Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 31.05.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№16679 по
описа за 2019г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №241387 от 11.10.2019г., постановено по
гр.дело №70820/2017г. по описа на СРС, III Г.О., 144-ти състав, е осъден на основание чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ във вр. с §22 от ПЗР
на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ З."А.Б." АД, с ЕИК *******, да заплати
на А.Ж.Г., с ЕГН **********, сумата от 2000 лв. /частичен иск от общ размер от 20000
лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпени телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на основата на първа метакарпална кост на
левия палец, контузия на дясно коляно и дясна глезена става, вследствие на случило се на 09.06.2015г. около 17.30ч. в гр.София, на бул."Андрей Ляпчев",
в посока на движение от бул."А.Сахаров" към бул."Кл.Охридски", ПТП между водачите на лек автомобил "Рено Меган", с рег.№*******, и
лек автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, причинено от
водач, чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована при
ответника по полица с №01114002384920, валидна за периода от 26.09.2014г. до
25.09.2015г., ведно със законовата лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба – 04.10.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за присъждане на законна лихва за периода от 09.06.2015г. до 04.10.2017г.. С решението е осъден З."А.Б." АД, с ЕИК *******, да заплати на А.Ж.Г.,
с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 862 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
С решение №297501 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело №70820/2017г.
по описа на СРС, III Г.О., 144-ти състав, е отхвърлена молба от 06.11.2019г., подадена от ищеца - А.Ж.Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
Я.С. за допълване на съдебно решение №241387 от 11.10.2019г..
Постъпила е въззивна жалба от ответника -
З."А.Б." АД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител
адв.Е.М., с която се обжалва решение №241387
от 11.10.2019г., постановено по гр.дело №70820/2017г. по описа на СРС, III Г.О., 144-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск за присъждане в полза на ищеца на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от настъпило на 09.06.2015г. ПТП. Изложени са доводи, че първоинстанционното
решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не са обсъдени всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изводите на СРС са въз
основа само на част от събраните доказателства. Твърди се, че в хода на производството
не са събрани доказателства относно наличието на кумулативните предпоставки,
обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Поддържа се, че ищецът в хода на съдебното производство не е доказал
по безспорен начин механизма на настъпилото процесно ПТП, тъй като приетият
като доказателство по делото протокол за ПТП в частта относно отразения в него
механизъм на ПТП не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила – служителят на МВР, който го е съставил е
посетил мястото на инцидента след настъпване на
произшествието и описания механизъм на ПТП е по данни на участниците в
него. Сочи се още, че определеният размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД. В случая първостепенният
съд не се е съобразил с вида и тежестта на причинените на ищеца от процесното
ПТП вреди, както и че няма останали невъзстановени увреждания към настоящия
момент. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск за
присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от
настъпило на 09.06.2015г. ПТП, при условията на евентуалност да
бъде намален присъденият размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната
инстанция.
Въззиваемата страна - А.Ж.Г., с ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Я.С., депозира писмен отговор,
в който изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника. Излага
се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал
релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че са
налице предпоставките в закона за ангажиране на отговорността на ответното
застрахователно дружество, предвид на което е уважил изцяло предявения частичен
иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило
на 09.06.2015г. около 17.30
часа в гр.София, на
бул."Андрей
Ляпчев", в посока на
движение от бул."А.Сахаров" към бул."Кл.Охридски", ПТП между водачите на лек автомобил "Рено Меган", с рег.№*******, и
лек автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, причинено от
водач, чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована при
ответника по полица с №01114002384920, валидна за периода от 26.09.2014г. до
25.09.2015г.. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанионното решение в
обжалваната част досежно определеният размер на присъденото застрахователно
обезщетение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени
разноски, пред въззивната инстанция. В депозирана молба от 23.02.2022г. е
обективирано възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК на
претендираните от въззивника-ответник разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - А.Ж.Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Я.С., срещу решение №297501 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело
№70820/2017г. по описа на СРС, III
Г.О., 144-ти
състав, с което е отхвърлена молба от
06.11.2019г.,
подадена от ищеца - А.Ж.Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Я.С. за допълване на
съдебно решение №241387 от 11.10.2019г. в частта относно
началната дата, от която се претендирана законна лихва, считано от датата на
увреждането - 09.06.2015г., до окончателното плащане на
присъдената сума. Твърди се, че в петитума на исковата молба ясно е заявена претенция за
присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането - 09.06.2015г., до окончателното плащане, като в случая, без да са
посочени мотиви, първостепенният съд е присъдил върху дължимото застрахователно
обезщетение законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното плащане. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
допълни съдебно решение №241387 от 11.10.2019г. в частта относно началната
дата, от която се претендирана законна лихва, която да се счита от датата на
увреждането - 09.06.2015г., в какъвто смисъл е заявеният
петитум на исковата молба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски, пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - З."А.Б." АД, с
ЕИК *******, не депозира писмен отговор и не изразява становище относно подадената въззивна
жалба от ищеца.
Предявен е от А.Ж.Г., с ЕГН **********,
срещу З."А.Б." АД, с ЕИК *******, частичен иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за заплащане на сумата от
2000 лв. от общ заявен размер от 20000 лв., обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 09.06.2015г. около 17.30 часа в гр.София, на бул."Андрей Ляпчев", в посока на движение от бул."А.Сахаров"
към бул."Кл.Охридски", при което водачът на лек автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, на кръстовището с бул."Ал.Малинов"
преминава на червен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с преминаващия
на зелен сигнал на светофара лек
автомобил "Рено Меган", с рег. №*******.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционни решения, които подлежат на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при
извършената служебната проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен
състав намира, че обжалваните съдебни актове са валидни и допустими, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Разгледана по същество въззивната жалба на ответника - З."А.Б."
АД, с
ЕИК *******, срещу решение №241387 от 11.10.2019г., постановено по гр.дело №70820/2017г. по описа на СРС, III Г.О., 144-ти състав, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, с
което е уважен изцяло предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат от настъпило на 09.06.2015г. процесно ПТП, първостепенният съд е приел, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване е установил по делото наличието на всички
кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на нормата на чл.226,
ал.1 от КЗ /отм., но действащ към датата на настъпилото ПТП/, което е основание
за ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата – водача на лек автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, по полица с
№01114002384920, валидна за периода от 26.09.2014г. до 25.09.2015г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Настоящият
съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за възникване в тежест на ответното дружество на задължение
за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 09.06.2015г. процесно ПТП.
Във връзка с доводите във
въззивната жалба следва да се добави следното:
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на
вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди
виновни действия и по характер е гаранционно - обезпечителна. В процесния случай
предявеният като частичен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на
гражданската отговорност на деликвента се явява основателен доколкото в процеса
са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на
посочената правна норма. Не може да бъде споделен доводът, релевиран във
въззивната жалба, че по делото не е доказан по несъмнен начин механизма на настъпилото процесно
ПТП. В приетия като доказателство по делото протокол
за ПТП №1595833 от 09.06.2015г., съставен от мл.авто-контрольор при ОПП-СДВР, е отразено,
че е съставен след посещение на място и описания механизма на настъпилото ПТП е следният: на
09.06.2015г. около 17.30ч., лек автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, се движи по бул."Андрей
Ляпчев", с посока от бул."Андрей Сахаров" към
ул."Пловдивско поле" и на кръстовището с бул."Александър
Малинов", водачът преминава на червен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим и реализира ПТП с преминаващия на зелен сигнал лек автомобил "Рено Меган", с рег.№*******. С оглед отразените данни в протокол
за ПТП №1595833 от 09.06.2015г. въззивният съд приема, че длъжностното лице, който го е съставил - мл.авто-контрольор
при ОПП-СДВР не е очевидец на
настъпване на събитието, поради което протокола в
частта относно механизма на събитието няма характер на официален свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, която да бъде оборена по реда на чл.193 ГПК. Ето защо при
оспорване на механизма му не важат ограниченията за събиране на гласни
доказателствени средства, нито се открива производство по чл.193 ГПК. Този
извод е аргументиран в решение №15/25.07.2014г.
по т.дело №1506/2013г., ТК, І Т.О. на ВКС, в което
са разграничени двете хипотези, при които се съставя протокол за ПТП – при
задължително посещение на мястото на произшествието и без посещение (чл.6 от
Наредба №Із-1/12.01.2009г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, КФН и ГФ), въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него заявление. В първия случай удостоверените
факти, които са пряко възприети от съставителя на протокола, са
местоположението на МПС, участниците, нанесените щети (но само видимите),
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Във втория
случай официалното удостоверяване се отнася само до направените пред
съставителя изявления от участника, но не и до тяхната вярност (изявленията на
участника, ако е страна по делото, може да се разглеждат на плоскостта на
съдържащите се в тях неизгодни за издателя им факти). Тоест, протоколът за ПТП
е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него и непосредствено
възприети от длъжностното лице факти. Това е застъпено и в решение №11/24.01.2019г. по гр.дело №2653/2018г. на ВКС, ГК., ІV Г.О., съгласно което
„протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа“.
В конкретната хипотеза независимо
от факта, че ответникът изрично е оспорил механизма на настъпване на процесното ПТП, с оглед цялостна преценка на събраните по делото доказателства - постановление за прекратяване на наказателно
производство от 10.05.2016г. по ДС с №ЗМ 5133МТ-11479/ 2015г., както и показанията на
разпитания по делото свидетел Х.Т., водачът на лек автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, който заявява пред съда, че „….
е възможно да е тръгнал на червен
сигнал на светофара и така да е навлязъл в кръстовището, където е ударил другия
лек автомобил“, въззивният съд намира, че механизмът на процесното ПТП е този, описан в протокол за ПТП №1595833 от 09.06.2015г., от който се установява по
категоричен начин,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на Х.Т., водачът на лек автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като не
е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба и е
навлязъл в кръстовището на бул."Александър Малинов" и бул."Андрей
Ляпчев" на червен сигнал, в резултат на което е реализирал ПТП с
преминаващия на зелен сигнал лек
автомобил "Рено Меган", с рег.№*******.
Противно на поддържаното във
въззивната жалба по делото няма ангажирани доказателства за виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил "Рено Меган", с рег.№******* за настъпилото ПТП. В тази насока са изричните констатации и на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и
компетентно изготвена. Експертът е категоричен в становището си, че причина за настъпването на ПТП са
субективните действия на водача на лекия автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, който е имал възможност да
предотврати произшествието, ако не е навлязъл в кръстовището на червен сигнал
на светофарната уредба и е изчакал преминаването на лек автомобил "Рено Меган",
с рег.№*******.
Вещото лице е категоричен в своя отговор, че водачът на лекия автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, е имал възможност да възприеме светофарната уредба на разстояние над 90
метра. Следователно от
съвкупния анализ на събраните доказателства се налага категоричен извод, че процесното ПТП е настъпило
в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил "Киа Соренто", с рег.№*******, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. На следващо място по
делото е доказана
причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и
причинените на ищеца в резултат на претърпяното ПТП травматични увреждания - счупване на основата на първа метакарпална
кост на левия палец, контузия на дясно коляно и дясна глезена става. Вещото лице д-р В.В.е посочил, че при прегледа в деня, следващ дена на произшествието, ищецът е
имал отток и подкожен хематом в областта на
палеца на лявата длан, бил е опериран като са поставени две Киршлерови
игли на фрактурата,
както и че е поставена
имобилизация – гипсова шина за 35 дни и след свалянето
й е било провеждана
рехабилитация на първи пръст на лява ръка. Вещото лице д-р В.В.е посочил още, че периодът
на възстановяване на такава травма – счупване – е около 60 дни, а за контузията
на коляното и глезена е около 15 дни. Сочи, че на ищеца е било проведено оперативно лечение - претърпял е две оперативни
интервенции, както и че поставените му две Киршлерови игли на фрактурата са извадени след 35
ден. Вещото лице е
категоричен, че в резултат на получените травматични увреждания ищецът е търпял
болки и страдания около 30 дни, от които през първите 10 дни са били с по-интензивен
характер. Според заключението на вещото лице травмите – фрактурата и
натъртването – са в причинна връзка със случилото се
ПТП. В тази насока са
изричните
констатациите на вещото лице-д-р В.В., в приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните в хода на съдебното производство. Следователно
при така наличните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност,
правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
уважаване на заявената искова претенция, като в тази част настоящият съдебен
състав препраща към мотивите на районния съд на основание чл.272 от ГПК.
В конкретния случай спорен по делото
е въпроса досежно определеният размер на присъденото застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца от процесното ПТП неимуществени
вреди, изразяващи се
в претърпени от него болки и страдания в резултат на претърпените травматични
увреждания.
Наведените
оплакванията във въззивната жалба, че определеният размер на присъденото
застрахователно обезщетение не съответства на принципа на справедливост, уреден
в нормата на чл.52 от ЗЗД, решаващият състав намира за неоснователни. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано
от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от
страните в хода на съдебното производство, се установява по категоричен начин
причинените на ищеца травматични увреждания в резултат на процесното ПТП.
Относно установяване на претърпяните от ищеца болки и страдания следва да се
вземат предвид и показанията на разпитания по делото свидетел – Й.Ш., без дела и родство със
страните, които следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на негови
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца непосредствено след
настъпилото ПТП и не са противоречиви, а напротив - кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Свидетелят заявява пред съда, че в резултат на
причинените на ищеца травматични увреждания от процесното ПТП е бил нарушен обичайния му ритъм на живот,
пострадалият е имал загуба на двигателната си активност с дефицит и физически
дискомфорт, като получените травми са довели до временна нетрудоспособност – не
е могъл да работи за около месец, избягвал е да шофира, както и е изпитвал
страх при шофиране. Настоящият въззивен състав счита, че при определяне на
размера на обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Следва да се вземат
предвид вида и характера на уврежданията в личностната сфера на ищеца, неговата
възраст – 31г., към датата на процесното ПТП, както и продължителността и
интензивността на претърпените от него болки и страдания - възстановителният
период е бил за срок от около един месец, както и се отчита факта, че към
момента няма невъзстановени
увреждания от получените при процесното ПТП травми. При съобразяване с изброените
по-горе фактори и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, настоящият състав счита, че сумата от 5000.00 лв. представлява
справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер
причинените на ищеца неимуществени вреди. Предявеният частичен иск се явява основателен и
доказан и като такъв правилно е бил уважен в пълен размер от първоинстанционния
съд. Поради съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и в частта за разноските,
които са определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца - А.Ж.Г., с ЕГН **********, срещу решение №297501
от 10.12.2019г., постановено по гр.дело №70820/2017г. по описа на СРС, III Г.О., 144-ти състав, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалвания акт, в който е обоснован окончателен
извод за неоснователност на направеното в молба от 06.11.2019г., подадена от ищеца - А.Ж.Г., искане по реда на чл.250 от ГПК, първостепенният съд е приел, че в
диспозитива на постановеното решение №241387
от 11.10.2019г. не е налице
непълнота, тъй като се е произнесъл по цялото искане на ищеца, вкл. с
отхвърлителен диспозитив за частта от периода, за който се претендира
присъждане на законна лихва за периода от 09.06.2015г. до 04.10.2017г.. Обоснован е краен извод на СРС,
че в случая не са налице основания за допълване на постановеното решение №241387 от 11.10.2019г., като последното би могло
евентуално да бъде отменено в частта относно началната дата, от която се
претендирана законна лихва, която да се счита от датата на увреждането - 09.06.2015г., само по реда на въззивния контрол. Изложените от
СРС констатации в обжалвания съдебен акт са правилни и на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
По искането на ищеца - А.Ж.Г., обективирано в молба от
06.11.2019г., по реда на чл.250 от ГПК за допълване на диспозитива на
постановеното решение №241387 от 11.10.2019г. в частта относно началната дата, от
която се претендирана законна лихва, която да се счита от датата на увреждането
- 09.06.2015г., съдът намира за неоснователно
поради следните съображения:
Съгласно чл.250,
ал.1 ГПК на допълване подлежи
съдебно решение, което не обхваща целия спорен предмет по делото поради пропуск
на съда да се произнесе по част от сезиращото го искане. Непълнотата на постановеното
решение може да се изразява в липса на формирана от съда воля по част от
спорното право, по някой от съединените за съвместно разглеждане искове или по
допълнителните искания на страните, свързани с главния спорен предмет, каквито
са исканията за плодове и изтекли лихви след предявяване на иска.
В конкретния случай видно
от постановеното решение
№241387 от 11.10.2019г. съдът се е произнесъл по заявения от ищеца петитум, като
е постановил отхвърлителен диспотизив за тази част от заявената претенция за
законна лихва, която е приел за неоснователна, т.е. за периода от 09.06.2015г. до 04.10.2017г.. При това положение се налага
извода, че не е налице непълнота на постановеното решението доколкото съдът е разгледал и разрешил
предявения пред него иск, съобразно заявения петитум на исковата молба.
Искането на ищеца по реда на чл.250 от ГПК за допълване на диспозитива на
постановеното решение
№241387 от 11.10.2019г. съобразно
заявеното в молба от 06.11.2019г. е неоснователно. Първостепенният съд е
достигнал до същия правен извод, който е правилен и законосъобразен.
Само за пълнота въззивният съд намира
да посочи, че въззивникът -ищец е имал процесуалната възможност да обжалва с въззивна жалба решение №241387 от 11.10.2019г. в частта относно постановения отхвърлителен
диспозитив, досежно отхвърляне на заявената претенция за законна лихва за периода от 09.06.2015г. до 04.10.2017г., което същият не е сторил,
поради което в настоящото производство съдът не би могъл да упражнил контрол за
законосъобразност върху тази част от постановеното решение.
По изложените аргументи
настоящият въззивен състав счита, че законосъобразно и при правилно прилагане
на закона първоинстанционният съд с обжалваното решение №297501 от 10.12.2019г. е отхвърлил искането на ищеца, обективирано в
молба от 06.11.2019г. за допълване на диспозитива на постановеното решение №241387 от 11.10.2019г. в частта относно началната дата, от която се
претендирана законна лихва, която да се счита от датата на увреждането - 09.06.2015г.. Обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изход на спора по въззивната жалба на
ответника право на разноски има въззиваемата страна - ищец, който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Налице са
предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на адв.Я.С., упълномощен от въззиваемата страна - ищец при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Дължимият размер на адвокатско възнаграждение от 600
лв. е изчислен
на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в ред.след изм.ДВ, бр.88/2022г./ като при
изчисляване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение е начислен ДДС от
20 %, тъй като са приложени доказателства за регистрация на упълномощения адвокат адв.Я.С. по ЗДДС. Съгласно изричната
разпоредба на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за регистрираните адвокати по ЗДДС дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за
неразделна част от дължимото адвокатското възнаграждение.
С оглед изход на спора по въззивната жалба на ищеца
право на разноски има въззиваемата страна - ответник, но поради факта, че няма
заявена от ответната страна претенция за
присъждане на разноски по тази жалба, съдът не следва да се произнася в
тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №241387 от 11.10.2019г., постановено по гр.дело
№70820/2017г. по описа на СРС, III
Г.О., 144-ти
състав, в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА решение №297501 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело
№70820/2017г. по описа на СРС, III
Г.О., 144-ти
състав.
ОСЪЖДА
З."А.Б."
АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***; да заплати на адв.Я.В.С., от САК, с
адрес: ***; на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА сумата от 600.00
лв. /шестстотин лева/, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./