещото лице е посочило, че мекотъканните увреждания по лицето и
устната кухина са причинени по механизма на удар и/или притискане с или върху
твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени при физически контакт между С.
и П.. В заключението на експертизата е отразено още, че е възможно тези
травматични увреждания да са причинени както от части на тялото на П., така и
от предмети от интериора и при падане на настилка. Като времетраене на
оздравителните процеси е посочено, че зъбите са с намалена устойчивост, поради
което следвало да бъдат пожизнено шинирани, а това води до затруднено
почистване на венците и евентуално венечно възпаление. В резултат на травмата
зъбите са девитализирани, което води до намалена устойчивост на зъбните тъкани
и опасност от хронично възпаление на околозъбните тъкани. Естетиката, храненето
и говорът не са нарушени, но се изискват ежегодни контролни клинични прегледи и
контролни рентгенографии. Разкъсно-контузната рана на лигавицата на венеца е
оздравяла в рамките на 10-20 дни и е без остатъчни явления и последици за
здравето на пострадалия, кръвонасяданията на кожата на долната уста към
брадичката са оздравели в рамките на 10-15 дни, без остатъчни явления.
Кръвонасядането на кожата на гърба и кръвонасядането на гърба с охлузване в
средата е получено по един и същ
механизъм, като са оздравели в рамките на 10-15 дни. При разпита, проведен в
открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г. вещото лице е допълнило,
че оздравяване на зъбите не е налице и никога няма да бъде, защото е невъзможно
да бъдат върнати в преходно положение. По отношение на механизма на настъпване
на увреждането посочва, че получената травма отговаря на въведен пръст и след
това изтеглен от устната кухина.
Гореописаната фактическа обстановка, първостепенният
съд е приел за установена от разпита на свидетелите А.М.и С.С. /дадени
от тях в хода на съдебното следствие и тези дадени пред друг състав на съда,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 предл.
второ от НПК/, на С.Г. и М.С. /дадени в хода на съдебното следствие/, на В.Л.
/дадени пред друг състав на съда, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК/, както и частично въз основа на показанията на свидетелите Ч.П., М.С.,
И.П. /дадени в хода на съдебното следствие/ и на Г. Г. /дадени пред друг състав
на съда, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. първо от НПК/, от
всички писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство и
надлежно приобщени към доказателствения материал, а именно:
съдебномедицинско удостоверение № 73/2009 г. /л. 20 от ДП/ етапна епикриза /л.
19 от ДП/, епикриза /л.150 от НОХД №
743/12г., ПРС/ фактура, ведно с касова бележка от 17.12.2009 г. /л. 58 от НОХД
№ 743/12г., ПРС/; квитанция № 73/2009 от 17.12.2009 г., ведно с касова бележка
към нея от 16.12.2009 г. /л. 58 от НОХД № 743/12г., ПРС/, както и от
заключението на вещото лице по
изготвената и приобщената по делото съдебномедицинска експертиза, на
което правилно и обосновано първоинстанционният съд е дал вяра, тъй като е
изготвено компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в
съответната област.
Правилно при обсъждане на
гласните доказателствени източници, първоинстанционният съд е констатирал, че
се очертават две групи свидетели - очевидци, с противоречиво описание на
включеното в предмета на доказване. Първата група касае ищецът С. и
неговата майка – свидетелката М.С., а втората група касае показанията на
ответника П., и неговата майка М.С..
За да приеме за установени, описаните при изложението
на фактическата обстановка обстоятелства - възникналият конфликт между ищеца и ответника и целия механизъм на
извършване на деликта и нанасянето на ударите от последния,
Районният съд правилно е приел и кредитирал изцяло показанията на ищеца С. и св. М.С., тъй
като те са обективни, последователни, без вътрешни противоречия, а
двамата свидетели са и преки очевидци на случилото се.
В подкрепа на установената и приета фактическа обстановка
са и показанията на свидетеля Г., който се явява лекуващият зъболекар на ищеца
и подробно описва причинените му травми вследствие на нанесените му удари и
попадналия пръст на П. в неговата уста, като възприятията му за това са на база
на преглед извършен непосредствено след деликта. Показанията на св.Г. подкрепят
показанията на ищеца и неговата майка, освен това се явява незаинтересован от
цялостния изход на спора, поради което правилно показанията му са изцяло
кредитирани от първостепенният съд.
Обстоятелството, че ответникът П. е вкарал своя пръст в
устата на ищеца С. се установява и от показанията на свидетелката П., която се
намира във фактическо съжителство с ответника, респ. е заинтересована от изхода
на спора, но в насока отхвърляне на исковата претенция. Въпреки това, в своя
разпит същата изрично признава факт, от който няма да се ползва фактическият й
партньор, с който потвърждава показанията на ищеца С. и неговата майка, поради
което правилно Районният съд е кредитирал показанията на П., досежно посоченото
обстоятелство.
Приетите фактически обстоятелства се установяват и от
показанията на свидетеля Г., който посочва, че е чул два удара по вратата, а
след отварянето й е видял С. и П. в схватка от външната й страна, а след това
двамата паднали в антрето на апартамента му. Изложеното от св.Г. е в подкрепа
на изложеното от посочените по-горе свидетели, а освен това се явява
незаинтересован от изхода на делото, поради което правилно показанията му са
кредитирани от първостепенният съд.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че описаната
фактическа обстановка се установява и от приобщените по делото писмени
доказателства. Като такива е приел издадено съдебномедицинско удостоверение на
ищеца С., което напълно подкрепя изложената от него и неговата майка фактическа
обстановка. Останалите писмени доказателства – фактури и касови бележки също
потвърждават изложеното от свидетелите, че е било налице увреждане на предните
зъби, което е следвало да бъде отстранено с последваща манипулация.
В подкрепа на приетата фактическа обстановка, която се
установява от показанията на посочените свидетели и документи се явява и от
приетата по делото съдебномедицинска експертиза, съгласно която мекотъканните
увреждания по лицето и устната кухина са причинени по механизма на удар и/или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени при
физически контакт между С. и П.. В проведения разпит на вещото лице, същото
допълва, че механизмът на получаване на травмата, засягаща зъбите на ищеца,
категорично отговаря на въведен и изтеглен от устната кухина пръст. Правилно
съдът е кредитирал така приетата съдебномедицинска експертиза като компетентно
изготвена, с необходимите знания и умения, и отговаряща на поставените й
задачи. В тази насока е посочено, че вещото лице изготвило експертизата е
придобил специалност „съдебна медицина“ още през 1989 г., като същата обхваща и
раздел съдебномедицинска стоматология и до сега практикува по посочената
специалност, поради което разполага с необходимата компетентност за изготвяне
на заключение, касаещо причинена стоматологична травма.
Правилно са кредитирани и показанията на свидетелите А.М.и
В.Л. – полицейски служители, които се явяват обективни, непротиворечиви и
съответстващи на доказателствената съвкупност. На практика двамата са
пристигнали на мястото на извършване на деликта, тридесет минути след
приключването му и не са преки свидетели на случилото се.
Първостепенният съд е изложил подробни мотиви защо не
приема и кредитира показанията на ответника П. и неговата майка – свидетелката
С., които описват съвсем различен начин на причиняване на травмите на ищеца. На
първо място е приел, че между тях констатира вътрешни противоречия, а отделно и
не съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. В
показанията си, ответникът П. като механизъм и причина за нанесените травми на
ищеца заявява следното: „Бяхме стигнали
до момент, когато той се приближи към мен и във вербалната си агресия, която
той изпитваше към мен, аз се стреснах и
си сложих ръката, дясната напред и казах „Стоп“. По точно изпънах си дясната
ръка напред, като с жеста исках да кажа да спре, защото срещу мен се приближава
някой и вероятно в този момент съм бил захапан, не знам дали целенасочено, но
бях захапан от С.. Бях захапан по палеца на дясната си ръка. ….. Когато си
сложих ръката, всъщност преди да я сложа, сега си спомням, че той ми посегна с
юмрук с дясната си ръка в слепоочието. Сега като се замисля мисля, че този удар
беше не преди, а след като си изкарах палеца от устата му….“ Този механизъм
на причиняване на луксацията на зъбите на С. не съответства на посоченото от
неговата майка, свидетелката С.. Последната описва, че първоначално ищецът и
ответникът били в схватка, стискали се през ръцете, след което паднали на земята
и тогава С. захапал П.. Описанието на причиняване на травмата на ищеца,
изразяваща се в луксация на зъбите, по този начин не отговаря и на установеното
от показанията първата група свидетели и на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза. На следващо, място дори свидетелката П., която се
намира във фактическо съжителство с ответника П., изрично заявява, че пръстът
на последния е попаднал в устата на С. и последният го е захапал, след като
ищеца посегнал да го удари, което не отговаря на описанията, дадени от П. и
неговата майка досежно механизма на причиняване на телесната повреда.
Съществено противоречие между показанията на ответника П., свидетелката С. и
свидетелката П. се констатира и досежно останалите съприкосновения между С.и
П.. Ответникът П. в показанията си заявява, че след захапването двамата със С.
са започнали да се въртят и по този начин са се озовали пред вратата на
свидетеля Г.. Последният отворил вратата и те паднали в антрето на апартамента
му. На тези показания на ответника П. съответстват единствено свидетелските
показания на П.. Те обаче противоречат на всички други събрани по делото гласни
доказателства, включително и на показанията на свидетелката С. – майка на
ответника. Последната описва, че
първоначално двамата са били в схватка, завършила с падането в апартамента на
Г., а след това С. е захапал пръста на П., което не съответства на останалия по
делото доказателствен материал. Не е възможно св. П. да е видяла падането на
С.и П. в антрето на апартамента на св. Г., защото самата тя заявява, че не е
излизала на етажната площадка, на която входните врати на апартаментите на П. и
Г. се намират една до друга. При това положение тя, намирайки се навътре в
апартамента на П., не е имала пряка видимост към входната врата на апартамента
на св.Г. и не е могла да види падането на ищеца и ответника през входната врата
в антрето на апартамента му. Показанията на П. и П. в тази част не съответстват
и на представените писмени доказателства – в частност съдебномедицинското
удостоверение. При това положение показанията на свидетелите П., С. и П. се явяват
противоречиви помежду си относно основни детайли на случилото се, тъй като и
тримата свидетели сочат три различни версии относно механизма на причиняване на
телесната повреда, поради което правилно първостепенният съд не им е дал
вяра. Предвид изложеното възражението на защитниците на П., че
деликта не е доказан се явява неоснователно.
В настоящия случай,
първостепенният съд е стигнал до правилен извод, че от приетата по делото
фактическа обстановка безспорно се установява противоправно поведение от страна
ответника П., изразяващо се в действия по задушаване на ищеца, вкарване на
пръст в неговата уста, отново с цел да го задуши, и рязкото му изкарване поради
ухапването на ищеца, както и нанесени удари в областта на гърба. Поведението и
действията на ответника П. са противоправни, защото именно с тях е накърнил
здравето и телесната цялост и неприкосновеност на ищеца.
Съдът правилно е приел
и, че осъщественото поведение на ответника П. е виновно, извършено при форма на
вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал противоправността на своите
действия, предвиждал е и е целял настъпването на вредоносния резултат и
вследствие на посоченото противоправно поведение, на ищеца са причинени както
имуществени, така и неимуществени вреди.
Защитниците на жалбоподателя П.,
адв. Г.К. и адв.
И.М. възразяват, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, постановена в недопустим процес, а граждански иск не може да
бъде разглеждан в настоящото производство, защото след прекратяване на
съдебното производство в наказателната му част е следвало да бъде прекратено и
в гражданската му. Възразяват и срещу участието на представител на
прокуратурата в производството по делото. Възражения им се явяват
неоснователни.
В Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. на ВКС, постановено по
тълкувателно дело № 2/2012 г. на ОСНК е прието, че когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди
постановяване на присъдата, съдът прекрати наказателното производство, поради
настъпване основанията по чл.
79, ал. 1 от НК, той дължи произнасяне по гражданския
иск. Разглеждането на предявената и приета гражданскоправна претенция
продължава по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс /чл.
88, ал. 1 от НПК/. В производството по наказателните дела
от общ характер участието на прокурора, съгласно чл.
268 и чл.
271, ал. 2, т. 1 НПК, е задължително.
Посочено е още, че
първоинстанционният съд се произнася по предявения и приет за разглеждане
граждански иск с присъда, при постановяването, на която обсъжда и решава има ли
извършено деяние и кой е неговият автор, да се уважи ли претенцията за
обезвреда и в какъв размер. В рамките на разискваните въпроси съдът формира
вътрешно убеждение по предпоставящия гражданската отговорност деликт по чл.
45 от ЗЗД, представляващ сложен фактически състав, елементи
на който са: деянието /действие или бездействие/, вредата, противоправността на
деянието, причинната връзка и вината.
Защитниците на жалбоподателя П.
възразяват и, че съгласно чл.89 от НПК, е недопустимо подсъдим да съвместява и
качеството на граждански ответник в един процес. Отговорът на този въпрос се
съдържа отново в посоченото тълкувателно решение, където е прието, че в процеса на доказване на основанието и размера на иска,
гражданският ищец чрез предвидените в НПК доказателствени способи и средства
установява очертаните в рамките на обвинителния акт фактически обстоятелства,
правнозначими за търсената деликтна отговорност, лицето - ответник по претенцията за обезвреда може да оспорва
фактите, сочещи на извършено от него непозволено увреждане и подкрепящите ги
доказателства, да навежда правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи
основанието за иска обстоятелства. От горното следва, че П. в случая не
съвместява качеството на подсъдим и на граждански ответник в едни процес.
Съдебното производство в наказателноправната му част е било прекратено, поради
което същият е изгубил качеството на подсъдим по делото, а е останал единствено
в качеството му на ответник по
претенцията за обезвреда по предявения граждански иск съобразно ГПК и
посоченото тълкователно решение, което е различно от фигурата гражданския
ответник по чл. 89 от НПК. До настоящият
момент липсва промяна в закона или в практиката на ВКС, която да урежда
наведените за обсъждане от защитата въпроси
по друг начин.
В първоинстанционното производство е предявен от
пострадалия С.Е.С. и приет за разглеждане граждански иск срещу ответника Ч.С.П. за сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане, причинено на 16.12.2009 г. в гр. Пловдив, изразяващо се в претърпени
от ищеца болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на деликта –
16.12.2009 г., до окончателното й изплащане.
При анализа на събраните по
делото доказателства, първостепенният съд е приел, че в резултат на виновните и
противоправни действия на
ответника Ч.П. /действия по
задушаване на ищеца, вкарване на пръст в неговата уста, отново с цел да го
задуши, и рязкото му изкарване поради ухапването на ищеца, както и нанесени
удари в областта на гърба /,
пострадалият С.С. е претърпял травматични
увреждания – кръвонасядане на кожата на долната устна към брадичката;
кръвонасядане на лигавицата на долната устна в областта срещу централните
резци, а именно първи долен ляв и първи долен десен зъб; разкъсно-контузна рана
на лигавицата на долния венец по предната му повърхност в областта на първи
долен ляв и първи долен десен зъб; охлузване на лигавицата на ниво първи и
втори десни и първи и втори леви зъби в областта на прехода от долната устна
към лигавицата на венеца; кръвонасядане и охлузване на кожата в дясната
половина на гърба под дясната лопатка; частично счупване на предната стена на
алвеолите на първи долен ляв и първи долен десен зъб и изкълчване на първи
долен ляв и първи долен десен зъб във вестибуларна /напред/ посока от
което претърпял неимуществени вреди болки и страдания. Съобразявайки се с принципа за справедливост и задължителната съдебна
практика, районният съд е приел, че справедливият размер на
обезщетението за посоченото телесно увреждане възлиза на 1500 лева. Присъдил е
и законната лихва върху
тази сума, считано от момента на увреждането - 16.12.2009 г., до окончателното
й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 8 000 лв.,
е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан. За да присъди посочения
размер на обезщетението, съдът е приел, че за наличието на болки и страдания по
делото са налице данни от медицинската документация, заключенията на вещите
лица, както и показанията на св.С.Г., лекуващ стоматолог на ищеца С.. При
определяне размера на обезщетението е отчетено и, че се касае за няколко на брой телесни увреждания в
различни части на тялото, като оздравителният процес при повечето от тях е
продължил между 10 и 20 дни, през което време ищецът е търпял болки и редица
ограничения. На следващо място при определяне размерът на претендираното
обезщетение е отчетено, че за една от травмите на ищеца С. – луксацията на
зъбите, пълен оздравителен процес е невъзможен, а според вещото лице зъбите никога
не могат да се върнат в първоначалното си положение. Освен това е налице
намалена устойчивост на зъбните тъкани и опасност от хронично заболяване на
околозъбните тъкани, като се изискват ежегодни контролни клинични прегледи и
контролни рентгенографии. Уврежданията съвкупно, надхвърлят
нормалното и увеличават продължителността и интензитета на преживените
физически, психически и емоционални страдания, а това допълнително е
травмирало пострадалия. Следва да се има предвид и външния вид на С. след инцидента,
вследствие пожизненото шиниране на наранените зъби, което пък от друга
страна води до затруднено почистване на венците и евентуално венечно възпаление, което несъмнено е оказало негативен ефект и травма, включително и върху
психиката му за дълго време. С оглед на всичко това и предвид разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че
присъденото обезщетение от първата инстанция
за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лева се явява справедливо. За да отхвърли иска за сумата над 1500 лв. до пълния предявен размер,
съдът правилно е приел, че е обвързан от
принципа за забрана влошаване положението на страните при липса на съответна
жалба /reformatio in pejus/, съдът е обвързан като максимален размер от този,
присъден при предходното разглеждане на делото, а именно 1500 лева. Правилно на
основание чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 от ЗЗД е присъдена законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на непозволеното
увреждане, а именно 16.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
В първоинстанционното производство е предявен от
постарадалия С.Е.С. и приет за разглеждане граждански иск срещу ответника Ч.С.П. за сумата от
179 лева / сто седемдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено на
16.12.2009 г. в гр. Пловдив, изразяващо се в направени медицински разходи,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Имуществените вреди се
претендира в общ размер на 179 лева, представляващи разходи за рентгенова
снимка, операционна намеса и съдебномедицинско изследване. От приложените по
делото фактура, ведно с касова бележка от 17.12.2009 г. /л. 58 от НОХД №
743/12г., ПРС/ и квитанция № 73/2009 от 17.12.2009 г., ведно с касова бележка
към нея от 16.12.2009 г. /л. 58 от НОХД № 743/12г., ПРС/, безспорно се
установяват извършени разходи за операционна намеса в размер на 155 лева и за
рентгенова снимка в размер на 24 лева или общо 179 лева. При това положение
доколкото разходите са направени за лечение в следствие на деликта и
предявеният иск за сумата в размер на
179 лева, правилно първоинстанционният съд е приел, че същият се явява напълно основателен
и доказан – както по основание, така и по размер, и като такъв го е уважил.
Правилно е присъдена в полза на ищеца и
законна лихва върху сумата в размер на 155 лева, считано от 17.12.2009 г., и
върху сумата от 24 лева, считано от 16.12.2009 г. – датите, на които са
направени посочените разходи, до окончателното изплащане на сумите.
Пред настоящата
инстанция защитата на П. възразява и, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
мотивите си аргументите им за настъпила погасителна давност, механизъм на
съпричиняване и неизбежна отбрана.
Възразяват,
че предявените искове са погасени по давност, защото първоинстанционният съд
незаконосъобразно е дал възможност на гражданският ищец да прави уточнение по
предявените искове, като така е допуснал изменение на предявените искове и по
същество са налице нови искове, по които изтекла погасителна давност.
Възражението е неоснователно. В предявения граждански иск е посочено, че се
претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на извършеното от П. *** деяние, изразяващо се в
претърпени от ищеца болки и страдания. По делото липсва произнасяне на
съда, с което да е допуснато изменение на гражданските искове. Направено е
единствено уточнение какви са причинените травматични увреждания на пострадалия
и какъв е бил периода на оздравителния
процес. Не се прави изменение нито на обстоятелствената част, нито на петитума
на гражданския иск. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съобразно разпоредбата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск за вземането и на основание чл. 115 б. „ж“ ЗЗД
давността не тече, докато трае процеса. Гражданските искове са предявени още в
производството по НОХД 743/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, като
доколкото до настоящия момент производството е висящо, то досежно исковата
претенция не е текла погасителна давност. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. на ВКС, постановено по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и
ОСТК. Според същото давността тече от момента на извършването на деянието
/непозволеното увреждане/ и веднъж възникнало, вземането на пострадалия за
обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен
срок. Освен това за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес
относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск
в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка
със същото деяние. Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното
производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това
обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на
погасителната давност. В случая деликта е извършен на 16.12.2009 г., а гражданските искове са предявени
през м.март 2012 г. т.е в рамките на петгодишния давностен срок, когато е и
спряла да тече погасителната давност за вземането, поради което исковата
претенция не е погасена по давност.
Първостепенният съд е
обсъдил в мотивите си и възражението за механизъм на съпричиняване и неизбежна отбрана,
като правилно е приел същото за неоснователно. От приетата по делото
фактическа обстановка се установява, че нападението е инициирано от ответника
П., без да е бил пряко провокиран от ищеца. При това положение не се установява
да е имало нападение от страна на ищеца, което би довело до извод за наличие на
неизбежна отбрана. Ответникът е този, който е застрашил живота и здравето на
ищеца и в тази насока правилно е прието, че не е налице неизбежна отбрана.
Предвид изложеното и доколкото ищецът се е бранел не е налице и съпричиняване.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК, първостепенният съд е осъдил
ответникът П. да заплати по сметка на ПРС сумата от 60 /шестдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от
3151,52 /три хиляди сто петдесет и един лева и 52 ст./ лева, представляваща
направени по делото разноски, както и да заплати направените от гражданския
ищец С.Е.С., разноски по водене на делото за адвокатско възнаграждение в размер
на 800 /осемстотин/ лева. Предвид изхода на делото обжалваната присъда е
правилна и по отношение разпореждането с присъждането на разноските. Правилно и
П. е осъден да заплати на гр. ищец С. направените от последният разноски по водене на делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 /осемстотин/ лева, който видно от
представените договори за правна помощ са изплатени в брой.
Повереникът на гр. ищец е направил
искане да бъде осъден ответникът П. да заплати на гражданският ищец С.С.,
направените от последния разноски в настоящото производство, но доказателства
за направени такива не са представени, поради което искането му следва да бъде
оставено без уважение.
Защитата заявява, че в хода на
първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения
но не се сочат конкретно такива. Възраженията на защитата в тази насока са общи и
неоснователни. При извършената проверка, Окръжният съд не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
Постановената присъда е правилна, поради което и на
основание чл.338 от НПК следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 296 от 12.12.2018 г., постановена по НОХД № 7579/2017 г., по описа на Районен съд – Пловдив, XXII н.с.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.