РЕШЕНИЕ № 225
Гр.
Пловдив, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав,
в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от
младши съдия Иванов въззивно гр. дело №2852 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от „Шато Вале Де Роз“ ЕООД чрез адв. Д.
против решение № 234 постановено по гр.д. №
1729/2018 г., по описа на Районен съд - Карлово, с което е признато за
установено, че дружеството дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1336,22
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 04.2017 г., ведно със сумата от 190,13 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 01.07.2016 г. – 07.08.2018 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 1450/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово.
Във въззивната жалба са релевирани
подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение и се иска неговата отмяна и постановяване на ново с отхвърляне на иска.
Претендират се разноски за двете инстанции. В жалбата не са заявени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна и от третото лице
помагач.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Пловдивският
окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено, следното:
Пред РС - Карлово от "Топлофикация
София" ЕАД против "Шато Вале де Роз" ЕООД е заведена искова
молба, в която се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на „Топлофикация - София” ЕАД.
Твърди, че между срещу „Шато Вале де Роз“ ЕООД и
„Топлофикация София” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна
енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството
и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера
обедняването. Защото ответникът се явява потребител по смисъла на § 1, т. 43 от
ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна
редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012г.), тъй като потребител на ТЕ за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Сочи че „Шато Вале де Роз“ ЕООД е потребител на ТЕ, в качеството на
собственик на описания ИМОТ, а именно- находящ се в град С.улица „***, с код на
платеца Т063469. Посочва разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, в която е
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия
(ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ
за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране (КЕВР) към Министерски
съвет (КЕВР към настоящия момент). Посочва, че тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството.
като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за
процесния период за топлоснабдения имот били начислявани от „Топлофикация
София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. Ищецът сочи, че „Шато Вале де Роз” ЕООД град Карлово ползвало
доставена топлинна енергия за небитови нужди без наличие на сключен за целта
писмен договор по чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ и не е заплатило същата, вследствие
на което неоснователно се е обогатило със стойността й.
Моли съда,
да постанови решение, с което да признае за установено неоснователното
обогатяване по отношение на срещу „Шато Вале де Роз“ ЕООД, като дружеството
върне на „Топлофикация София” ЕАД онова, с което се е обогатило до размера на
обедняването, а именно сумата от за
сумата от 1561.41 лева, от които – 1336.22 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ) за периода 01.05.2016г. -
04.2017г. и 190.13 лева - законна лихва за забава от 01.07.2016г. до
07.08.2018г., суми отразени в изравнителни сметки със следните номера, а
именно: № ********** от 31.08.2017г. за период 01.04.2017г. - 30.04.2017г., №
********** от 31.08.2017г. за период 07.2016г. - 04.2017г. и № ********** от
31.08.2017г. за периода 05.2016г. - 06.2016г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 35.06 лева, от които 30.00 лева - представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за процесния период и 5.06 лева -
законна лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение, като
претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Шато Вале де Роз” ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който се намира исковата молба за неоснователна. Не оспорва,
че Заповедта за изпълнение на парично задължение била издадена на основание
чл.410 от ГПК във връзка с чл.55, ал. 1 от ГПК за процесните суми във връзка с
доставена, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
град С., улица „***, с код на платеца Т063469, както и че е собственик на процесния имот, описан в нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том III, рег. № 3041, дело 154/1999г.
на нотариус с рег. № 152 на НК Ответникът твърди, че се този имот
представлява самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда -
етажна собственост. Именно въпросният недвижим имот се явявал
топлоснабдения обект, за отоплението на който
се претендират от съда вземания на „Топлофикацня-София“ ЕАД.
Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 153. ал. 1 от ЗЕ, клиенти/потребители на ТЕ, доставяна в самостоятелни
обекти в сграда – ЕС, са само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване на тези обекти, като ответното дружеството
съответно е „битов клиент“ на топлинна енергия и отношенията между него и
топлофикационното дружество ще следва да се
уреждат по реда на чл.153, ал.1 от ЗЕ, а не по реда на чл. 149, ал. 1, т.2 от
ЗЕ, който се сочи от ищеца. В хипотезата на чл.153, ал.1 от ЗЕ между страните
възниквала облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на
закона, без да е необходимо сключване на
индивидуален договор с потребителя. Счита исковата молба
за неоснователна и недоказана.
Като трето лице - помагач на ищеца по делото е
конституирано „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********. В отговора си, депозиран по реда на член 131 от ГПК,
третото лице помагачи твърди следното: абонатът не е отправял до дружеството
възражения във връзка с отчетените показания, не е отправял искания за
допълнителен отчет и/ или преработване на изравнителни сметки.
РС - Карлово е
постановил решение, което е приел, че между страните има договорни отношения
възниканли въз основа на писмен договор по смисъла на чл.149 ал.1т.3 от ЗЕ. Приема, че от
събраните доказателства ответникът не е изпълнил задълженията си, а ищецът е
доказал по основание и размер претендираните суми, поради което съдът е уважил
иска.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
При изпълнение на посочените си правомощия, настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно. Що се касае до служебната проверка на
допустимостта на същото, настоящият състав го намира за недопустимо по следните
съображения:
Съгласно Решение № 33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., III
Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК: "Произнасяне по
непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът
е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала."
Така например Решение № 176 ОТ 03.11.2010г. по т. д. № 118/2010 Г., Т. К.,
II Т. О. на ВКС предвижда, че: " с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на накарненото материално
право само в рамките и по начина, поискани от ищеца", а съобразно Решение
№ 19 от 30.05.2011г. по гр.д. № 262/2010г., Г. К., II Г. О. на ВКС:
"Диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно
начало на процеса. С разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК законодателят е определил,
че предметът на делото и обемът на дължимата зашита се определят от страните,
т.е. недопустимо е по свой почин да променя било то параметрите на правния
спор, било то обема и вида на търсената защита. Следвайки логиката на
законодателя и целевото тълкуване за точното отграничаване правомощията на съда
и дефиниране в какви параметри може да бъде осъществено служебното начало,
правомощията на решаващия съд са лимитирани до произнасяне на решението си по
един правен спор само в предметната рамка на заявените искания на основата на
твърдяни факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение.
Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя
процесуална недопустимост на обжалваното решение.
Служебното начало, регламентирано също като основно начало в гражданския
процес изисква от съда да съдейства на страните за разкриване на обективната
истина, чрез изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да
се разпростре и по отношение на незаявени твърдения и обстоятелства, свързани с
основателността на предявения иск.
Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано
или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска.
Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан
иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди
всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6,
ал. 2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдяното вземане
съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и коректна
интерпретация на фактите.
Видно от сезиращата исковата молба по делото, депозирана от ищеца, същият,
при изложените от него факти и нарочни твърдения е основавал претенцията си
спрямо ответника на извъндоговорно основание, а именно неоснователно
обогатяване. Съдът като е възприел за вярна правната квалификация на иска на
основание чл.124 от ГПК във връзка с
422ал.1 от ГПК, изобщо не се е произнесъл по фактите, с които е сезиран - а
именно твърдяното неоснователно обогатяване от ответника за сметка на ищеца.
Ищецът е сезирал съда с кондикционен иск на основание чл.59 от ЗЗД, като
изрично е заявил, че между страните няма сключен писмен договор, съобразно
изискванията на чл.149ал.1 т.3 от ЗЕ, а съдът е уважил иска, поради това че е доказан
по основание и размер, тъй като облигациооните отношения между страните се
базират на договорна плоскост. В съществената част на мотивите си приема, че
двете дружества са скючили нарочен писмен договор по смисъла на чл.149ал.1 т.3
от ЗЕ, за което обстоятелство няма нито твърдения, нито доказателства. Напротив,
ищецът настоява, че няма сключен писмен договор с ответника, което впрочем не
се оспорва и от насрещната страна и изрично претендира вземането си на
плоскостта на института на неоснователното обогатяване. Вземането от неоснователно обогатяване възниква,
когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато страните са
обвързани от договор (писмен, устен или сключен с конклудетни действия), разместването на благата се основавало на
постигнатото съгласие и даденото може да подлежи на връщане според изпълнението
или неизпълнението на дължимите престации, но не и
под формата на неоснователно обогатяване.
Именно по фактите, които обосновават извъндоговорната
отговорност на ответика и по които ищецът сам е изложил като твърдения липсва
произнасяне от първоинстанционния съд и те не са били предмет изобщо на
изследване и преценка в процеса на доказване от негова страна. Съдът се е
произнесъл по не само невъведени, но и отричани факти от ищеца обстоятелства,
като по този начин е излезнал извън правораздавателната си власт.
С оглед на изложеното и спазвайки задължителните указания на Тълкувателно
решене № 1/2001 ОСГК на ВКС, както и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.
по т.д. № 1/2013 Г., ОСГТК на ВКС, а също и Решение № 45 от 20.04.2010г. по
т.д. № 516/2009г., ТК, II, Т.О. на ВКС, съдебният акт на първоинстанционния съд
следва да бъде обезсилен като недопустим, а делото - върнато на основание
чл.270, ал.3 от ГПК за произнасяне по предявения от ищеца иск.
По изложените мотиви, настоящият
състав на въззивният съд намира, че първоинстанционният съд, като не се е
произнесъл въз основа на обстоятелства, на които ищецът фактически се е
позовавал, не е разгледал иска, с който е бил сезиран и е постановил недопустим
съдебен акт.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящото производство, при спазване на чл. 78 ГПК, не следва да
бъдат присъждани. Такива следва да присъди Карловският районен съд при новото
разглеждане на делото.
Предвид изложените мотиви, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК Решение № 234 постановено по гр.д. № 1729/2018
г., по описа на Районен съд – Карлово.
Връща делото на Районен съд - Карлово за разглеждане от друг съдебен състав
при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение,
за произнасяне по предявения иск на основание чл.59 от ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.