Н Е П Р И С Ъ С Т В
Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 864 /
15.11.2019 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд, граждански състав
На 12.11.2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар ТОДОРКА
ДАРАКЧИЕВА
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело №
1253 по описа за 2019 година
Производството е
по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
Делото
е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от ищеца „Агенция за
Събиране на Вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4,чрез пълномощника юрисконсулт Д. против
ответника Р.Р.М. ***, в която твърди
че на 12.04.2016 година между“ „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответницата М. е сключен договор за потребителски
кредит № 2231564 при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителските кредити и на основание договорените от страните ОУ,по силата на
който дружеството в качеството му на
кредитодател предоставило на ответницата в качеството й на
кредитополучател паричен кредит в размер на 5190 лева, от
която сума 5000 лева чиста стойност на
кредита ,плюс такса за разглеждане на документи в размер на 190 лева.За кредита
била сключена месечна застраховка със
застрахователна премия от 6.39 лева, включена в
размер на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно
погасителния план. Сочи се, че общия размер
на застрахователната премия за срока на договора е 536.76 лева.Съгласно
уговорките по договора чистата сума по кредита в размер на 5000 лева е била
преведена по банкова сметка ***.04.2016 година. Към датата на
подписване на договора страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да
е в общ размер на 3729.35 лева.Подписвайки договора ответницата в качеството й
на кредитополучател се е задължила да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне с начислената лихва и разноски в сроковете и при условията, указани
в договора на вноски ,чиито брой, размер и падеж
са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за
кредит.Общата сума ,която е следвало да се върне от ответницата е
в размер на 9456.11 лева чрез 84
бр.месечни погасителни вноски ,всяка в размер на 112.57 лева ,освен последната
,която е изравнителна.Първата погасителна вноска е дължима на 01.05.2016 година
,а последната е с падеж на 01.04.2023 година съгласно погасителния
план ,неразделна част от договора ,в
който е посочен размерът и падежът.Кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към
дружеството като до момента е изплатил само сумата от 1396.91 лева.Съгласно
чл.12,ал.1 от ОУ към договора при
забавено плащане кредитополучателят
дължал и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва ,разделена на 360 дни,за всеки
ден на забавата,изчислена
върху просрочената дължима
главница.На посоченото основание било
начислено и обезщетение за забава в размер на 114.21 лева ,за периода от
01.04.2017 година до датата на подаване
на заявлението в съда.Крайният срок за издължаване на задълженията по кредита изтичал на 01.04.2023
година. На 20.11.2017 година е бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД ,по силата на който вземането срещу Р.Р. М. произтичащо от договор за потребителски
кредит № 2231564 от 12.04.2016
година е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с всички привилегии,обезпечения и
принадлежности,включително и всички лихви,такси и комисионни и други разноски.За извършеното
прехвърляне на вземането уведомили ответницата на 30.11.2017 година.Поради неточното
изпълнение на задължението от страна на
ответницата ищцовото дружество в
качеството на кредитор е обявил договора за предсрочно изискуем с уведомление
от 30.11.2017 година получено лично от ответницата. Депозирали заявление по
реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера,въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 269/2018 година по описа на ПщРС
приключило със заповед за изпълнение,която била връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК.Това мотивирало правния им интерес да установят вземането си.
Молят да се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника ,че ищецът има валидно и
изискуемо вземане срещу нея в размер на 1141.16 лева ,представляваща главница
по договор за потребителски кредит от 12.04.2016 година,ведно със законната
лихва,считано от 20.07.2018 година до окончателното й изплащане ; сумата от
500.64 лева,представляваща възнаградителна лихва ;сумата от 113.24 лева –обезщетение за забава и разноски в заповедното производство.В
подкрепа на твърденията си ангажирани доказателства ,а именно :договор за
потребителски кредит № 2231564 от 12.04. 2016 година,ведно с общи условия към
него;погасителен план; рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания; индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземане;потвърждение за извършване на цесия на парично вземане,ведно с Приложение № 1
;уведомително писмо ,ведно с известие за доставяне.По делото е приложено и ч. гр.
дело № 269/2018 година по описа на ПщРС.
В
указания от съда срок ответникът не е депозирала писмен отговор и не е
ангажирала доказателства.
В
насроченото открито съдебно заседание
ответникът редовно призована не
се явява, като не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
С оглед на изложеното съдът
счита, че са налице предпоставките визирани в чл.239 от ГПК,а именно: на
страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание ;предявеният иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства ,поради което
съдът следва да го уважи и постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата ,че ищецът има валидно и
изискуема вземане срещу нея в размер на сумата от 1141.16 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
12.04.2016 година,ведно със законната лихва върху нея ,считано от
20.07.2018 година до окончателното й изплащане; сумата от 500.64 лева,представляваща възнаградителна лихва; сумата от 113.24 лева –обезщетение за забава, за
периода от 01.04.2017 година до 19.07.2018 година и разноски в заповедното
производство в размер на 307.16 лева, за които е издадена заповед № 85
от 02.03.2018 година по ч.гр.дело № 269/2018 година по описа на ПщРС.
Водим от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Р.М. с ЕГН-********** ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,офис 4, представлявано от юрисконсулт Н. има валидно и изискуемо вземане
в размер на сумата от 1141.16 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от
12.04.2016 година,ведно със законната лихва върху нея, считано
от 20.07.2018 година до окончателното й изплащане; сумата от 500.64 лева,представляваща
възнаградителна лихва; сумата от 113.24
лева –обезщетение за забава, за периода от 01.04.2017 година до 19.07.2018 година и разноски
в заповедното производство в размер на 307.16 лева, за които е издадена заповед № 85 от 02.03.2018 година по ч.гр.дело №
269/2018 година по описа на ПщРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: