РЕШЕНИЕ
№2231/6.11.2019г.
гр.
Пловдив, 06.11.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2488 по
описа за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х
от АПК
във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за
движението по пътищата.
Образувано е по жалба
на С.Н.М., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1030-000911 от 05.07.2019г. на началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността,но не повече от
18 месеца.
Жалбоподателят моли да
се отмени оспорвания акт като незаконосъобразен. Твърди да са допуснати
нарушения на материалния и на процесуалния закон,тъй като не била
конкретизирана хипотезата при възможни две хипотези на чл.174,ал.3 от ЗДвП,при
която се прилага мярката; не били
конкретизирани обстоятелствата при които не е изпълнено предписанието –отказ за
получаване на талон, отказ за извършване на проверка или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване; Твърди да липсва посочен фабричен номер
на изпълзвания от органа „дръг чек 3000“, коетоэ правило невъзможна проверката
на неговата годност. Липсвал час в талона, в който следвало да се яви за
изследване.
Ответникът- Й.П.М. -Началник
група към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не взема конкретно
становище по жалбата.
Съдът, като разгледа
направените възражения и приложената административна преписка,намери за
установено следното:
За допустимостта:
Жалбата е подадена в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Приобщен по делото е
Актът за установяване на административно нарушение сериен № 199965 от 05.07.2019г.
Констатациите, изложени
в акта се свеждат до следното: На 05.07.2019г., около 12,00 часа, на общински
път ***,
***пред манастир „***“, С.М., като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген Кадди“
с рег.№ *** отказва да му бъде извършена проба за наркотични вещества с полеви
тест Дръг чек 3000, като лицето е с нестабилна походка, завален говор,зачервени
очи и разширени зеници. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване №
0015035.
Въз основа на така
съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 22
от ЗАНН
и чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление.
Отнетото свидетелство е
описано изрично по номер в мотивната част на заповедта.
Представени по делото
са още Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив,
издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП началниците на групи
към сектор „Пътна полиция“ са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки;
Представени са още обяснение
от санкционираното лице, с което заявява,че отказва да даде допълнителни
обяснения,като е отказал проверка за наркотици; талон за изследване,според
който също е удостоверен отказ да се даде проба. Противно на възраженията на
жалбоподателя, в същия изрично е записан час на връчване и време и място, в
които следва да се яви за извършване на изследване.
Не се представят доказателства за годност на
техническото средство, но в случая такива не са и необходими, тъй като несъмнено
е обективиран отказ за извършване на проверка и, след като няма проверка,то не
е от значение нито годността на техническото средство,нито неговия вид и
фабр.номер.
Поради несъгласието на
водача с исканата проверка, е съставен представения талон за изследване, който очевидно
не е бил използван, защото обратното не се и твърди от водача на превозното
средство.
Оспорваната заповед е
издадена в деня на съставяне на АУАН, като в нея е отбелязано издаването на талон
за медицинско изследване и факта на неизпълнение на предписанието за
химико-токсикологично лаораторно изследване.
Водаччът не установява
по никакъв начин да се е явил в указания срок и място да даде кръвна проба и
съответно за това да е съставен Протокол, съответен на образецът от приложение
№ 2 към чл.5,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира,че оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е
законосъобразна.
Според нормата на чл. 171
от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от
категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Съответно, на основание
чл. 171, т.1
от ЗДвП,
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест ,както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да
даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от
кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Волеизявлението за
прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава
пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП,
е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с
АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна
отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок,
принудителната мярка се счита за отпаднала.
В случая, съобразно
възприетото от ответника в мотивната част на заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ е
управление на МПС и отказ да бъде извършена проба за наркотични вещества и
техни аналози и неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В случая
двете хипотези не са взаимно изключващи се. Ако водачът не беше отказал
проба,но беше оспорил резултата, то тогава действително би била налице друга
хипотеза за прилагане на ПАМ. Ако ли пък беше направил медицинско изследване,
то тогава, при наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите
от нея да са определящи – чл.171 ал.1 т.1 б.“б“ in fine от ЗДвП. Такива
резултати в случая няма.
Ето защо съдът
намира,че ответният административния орган посредством приложената преписка
провежда главно пълно заказване на наличието на извършено административно
нарушение, за преустановяването на което е издадена принудителната
административна мярка, в която връзка безспорно е представен редовно съставен
АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена сила /чл.189
ал.2 от ЗДвП/.
Поради това и се налага
извод,че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява наличието
на условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като
процесния свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се
във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.
Ето защо съдът
намира,че са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква
правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната
принудителна административна мярка в хипо-тезата на чл.171 т.1 б."б"
от ЗДвП.
Всяка принудителна
административна мярка, с оглед на чл.22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната
административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство" има цел да преустанови извършването на
административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във
физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да
предотврати настъпването на вредни последици. Последиците от това
административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за
движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в
движението, чл. 1 ал.2 ЗДвП, поради което е законодателят е допуснал
фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при
установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се
прилага.
При това положение, и с
оглед на цитираните по-горе заповеди,
Съдът намира, че процесният индивидуален административен акт е издаден
от снабдения с необходимите правомощия за това административен орган.
Властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма.
Спазени в пълнота са материалният и процесуалният закони. С постановяване на
акта е преследвана типичната цел, която законът предвижда. Правото на участие и
защита на лицето в производството не е накърнено по никакъв начин. Ясно и точно
е посочен приложимият закон,въз основа на който се налага оспорваната ПАМ,както
и несъмнена е хипотезата, при която се прилага.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на
С.Н.М., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1030-000911 от 05.07.2019г. на началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на
въпроса за отговорността,но не повече от
18 месеца.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: